Лекарството е едно

печат
ВМЗ Сопот стигнаха до началото на предрешения им край – фалит, закриване, нарязване на скрап. Отвличащите маневри с „процедурата по приватизация“ изиграха своята роля – залъгаха работниците и техните семейства, както и всички жители на региона, чийто поминък е пряко или косвено свързан с ВМЗ.
От една страна провалът на приватизацията е добра новина – частният господар с нищо няма да е по-милостив от бюрократичния спрямо наемните си роби. Използвайки умно звучащи думи, новият собственик щеше да обяви „преструктуриране“, т.е. да изхвърли повечето работници на улицата. Съдбата на приватизирани и после съсипани предприятия у нас (например МК Кремиковци или съвсем пресния ОЦК Кърджали) би трябвало да свети като червена аварийна лампа в съзнанието на всеки, чиято работа преминава от държавен към частен контрол и право на ограбване.
От друга – държавата демонстративно не желае да решава възникналите проблеми. И това също може да се прецени като добра новина, защото работниците от ВМЗ имат шанса най-после да вземат живота си в свои собствени ръце.
С какво да започнат?
Преди всичко, да се разделят с някои свои илюзии и да се отърват от натрапени им предразсъдъци:

– не вярвайте на бюрократите от официалните профсъюзи – те с нищо не помогнаха на вашите колеги от ОЦК и други предприятия!
– не вярвайте на партийни агитатори – партиите съществуват, за да докопат властта, след което забравят собствените си лозунги и обещания!
– не разчитайте на чудеса от страна на министерските тела от София, нито на фигурантите от „местната власт“ – те имат изгода единствено да събират данъци и да изпълняват поръчките на своите истински кукловоди – едрия български и чуждестранен бизнес!
– не позволявайте да ви скарат по линиите българи-турци-цигани! Трудовите хора са от една националност!

Полезните ходове на работниците на ВМЗ:
1) да превземат завода заедно с цялата му инфраструктура, помощни обекти, складове и почивни станции. Нека ВМЗ стане собственост на работниците. НЕ акционерно дружество, не РМД, а работническо самоуправление. Това самоуправление решава производствените, административните, и дори битовите проблеми така, както общите събрания на цеховете намерят за добре. Във ваши ръце е непласираната продукция, по силите ви е да се договорите за снабдяване с нужното ви за работа.
2) дълговете на завода и на работниците (сметки за ток, погасяване на заеми в банки и др. подобни) лежат на съвестта на досегашните управници на ВМЗ – да го плащат те от джоба си персонално, защото надали са сетни сиромаси; ако виновниците откажат, нека бъдат накарани; ако банките, енергото, ВиК и останалите кръвопийци продължат да имат претенции – да бъдат превзети и активите им експроприирани в полза на нуждаещите се от региона!
3) неизплатените заплати да се вземат от спестяванията на политиците и от активите на кредиторите.

Тази схема ще има повече ефект и полза за жителите на Сопот и околните села, ако населението постъпи и с други производства и предприятия по същия начин, както и да се самоорганизира в свободни съвети за решаване на другите си насъщни проблеми, игнорирайки официалната „местна власт“ и правителствените дерибеи от София. За опазване на реда в града, за защита и охрана на завода е уместно да се създаде работническа милиция на доброволен принцип и с изборни командири на дружините, а задачите на тази милиция ще се поставят от общо събрание.

И сред първите неща, над които работниците от ВМЗ трябва да се замислят е: доколко бива да живеят и да се грижат за децата си, произвеждайки продукция, предназначена да убива непознати им възрастни и деца?
От друга страна, нужда от леко стрелково оръжие за всеки гражданин има – за самозащита от „нелегални“ (обикновените бандити) и „легални“ (представителите на властта, мутрите на едрия бизнес) разбойници. Особено от последните – показателно в това отношение е прекратяването на ловния сезон, понеже основният дивеч в него са се превърнали кметове и „видни“ бизнесмени.
Оборудването и машините във ВМЗ имат капацитета да произвеждат и нещо по-полезно за обществото, но над този проблем нека се разсъждава когато заводът стане социализирана собственост на онези, които се трудят в него.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *