Емиграция или революция

печат
Златко в „Блогът на Мавракис“ на 3 декември 2014.
Статистическите данни в предаването са взето от вестник „Свободна мисъл“

Можем ли да направим нещо в посока да си решим проблемите като общество, а не като индивиди, да се справим с истинския проблем, който е социален по своя характер и който не се решава с поглед, замечтано вторачен на запад?

2 коментара

  • Zlatko Zlatkoff

    Емиграция или Революция,
    Златко и Мавракис партньорство в това предаване, както всякога бе незаменимо реално от всяка гледна точка, също и много поучително за младото поколение. Световния въпрос и дилема днес на общо социално бездействие не е само в България? Но както запитва Златко и цял свят с него„Може ли да решим (Социалните си и Икономически) проблеми както общество (заедно) а не както индивиди – индивидуално??? Той самия много добре знае както анархист от опит, Мавракис също така знае и всички ние, че това е много трудна задача за решаване днес, нужно е непоносим постоянен и всеобщ организиран труд и борба да пожънем някакви съществени успехи в посочването на правилния път за излизане от калта. Както казах световната атрактивна мания или по право хроническа болест за емигриране особено в последно време е изкуствено насадена главно от загиващото в агония капиталистическо общество, от неговите терористи държавници, елит, медии и най различни технологични инструменти в техните манипулиращи мръсни ръце. Те за себе си от дълъг опит, противно на нас знаят точно какво правят, „РАЗДЕЛЯЙ и ВЛАДЕЙ „, най мръсен девиз -унищожение на всичко социално в името на долара. До като успяват да ни баламосват ОСОБЕНО МЛАДЕЖТА в търсене на индивидуални завоювания по широкия свят. Където никак не е РАЙ БОЖИ – ВСИЧКО да ВЪРВИ по МЕД И МАСЛО, напротив от мой личен опит за мене е мъртва бездушна пустиня на безкраен робски труд за малко повече смрадливи долари и ако се лишиш от елементарни нужди да си закупиш схлупена къщурка преди да заминеш в небитието. Това са думи на стар емигрант – изгнаник не гурбетчия,избягал на времето 1951 да се спасява от БОЛШЕВИШКИЯ рай. Какво значи ЕМИГРАНТ? За мене днешния младеж който си фантазира и живее с празни илюзии да емигрира и търси лично щастие вън от роден край, фамилия и приятели. Не е никак на прав път, моралната загуба на всичко мило за винаги, което прави всички ни да принадлежим и бъдем което сме е много по голяма от малко по добрите финансови придобивки в самотното без мили близки чуждо общество. Hа съвсем чужди ТРАДИЦИИ, ЕЗИК,КУЛТУРА,НРАВИ, на които горкия емигрант цял живот за жалост си остава чужд, спохождан постоянно от . носталгията за роден край
    Неговите рожби – деца още бебета са възпитавани и изграждани в всичко чуждо за жалкия емигрант без да има право на интервенция, който факт накрая го прави до нейде чужд и на собствените си деца.
    С една дума нийде няма по добро място от роден край, така е било и така ще бъде. Общата организирана борба за по добър и сносен живот, трябