Обвинителен акт, срещу кого?

печат
Следният текст бе намерен в архивите на българската държавност. Представлява обвинителен акт от 1918 г. срещу група анархисти от Югоизточна България. Интересен е не само с историческите факти, които изнася, но и със самите обвинения на властта срещу нашето движение. Ако остави настрани дежурните полицейски измислици и обвинения в „разврат“ от всякакъв вид, читателят може да разбере в каква обстановка са работили нашите другари, какви са били техните дела и каква е била целта им. И да прочете един обвинителен акт… срещу самата власт.

За илюстрация ще си послужим с част от увода на нещастния прокурор, на когото се е наложило да обясни защо думите на анархистите попадат на плодородна почва:

От момента, когато младежа постъпи в гимназията, той се отчуждава почти напълно от родителското възпитание и контрол, ако такива е имал до тогава и вместо да попадне под влиянието на своите учители и възпитатели, той попада под това на своите другари от класа и гимназията. Това е особено вярно за ученици от селата и малките градове, които следват в гимназия в друг град. Учителите и преподавателите, с много малки изключения, не се интересуват, освен за материала що преподават, а съвсем никак за възпитанието на учениците, за формиране у тях на характер, воля, добродетели и правилни взглядове живота, Учителите поради това се считат за неприятели от учениците; последните гледат на тях като на угнетители, защото искат да се изучават голями учебни матеряли, – като на тирани, защото евентуално наказват и пишат лоши бележки – като на ограничени хора, защото вън от учебниците, рядко беседват с тях по други въпроси.

 

Ако така описаната „образователна“ система не е позната на някой наш съвременник, значи е имал съмнителното щастие да не посещава държавно училище достатъчно дълго време.

Но стига толкова обяснения, да дадем думата на историята:


Обвинителен акт

По следственото дело № 1/918 година на Специалния Полеви Военен следовател при Министерството на Войната, заведено по обвинението на Стефан Стойнов, Георги Попов Сяров, Тодор Недков, Григор Кънев Зафиров и др. за образуване на анархистически групи с цел да рушат обществения и държавен строй и да вършат ред други общеуглавни престъпления.

Обстоятелства на делото:

От дълго време органите на Обществената Безопасност у нас са имали сведения за образувалите се в разни градове на Царството, предимно в Южна Бългрия, анархистически гнезда, кръжоци и групи, формирани в голямата си част от гимназиални ученици и попълнени с чиновници по железници и телеграфи, млади авантюристи и пр., които със своята престъпна дейност на отрицание и рушение, представляват сериозна и голяма опастност за общественния ред и безопазност, за държавната сигурност, за бъдещето на страната и въобще за днешния строй и съвременното общество. Предмет на настоящето обвинение ще бъдат само членовете на групите в градовете: Ст. Загора, Н. Загора, Хасково и Сливен. Голямата група в Ямбол, както и други групи, които ще бъдат разкрити, ще се разследват отделно и ще съставляват обект на отделно обвинение.
Кои причините за появяванието и разпространението на анархизма между учащата се младеж у нас? От материала събран по настоящето дело, не може да не се доде до заключението, че най-главната причина за това е зловредната и отровна литература, с която се храни голяма част от тази младеж. Появила се в чужди страни, гдето има здрави условия за възпитание в семейство и училище, въпросната литература там не може да укаже онова фатално влияние, което указва у насъ. Там тя или е недостъпна за младежта, или се парализира от друга здрава, чиста и подходяща литература от по-правилна възпитателна училищна система, от здраво домашно възпитание и контрол. Тъкмо обратното е в България. От момента, когато младежа постъпи в гимназията, той се отчуждава почти напълно от родителското възпитание и контрол, ако такива е имал до тогава и вместо да попадне под влиянието на своите учители и възпитатели, той попада под това на своите другари от класа и гимназията. Товае особено вярно за ученици от селата и малките градове, които следват в гимназия в друг град. Учителите и преподавателите, с много малки изключения, не се интересуват, освен за материала що преподават, а съвсем никак за възпитанието на учениците, за формиране у тях на характер, воля, добродетели и правилни взглядове живота, Учителите поради това се считат за неприятели от учениците; последните гледат на тях като на угнетители, защото искат да се изучават голями учебни матеряли, – като на тирани, защото евентуално наказват и пишат лоши бележки – като на ограничени хора, защото вън от учебниците, рядко беседват с тях по други въпроси.
И наивните ученици попадат вместо под влиянието на учители и преподаватели, под това на своите по-възрастни, необуздани и буйни другари. Такива има в всяка гимназия във всеки клас. Това са елементи които на, учебните занятия гледат с презрение, като на нещо безполезно, ограничено и безцелно. За тях изучаването на химия, геометрия, математика и други предмети, гдето се изисвка постоянен труд, усилие и съсредоточаване, в ненужно, дори глупаво. Такива учеиници се предават на произволно и безконтролно четене на разни книги и брошури от известни или неизвестни автори, нагьлтат се със зловредни учения, заучават подмамливи и громки фрази, усвояват без всякаква критика и опитност нови идеи, а с това импонират пред своите другари, минават пред тях за начетени, просветени и си създават авторитет по-голям от този на учителите.
Обикновено подобни ученици са слаби по учебните предмети, държат се дръзко и нахално, пред своите преподаватели, а с това правят впечстление на своите по-млади, скромни и наивни другари, които подпадат под тяхното влияние вследствие неопитност и подражение, а някой път и вследствие страх и терор.
Данните по настоящето дело покаяват, че именно този елемент от нашите гимназии дава ядрото на анархистическите кръжоци.
От произведените разпити става явно, че духовна храна членовете на кръжоците са черпили от разни автори на крайни и нарушителни учения като: Кропоткин, Бакунин, Пшибишевски, Кнут Хамсун, Малатеста,
Елизе Реклю, Шарл Алберт, Д-р Елцбахер и пр., а от извършените обиски горното се напълно потвърдява, защото е намерена голяма анархистическа литература от книги и брошури, а именно : Бог и държава, Анархия, Децата на сатаната, Отечество, Казарма и война, Към моя брат селянина, Демокрацията от гледището на Анархо-комунистите, Бойкот и саботаж, Хляб и свобода, Свободна любов, Денят на отмъщението, Из пламъците на живота, Бунтовнически дух, Попрището на нихилиста и пр.
Твърде печален и симптоматичен факт в случая е, че болшинството от обвиняемите членове на анархистичните групи, са синове на учители, училищни инспектори, свещенници, на други чиновници, на Околийски началник и пр. Въобще синове на порядъчни и почтени семейства. Някои от обвиняемите имат сестри и братя учители, чиновници и офицери. Всичко това показва, че нито социалното положение, нито икономическите условия в семейството, са причина за крайните убеждения на обвиняемите. Това е липсата на солидно домашно възпитание, липсата на родителски контрол, лошата педагогическа система на преподавание и възпитание в гимназийте, а най-главно безконтролната и зловредна литература, с която се подхранва младата и неопитна ученическа възраст. Нигде в западна Европа подобно явление не се забелезва. Там ученическата младеж е най-здравата, най-жизнерадостната, най-надеждната част на обществото. Тя е носителка и изразителка на националните идеали на народа. Там учениците образуват патриотически дружества, такива на спорт, екскурзии, наука и пр. Там ученика не се занимава с политика, не разрешава социални проблеми и въпроси, защото съзнава че не е подготвен още за това, че няма нито опитност, нито понятия, нито право да върши това. Единствено изключение прави Русия, поради специални условия и причини, обаче каква картина на разлрожение представлява тя, всекиму е известно. >
В Стара Загора първата анархистическа група е образувана през учебната 1913–1914 година, от току що напустналия ученическата скамейка Григор Кънев Зафиров, по убеждения анархист-терориет.
В групата влизали младежите ученици: Теню Георгиев, Васил Д. Цалазов Дянко Ив. Демирчев и Иван Николов Поповъ. Кръжока имал за цел изучванието на анархизма, приложението му в живота и въобще старание за реформиране днешния обществен строй чрез груба сила. В събранията, които ставали на полето и в квартирата на печатаря Диню, гореизброените членове на кръжока държели разни реферати на анархистически теми, с които обяснявали какво нещо е анархизма, кога се е появил, какьв е днес, какъв трябва да бъде в бъдаще и пр. като поддържали, че днешния обществен строй подлежи на коренно изменение, за която цел проповядвали терора във всичките му разклонения, а така също и изтреблението на всички врагове по пътя на анархистический развой.
С настжпванието на училщната ваканция дейността на кръжока била преустановена до началото на новата учебна 1914/15 година, когато кръжока проявил нов живот и увеличил членовете си. Като нови членове постъпили: Мара Бухчева, Петър Христов, Тодор Недков, Грудю X., Варсамов и Филип Иванов. В събранията, които ставали в квартирата на Васил Д. Палазов, били четени и тълкувани разни анархистически автори. Съществуванието на този кръжок било само през учебната година.
През 1916 година кръжокът отново се възобновил с по-голям състав, замах и цели. Начело на него застанали учениците; Тодор Недков; Христо Бончев и Иван Николов Попов, а между членовете се числели Георги Кацаров, Стефан Брашнаров, Трифон Лозев, Александър Абаджиев, Недко Недков, Димитър Джангозев Попето, Стойчо Ангелов, Петър Куртев, Никола Иванов, Теню Георгиев, Васил Д. Палазов, Асен Апостолов Накев, Цвятко Георгиев, Никола Михайлов, Мирю Кодрев, Веселин Харитонов, Коста Димирев, Мара Бухчева, Георги Попов Сяровъ. Каква е дейността, на този кръжок, какви са престъпните му дела и пр. ще се изложи подробно по-долу.
Наред с кръжока в Ст. Загора. съществувал такъв и в гр. Нова- Загора. Известни членове от него са: Никола Драганов, Стефан Драганов, Йосиф Синто, Петър Бюлбюлев, Минчо Антонов и Стоян Касабов.
В Хасково анархистическия кръжок е имал за най-ревностни членове: Георги Жечев, Калин Урумов, Иван Д. Сакантиев и Жеко Иван Гергинов.
В Свиленград председател на кръжока е бил Петър Куртев, в Сливен Петър Атанасов Кеманов. Наред с тях фигурират и анархистите: Стефан Стойнов, Радослав Михайлов и дезертьора апаш Атанас Георгиев – Арап-Ходжа,
В Ямбол, както се каза по-горе, голямия анархистически кръжок съставлява предмет на отделно следствено дело.
Тук му е мястото да се отбележи, че за обвиняеми по настоящето дело са привлечени само активните ревностни и закалени в явна и бойка анархистическа дейност членове, както и провинилите се такива в отделни престъпления от общ углавен характер. Всички останали, които случайно или безсъзнателно са попаднали в групите и които своевременно са ги напустнали, са изключени от углавна отговорност по делото.
Дейността и престъпленията на анархистическите групи:
В анархистическите събрания са се държали реферати и чели сказки с явна престъпна тенденция, с проповед и подстрекаване към вършене престъпления. Рефератчиците са говорили, че днешния обществен строй трябва да се промени и разруши с груба сила, че богатите трябва да се ограбват, палят и убиват и че никой не трябва да отива войник. Примери: Обвиняемия Теню Георгиев, сега подпоручик в армията, в собственните си написани покавания (лист 1043) признава, че държал реферат „Теория и практика,“ с който проповедвал да се руши и убива. По нататък същия обвиняем казва: …аз бях главата на този кръжок, аз проповядвах на членовете в групата да не отиват войници и убивах тези младенчески организми. Обвиняемия Христо Бончев (лист 196) твърди, че в Ст. Загорския кръжок държали реферати Васил Палазов, на тема „Що е анархизъм“, Иван Николов Попов „За войната,“ а Теню Георгиев – „Организация и защо трябва да се организираме“. Главната мисъл на рефератчиците била, че войната е едно зло, че никой не трябва да отива войник, защото това е противно на анархизма, и че днешний строй трябва да се реформира чрез груба сила, като се убиват, обират и палят думбазите.
Обвиняемия Тодор Недков заявява (лист 314), че Георги Попов Сяров е проповядвал терор във всичките му разклонения, а Григор К. Зафиров проповядвал също терор и убиване на короновани глави. Обвиняемия Мирю В. Къдрев заявява (лист 331), че Тодор Недков, Георги Кацаров, Иван Н. Попов и др. в рефератите си поддържали, че никой не трябва да отива войник, и че трябва да се ограбваш богаташите. Обвиняемият Иван Николов Попов (лист 384) от своя страна твърди, че Григор Кънев Зифиров и Дянко Ив. Демирчев поддържали в събранията, че днешний строй трябва да се реформира с терор, като например с убиване и ограбване на богаташите, с унищожаване на властниците, с палежи, грабежи и пр. Същите поддържали, че никой не трябва да отива войник, че всеки истински анархист трябва да възстава против войната, която е едно обществено зло. Същото поддържал и той (Иван Н. Попов), Тодор Недков, Георги Кацаров, Петър Христов, Стойчо Ангелов. Обвиняемият Христо Бончев, в показанията си (лист 194) говори, че Иван Н. Попов чрез реферат „За войната“…

Тук не се четат два реда

чев и Георги П. Сяров (гледай показанията на Ст. Брашнаров лист 62 и тези на Петър Христов, лист 51) В Ново Загорската група се държали реферати в същата престъпна смисъл от Петър Бюлбюлев и Иосиф Синто, а именно, че никой не трябва да служи войник, че днешния обществен строй трябва да се руши с груба сила, като се обират богатите и помага на бедните. (показания на обвиняемия Ст. Драганов, листове 324 и 326) В същата група се е поддържало, че всеки анархист трябва да бъде характерен и като му се падне по жребие да извърши някое убийство или друг някой подвиг, трябва с гордост да приеме и извърши възложената му работа. За окуражаване се привеждали примери за подражение Викенти П. Анастасов твесшните анархисти убийци Георги Шейтанов и Стефан Стойнов, които се били прославили с ред подвизи, (показания на свидетеля Крум Георгиев, лист 726)
II, В духа на горните реферати, членовете на анархистическите групи са считали за първи свой дълг да отбягват служението в армията и да дезертират от нея при пръв удобен случай. Така; дезертирали са от частите си или съвсем не са се явили от тях следните анархисти : Георги Попов Сяров, Георги Жечев, Иван Н. Попов, Димитър П. Джангозов, Григор Кънев Зафиров, Радослав Михаилов, Атанас Георгиев – Арап Ходжа, Почо Чирпанлиев, Илия Кратунов, Атанас Стойчев и други. Последните трима са от Ямболската група. Документите които установяват бягството им, както и задигнатите от тях казионни вещи, се намират приложени към следственото дело.
III Верни на своя девиз на разрушение и терор, членовете на анархистическите групи са имали за емблема смъртъта, олицетворена в мъртъв човешки череп. Техните локали са били украсени с картини или статуйки, изобразяющи човешки череп. Така в домът на Ненко Гущера, Ст. Загора, гдето са ставали събранията на групата и са се чели реферати, стените са били украсени с подобни картини. В домът на Колю и Ст. Драганови, водители на групата в Нова Загора, са намерени подобни картини, приложени към делото (лист 277). Също такива черепи от гипс са били намерени в стаята на най-ревностния член от Н. Загорската група – Петър Бюлбюлев. Такива черепи са намерени и в домът – на члена от Хасковската група – Жеко Ив. Гинов. Подобен череп е намерен и в домът на Сливненския анархист Петър Кеманов. Някои от членовете, за да покажат по-внушително, по-релефно и по-изразително своята преданност към делото на анархизма, са счели за необходимо да
се фотографират с мъртви глави. Така е постъпил Петър Бюлбюлев (гледай фотографията на лист 295), който се е фотографирал с череп в ръка. Така са постъпили и Хасковските анархисти Иван Добрев Сакантиев и Жеко Ив. Гергинов, фотографирани с два гипсови черепа на масата (лист 930). Последният от двамата е фотографиран още и в една „Ужасна поза“ с разрошена коса, изкривена очи и озъбена уста (лист 300). Независимо от горното, в кореспонденцията помежду си, членовете от групите са предпочитали цветни карти, с изображение на смъртта или мъртвешки черепи, с каквито карти е изпъстрено следственото дело.
IV. Членовете на групите са имали и свой анархистически химн. При обиска на члена от Ст. Загорската група – Александър Абаджиев е намерен един екземпляр от този химн, наречен „Интернационала“, и съставен от някой си Чубриков. Той е написан по подражание на „Съюзници-Разбойници“ (лист 446} и нови заглавие „Управници-Разбойници“ и да се схване духът и съдържанието му, достатъчно са само следните три стиха:
Днес пийте вий народна кръв,
и бързате престъпници
кой плячката да вземе пръв.
Народни вий изедници,

Единият стих не се чете

У правници-Разбойници,
За всичко сметка ний държим
Ден иде веч, престъпници,
Желанието да си отмъстим.
Независимо от тови химн, има и друг, който е бил пеян от Теню Георгиев, Мара Бухчева и Васил Паяазов и съдържанието на който е сяедното:
„Напред! О, младо поколение,
Напредъ! борбата ни зове
Не падай поклов на колене
Пред оживели Богове.
Па биле те Царе с корони.
Или министри-голямци,
Капиталисти с милиони,
Са всевъзможни подлеци.
Бори се с царството развратно
Бичувай неговия гнусен трон,
За да починат безвъзвратно
Те и техния закон.“
Ето с каква духовна храна са се хранили младите и крехки души на възпитаниците от българските гимназии. Вместо със здрава и възвишена поезия, която да облагороди техните души и да ги подтикне към труд, красота и добродетели, те се тровят с творения на бездарни и неизвестни автори и се възхищават от тях, само защото са пропити от дух на злоба, ненавист, престъпност и отмъщение.
V. За да не бъдат заловени от властите, било за извършените от тех общоуглавни престъпления, било за дезертьорството си от армията, голяма част от членовете на анархистическите групи крият своята самоличност, и се подвизават под фалшиви имена, които периодически променяватъ. Така, Георги Попов Сяров се явява в различви градове и места, под имената: Боян Лесев, Руси Андреев, Руси Георгиев, Минчо Антонов, Богдан Георгиев и Асен Апостоюв Накев: Стефан Стойнов се крие под имената: Димо Колев, Манол Ангелов, Георги Жечев, Иван Петров; Георги Шейтанов – под имената: Колю Енчев и Асен Накев; Георги Жечев – под името Александър Христен и пр. пр. Всички те си служат с фалшиви или подправени официални документи при пътувание или при случайно залавяние от властите. В някои от тях са заловени по цели снопове с бланки от държавни учреждения, снабдени с щемпел, печат и подпис, които те са успели при разни случаи да откраднат и присвоят. Така, у обвиняемия Александър Абаджиев са заловени 19 бланки на Деде-Агачския Районен Комитет, всички с щемпели на Комитета, а некои от тях с печат и подпис. (гледай лист 422 и последущи). Обвиняемият Радослав Михаилов успял да открадне много бланки – открити листове от Кюстендилската Месгна Военна Болница, надлежно подписани, с които е могъл свободно да циркулира, като с тях услужил на другарите си Георги Попов Сяров и Димитър Джангозов (лист 106). Обвиняемият Арап Ходжа свободно се е ширел като дезертьор със съставен фалшив открит лист (билет) от 12-а Допълняюща Дружина на името не Иван К. Гавазов, за разрешен му тридесет дневен домашен отпуск. Обвиняемия дезертьор Георги П. Сяров си е служил с документи на името на Минчо Антонов, от гр. Нова-Загора и под това име е бил лекуван в Ст.-Загорската Военна Болница. Обвиняемият Калин Стратив Урумов, дал общинско удостоверение, издадено на негово за честност и друго за свободно пътуване на Георги Жечев, за да услужи на Георги Попов Сяров. Обвиняемият Трифон Лолев дал гимназиалното си свидетелство на Димитър Джангозов Попето, за да си услужи и да се прикрива с него.
IV. В държаните реферати в беседи в анархистическите кръжоци се е проповядвало, че първа длъжност на всеки другар е да укрива всичко от властта, да не издава другарите си, да им се притича на помощ…

Не се четат два реда

менти. Доказателства към делото в този смисъл има в изобилие. Така, обвиняемия Коста Демирев разправя, че Тодор Недков, Георги Кацаров и Асен Ап. Накев, са държали реферати, като между другото са настоявали, че никой не трябва да издава другарите си, ако бъде заловенъ от властта, в противен случай, такъв ще се наказва със смърт. Когато някой от другарите бъде заловен, другите трябва да се мъчат да го освободят (гледай показанията на лист 258 и 539). За да насърчи в това направление слушателите си, Тодор Недков им е привеждал пример и съобщава като факт, как един анархист бил заловен от полицията и когато го карали, явил се друг анархист, избил стражата и освободил задържания. Обвиняемия Стефан Брашнаров също говори, че в групата на анархистите се поддържало, какво кореспонденцията и другите книжа, старателно трябва да се прикриват, а когато полицията се раздвижила и почнала да ги преследва, всички думали, кой каквото има да го унищожава, (лист 64.) В същата смисъл дават показанията и обвиняемите: Александър Д. Абаджиев и Минчо Николов Кермекчиев, а именно: че в групата е говорено какво че в случай някой от другарите бъде заловен от властта, да не разкрива и издава нищо под страх на смърт. (листове 451, 533 и 534).
И действително, горните проповеди отчасти са били приложени на практика. Събирали са се волни помощи за подпомагане на бедните другари и на задържаните такива. Улеснили са и способствували за избягванието на задържаните в Софийския Централен затвор анархисти: Ст. Стойков и Георги Шейтанов, като са ги посещавали в затвора, улеснявали ги с парични средства и са им приготвили убежища в Ст. Загора, Н. Загорските другари Колю Драганов и Иосиф Синто са ходили специално за тази цел в София. Също и ревностната анархистка Мара Бухчева, е ходила в Софийския затвор няколко пъти на среща с Шейтанова, изпратила му е сто лева пари и му намерила жилище, когато пристигнал в Ст. Загора. На Шейтанова, в затвора, е изпратил 50 лева и обвиняемия Дянко Ив. Демирчев. На Георги Поповъ Сяров, са събирали помощи и са го оставили да живее в локала на групата 7 в Ст. Загора, наема на който се е изплащал от членските вносове. Правени са и много други услуги и взаимопомагания от този род, които ще бъдат изложени подробно, когато ще се фиксират деянията на всеки обвиняем по отделно. При залавянето и разследването на разните обвиняеми, мнозина от тях са успели да унищожат компрометирующите ги книжа и документи, а други са отказвали да говорят подробности по организацията им и да издават другарите си, като или отричат всичко, или дават най-неестественни и чудновати обяснения. Така, обвиняемия Бюлбюлев, най-отчаяния другар от Н. Загорската анархистическа група, който е фотографиран с мъртав череп в ръка, и стаята на когото е била украсена с подобни черепи, обяснява, че: „черепите му биле необходими за изучвание френологията. Бедния мъж на науката, как обществото е неблагодарно към него и не признава усърдието на неговите научни трудове! Обвиняемия Александър Абаджиев, който първоначално е отричал всичко, при повторния му разпит от следователя, когато му са посочени редица доказателства и документи, пред които всяко отричание става безполезно, влиза в пътя на самопризнанието, като прави следующето откровение: „В саморъчните си показания ако не нищо по зададените ми писмени въпроси, това се обяснява с това, че още когато ме въведоха в анархистическия кръжок, всички дадохме честна дума, че в случай ако изпаднем в ръцете на властта да бъдем твърди непоколебими, като не издаваме нищо. Същото нещо Георги Кацаров ни повтаряше и в затвора.“ (лист 451) От изложеното до тук става ясно до очевидност, колко сами обвиняемите са осъзнавали престъпността на своята дейност и са вземали предварителни решения и клетви да не издават нищо, да унищожат всичко компроментирующо ги, дори под страх от смърт да употребят всички усилия да услужат и освободят задържаните от властта техни другари.
VII. За да се види като в огледало душевния мир на заблудените младежи, отровени от анархистическите утопии и потънали в редица пре…

Не се четат два реда

сa водили помежду си, от техните записки, бележки и литературни произведения. В тях се очертава фанатизма на крайни, отрицателни елементи, озлоблението на крехки души и повърхността на недоучени хора. Помежду си те се наричат в много случаи „братя“. Така, Тодор Недков, в дългата кореспонденция, която води със сливенския си другар Петър А. Кеманов, се обръща към последния и го титулува „драги братко“ или само „брате“. Така също се обръща към него и последния. Същия Кеманов, в кореспонденцията, що води с Мара Попова, от Сливен, я нарича „драга сестро“ а тя му пише „драги братко“. Георги Попов Сяров и Георги Жечев в Ст. Загора се титулуват „братя“, и като такива ги знаят дори в обществото вън от техния кръжок. Обвиняемия Йосиф Синто дава визитната си картичка на Петър Бюлбюлев със следния надпис : „Подарявам визитната си в знак на братство.“
Голяма част от обвиняемите, са писали разкази и са се подвизавали в областта на литературата. На първо място в това отношение стои Тодор Недков, който е един от лидерите на кръжока, един от постоянните референчици и най-ревностен проповедник на анархизма. Той е писал извънредно много и е най-продуктивния писател на групата. В един от своите разкази, озаглавен „Убийци“, писан на 31 март 1917 г., той не намира думи за възмущение и оскърбление по случай екзекутирането на един осъден на смърт войник за бягство от боя (касае се за обесването на войника Профиров в Ст. Загора). В разказа си (тетрадка № 14) Недков пише: „…на другия ден всички бехме зрители на ужасната подигравка с човека, когато калния генерал подчерта своята ниска и варварска култура, когато той – човекът-животно – показа своите скотски инстикти“. По-нататък той пише: „него го осъдиха на смърт, защото той отказа да отиде на война. Хилядната тълпа, която хладнокръвно гледаше на тази жестока и идиотска смърт, бе спряла своя дъх“. Същият Тодор Недков обаче, който в случая сипе гръм и мълния против органите, що изпълняват една съдебна присъда, издадена въз основа на действующи в страната закони, е във възторг от другарите си Стойнов и Шейтанов, убийци на няколко стражари в о. Пчелински Рът и на други лица. Той ги идеализира и посочва за пример на другарите си в кръжока. Същият той посочва като образец за подражение някой си анархист, който, за да освободи един арестуван анархист, е избил стражата и постигнал целта си.
В друг разказ, озаглавен „Самотният човек“, писан на 2 май 1917 година, Недков дава пълен простор на своята анархистическа душа. Той пише: ,,…Една черна тълпа от прокажени и обезверени се изправи пред него и искаше да го следва. Тръгнаха те по пътя на рушението. И ехото носеше пред буря техния нощен вик – да живее народния бунт, хляб и свобода. Той пак стоеше до полусрутения стобор, а около му се тълпеше многохилядна тълпа от гонени. Беше безлунна вечер. Той високо говореше: Иде часът на рушението когато стократно ще отплащаме за мерзките им дела. Хе там мержей всевечния фар, който сочи бъдещето! Там блещука искрата на всемирния огън! Бунт, бунт!“. (тетрадка № 14). Друг един свой разказ, посветен на обвиняемия Георги Кацаров, под название „Смъртта, той завършва с думите: „Ние бехме много по святия път на свободата и смъртта и всички умряхме за живота“.
В страници от дневника си, писани през юлий 1917 год. той разказва за пребиваването си в с. Бащино, как там се запознал с някой си дядо Петър, селски куриер, как му говорил за стачки и за комуната и как успял да го убеди да стане комунист. Недков е в голям възторг от това и счита, че не напразно е прекарал времето си в село. Той завършва дневника си, относително деда Петра така: „Сега ний братски заговорихме за живота и най-после извикахме в себе си такава сила, енергия, мощ, за да убием последния кошмар. Той беше вече явен бунтовник. Ний се разделихме с последната дума за комуната“ (тетрадка № 14). Нещастен дедо Петър, който на 62 годишна възраст е трябвало да стане комунар в с. Бащино, още по-нещастен обвиняемия Недков, който мисли, че с това е извършил велико дело.
Наближава време Недков да бъде взет за войник. Това го ужасява, той е отчаян и пише в дневника си, на 25 ноемврий 1817 година: „Викът на живота е друг, но низвергнат аз тръгнах по тоя кален и престъпен път, с надеждата, че още утре, при зори ще се върна, защото една ужасна пропаст зее пред мене – казармата“ Да, казармата, това е тежко, там има задължения, там ще се ограничи временно свободата му, там ще трябва да изпълни отечествен дълг, но това не влиза в работа на Недкова. Той е отчаян и предпочита смъртта пред казармата. И той пише: „Пътят е трънен, но прав, светъл път за живота. Свободата е смисъл на живота и по нейния път по-сладка е смъртта“. Обаче Недков нито отива в казармата, нито се убива. Той намира среден път, става практичен, и постъпва… чиновник по железниците. „Аз ставам държавен чиновник, пише той, който хвърля за по-дълго време мундиря. Неожидана работа“. Но понеже все пак трябва да се парадира и да се изкарва мъченик, макар че спи на топло и получава държавни средства и заплата, той продължава: „Службата е най-тежката кокарда“, а по-нататък казва: яСвирепа безисходност“. Той продължава да парадира, фарисействува и да се счита за голям мъченик, като чиновник. Той съжалява за своите гонени другари, сънува лоши сънища, че е паднал в бездна, а другарите му искат да го вземат при себе си и се провиква: „Ах тия бедни мои братя“. Сегашното му общество били две глупави сенки, две кални задушени фигури, които се движели всека вечер около него. И за да се утеши той става художник, започва да рисува. Случайно вижда на улицата един печален, цял окъсан човек, с нахлузена до уши шапка, с небръснато лице, дълга коса, сякаш високо вика: „Аз съм опасен за вашето отечество, вардете се от мене“, Да се варди ли, че защо. Тъкмо това е човека на Недкова, той е във възторг от него. „Това изпито черно лице, тия очи и тия два стиснати юмрука искат хляб, работа, свобода“. Недков го рисува и се възхищава от произведението си; той (нарисувания) е един гениален тип на негодующа, бурна душа – цял бунтовник.
Робство, гнет, тирани,
С тех живота се прости
Възкликва Недков и продължава – чуеш ли как мълви поета, разбираш ли смисъла на тия бунтовни думи. Моя цареубиец (нарисувания) ги шепне и високо говори с всяко едно движение, с всеки един свой жест. – След това Недков, с голямо възмущение порицава съвременните художници, които рисували най-подли и безструктурни натури, като полуголи смеющи се жени, рицари и благородни синове от нашия век, деца на монарх и на голями мерзавци, вместо да търсят сюжети за четката си като неговия „Бунтовник“. И свършва така: „Всички художници, които бягат от улицата са идиоти“, (тетрадка № 14).
Много са още творенията на Недкова, но изнесените до тук са достатъчни, за да характеризират и очертаят неговия мироглед, неговите стремежи и неговия дух на анархизъм против днешния съвремен строй. Явява се въпроса, кога този 18 годишен младеж изучи проблемите и условията на днешното общество, тъй мъчни и тъй сложни. Кога той се с6лъска с живота, с неговия сложен механизъм, и разбра где се крие корена на злото. Проучи ли най-сетне историята на своя народ, за да има смелост да отрицава всичко, да унищожава. Нищо подобно. Той, както и другарите му, са още деца в живота и ако те са прегърнали сляпо идеята на анархизма и са станали нейни ревностни апостоли и ратници, това се дължи изключително на зловредната литература, с която са се нагълтали, на заучените фрази и формули, на манията да минават за някакви мъченици и борци, на престъпните наклонности що са развити у тях от ранна възраст, и сляпото подражание, на което са наклонни хората от ученическата скамейка. Те, които още нямат никакви задължения към родители и семейство, освен задължението да черпят наука, които не са претърпели никакви изненади, крушения и разочарования в живота, се считат за някакви нещастници, мъченици и най-онеправданите хора на света. С това те самоизмамват себе си и влизат в порочния път на престъпността, в който ги виждаме. Че това е така, става ясно от надписа, който Тодор Недков е положил върху портрета, гдето е фотографиран с група от другари анархисти. Не намерил друго що да искаже, той написал фразата: „Сираци-скитници, никому близки, немили и недраги“.
Защо счита че са сираци и скитници, че не са накому близки, немили и недраги, той не ще може никога да даде отговор, защото нищо по-фалшиво не може да има отколкото това изявление. Напротнв, те са най-мили и най-драги на своите родители, братя, сестри, учители и пр. Те не са нито сираци, нито скитници. Те са обаче негодници и недостойни синове, защото вместо в пътя на просветата, са тръгнали в пътя на престъпността.
Освен Тодор Недков, са писали и са се занимавали с литературна работа и много други от обвиняемите. Тук обаче няма възможност да се изнесе и анализира всичко това. Достатъчно е само да се каже, че духът и смисъла на писаното е тъждествен с писаното от Недкова, и това което се каза за последния е вярно и за останалите.
VIII. Членовете от анархистическите групи са водили твърде порочен частен живот, като са се отдавали на пиянство и разврат. По цели нощи те са гуляли, пели и крещяли, до като всичка са се напивали, някой път до забрава.
Ето що говори в показанията си един от шефовете на Ст-Загорската група – Теню Георгиев, сега запасен офицер, за събранията в квартирата на кръжока у Ненко Гущера: Това бяха по цели нощи пиянски оргии, в които участвувахме най-вече аз, Дянко Демирчев, Григор Зафиров и Васил Палазов. Тук именно ние решавахме голямите въпроси за обществото с чашата в ръка. Чуваха се пиянски гласове: „долу общественият строй“ „долу държавата“ и още кой знае какви пиянски глупости“. По-надолу в показанията си (лист 1047) същия говори: „През м. Януарий 1916 год, образувахме кръжок в моята квартира, който по-скоро беше кръжок на пияници, отколкото на анархисти. Имаше всичко три-четири събрания и четене на три-четири реферата, от които единия мой, останалите на Тодор Недков, а останалите беха събрания такива на пияници. Това бяха всеки нощни пиянски оргии, в които се чуваха пиянски викове: „Долу днешния мръсен строй,“ после се провиквахме с пиянски гласове песните на Ботева и тъй до като се напиехме като скотове.“ По нататък същия казва: „По цели нощи аз гълтах с водна чаша чист алкохол и ревях: „Доло всичко днешно“, до като най-после падах като мъртав,“ Пиянството продължава с месици и години, обвиняемия става формен алкохолик и пише: „Аз пиех и то тъй както никой не пие. Но уви, жално беше че аз не можех да се напивам. Изпивам по цял килограм алкохол и не можех да се напия. Ставаше най-после тежко на стомаха, той не приемаше вече питието, а мозъка вее още не можеше да се замъгли. Най после аз се почувствувах като скот, ходех като идиот, без да мога да забележа това що виждам. Отчаянието се усилваше и аз вече бях почнал да мисля как да свърша с себе си. Аз бях станал жив труп.“
Печална и потресна изповед!
Почти всички обввняеми са имали най-лошо поведение в училището, държали са се дръзко и нахално с преподавателите си, оскърбявали са ги, даже са им устройвали побой и други нападения. Голяма част от тях са изключвани от гимназията, а други са били с намалено поведение. Така: а) Обвиняемия Стефан Брашнаров е изключван за немирство, пушил е тютюн и грубо държание с отсранение от Гимназията ; б) Обвиняемия Христо Бончев, е изключен завинаги от гимназията за кражба, в) Обвиняемия Асен Апостолов Накев е наказван много пъти за неприлично държание в и вън от училището, за грубо отнасяне и за заплашване на един преподававтел, с цел да, изтръгне добра бележка. Изключен от гимназията за две години; г) Трьфон Лонев, наказван за лошо поведение в клас и нанасяне побой; д) Георги Кацаров е имал държание и поведение много лошо в и вън от гимназията. За грубост и заплашване е бил наказван с изключване до края на учебната година. По ходатайство на директора е бил приет отново, обаче след това нагрубява директора и отново наказан; същия нападнал с още трима другари учителя Благой Калейчин с камъни и му нанесли рани по главата и тялото; е) Александар Абаджиев е имал лошо държание в клас грубо и некоректно държание вън от училището, за което е наказван няколко пъти и на следующата година е бил приет за ученик. Подозира се, че е един от нападателите учителя Калейчин; ж) Недко Недков; наказван за не добро държане в класъ; з) Димитър Джангозов – Попето е имал лошо държание, особенно вън от училището; при скарване с един железничар наранил го с нож; и) Стойчо Ангелов е наказван неколко пъти за не прилично държание в клас, четене забранени книги в време на час, грубост, хвърляне камъни и поставяне изваден от гробищата дървен кръст, в къщата на един свой съседъ; к) Иван Николов Попов, наказван много пъти за пушене тютюн, грубост, нахалство, буйство, пиянство и лъжа. Държание вън и в училището нетърпимо. Отстранен от гимназията; л) Стефан Драганов, наказван няколко пъти за не стригание косите, пушене тютюн и скитане нощно време; м) Теню Георгиев наказван за грубо държание, за неизпълнение училищни разпоредби и за нанасяне побой. Имал лошо държание вън и в училището. Заявил на директора че училището възпитава престъпници; н) Васил Палазов, наказан с отсранение от гимназията за неприлично и непристойно държание вън и вътре в училището; о) Минчо Николов Кирекчиов, наказван за неприлично държание в клас и вън от училището и п) Денко Ив. Демирчев, наказван за некоректно държание в училището.
Голяма част от обвиняемите са имали любовници, някои от които са и обезчестени. Така, Георги П. Сяров е имал за любовница учителката Руска Георгиева, у която се е укривал и която обезчестил; Стефан Стойнов е имал за любовница Ночка Василева Курмалецева, у която който е бил заловен от властта и която също обезчестил: Дянко Ив. Демирчев е имал за любовница членката от групата Мара Бухчева, последната по късно го е напуснала и станала такава на Георги Шейтанов; Георги Жечев е имал за любовница учителката Добра Георгиева, която го е прикривала дълго време и му е давала средства, за преживяване; Теню Георгиев е имал за любовница Захарина Алекова; Георги |Кацаров, Тодор Недков, Христо Бончев и пр. също са имали любовници с които с водили кореспонденция на любовни начала.
| Голяма част от членовете на групите са били въоръжени с револвери или ками. Стефан Стойнов е бил заловен с револверъ „Парабел“. Георги Попов Сяров също е бил с револвер, а е заловен и с кама. Александър Абаджиев е бил въоръжен с кама, носеща надпис „Смърт или Свобода“, която е била заловена при обискирането му. Калин Урумов, от Хасково, е бил заловен с револвер. Знае се също положително, че незаловените още обвиняеми Георги Шейтанов, Георги Жечев и Димитър Джангозов – Попето са въоръжени с револвери и ками. От обвиняемите са ходили дегизирани, например Ст. Стойнов е ходил известно време като железничар.
IX. Анархистическите групи в разните градове са били в постоянна свръзка и коктакт помежду си. Поклонници на обща идея, преследвайки общи цели, те кореспондират помежду си, сътрудничат си едни други, вземат известни общи решения, указват си взаимни услуги, подържат се, укриват се; доставляват си прехрана, парични средства и прочее. Много са доказателствата, които установяват свръзката между групите, някой от които ще изложим по-долу.
1) Кражбата на 10000 лева от Ново-Загорската поща е обмислена и скроена съвместно от членове на анархистическите групи в Ст. Загора и Н. Загора. В реализирането на кражбата са участвували също членове от двете групи (Димитър Джангозов – Попето, Трифон Лолев и Никола Михайлов от Ст.-Загорската, Никола Драганов и Йосиф Синто от Н. Загорската), Разпределението на открадватите суми е ставало също между членове на двете групи.

Ямболските анархисти-дезертьори Илия Кратунов, Почо Чирпашиев и Атанас Стойчев са дошли в Ст, Загора, гдето членовете от групата им указват най-голямо сътрудничество, намират им квартири и ги грижливо укриват. Члена от Ст, Загорската група Христо Бончев три пъти ходи до Ямбол при домашните и любовниците им да получава от тях…

Липсват четири страници

питание, както се каза по-горе, му набавяли другарите от кръжока. Като най добър източник за набавяне на такива, той препоръчвал кражбите.
И действително, един от инициаторите в кражбата на Н. Загорската Т. П. Станция, е безсъмнено сам той.
След избягването на Георги Шейтанов и Стефан Стойнов от Софийския Централен Затвор, Сяров е дал убежище на последния в своята квартира и старателно го укривал от властта. Също така е укривал и отклонившия от военната тегоба Георги Жечев, от Хасково.
Все по негова инициатива е изготвен един позив, съвместно с Георги Жечев и Тодор Недков, с който се позовава населението към смут и възстяние против войната, който позив не можал да се разпространи, благодарение на това, че не намерили печатница или пишуща машина за напечатването му.
През време на пребиваването си въ Ст. Загора, Сяров се запознава с учителката Руска Георгиева, с която завързал любовни отношения. По-после, когато властта влезнала в дирите на анархистите-дезиртьори, Сяров избягал при любовницата си въ с. Климентиново, гдето се укривал до деня на залавянето му. През време стоението си там, обещавайки на Георгиева, че ще я вземе за жена, я обезчестява. Освен въпросната Руска Георгиева, са знаяли още и членовете на анархистическия кръжок, че Георги Попов Сяров е дезертьор, без да го предадат на властта, а именно: Георги Кацаров, Тодор Недков, Димитър Джангозов Попито, Ив. Н. Попов, Петър Христов, Георги Шейтанов, Стефан Стойнов, Георги Жечев, Мара Бухчева, Григор Кънев Зафиров, Цвятко Георгиев, Теню Георгиев, Стойчо Ангелов, Дянко Ив. Мирчев и Никола Михаилов. За същия обвиняем, обвиняемия Калин Урумов, от гр. Хасково, разправя, какво Сяров му поверил, че през време бягството си, когато бил преследван от войници, си послужил с бомба и у бил един от тях. Този факт, ако и да не е установен, е твърде, вероятен, като се има пред вид, че при напущане полка си, между другите вещи, Сяров е отнесъл с себе си и една бомба.
За пропагандиране идеите си, Сяров е написал доста разкази, реферати и пр. За неговата отбрана са ходили в Казанлък при Мара Петкова, другарите Трифон Лолев и Александър Абаджиов, за да ги снабди последната с револвер. Но понеже тя не могла да им достави такъв, Сяров се снабдява от Георги Жечев с една кама, която е намерена върху него при залавянето му.
Георги Попов Сяров се е крил под фалшивнте имена: Боян Лесев, Руси Андреев, Руси Георгиев, Богдан Георгиев, Минчо Антонов, Асен Апостолов Накев и пр. В Ст-Загора той казва, че в един момент на отчаяние, искал да се самоубие и се стрелял с револвер в главата, но, откаран в болницата, наскоро оздравял. Някои от другарите му обаче разправят, (Георги Кацаров и др.), че той е бил „наранен от пъдарите в лозята, когато крадял грозде“. Като се знае тартюфщината на Сярова| не е за чудение, че той е представил това наранявание от пъдарите като акт на самоубийство, за да мине за мъченик и страдалец.
В показанията си, той крие истината и лъже на всека стъпка. Първоначално отрича да е държал реферати с престъпно съдържание, крие частта от която е избягал, крие факта за обезчестяваното на Руска Георгиева, крие обстоятелството, че при залавянето му в стаята на Руска се е скрил под креватя и пр. Но когато му се представят неопровержими доказателства за противното, той капитулира и признава истината.
Когато Тодор Недков постжпва чиновник по железниците, Сяров е твърде възмутен от това, и му пише писмо, в което го упреква и обвинява, казвайки му, че „взел видът на гнила круша“ (лист 313). Участвувал е в организирането на обира на Н.-Загорската поща,
2) Стефан Хриетов Стойнов, от гр. Ямбол, син на дългогодишен околийски началник, доскорошен арестант в Софийския Централен затвор, обвинен по ред крупни престъпления, между които и убийства, на едни от тях осъден, а за други още не. Известен като един от смелите и решителни анархисти, цредставител на пропагандата чрез действие и човек на револвера и на дръзките предприятия, за когото в разните анархистически кръжоци се разправяло с ентусиазм, и който заедно с неразделния си другар Георги Шейтанов, е сочен като пример за подражение. През месец юли 1917 г. анархистите от Ново-Загорската и Ст.-Загорската групи: Колю Драганов, Стефан Драганов, Йосиф Синто и Мара Бухчева, организират избягването му от Централния звтвор. заедно с Георги Шейтанов. За целта Мара Бухчева се е срещала неколко пъти в затвора с Щейтанова, а по-после му е изпратила сто лева. Колю Драганов дохожда от своя страна от Нова-Загора в София и в денят на избягванието определя квартира гдето да се съберат, като ги снабдява с храна и пр. След неколко дневно скитане, Стойнов и Шейтанов се отзовават в Ст.-Загора, гдето Мара Бухчева ги отправила до Георги Жечев, който взел грижата да. им намери квартира. Шейтанов останал при него, а Стойнова пратил в квартирата на Георги Попов Сяров. В това време Сяров е живел не в локала на групата, а в частна къща. Значи, още с пристигането си, Стойнов влиза в контакт с най- видните членове на анархистическия кръжок и веднага започва своята дейност. Олицетворение на терора, той почва да възпитава своите обожатели в пътя на престъпността, като ги подбужда към кражби, палежи, убийства. Плод на тази му дейност, най-напред се замислюва кражбата на Н.-Загорската поща, Димитър Джангозов Попето, дава на Стойнова от реализираната сума 3000 лева, с които последния си купил дрехи, обуща, шапка и др. тоалетни принадлежности, иззети при обиска в квартирата му. За своята отбрана Стойнов си набавя револвер система „парабело“, намерен в жилището при залавянето му. Този револвер, според обясненията на Стойнова, бил му даден от Георги Жечев.
Напоследък Ст. Стойнов се настанил да живее у Руска Василева Курмалецева. с дъщерята на която – Ничка, завързал любовни сношения и на която, от дадените му от Димитър Джангов 3000 лева, купил, обуща и друга подаръци. Той също давал пари и на майката на Ничка, за покупка на храна, дърва и пр., като вземал живо участие в храната, на семейството. Между другите съестни продукти, той доставлявал и кокошки, които ловял с примка от чуждите съседни дворове.
Залавяното на Стойнова е станало в домът на любовницата му от военната полиция, начело с Поручик Дремсизов. Къщата е била заобиколена, полицията е проникнала в нея, и е намерил Стойнова скрит в един долап. Няколко деня е трябвало да се установи самоличността на Стойнова. Първоначалио той е казал че се нарича Димо Колев, като е представил и фалшиви документи за самоличност под това име. След подробен разпит обаче се установило, че той прикрива истинското си име. Тогава Стойнов признал, че това име е фиктивно, но че той се нарича Георги Жечев, дезертьор от армията и разправял като своя история, тази на Георги Жечев, с когото е бил в близки приятелски и идейни връзки. За да се провери новата му самоличност, повиква се любовницата на Георги Жечев – Добра Георгиева, учителка, която като поставили на очна ставка със Стойнова, заявила, че това не е Георги Жечев. Смел и дръзък какъвто си е, Стойнов от своя страна заявил, че това не е неговата любовница Добра Георгиева, а е друга жена. Играта на Стойнова обаче, била отново разкрита и той се видял принуден да признае, че не е Георги Жечев, но бил някой си Манол Ангелов, избягал от Солун. След като и в тази посока била направена проверка и се установило, че и това име е лъжливо, Стойнов най-после е бил принуден да признае истинското си име и самоличност. Преди това обаче, той се опитал да избяга от стражата и успял да постигне това, стреляно било върху него 4 пъти без да бъде улучен и благодарение, че при бягането си се спънал и паднал, можал да бъде отново заловен.
Освен под горните фиктивни имена, Стойнов се е укривал и под други такива, между които под името Иван Петров.
3. Григор Кънев Зафиров, родом от гр. Ст.-Загора, бивш ученик в Ст. Загорската гимназия, от скромно почтенно семейство, има три сестри учителки. Младеж с много буйна натура. През време на ученичеството си и след това се отдал на разпуснат жввот и отчаяво пиянство.
Той е иницеатор за образуване на първата анерхистическа група в Ст.- Загора. Очертава се като буен анархист-терорист и е проповядвал между другарите си в кръжока, чрез държане реферати и сказки, реформиране на днешния обществен строй чрез груба сила, обири, палежи, убийства и пр. (гледай показанията на Иван Н. Попов, лист 384). Проповядвал е дори убиване на короновани глави (показания на Т. Недков, лист 314). Верен на себе си и на своите убеждения. когато трябвало да се яви в редовете на армията в 40 набор, вместо да направи това, отклонява се от носене на военната тегоба, и след като се скитосвал из разни градове на България, бил заловен в гр, Ямбол, когато е играел табла в едно кафене. Преди да напусне родния си градъ Зафиров дал убежище на Георги Попов Сяров, като го приел в своя дом, издържад го и старателно го е укривал от властта.
Затворен в Софийския участък заедно с обвиняемия Георги Кацаров, той е тероризирал последния през всичкото време, като не му позволявад да се самопризнава и да издава другарите си. Според показанията на Кацаров, Зафиров е вършил и разни кражби на кожи, обуща и пр. (лист 409).
4. Иван Николов Попов, от гр. Ст-Загоре5 син на чиновник, майка му учителка. Като ученик в гимназията, е имал най-лошо поведение и държание, вън и в училището. Наказван много пъти за пушене тютюн, грубост, нахалство, буйство, пиянство и лъжа, а напоследък отстранен от гимназията. Училищната власт е имала сведения, че е събирал между учениците волни помощи за Георги Шейтанов и Стефан Стойнов. Бил е задържан в Софийския Цвнтрален затвор по обвинение за пасивна педерастия.
Един от инициаторите за образуванието и подновяването на анархистическия кръжок в Ст. Загора, той е държал всекога първенство в него. В своите реферати и разисквания е подържал бягството от войската, рушението, убийствата, кражбите, палежите и пр. Сам той признава това в показанията си (лист 385) а и другарите му го изобличават в същото, Голям обожател на Шеитанова и Стойнова, той постоянно ги е сочил пред другарите си като пример за подражание. Познавал се лично с тех и ходил в Софийския Центраден Затвор да ги посещава, като им носил цигари. Той им носил също и 70 лева, които му бил предадени от касиера на групата Георги Кацаров, но той ги бил изхарчил и не им ги предал (лист 385.) (л. 383 и 388) За да може да се снадби с билет от Прокурорството, той казал, че е брат на Шейтанова и билет му издали на името Иван Шейтанов. При срещата, Шейтанов го питал за другарите в Ст. Загора Григор Кънев, Георги П. Сяров и Георги Жечев и пр., где са те сега и продължават ли да проповядват анархистическата идея. Попов му отговорил и го информирал за всичко, а така също му предал поздрав и от Мара Бухчева.
Като войник постъпил във въздухуплавателната дружина в София, гдето като служил само 23 деня, разболял се и постъпил в болницата, от гдето му разрешили отпуск, но след изтичане на отпуска, той не се завърнал в частта си, а отишъл в гр. Ямбол и там се крил от властта, до денът на залавянето му.
От данннте по делото става явно, че Иван Попов е бил един от съучастниците и организаторите .на кражбата от Ново Загорската поща. Това се установява от обстоятелството, че брат му, Димитър Джанговов Попето, който е главен деец в таза кражба, е откраднал парите от пощата, веднага след това се среща с него в гр. Ямбол, гдето са преспали заедно и му е предал 500 лева от откраднатата сума.
Той е вземал участие в укривание и набавяние храна на Георги Попов Сяров и Георги Жечев, за които е знаял че са дезертьори от армията. Признава, че е знаел и видял позива, готвен от Георги Сяров и Георги Жечев. към бъдгкрия народ, за въставане против войната (лист 391) През време бягството си от армията, е преспал една нощ в домът на другаря анархист от Сливен Петър Кеманов. Когато се е укривал в Ямбол, другарите от групата Трифон Лалев е Стефан Брашнаров, му носил храна и пари
5 Тодор Недков, роден в гр. Т. Сеймен, живущ в град Стара Загора, син на учител, ученик телеграфист при Драгоманската ЖП станция. Централна личност в съществующите в гр. Ст. Загора анархистически кръжоци. Основател и крепител на тези кръжоци. Един от постоянните референчици и теоритици на анархизма. В своите реферати и проповеди, той е подържал терора, като единствено средство за преобразуванието на днешния обществен строй. Между другото той е говорил, че никой не трябва да издава другарите си, иначе ще бъде наказван с смърт. Ако някой попадне в ръцете на властта, другарите трябва да гледат да го освободят. Привеждал в тази смисъл пример как един анархист бил заловен от полицията, но когато го карали, явява се друг анархист, избил стражарите и освободил задържания, (гледай показанията на Коста Демирев и Иван Н. Попов листове 258 и 385.) Той е взел инициативата кръжока да има свой отделен локад, и сам наел за тази цел квартира у Нейко Гущера, гдето започнали да стават събранията на членовете. По късно той укрил дезертьора от армията Георги Попов Сяров, когото поставил да живее в локала като същевременно му дал и дългото си горно палто.
Обвиняемия Тодор Недков, е един от най продуктивните писатели между анархистите. Писал е много стихове, разкази, етюди, бележки и е водил дълга кореспонденция с някои от другарите. За духът, тенденцията и смисъл на неговите литературни произведения се каза достатъчко в точка VII на настоящия обвинителен акт, за да няма нужда да се говори повече и да се правят нови цитати. Всичко е писано в дух на рушение, отрицание и озлобление против съвременното общество, строй, държава. Не липсват и произведения с любов за и поетическа подкладка. Някои от работите на Недкова са печатани в издаваемото се в Ст.-Загора списание „Хризантеми“. В кореспонденцията си до различни свои приятели и другари, които нарича братя, той не пропуща случая да ги насърдчава към ползотворна работа. Особен интерес в това отношение представлява кореспонденцията му с анархиста от гр. Сливен Петър Ат. Кеманов, с когото проектирали да издават анархистически вестник „Вампир“.
Признава че е бил известен за готвящия се манифест към Българския народ, който му бил четен от Сяров или Жечева. От всичко обаче, що се касае за Недкова, не подлежи на никакво съмнение, че и той е един от авторите на манифеста. В такава смисъл говорят и някои от неговите другари.,
Недков е един от укривателите на Георги Попов Сяров когото е знаял че е дезертьор, и на когото е предложил жилище в квартирата у Нейко Гущера, наета лично от него за локал на групата.
6. Мара Бухчева, родом от Ст. Загора, ученичка в Търговското училище в гр. София, дъщеря на търговец. Голяма привърженица на анархизма и членка в анархистическия кръжок в Ст. Загора още от учебната 1914/15 година. Ако и да не посещавала редовно събранията на групата, тя е била в постоянен контакт с членовете и живо се интересувала от живота и дейността на кръжока.
Бухчева е участвувала в организирание избягвание от Софййския затвор на Шейтанов и Стойнов и в укриването им. Това се вижда от следните обстоятелства: първо, когато е бил в София, кореспондирала с Шейтанов и го посещавала неколко пъти в затвора, като му носила тютюн и плодове. Второ в навечерието на избягванието, тя изпратила на Шейтанов сто лева, чрез Филип Иванов, като молила последния старателно да укрива, че сумата е изпратена от нея. Трето, тутакси след избягванието тя е била извикана в Нова Загора от Колю Драганов, който също е взел активно участие в него, за да ѝ съобщи щастливата новина, и тя веднага се отзовава на поканата и отишла в Нова Загора. Четвърто, След избягването си, Шейтанов и Стойнов отишли в Ст. Загора, и потърсили веднага Бухчева, която се погрижила да им намери убежище, като ги изпратила за целта у Георги Жечев. Пето, Бухчева писала писмо на Мара Петкова, от гр. Казанлък, стара приятелка на Шейтанова и Стойнов, с което бързала да я уведоми за избягванието на последните. Писмото попаднало в ръцете на полицията и внесло смут между другарите, но не могло да бъде разбрано съдържанието му, а по-сетне, мистериозно изчезнало. Този факт успокоил Бухчева и другарите ѝ, които знаяли за писмото, и Георги Кацаров пише второ писмо на Петкова, с което ѝ съобщава да се не безпокои. Това второ писмо е заловено и е приложено към следственното дело (лист 402.)
През всичкото време на пребиваването на Шейтанов и Стойнов в Ст.-Загора, Бухчева постоянно ги посещавала, услужвала им с каквото може, и ги е укривала от властта. Според показанията на свидетелката Мара Петкова (лист 364) Бухчева просто е идеализирала Шейтанова и се е възхищавала от пего.
От данните на следствието, Бухчева се очертава като крайна привърженица на анархизма. За нея обвиняемия Мирю Къдрев говори, че е известна като много буйна и ревностна анархистка (лист 332). Това се потвърждава от показанията и на много от останалите обвиняеми. Че е влизала в анархистическия кръжок в Ст.-Загора, между другите, говори и обвиняемия Васил Д. Палазов (листове 456 е 458 от следств. дело). Всичко това обаче, не ѝ пречи пред следствените власти да се отрича от учението си като Петър от Христа. При първоначалния ѝ разпит от военната полиция, тя даже старателно отказва да е имала каквото и да било познайнство с Шейтанова.
Все същата Мара Бухчева е пращала в Казанлък другарите Трифон Лалев и Александър Абаджиев, да искат от Мара Петкова револвер, за въоръжението на Георги Петков Сяров (лист 364).
Интересна е характеристиката, която този последния прави за Мара Бухчева. „Често пъти съм питал Георги Шейтанов, казва Сяров в показанията си, какво правят с Мара, той ми отговаряше, че му е любовница, и че имал интимни отношения с нея. Преодоляющето мнение между другарите беше, че Мара Бухчева е мома низко паднала и че уйдисва на всички акъли. За характеристика другарите бяха я назовали: „частна собственост на комуната“, (казионна), репутация, с каквото се е ползувала и в София като ученичка. Комунарите, които са против частната соботвеност, завършва Сяров, в случая тъпчеха принципнте си“.
7. Герги Кацаров, родом от Ст. Загора, син на учител, сестра учителка, ученик в VI клас с най-лошо поведение и държание вътре и вън от училището. Отстранен от гимназията за грубост и заплашвание, той вместо да се поправи, проявил още по-дръзко държание, като една вечер, заедно с други трима другари нападнал учителя си Благой Калейчев и му нанесъл рани по главата и тялото. Същия е бил един от най-ревностните членове на анархистическия кръжок в Ст.-Загора, за което е бил избран касиер на групата. Буен и отчаян младеж, при поставяние на въпроса за начина на действие, той всекога е поддържал и препоръчал терорът във всяко отношение. Бил е привърженик на идеята, че всеки истински анархист, при повикване, трябва да откаже да се яви в редовете на армията. За него обвиняемият Петър Хр. Пенев говори, че е държал реферат, в който развил мисълта, че днешния обществен строй трябва да се реформира чрез рушение и груба сила, като се обират богатите, като се палят жилищата им, па даже като се убиват (лист 50).
Не само с думи е проповядвал Кацаров. От думи той преминава към дела, дава идеята и организира кражбата в дома на Донка Ив. Димчева, извършена от Коста Демиров и от Коста и Стефан Апостолови. Той ежедневно се интересува за хода на кражбата, дава съвети и посочва на средства как да се разбие касата. същия отива в зъболекарката Киселева в Ст.-Загора и при съдържателя на хотела в Долно-Панчеревските бани, за да направи оглед по кой начин могат да бъдат обрани (гледай показанията на Коста Демирев, Минчо Н. Керекчиев и на Петър Хр. Пенев, листове 539, 540, 534 и 55).
Той е взимал участие по организирание избягването на Шейтанова и Стойнова, което се вижда от обстоятелството, че кражбата в домът на Димчева е имала назначение да се намерят средства за това избягване (показания на Коста Демирев, лист 539). Това се вижда и от пощенската карта, писана от него до Мара Петкова в Казанлък (лист 402). Въобще той, денонощно е работил о думи и дела, за преуспеванието на анархистическата идея.
След избягването на Шейтанов и дохождането му в Ст.-Загора, Кацаров се среща с него и води дружба. Един ден, Шейтанов, който тогава е минавал под фалшивото име Колю Георгев, му поискал да си разменят палтата и Кацаров се съгласява на това, като дава своето – вълнено и дебело Шейтаново, а получава в замена неговото.
Кацаров признава в показанията си (лист 401), че е знаел от Георги Попов Сяров за готвеното избягвание на Шейтанова и Стойнов, преди то още да бъде реализирано. Те били, както му ги описал Сяров „идеални анархисти и мъченици“. Тази довереност от страна на Сярова е твърде понятна, като се знае ревността на Кацарова към делото, както и факта, че той е доставял средства за живеение на Сярова и се е погрижил за снабдяването му с револвер.
8. Христо Бончев, от гр. Ст.-Загора, ученик от VI клас в Ст.- Загорската гимназия. Изключен през 1917 година завинаги за лошо поведение и кражба. Един от ярките привърженици на анархизма и от основателите на кръжока в Ст.-Загора. Проповедник на терора, кражбите, убийствата и пр., с една дума важен фактор в организацията.
Автор на кражбата на един куфар от хотела на гара Гълъбово, към която подбудил и другаря си Стефан Георгевъ. Укривател на дезертьорите Георги Жечев и Георги Сяров, които са живеяли в локала на групата у Нейко Гущера, гдето са издържани с парични средства и храна, Бончев признава, че е занесъл два хляба (лист 198). Че той е знаял, че те са дезертьори, а най-малко знаял е това за Сярова, свидетелствува Мирю Къдрев, комуто Бончев поверил, че Сяров е дезертьор (лист 332).
Укривател също на дезертьорите от Ямболската група Илия Кратунов, Почо Чирпанлиев и Атанас Стойчеви, като им намерил квартира в гр. Ст.-Загора, а след това ходил по техна поръчка в Ямбол няколко пъти, срещал се с родителите и любовниците им, и им доставлявал; пари, хляб, чорапи и пр. За тези три лица, обвиняемия сам признава, че е знаял, какво те са дезертьори (лист 198). Укривател е бил също и на Шейтанов и Стойнов. Постоянно е бил в общение с Ямболските анархисти. В кореспонденция е бил с анархиста Петър Куртев, от Свиленград. В едно отворено писмо, последний му съобщава, че успел да направи много младежи анархисти – „да улови много рибки“, както се изразява той.
9. Петър Христев Пенев, от Ст.-Загора, ученик-телеграфист в Ст.-Загорската ЖП, Станция, син на офицер. Член от анархистическата група в родния си град, по убеждение анархист, обстоятелство, което той напълно признава. И той се е опитвал да държи сказка в кръжока, разбира се на тема за терора, неслужението във войската и пр. (гледай показанията на Иван Н. Попов).
Укривател на Георги Попов Сяров и на Георги Жечев, за които знаел, че са дезертьори (гледай показанията му – лист 52). Признава, че е поддържал със средства Жечева, минаващ под името Александър Христев, като му дал веднаж 50 лева, а втори път 20 лева.
Признава също, че е укривал Шейтанов, като му намерил и го настанил на квартира.
10. Стефан Атанасов Брашнаров, родом от гр. Пловдив, живущ в Стара Загора, баща книжар, майка учителка, ученик от V клас, отстранен от училището за немирство, пушене тютюн и грубо държане.
Признава че е бил член на анархистическия кръжок в Ст.-Загора, гдето е бил въведен от Тодор Недков. Държал реферат на темата „Анархизм и Христианство“. Привърженик на терора. Укривател също на Димитър Джангозов – Попето, след извършване обира на Н.-Загорската поща на Георги Шейтанов и Ст. Стойнов. Ходил в Казанлък при Мара Петкова да иска револвер за Сярова. Ходил в Нова-Загора и Ямбол, като общувал с тамкашните анархисти. Заедно с Трифон Лолев ходили в Ямбол и носили пари, яйца и хляб на анархиста-дезертьор Иван Николов Попов (гледай показанията на последния, лист 387).
11. Асен Апостолов Накев, родом от с. Перущица, Пловдивско, син на търговец, ученик от VI клас. Изключван и наказван в гимназията поради неприлично държане, грубо отнасяне и заплашване един от преподавателите си. Кротък по вънкашност, буен по душа, той е един от верните членове на анархистическия кръжок в Стара Загора.
Държал е и той реферат, в който поддържал, че в реализирането на анархистическите идеали, трябва да се вършат убийства на голямци, кражби и ограбвание на разните богаташи.
За укриването на дезертьора Георги Попов Сяров, дал си наборното свидетелство на Димитър Джангозов Попето, за да го поправи от 43 на 44 набор и да го предаде на първия. И наистина, Сяров, между другите фиктивни имена е минавал известно време под името Асен Апостолов Накев. Укривател също и на Жечева, знаяйки че е дезертьор. След кражбата на Н -Загорската поща, укривал обвиняемия Димитър Джангозов Попето, като му съхранявал известни вещи и му давал хляб.
12. Цвятко Георгиев, от гр Ст Загора, раздавач при Кавалската ЖП. Станция, член от анархистическата група в Ст. Загора.
С пристигането на Георги Попов Сяров в Ст. Загора, той го укрива и го снабдява с револвер да се пази. Същия го отвежда в локала на рупата и го запознава и препоръчва на членовете. Същия се явява укривател и на Георги Жечев, защото чрез него последния е получавал кореспонденцията си с анархиста от Хасково – Калин Урумов.
13. Никола Михайлов, родом от гр Ст. Загора, ученик телеграфист при Н. Загорската Ж. П. Станция, член на анархистическата група в родния си град.
Горещ привърженик на идеята никой да не служи в армията, той отдава голямо покровителство на дезертьора Георги Попов Сяров, знаяйки за бягството му, като го приема в квартирата си и разменя с него дрехите си, давайки му своите ученически. На същия после изпратил от Н. Загора 50 лева, чрез любовницата на Сярова – Руска Георгиева (лист 741.)
Един от проповедниците на кражбите, палежите и на всички терористични средства за постигание на анархистическите идеали.
Съучастник в кражбата на Н. Загорската поща. Той е дал указание за получаването на паричния групъ. В Нова Загора отишел да живее на квартира у анархиста Петър Бюлбюлев, „случайно“ според него. Все така „случайно“ се познавал и дружал с най-видните Н. Загорски анархисти: Колю Драганов, Йосиф Синто, Минчо Антонов и Стефан Касабов. Все още по-„случайно“ в деньът на обира на Н. Загорската поща, главните автори на кражбата Димитър Джангозов Попето и Йосиф Синто, отишли у дома му на гости, (лист 743)
Укривател на дезертьора Иван Н. Попов, при когото ходил в гр. Ямбол, а последния ходил при него в Н. Загора.
Проектирал да запали Ст. Загорския Градски театър, през време когато е давана вечеринка с благотворителна цел, от което му намерение го отклонил свидетеля Никола Иванов Апашурата, като му изтъкнал грозните последствия от тази престъпна замисъл.
14. Трифон Лолев, от гр. Ст. Загора, ученик от V клас през учебната 1915/16 година, а в началото на новата учебна година неприет в гимназията поради лошото му държане и нанисание побой.
Член от анархистическия кръжок в Ст. Загора, той признава че е държал реферати и че всички са поддържали, какво днешния строй трябва да се руши с груба сила. (лист 735)
Единъ от съучастниците в организираната кражба от Н. Загорската поща. Укривал след извършванието на кражбата Йосиф Синто, който дошел в Ст, Загора и спал в дома му.
Укривател на дезертьора Георги Попов Сяров, който спал у него, а така също и на Ст. Стойнов, комуто дал ученическата си шапка, приспособена на железничарска. (лист 38) Признава, че дал гимназиалното си свидетелство на Димитър Джанговов Попето, за да си послужи с него (лист 738)
Един от онези, които ходили в гр. Казанлък, изпратена от Мара Бухчева, за да набавят револвер на Георги Попов Сяров.
Ходил в гр. Ямбол да навести другаря ои анархист и дезертьор Иван Н. Попов и му носил пари, яйца и хляб (показания на Ив. Н. Попов, (лист 386). същият е указвал голяма услуга на тримата Ямболски анархисти дезертьори, при укриването им в Ст. Загора, и когато полицията попаднала в следните им, той ги извел от квартирата им и ги упътил неизвестно где.
15. Мирю Василев Къдрев, от гр. Ст. Загора, има две сестри учителки, ученик от II гимназиален клас през учебната 1916/17 година, но напуснал доброволно училището и постъпил в една аптека. Член на Ст. Загорската анархисгнческа група, в която го въвел обвиняемия Христо Бончев (лист 331).
Признава че е укривал Георги Поповъ Сяров, за когото Хр. Бончев му поверил че е дезертьор (332 листъ). Носил на Сяров хинин, давилови капки и валериан, които крадял от аптеката на господаря (лист 333). Укривал също и Ямболските дезертьори: Почо Чирпанлиев, Илия Кратунов и Атанас Стойчев, за които знаял че са такива (лист 33 като ходил от Ст Загора в Ямбол и им донесъл храна и облекло. На същите е носил хляб и Христо Бончев.
От анархистическата група в Ст. Загора очаквал, че ще повдигне революция в страната (лист 332).
16. Александър Димитров Абаджиев, от гр. Разград, живущ в гр. Ст. Загоре, син на финансов инспектор. Ученик в II гимназиален клас през учебната 1916/17 г., той не е бил приет за такъв през следующата година, поради лошо държание в клас, грубо и некоректно поведение вън и вътре в училището. Подозиран, че е един от нападатели на учителя Благой Калейчев.
Член от анархистическия кръжок в Ст. Загора, крепител на идеята за, грабежите, палежите и бягството от армията. Посещавал е редовно заседанията у Нейко Гущера. Верен на задължението, което анархиетите са имали да не съобщават нищо на властите когато бъдат заловени, той първоначално при разпита е отричал всичко, но когато вижда, че всичко е разбито и че отричането е безполезно, той влазя в пътя на самопризнанието и разправя всичко.
Мара Бухчева го пратила, заедно с Трифон Лолев, да отидат в Казанлък при Мара Цеткова, да им набави последната револвер за дезертьора Георги Сяров. За целта носила писмо от Бухчева и 60-70 лева, стойността на револвера (лист 416.) ,
Той е същия, който предупредия Мара Бухчева, че я вика на среща в Нова-Загора Колю Драганов, и последната веднага се отзовават на поканата и отишла в Н Загора. Както се знае, това е станало след избягванато от затвора на Шейтанов и Стойнов.
Като чиновник в Дедеагачския Районен Комитет по прехраната той откраднал около 20 подпечатани бланки, всички с печата, а некои с подпис на Председателя на Комитета, върху който са изготвяли открити листове на ред дезертьори анархисти. В същия е заловен и марша на анархисите. наречен „Интернационала“, съставен от Чубриков, а така също и химна „Напред о, младо поколение“, (лист 446 и 447)
При обиска у него е намерен една кама с надпис: „Смърт или свобода“.
17. Добра Георгиева, родом от гр. Анхиало, живуща в гр. Хасково учителка в с. Долно-Ботево.
Любовница на Георги Жечев, когото през време на бягството му от редовете на армията старателно укрива и снабдява с пари и други средства за същесвувание. През време на пребиваванието на Жечев в гр. Ст. Загора, а по-после когато той се е укривал в къщата на родителите си тя посгоянно е била в кореспонденция с него, а неколко пъти го е и посещавала. Знаейки че Жечев е дезертьор и че се търси от властта още и като анархист, тя освен че не е съобщила това, но напротив, както се казва по горе, е направила всичко за укриването му и улесняванието му в живота.
На следствието не е установено с положителност Добра Георгиева да е била членка в някоя анархистическа организация, но безсъмненно е установено, че тя знаейки какво Жечев е анархист, и вследствие на тези си убеждения отказва да постъпи в казармата, умишлено го укрива и му доставлява средства за живеяние.
18. Стойчо Ангелов, родом от гр. Ст. Загора, ученик в VII клас през учебната 1916/917 г., наказван неколко пъти за неприлично държане в клас, четене анархистически книги във време на час, грубост, хвърляние камъни и поставяне дървен кръст, взет от гробищата, пред вратите на съсед. Един от ревностните членове и основатели на анархистическия кръжок в Ст. Загора. Говорил е на тема, че трябва обществото да се руши с терор, да не се служи в войската и пр. (лист 386), показания на Ив. Поповъ)
Укривател на дезертьора Георги Попов Сяров и Георги Жечев, той съвместно с Радослав Михайлов, открадват бланките от Кюстендилската М. В. Болница и ги изпращат на Георги Попов Сяров за изготвяме на фалшиви документи, с които да се прикрива той и другарите му. Вьобще със своята дейност и заитерисуваност, Стойчо Ангелов се е проявил като един от най-деятелните привърженици на архистическата идея, като се е стараял за разпрозтраняванието и прилаганието в живота на това учение.
От същия е писано писмото, находящо се на лист 638 в следственото дело, с твърде загадъчно съдържание. С него той се оправдава, че ще си остане и за напред такьв каквото си е бил.
19. Руска Георгиева, родом от Ст. Загора, учителка в с Климентиново. За нея в следствието не са константирани данни, от които да се вади заключение, че тя е анархистка, и че е принадлежала в некой от анархическите кръжоци.
Като любовница на Георги Попов Сяров, знаяйки че той е дезертьор от армията, вследствие любовните ѝ отношения с него, през време бягството му, умишлено го укривала в квартирата си на село и му давала издръжка. Тя е знаяла с положителност, че той е анархист и бяглец, но при второто му гостуване при нея в с. Климентиново, защото по-преди от това е била викана за разпитване в полипейската секция в Ст.-Загора, и там ѝ съобщили, че Сяров е дезертьор (лист 174). Че е знаяла за горното, става очевидно още и от обстоятелството на техните крайно интимни връзки, които са достигнали до там, че Сяров я обезчестил. Същото се установява и от начина на укриването на Сярова при второто му посещение, той е стоял постоянно в стаята ѝ, която е била винаги с пуснати пердета, нещо, което е обърнало вниманието на хазяите и на околните. При залавянието му от властта, Сяров е бил намерен скрит под кревата.
Руска Георгиева, даже след арестуването на Сярова, му е пращала и тютюнъ.
20. Ничка Василева Курмалицева, родом от Стара-Загора, ученичка от II клас през учебната 1916/917 год. За нея следствието разполага с данни, че е била в некакъв си женски анархистически кръжок, съставен от Александър Абаджиев, в който влизали: Райна Алекова, Зафира Иванова и др., обаче този кръжок не проявил живот, и Ничка Василева, след като го посетила 2–3 пъти, повече не се интересувала за него.
Вследствие на тази анархистическа подклада, тя дала убежище на обвиняемия Стефан Стойнов, когото старателно укривала от властта до момента на залавянето му. Стойнов живеел в тяхната къща, и вземал участие в прехраната на цялото семейство, особено след като забогатял от на Н.-Загорската поща. Той бил в интимни любовни връзки с Ничка и ѝ направил разни подаръци.
При залавянето му от военната полиция, Ничка употребила хитрост и казала на полицаите, че такъв човек в къщата им няма, а в това време Стойнов е бил скрит в долапа на една от стаите. След намирането на Стойнов и арестуването му, въпреки строгия надзор, той успява да напише една карта, в която ѝ говори успокоителни думи. Картата биде намерена у Ничка, прикрита в ръкава на палтото ѝ. Ничка се явява укривателка и на дезертьорите: Почо Чирпанлиев, Илия Кратунов и Атанас Стойчев, които тоже са живели в къщата под фалшиви имена, но от данните по делото явствува че Ничка е знаяла какво те са бяглеци от армията.
21. Руска Василева Курмалицева, от гр. Ст.-Загора, майка на Ничка Василева. Укривателка на Стефан Стойнов, за когото и до последния момент твърдяла пред полицейските органи, че подобно лице в къщата ѝ няма.
Тя е знаяла и предполагала, че квартирантът ѝ е подозрително лице но при все това е направила всичко, за да го прикрие. Друго заключение тя не е могла да извади, като се има пред вид, че Стойнов е прекарвал почти по цял ден затворен в стаята си, давал ѝ пари да му набавя храна, въобще водил е съмнителен живот, какъвто един младеж, ученик, чиновник, търговец и пр. не може да води.
22. Коста Демирев, родом от гр. Ст.-Загора, майка учителка, ученик от V клас на Ст -Загорската гимнагия през учебната 1916/917 год.
Признава че е анархист по убеждение, и е участвувал като член в анархистическия кръжок, гдето го въвели и посветили Хр. Бончев е Александър Абаджиев (лист 549). Че е бил анархист, говори и обвияемия Мирю Къдрев, като казва, че Демирев бил техен другар по идея.
Под влиянието на Георги Кацаров, се опитал да обере касата на леля си Донка Ив. Димчева, с цел да се набавят средства на Шейтанов, Стойнов и други анрхисти, за което си е послужил с азотна киселина, открадната от химическия кабинет на гимназията, обаче не успял да отвори касата. Заедно с другарите си задигнал разни домашни вещи и покъщнина, които продали.
23. Теню Георгиев, родом от Ст.-Загора, Подпоручик от V Етапен полк, бивш ученик вVIII клас на Ст.-Загорската гимназия през 1914/915 година. Наказван за грубо държане, за неизпьлнение училищните разпоредби и въобще за лошо държание вътре и вън от гимназията. Още като ученик, на училищната власт било известно ва превратните понятия на Георгиева, особено, когато един ден заявил на директора, че училището възпитавало престъпници.
Буен и нервозен човек, отчаян пияница, той е бил един от основателите на анархистическия кръжок в Ст.-Загора и най-ревностен апостол на анархизма. За него говорят повечето от обвиняемите, между които Петър Хр. Пенев (лист 49), Христо Бончев (лист 196) и Тодор Недков (лист 312), че той е минавал за голям терорист и е държал няколко реферати, че днешния строй трябва да се измени с груба сила, като се вършат убийства, кражби палежи и пр. и че никой не трябва да отива войник, защото войната била едно голямо зло.
Сам обвияемия Георгиев признава горното и прави едно трогателно самопризнание, част от което се цитира в пункт VIII на обвинителния акт. Ако това самопризнание е искренно, то явствува, че макар и късно обвиняемия горчиво съжелява за миналото си поведение, за всичката пакост, която е извършил на себе си и на другарите си, като напълно съзнава абсурдността и гибелността на проповядваните от него теории, и порочността на водения от него живот. Дали всичко това обаче е искренно, не може с положителност да се каже, особено като се знае, че и под военния мундир, Георгиев не е скъсал връзките си с анархистическия кръжок напротив, и през време на служението му в Школата в Княжево, и после, когато е бил произведен в офицерски чин, той е поддържал кореспонденция с някои от другарите на кръжока, а през време на отпуските си в Ст.-Загора, е посещавал заседанията на групата и е вземал участие в разискванията.
От дневника на кореспонденцията му с неговата сегашна годеница Зина Алексиева (лист 1052), учителка в е. Паничерево, е видно, че по време на школуването му в с, Княжево, е симулирал и обявявал гладна стачка, с цел да бъде освободен от военната тегоба, носението на която била против анархистическите му убеждевия.
Георгиев е укривал и дезертьорите Георги Жечев и Георп Попов Сяров, които е познавал още от време на ученичеството си в Ст.-Загора.
24. Васил Д. Палазов, от гр. Т.-Сеймен, баща учител, майка учителка, бивш ученик от VII клас в Ст.-Загорската гимназия в учебната 1915/916 г., от гдето бил отстранен вследствие неприлично държане и лошо поведение, сега на служба в прожекторното отделение вг ???етното училище.
Инициатор и основател на първия анархистическия кръжок в Стара Загора, с голям бунтовнишки дух, и голям привърженик на пропагандата чрез действие. Навсякъде гдето е бил. посявал анаржистическа корупция между учащата се младеж. Известно време локала на групата е бил в неговата квартира.
За него Христо Бончев твърди, че е анархист-терорист и е проповядвал да се вършат обири, убийства и други престъпления. Един от държаните му реферати е бил на тема: „Що е анархизъм“, в който е проповядвал, че никой на трябва да отива войник и че днешният строй трябва да се реформира чрез груба сила, като се обират, убиват и палят думбазите (лист 196).
25. Минчо Николов Керекчиев, родом от Ст.-Загора, ученик от VI клас през учебната 1916/917 година, сега на служба в IV/15 с. м. далнобойно гаубична батарея. Вследствие неприлично и непристойно държане вън и вътре в училището е бил отстранен.
Признава, че е бил член на анархистическия кръжок в гр. Ст.- Загора. Ратник за разпространявание на идеята, какво днешният обществен строй трябва да се реформира с крути мерки, а така също е възставал и против носене военната тегоба. Укривател на Георги Попов Сяров.
26. Дянко Ив. Демирчев от с. Енина, Казанлъжка околия сега запасен подпоручик. Бивш ученик в V клас на Ст. Загорската гимназия през учебната 1914/915 година. Инициятор и основател на анархистическия кръжок в Ст. Загора, с който е бил в постоянни връзки до последно време. Като офицерски кандидат, през време на отпуските си, той не е преставал да посещава събранията на кръжока, като вземал живо участие в разискванията а и сам държал реферати на разни анархистически теми, в които препоръчвал терора във всеко отношение да се убиват богатите, да се палят и грабят, да не се служи във войската (гледай показанията на Иван Н. Попов, лист 384).
Бил любояник известно време на Мара Бухчева, с която имал дълга кореспонденция. Укривател на дезертьора Георги Попов, с когото се познавал още като ученик. Поддържал с парични средства Георги Шейтанов в Софийския затвор. Сам признава, че му е изпратил 50 лева (лист 1086).
27. Йосиф Синто, родом от гр. Н.-Загора, един от основателите на анархистическия кръжок в родния си град, сляп и безогледен привърженик на анархизма. Взема живо .участие в организирането и ограбването на Ново-Загорската поща, което престъпленве той не може да отрече. Участник и в организиране освобождаването на Шейтанов и Стойнов от затвора, за което той отива с Петър Бюлбюлов от Н.-Загора в София. Че е участвувал в това предприятие се вижда и от обстоятелството, че главния деец Колю Драганов му съобщава в две отворени карти, за големия подвиг (избягването). В една от картите той му пише изрично „работата се свърши“. Обвиняемия се мъче да даде невинни обяснения на съдържанието на двете карти, обаче става смешен и още повече изобличава себе си. Същият взима участие и в укриване на Стойнов и Шейтанов след избягването им, а също и на Георги Попов Сяров.
Той е така да се каже куриера и връзката между Ново-Загорската, Ст.-Загорската и Ямболската анархистически групи, както по време кражбата на пощата, тава също преди и после тази кражба.
В събранията на Ново-Загорокия кръжок е поддържал, че не трябва да се служи във войската, че днещния строй трябва да се руши с груба сила, че трябва да се обират богатите (гледай показанията на Ст. Драганов (лист 326).
Прави опит да пише разкази е анархистическа тенденция, обаче не му се удава.
28. Стефан Драганов, родом от Нова-Загора, бивш ученик от VI клас на Ст.-Загорската гимназия. Като такъв наказван много пъти за разни простъпки. Брат на Колю Драганов.
Привнава. че заедно с брата си, Йосиф Синто, Петър Бюлбюлев са образували анархистическа група в Нова-Загора, гдето между другото се е говорило против войната и се е настоявало, че всеки трябва да отбягва да служи войник (лист 324). В групата се събирали волни помощи, които се съхранявали от Петър Бюлбюлевъ.
Съучастник в освобождението на Стойнов и Шейтанов от затвора. Когато брат му Колю Драганов извикал в Нова-Загора Мара Бухчева за да ѝ съобщи, че избягването е успело, последната се явила първо при Стефан Драганов на гарата и той я завел при брата си.
Постоянио е бил в свръска с Ст.-Загорските и Ямболските другари. Ходил два пати в Ямбол и се срещал с тамкашния анархист Яни Байрактаров. Драганов твърди, че тези срещи са били случайни, но малко по-долу в показанията си, забравяйки твърдението си, признава, че го е търсил по телефона (лист 326).
29. Минчо Антонов, от гр. Нова-Загора, ученик в Ст.-Загорската гимназия през 1915/916 год. Член от анархистическия кръжок в гр. Нова-Загора. Партизанин на кражбите и отказва от военната тегоба, за тази цел след постъпване в казармата взимал церове, които му дал Колю Драганов, за да отслабне и бъде освободен. И действитедно след известно време комисията го освидетелствувала и освободила по слабост. Съучастник в кражбата в Ново-Загорската поща. Заедно с Петър Бюлбюлев се опитали да оберат Ново-Загорската църква, но по независящи от тех причини не успели да сторят това. Против същия е заведено пред Ново-Загорския Мирови Съдия углавно дело №95/916 год. за кражби на обуща и други обущарски материали
За да услужи на дезертьора Георги Попов Сяров, предал му документите си, с които бил освободен от военната служба и последния ги използувал, като с тях е укривал самоличността си и се е лекувал в Ст.-Загорската болница (листове 107 и 108.)
30. Стоян Кочев Касабов, от гр. Нова-Загора, бръснар. Член от Ново Загорската анархистическа група и като такъв за да зарегистрира на дело своите анархистически идеи, взема участие в кражбата на Новозагорската поща.
31. Петър Г. Бюлбюлев от гр. Нова Загора. Един от най ревностниге труженици при образувание на анархистическия кръжок в Нова-Загора. Той заедно с Колю Драганов употребили всички средства, било с реферати било с увещания да възпита истински анархисти и последователи на терора в родния си град. За тази цел Бюлбюлев е давал прием в стаята си украсена с човешки черепи, на всички последователи на крайните течения, гдето ставали редовните събрания. Същия бил и касиер на групата, (гледай показанията на Ст. Драгавов на лист 324).
Б рефератите що е държал, поддържал че днешния обществен строй трябва да се руши с груба сила, да се обират богатите и да се помага на бедните. (лист 326)
Верен и последователен на своите идеи, той взима активно участие в кражбата на Ново-Загорската поща. Заедно с Мично Антонов се опитали да оберат Ново-Загорската църква, у същия при заловяването му една нощ са намерени сноп ключове от който става безсъмненно, та той; е практикувал кражбите във вид на занаят и че е извършил редица още неоткрити от властта кражби.
За да засвидетелствува по нагледен начин своя анархизъм, той се фотографирал с мъртав череп в ръка.
Петър Куртев родом от гр. Свиленград, бивш бръснар в гр. Ст. Загора и член от анархистическия кръжок в същия град. След напускание на Ст Загора се установява в родния си град, гдето през есента ня 1917 година основал анархистическия кръжок, за което съобщава на Христо Бончев писменно като казва: „улових много риби“. Този кръжок е съществувал малко време, понеже властта узнала за неговото формиране и членовете му се уплашили и разпръснали. И той, както всички негови другар в от Ст. Загорския кръжок е привърженик на терора.
Той сам признава участието си в Ст. Загорската анархистическа група гдето е бил въведен от обвиняемия Христо Бончев (лист 826}
32. Радослав Михаилов родом от гр. Кюстенбил, син на училищен инспектор, младеж с много буйна натура и с превратни понятия за живота. Твърд и крайно упорит. Другар по идея с Георги Попов Сяров с когото се познавали още като ученици в гр. Бургас.
Голям привърженик на Толстоевите учения, вследствие на което не се явил пред наборната комисия с набор 1817 год, като дезертьор в Русия.

Не се четат два реда

на офицерски кандидат от Българската Армия и като се представил за пленник от Русия, успял да изнуди жителката на гр. Кюстенджа Милка Галунска от която взел един кюстюм дрехи, които не повърнал. По това време бил заловен от коменданта на Кюстенжа и по етапен ред изпратен в 11 Македонска Дивизия, гдето казал че служел войник. След като минал през ред етапни коменданства, бил отведен в 61 пехотен полк обаче там заявили, че подобен войник не се числи в полка. Едва в гара Удово, Михаилов казвал на коменданта същинокото си име и че се ; числи по списъците в 24 Полково Военно Окръжие, гдето бил отведен и зачислен, но на 6 Октомврий 1917 година избягал от частта си. През време на бягството си, Михаилов облечен в офицерска форма на подпоручик, снабден с разни фалшиви документи се скитал из разни градове на България. През това време именно един ден като пътувал от гр. Кюстендил за гр. Бургаз предал в Ст Загорската гара на Димитър Джангозов Попето открадналите от Кюстендилската М. В Болница подпечатани бланки открити листове, за да ги предаде на Георги Попов Сяров. Бланките откраднал съвместно с обвиняемия Стойчо Ангелов.
Укривател на Георги Попов Сяров, за когото е знаел че е дезертьор и че се крие под името Боян Лесев.
През време пребиванието си в Бургас, през нощта не 22 срещу 23 Септомврий 1917 година се промъква, в къщата на бургаската жителка Ангелина Шопова и открадва 500 лева, с които си купил едни нови гетри. По случая има заведено следственно дело № 7/918 година при Бургаския Полеви Военен Следовател което е приложено при настоящето следственно дело.
34. Атанас Георгев – Арап Ходжа, родом от гр Пловдив, бяглец от Поправителната Дружина в гр. Пещера, гдето е бил изпратен вследствие на бягства и други престъпления. Той се проявява като типичен дезертьор и апаш. Поради близките му връзки и познанства с най-видните анархисти Шейтанов, Стойнов и други трябва да се дойде до заключението, че и той е с анархистически убеждения и дейност. Той е общил също и с други членове от анархистическите групи в Ст. Загора, Ямбол и пр.
За своето укриване Арап Ходжа се снабдява в Ст. Загора с фалшив билет изготвен от редника на 12 Доп, Дружина Йван Конев Гавазов, на когото казал че е бяглец и за да си набави средства си е служил с кражби и измами. Така, той успял да измами жителя от гр. Ст. Загора Мехмед Ахмедов помак, че иде от фронта че е ротен командир на сина му войник и че заминава за частта си, та да му изпратят колет и пари, които ще му предаде. Колета бил предаден заедно с 55 лева на обвиняемия, обаче той ге присвоил.
35. Иван Конев Гавазов родом от гр. Ст. Загора, войник от 1 рота на 12 Доп. Дружина, младеж който от денят на постъпванието в казармата, и до днес е постоянно симулирал и се скита по болниците. Въпреки болничния режим, за да може да излиза всеки ден из града, мимо знанието на Болничната власт, изготвил билетя издаден уж от щаба на 12 Доп. Дружина I рота на редника от същата рота Иван К. X. Гавазов от 42 набор в гр. Ст. Загора, в удостоверение на това, че му е разрешен 30 дневен отпуск, обстоятелство напълно установено от експертизата. Същия този билет обвиняемия Гавазов дал по-после на Атанас Георгиев – Арап Ходжа да се укрива с него, при все че е знаял какво той е дезертьор.
36. Веселин Харитонов родом от гр. Радомир, живущ в гр. Ст. Загора, ученик, член от анархистическия кръжок в Ст. Загора гдето е бил увлечен от Георги Кацаров,
Този обвиняем, след като е бил арестуван от военнополицейските власти и после освободен, след разпита му от следователя в качество на свидетел, не престанал да манифестира своите анархистически убеждения като заявявал на лево и на десно§ че неговите братя и сестри са хората от целия свет и че ще употреби всичко за освобождение на задържанете му другари анархисти.
Младеж с християнска вънкашност, но всъщност с развити анархистически поривн. И той като всичките си другари е сторил всичко за разпространението и прилатавнето в живота на анархизма. Като член от кръжока…

Не се чете един ред

«а вършените престъпления за набавяне на средства.
37. Петър Атанасов Куманов, родом от гр. Сливен, син на инспектор по земеделието, сам той чиновник е Сливенската Градска Община. Този обвиняем е е посветил целия си живот и съществувание на анархистическите идеали. Още в млади години той е заработил за разпространяване на анархистическата мисъл и на нейното приложение в живота. А това че е така свидетелствуват – масата стихотворения и разкази, написани от него, в които от единия до другия край, проблеска анархистическия бунтовнишки дух и борба против всичко съвременно. Той постоянно получавал кореспонденция от хората на превратните идеи в живота, в които го наричат „братко“, а и той в отговорите към тяж си служи със същото обръщение. Интересна е в това отношение кореспонденцията му с Мара Попова, чиновничка в общинско управление, нравствено паднала жена, която като поверида авантюрите си на обвиняемия, той я взема под свое покровителство с цел да я морализира. Интересна е също и кореспонденцията му с Тодор Недков от гр. Ст. Загора, с когото проектирали да издават чисто анархистически вестник „Вампир“.
Укривател на дезертьорите Христо Попов Сяров и Иван Николов Попов, които са пребивавали в дома му в гр. Сливен и за които е недопустимо да не е знаял, че са дезертьори от армията, имайки предвид възрастта им, имайки предвид идейните им връзки и обстоятелството, че се отправят право при него за подслон. Човек с гъвкав характер, който при сблъскванието му с властта отрича всичко е дава съвсем друг смисъл на писаното от него.
38. Калин Стратиев Урумов, родом от гр. Хасково, ученик от VII клас. Заедно с Георги Жечев основават анархистическия кръжок в гр. Хасково, младеж който по своята вънкашност, своите дела и своята кореспонденция се издава като един от най-отчаяните анархисти, който е посветил целия си живот и дейност на постигането на анархистическите блянове. В реферати, на вечеринки и разходки, той не престава да говори и убеждава неверующите в анархизма и в гонимите от последния цели.
Укривател на дезертьора Георги Жечев, с когото през време последното му пребивавание в Ст.-Загора и в домът му в гр. Хасково, постоянно е бил в кореспонденция и лична връзка, без да е счел за нужно да го предаде на властта. Укривател също и на дезертьора Георги Попов Сяров, с когото се срещал в домът на Георги Жечев, когото Сяров, като дезертьор, се е крил в домът на последния цели 15 деня. За да им бъде полезен до крайност, Урумов дал на Жечева общинското си удостоверение за честност, както и друго за свободно пътуване, за да се ползуват от тях с Георги Сяров.
Урумов е отговорен и за укривателство на Димитър Джангозов Попето, който след обира на Ново Загорската поща е ходил в Хасково и е квартирувал у него. При такава интимност и дейност, немислимо е Попето да не му е разправил за извършения анархистически подвиг с открадването на 10000 лева.
При обиска в домът на Урумов, заловен е един позив, озаглавен „Руската революция и мира“ (лист 917). Заловен е също и един револвер.
39. Иван Добрев Сакантиев, родом от гр. Хасково чиновник в Хасковската Народна Банка, член от анархистическата група и голям привърженик на анархистическата идея. Укривател на дезертьора Георги Жечев, през време пребиваването в Хасково. За неговите убеждения и идеали, достатъчно е да се погледне фотографията му с обвиняемия Жеко Иванов Гергинов, приложена към делото (лист 944) в два черепа човешки глави, положени върху масата. Той както и Калин Урумов са били привърженици на учението – бягство от редовете на армията. Връзките му с Димитър Джангозов Попето говорят, че и той не е бил чужд на ред извършени престъпления.
40. Жеко. Иванов Гергинов от гр. Хасково, ученик от VII влас, изключен от гимназията вследствие опит за убийство на един от преподавателите си, сега чиновник в Хасковския Комитет по Прехраната.
Член от анархистическата група в гр. Хасково. Приложените към следственото дело фотографии на този обвиняем. са ясно доказателство за неговите убеждения и въобще за душевния му мир за да няма нужда да се каже нещо повече (листове 844 и 940). В хората от тези фотографии той е представен с рошава коса, изкривени очи и озъбен, нещо като свирепо животно.
Целият му живот е редица от престъпления, с каквито се е занимавал до последния момент. Опитал се е да убие преподавателя си Тодоров, но по независещи от него причини не успял да стори това, за което бил осъден от Пловдивския Полеви Военен Съд на шест месецен тъмничен затвор, с прилагане закона за условното осъждане. Чупил е телеграфни жици и чаши, за което е осъден от същия съд на 50 лева глоба, извършил е още разни кражби и престъпления, делата по които не са още разгледани.
Укривател на дезертьора Георги Жечев, през време бягството му. В близки връзки с обвиняемия Димитър Джангозов Попето. През време пребиваването му в Хасково, след извършване кражбата в Н.-Загорската поща.
На основание всичко изложено до тук, Прокурорския Надзор при Пловдивския Полеви Военен Съд,
ОБВИНЯВА:
Георги Попов Сяров, родом от с. Паспалево. Турция, живущ в с. Бостанджик, Анхиолска околия, навършил 21 година, българин, православен, грамотен, неженен, неосъждан – за влизане и участие в активна анархистическа група, за бягство от частта си, за участие в обира на Н -Загорската поща, за съставяне и ползуване от фалшиви официални документи, ва укриване и даване убежище на дезертьорите От. Стойнов и Георги Жечев, престъпления описани подробно в глава X, п. п. а и б и в точка 1 на обвинителния акт и предвидени в член 1 от Закона за допълнението ка Наказателния Закон, 253 и 190 от В. Н. Закон и чл. чл, 316 п. 4 в свръзка с чл. 51, 352, 360, 364 и 161 от Наказателния Закон.
Стефан Христев Стойнов, родом от гр. Ямбол. доскорошен арестант в Софийския Централен затвор, 24 годишен, българин, православен, неженен, осъждан три пъти за убийство – за участие в активна анархистическа група, участие в обира на Ново-Загорската поща и получаване дял от открадната сума, крадене чужди кокошки, даване убежище на бяглеци от войската, престъпления описани в глава X пунктове А и Б и в точка 2 на обвинителния акт и предвидени в чл. 1 от Закона за Допълване на Наказ. Закон и членове 316 п, 4 въ свръзка с чл 51 от Н. 3. 314 и 161 от същия закон.
Григор Кънев Зафиров, от гр. Ст.-Загора, 33 годишен, българин, православен грамотен, земледелец, неосъждан – за участие в активна анархистическа група, за отклонение от носене военната тегоба и за укриване на дезертьора Георги Попов Сяров – престъпления описани в глава X пункт А в Б, е в точка 3 на обвинителния акт и предвидени в чл. 1 от Закона за допълнение Наказател. Закон и чл. 158 и 161 от Наказателния Закон.
Иван Николов Попов, от гр, Ст.-Загора, 20 годишен, българин, православен, неженен редник от въздухоплавателната дружина в гр. София, неосъждан – в участие в активна анархистическа организация, участие в кражбата на Н-Загорската поща и получаване дял от открадната сума и неявяване в частта си след изтичане разрещен отпуск, престъпления описани в глава X пунктове А и В и в точка 4 на обвинителния акт – предвидени в чл. 1 от Закона за допълнение Наказателния Заков, чл. 316 пе 4 от Н. Закон в свързка с чл 51 от Н. 3. и ст. 264 от В. Н. Закон.
Тодор Недков родом от гр Т. Сеймен, живущ в грс Ст.-Загора, 20 годишен, българин, православен, неженен, ученик-телеграфист в Драгоманската Ж. П. Гара, неосъждан – за участие в активна анархистическа група и укриване на дезертьора Георги Попов Сяров, престъпления
описани в глава X пункт А и в точка 5 на обвинителния акт и предвидени в чл. 1 от Допълнението на Наказателния Закон и чл. 161 от същия закон.
Мара Бухчева, от Ст.-Загора, 21 годишна, неженена, българка, православна, неосъждана – за участие в активна анархистическа група, за набавяне средства и улесняване избягването на затворниците Ст. Стойнов и Георги Шейтанов, както и за даването им убежище след избягването, за укриване и набавяне средства на дезертьора Георги Попов Сяров, престъпления подробно описани в глава X пункт А и в точка 6 на обвинителния акт и предвидени в чл. чл. 1 от Допълнението на Наказ. Закон, 152 и 161 от Наказателния Закон.
Георги Кацаров, от гр. Ст.-Загора, 18 годишен, българин, православен, неженен, неосъждан – за участие в активна анархистическа група, за подбудителство в кражбата извършена в домът на Донка Ив. Дямчева, в гр Ст.-Загора, в подпомагане и улесняване избягването на Шейтанев и Стойнов от Централния затвор и в укриване дезертьора Георги Попов Сяров, престъпления описани в глава X пунктове а, в, и в точка 7 на обвинителния акт и предвидени в чл. чл 1 от Допълнението към Наказателния Закон и 152, 161 и 316 п. 3 от Наказ. Закон.
Христо Бончев, родом от гр. Ст. Загора, 18 годишен, българин, православен, неженен, неосъждан – за участие в активна анаржистическа група, укриване и даване убежище на дезертьорите Георги Жечев, Георги Попов Сяров, Илия Куртев, Почо Чирпанлиев и Атанас Стойчев, извършване кражба на куфар – престъпления описани в глава X пунктове а и г и в точка 8 на обвинителния акт и предвидени в чл. чл. 1 от Допълнението на Наказателния Закон и 161 и 315 п. 6 от Наказателния Закон.
Петър Хр. Венев, от гр. Ст.-Загора, 18 годишен, българин, православен, неженен, ученик телеграфист, неосъждан – за участие в активна анархистическа група и укриване, набавяне средства и пари на дезертьорите Георги Жечев и Георги Попов Сяров, престъпления описани в глава X пункт а и точка 9 от обвинителния акт и предвидени в чл. 1 от Допълнението към Наказателния Закон и чл. 161 от Наказателния Закон.
Стефан Атанасов Брагинаров, от гр. Пловдив, живущ в Ст.-Загора, 18 годишен, българин, православен, неженен, ученик, неосъждан – за участие в активна анархистическа група и укриване и набавяне средства на дезертьорите Георги Попов и Иван Николов Попов, престъпления описани в глава X пункт а точка 10 на обвинителния акт и предвидени в чл 1 от допълнението на Наказателния Закон и чл 161 от Наказателния Закон.
Асен Апостолов Накев, от с. Перущица, Пловдивска околия, 19 годишен, българин, православен, неженен, ученик, неосъждан – за участие в активна анархистическа група, за подправка на официален документи и за укриване и набавяне средства на дезертьорите Георги Попов Сяров, Георги Жечев и Димитър Джангозов Попето, престъпления описани в глава X, пункт а и в точка 11 на обвинителния акт и предвидени в чл. чл. 1 от Допълнението на Наказателния Закон, 360 и 161 от Наказателния Закон.
Цвятко Георгиев, от гр. Ст. Загора, 24 годишен, българин, православен, неженен неосъждан, раздавач при Кавалската Т. П. Станция за участие в активна анархистическа група и за укриване дезертьорите Георги Попов Сяров и Георги Жечев, престъпления описани в глава X пункт а и точка 12 на обвинителния окт и предвидени в чл. чл. 1 от Допълнението на Наказателния Закон и 161 от Наказателния Закон.
Никола Михаилов, от гр. Ст. Загора, 19 годишен, българин, православен, неженен, неосъждан, ученик – телеграфист при Н. Загорската Ж. П. гара за участие в активна анархистическата група, за участие в обира на Н, Загорската поща и за укриване на дезертьорите Иван Н. Попов и Георги Попов Сяров, като на последния набавял средства за живеяние и облекло – престъпление описани в главна X пунктове а ш б и точка 13 на обвинителния акт и предвидени в чл. 1 от Допълнението на Наказателния Закон, 316 п. 4 и 161 от Наказателния Закон.
Трифон Лолев, от гр. Ст. Загора, 17 годишен, българин, православен, неженен, ученик, неосъждан за участие в активна анархистическа група, за участие в обира на Н. Загорската поща и за укриване на дезертьорите Георги Попов Сяров, Иван Н. Попов, Илия Кратунов, Почо Чирпанлиев и Атанас Стойчев – престъпления описани в глава X пунктове а и б и точка 14 на обвинителния акт предвидени в членове 1 от Допълнението към Наказателния Закон, 316 п. 4 и 161 от Наказ. Закон.
Мирю Василев Кьдрев ог гр. Ст. Загора, 20 годишен, българин, православен, неженен служител в аптека, неосъждан за участие в активна анархистическа група и укриване дезертьорите Георги Попов Сяров, Илия Кратунов, Почо Чирпанлиев и Атанас Стойчев, престъпления описани в глава X пункт а и в точка 15 на обвинителния акт и предвидени в чл. чл 1 от Допълнението към Наказателния Закон и 161 от Н. Закон.
Александър Димитров Абаджиев, родом от гр. Разград, живущ в гр Ст. Загора, 18 годишен, българин, православен, неженен, ученик, неосъждан – за участие в активна анархистическа група и открадвание на бланки и съставяне върху тях фалшиви официални документи и за укриване на дезертьора Георги Попов Сяров, комуто се старал да набави оръжае, престъпления описани в глава X п. а и точка 16 от обвинителния акт и предвидени в чл чл. 1 от Допълнението на Наказ. Закон. 314, 352 и 161 от Наказателния Закон.
Добра Геортева, родом от гр. Анхиало, учителка, 22 годишна, българка, православна, нежена, неосъждана, – за помагание и улесняване анархистическа деятелност и за укриване на дезертьора Георги Жечев, престъпления описани в точка 17 на обвинителния акт и предвидени в чл. 4 от Допълнението на Наказ. Закон и чл. 161 от Наказателния закон.
Стойчо Ангелов от гр. Ст, Загора, 20 годишен, българинъ. православен, неженен, осъждан, сега войник в автомобилния парк – за участие в активна анархистическа група, за кражба и изготвяне на фалшиви официални документи и за укриване на дезертьорите Георги Попов Сяров и Георги Жечев, престъпления описани в глава X пункт а и точка 18 на обвинителния акт и предвидени в чл. чл. 1 от Допълнението на Наказателния Закон и 352, 860, 364 и 161 от Наказателния Закон.
Руска Георгиева, родом от с. Зетьово, Чирпанска околия, живуща в гр. Сг. Загора, българка, православна, неженена, неосъждана, учителка – за помагане и улесняване анархистическата деятелност и за укриване на дезертьора Георги Попов Сяров, престъпления описани в точка 19 на обвинителния акт и предвидени в чл. 4 от Допълнението на Наказ. Закон и чл. 161 от Наказ. Закон.
Ничка Василева Курмалецева от гр. Ст. Загора, 17 годишна, българка, православна, неженена, учителка – за помагане и улесняване анархистическата деяталност чрез укриване и даване жилище на анаржоста Ст. Стойнов и за укриване дезертьорите ог армията: Илия Кратунов, Почо Чирпанлиев и Атанас Сгойчев, престъпления описани в точка 20 на обвинителния акт и предвидени..в чл. 4 отъ- Закова за Допълнение на Наказ. Закор и -чл. 161 от Наказателния-Закон.
Руска Василева Курмалецева от гр. Ст.-Загора, майка не предщедствующата, 38 годишна, българка, православна, неженена, неосъждана, домакиня – за същите престъпления, за които се обвинява дъщеря ѝ Ничка Василева Курмвлецева.
Коста Лелтрев, от гр, Ст.-Загора, 18 годишен, българин, православен, неженен, ученик, неосъждан – за участие в активна анархистическа група и за кражба чрез взлом от домът на Донка Ив.Димчова престъпления описани в глава X, пунктове а и б и точка 22 от обвинителния акт и предвидени в чл. 1 от. Допълнението на Наказателния Заковаи 316 о. 4 от Наказ. Закон.
Теню Георгиев, от гр. Сг.-Загора, 22 годишенъ българин, православен, неженен, подпоручик, неосъждан – за участие в активна анархистическа група и за укриване на дезертьорите Георги Жечев и Георги Попов Сяров, престъпления изложени в глава X, пункт а и точка 25 на обвинителния акт и предвидени в чл. 1 от Допълнението на Наказ. Закон и 161 от Наказателния закон.
Васил Д. Лалазов, родом гр. Т. Сеймен, живущ в гр. Ст.-Загора, 20 годишен, българин, православен, войник, неосъждан – за активно участие в анархистическа група, описано в точка 24 на обвинителния акт и предвидено в чл. 1 от Допълнението на Наказателния Закон.
Минчо Николов Керекчиев, от гр. Ст.-Загора, 20 годишен, българин, православен, неженен, неосъждан, войник – за участие в активна анархистическа група и за укриване на дезертьора Георги Попов Сяров, престъпления описани в глава X, пункт а и точка 25 от обвинителния акт и предвидени в чл. 1 от Допълнението на Наказ. Закон и чл. 161 от Наказ Закон.
Дянко Иванов Демирчев, от с. Енина, Казанлъшка околия, 21 годишен, българин православен, неженен, неосъждан, подпоручик в армията – за участие в активна анархистическа група и за укриване на дезертьора Георги Попов Сяров, престъпления описани в глава X, пункт а и точка 26 на обвинителния акт и предвидени в чл. чя. 161 от Н. 3. и чл. 1 от Допълнението му.
Йосиф Синто, от гр. Нова-Загора, 18 годишен, евреин, израилтянин, неженен, неосъждан, ученик – за участие в активна анархистическа група, участие в кражбата на пари от Н.-Загорската поща, участие в избягването на Стойнов и Шейтанов от Софийския затвор и укриване на дезертьора Георги П. Сяров, престъпления описани в глава X, пунктове 1 и 2 и в точка 27 на обвинителния акт предвидени в членове 1 от Допълн. на Наказателния Закон и 316 п. 4, 152 и 1®1 от Наказ. Закон.
Стефан Драганов Алексов, от гр. Н.-Загора, 21 годишен, българин, православен, неженен, ученикъ-телеграфист при Н. Загорската Ж. П. гара, неосъдан – за участие в активна анархистическа група и участие в избягването на Стойнов и Шейтанов от затвора – престъпления описани в глава X пункт а, и точка 28 на обвинителния акт, предвидени в чл. чл. 152 от Н Закон и 1 от допълнението му.
Минчо Антонов, от Н.-Загора, 20 годишен, българин, православен, обущар, неженен – за участие в активна анархистическа група, за участие в кражбата на Н.-Загорската поща, за укриване на дезертьора Георги Попов Сяров, комуто, за да услужи дал документа си, с който бил освободен от военна служба и за кражба на обуща от дюкяна на Ст. Хр. Ив. Попова, престъпления описани в глава X пунктове а, и б и точка 29 на обвинителния акт, престъпления предвидени в Чл. 1 от Допълнението на Наказ. Закон ичл. 161, 314 и 316 н. 4 от Наказ. Закон.
Стоян Конев Касабов, от гр. Н.-Загора, 19 години, българин, православен, неженен, неосъждан, бръснар – за участие в активна анархистическа група и в обира на Н.-Загорската поща, престъпления описани в глава X пунктове а и б и точка 30 на обвинителния акт и предвидени в чл. 316 н. 4 от Наказ. Закон и чл. 1 от Допълнението му.
Петър Г. Бюлбюлев, от гр. Н.-Загора, 18 годиини, българин, православен, ученик, неосъждан – за участие в активна анархистическа група и ва участие в кражбата не Н.-Загорската поща, престъпления описани в глава X пунктове а и б и точка 31 на обвинителния акт и предвидени в чл. 316 п. 4 от Наказ. Закон и чл. 1 от Допълнелието му.
Петър Д. Куртев, от гр Свиленград, 18 години, българин, православен, неосъждан, неженен, бръснар – за участие в активна анархистическа група, престъпление описано в глава X пункт а и в точка 32 иа обвинителния акт и предвидено в чл. 1 от Допълнението на Наказателния Закон.
Радослав Д. Михаилов, родом от гр. Кюстендил, 20 годишен, българин, православен, неженен, ученик в активна анархистическа група, в кражба на пари, в бягство от частта си, за кражба и съставяне на лъжливи офицеални документи, за носение офицерска форма и присвояване
офицерско звание и за укривателство на Георги Попов Сяров, престъпления опиеави в точка 33 на обвинителния акт и предвидени с чл. 1 от Допълнението на Наказ. Закон в ст. от. 167, 253 и 259 от В. Н. Закон и в чл чл, 161, 315 и 352 от Наказателния Закон.
Атанас Георгев – Арап Ходжа, родом от гр. Пловдив, 26 годишен, българин, православен, нежен, работник – за участие в активна анархистическа група, за измама на Мехмед Ахмедов от Ст. Загора, за ползване от фалшив официален документ и за бягство от частта си, престъпления описани в точка 34 на обвинителния акт и предвидени в чл. чл 1 от Закона за Допълнение на Наказ. Закон, 344 и 364 от Наказ. Закон и ст. 253 от В. Н 3.
Иван Колев Гавазов от гр. Ст. Загора, 20 годишен, българин, православен, неженен, войник, осъждан за бягство – за съставяне лъжлив официален документ, за укриване дезертьора и анархист Атанас Георгиев Арап Ходжа, престъпления описани в точка 35 на обвинителния акт и предвидени в чл. чл. 161, 352 и 353 от Наказателния закон и чл. 4 от Допълнението му.
Веселин, Харитонов, от гр. Радомир, живущ в Ст. Загора, 19 годишен, българин, православен, неженен, ученик, неосъждан – за участие в активна анархистическа група, престъпление описано в точка 36 на обвинителния акт и предвидено в чл. 1 от Допълнението на Наказателния Закон.
Петър Атанасов Кеманов, от гр. Сливен, 23 годишен, българин, православенъ; чиновник, нежен, неосъждан, – ва участие в активна анархистическа група и за укриване на дезертьорите Георги Попов и Иван Николов Попов, престъпления описани в точка 37 на обвинителния акт и предвидени в чл. 161 от Н. 3 и член 1 от Допълнението му.
Калин Стратиев Урумов, от гр. Хасково, 18 годишен, българин, православен, неженен, ученик, неосъждан – за участие в активна анархистическа група и за укриване на дезертьорите Георги Попов Сяров, Ге°Рги Жечев и Иван Н. Попов, престъпления описани в точка 38 на обвинителния акт и предвидени в чл. 161 от Наказ. Закон и чл. 1 от Допълнението му.
Иван Добрев Сакантиев, от гр Хасково, 22 годишен, българин, православен, чиновник, неженен, неосъждан – за участие в активна анархистическа група и за укриване на дезертьора Георги Жечев, престъпления описани в точка 39 на обвинителния акт и предвидени в чл. 161 от Н. Закон и чл 1 от Допълнението му.
Жеко Иванов Георгиев, от гр. Хасково, 20 годишен, българин, православен, чиновник, осъждан, женен – за участие в активна анархистическа организация и за укривание на дезертьора Георги Жечев, престъпления описани в точка 40 на обвинителния акт и предвидени в чл. 161 от Н. Закор и чл. 1 от Допълнението му.
На основание ст. 1062 и 1065 от Военно-Съдебния Закон внасям делото в Пловдивския Полеви Военен Съд за разглеждание.
гр. Пловдив, 8-й юний 1918 година.
Пловдивски Полеви Военен Прокурор,
КАПИТАН: II О II 0 В Ъ.

СПИСЪК
На лицата, който трябва да се призоват при разглеждание на делото:

I.
ОБВИНЯЕМИ:
1. Георги Попов Сяров – в Ст. Загорския Окръжен Затвор.
2. Стефан Христев Стойнов,
3. Григор Кънев Зафиров
4. Иван Николов Попов, в Софийския Окръжен Затвор
5. Тодор Недков, в Ст. Загорския Окръжен Затвор
6. Мара Диманова Бухчева – в гр. Ст. Загора
7. Георги Христов Кацаров в Софийския Окръжен Затвор
8. Христо Бончев, в Ст. Загорския Окръжен Затвор
9. Петър Хвистев
10. Стефан Брашнаров
11. Асен Апостолов Накев,
12 Цвятко Георгиев,
13 Никола Михаилов,
14. Трифон Лолев, в Сливенскитя Окръжен Затвор
15. Мирю Василев Къдрев, в Ст. Загорския Окръжен Затвор
16. Александър Абаджиев. в Софийския Окръжен Затвор
17. Добра Георгиева, учителка в с. Дол. Ботево, Хасковска Околия
18. Стойчо Ангелов, в Автонобилния Парк в гр. Кюстендил.
19. Руска Георгиева, в гр. Ст. Загора.
20. Ничка Василева Курмалецева, в гр. Ст. Загора.
21. Руска Василева Курмалецева.
22. Коста Демирев, в Ст. Загорския Окръжен Затвор
23. Подпоручик Теню Георгиев в 5-й Етапен Полкъ.
24. Васал Д. Палазов във Военното Училище – София
25. Минчо Николов Керекчиев – войник от 3 Видин Тежък Артил. полк.
26. Подпоручик Дянко Ив. Демирчев – 39 Сборна Дружина.
27. Йосиф Синто – в Сливенския Окръжен Затвор
28. Стефан Драганов, в Ст. Загорски Окръжен Затвор
29. Минчо Антонов – в Сливенския Окръжен Затвор
30. Стоян Кочев Касабов, в Сливенския Окр. Затвор
31. Петър Г. Бюлбюлев, в Сливенския Окръжен Затвор
32. Петър Атанасов Кеманов, в гр. Сливен
33. Радослав Михаилов в Пловдивския Окръжен Затвор
34. Атанас Георгиев Арап Ходжа, в Пловдивски Оръж. Затвор
35. Иван К. Гавазов в Ст. Загорския Окрджен Затвор
36. Веселин М. Харитонов в Ст. Загорския Окр. Затвор
37. Петър Димитров Куртев, в Ст. Загорския Затвор
38. Калин Стратиев Урумовъ в Хасковския Окръжен Затвор
39. Иван Д. Сакантиев в Хасковския Окръжен Затвор
40. Жеко Ив. Гергинов, в Хасковския Окръжен Затвор

СВИДЕТЕЛИ:
1. Поручик Лалю Дремзизов – Началник на В. Полиц, Секция Ст. Загора
2. Никола Д. Русевъ. Военно-Полицай в гр. Ст. Загора.
3. Атанас Д. Стоянов, в с Климентиново, Ст.-Загорска околия.
4. Петко Дечев от с. Климентиново, Ст. Загорска околия.
5. Надежда Нанова Николова, гр. Ст.-Загора.
6. Михал Кочев, – поемно лице в гр. Сг.-Загора –Цензурята.
7. Атанас Кожухаров
8. Никола Иванов Николов Апашурата – в гр. Ст.-Загора
9. Мара Петкова, в гр. Казанлък
10. Юрдан Стоилов – в София, от командата при 5 полицейски участък – поемно лице.
11 Михал Ангелово – в София, от командата при 5 пол. участък – поемно лице.
12 Подпоручик Иввн Г. Лекарски – в 12 Допълняющв дружина – Ст.-Загора.
13. Мария Василева, в Ст. Загора, квартал „Новий“ № 2503.
14. Мария Пенчева, в гр. Ст. Заьора, квартал “Новий.“
15. Бонка Ивинова, от Ст. Загора, улица “Васил Левски“ № 464.
16. Стояна Ганева, в Ст. Загора, улица “Казанлъшка“ № 690.
17. Паункя Ангелова, в Ст. Загора, Квартал “Табахава“ № 1758.
18. Радка Неделчева, в Ст. Загора, квартал „Полицейски“ Л* 44,0.
19. Филип Иванов, гр. Чирпан, квартал „Чардакла“ № 14.
20. Атанас Ив. Начков, гр Ст. Загора, квартал „Новий“ № 2460.
21. Колю Тодоров, гр. Ст. Загора, улица „Св. Никола“ № 2460.
22. Нейко Георгиев Гущера, гр. Ст. Загора, квартал „Акарджа“
23. Грозю Георгиев, Ст. Загора, чиновник в общин. инжинерство.
24. Христина Мечева, гр. Ст. Загора, квартад „Акарджа“ № 1406.
25. Мехмед Ахмедов Помак – Ст. Загора, квартал „Гибран“
29. Иван Недков – гр. Нова-Загора.
27. Крум Георгиев – Н. Загора, писар в Мировото Съдилище
28. Христаки Иванов, гр. Н. Загора, печатар.
29. Никола Д Гайдов, гр, Н. Загора, 4 Допълн. Ескадрон.
30. Димитър Василев, гр. Н. Загора, печатар.
31. Господин Динев, гр. Н. Загора, печатар.
32. Слави X. Радев, гр. Н. Загора, работник.
83. Атанаса В. Маджаров, гр. Карнобат, сега Сборн. Команда при 31-а Допълн. Дружина.
33. Любомир Василев Георгиев, гр, Свиленград.
35 Димитър Атанасов Войнов, гр. Свиденград.
36. Жечо Тодев Текелиев, гр. Хасково.
37. Иван Иванов Попов, гара Раковски, ученик-телеграфист.
38. Атанас Георгиев, гр. Хасково, ученик.
39. Тенчо Найдев Алмалиев, гр. Хасково, чиновник в Банката.
40. Петко Кешишев, поемно лице, В. Полиц. Агент при 8 Тун. Дивизионна Област.
41. Генчо Ив. Драганов, Н.-Загора, раздавач в Пощата.
42. Митко Добрев, Н.-Загора, стражар
43. Ангел Трифонов, Н.-Загора, писар в 32 Полково В. Окръжие.
44. Иван Тодоров. Н.-Загора, ученик-телеграфист.
45. Димитър Жечев, Н.-Загора, Началник Т. П. Станция.
46. Петко Златев, гр. Н.-Загора.
47. Коста Петров, гр. Н.-Загора, раздавач в Т. П. Станция.
48. Петър Т. Райнов, в гр. Сливен.
49. Крум П. Беринов, Н.-Загора, Секретар на Окол. Управление.
50. Слави X. Радев, гр. Н.-Загора.
51. Стоян Хр. Зурлев, гр. Н -Загора, стражар.
52. Дона Ив. Димчева, гр. Ст.-Загора.
53. Стоянка Манолова, в гр. Ст.-Загора, шивачка.
54. Филип Бурмев, гд. Ст.-Загора, учител.
55. Петър Димитров, гр. Ст.-Загора, стражар.
56. Ангелина Шопова, от Бургас.
57. Иван Динев, фелдфебел в 24 Допълняюща дружина.
58. Никола Петров, гр. Пловдив, агент при Захарната. фабрика.
59. Станка Хр. Ив. Попова, в гр. Нова-Загора.
Пловдивски Полеви Военен Прокурор,
Капитанъ: ПОПОВ.
Верно,
На Пловдивския Военно Полеви Сад.
Делопроизводител

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *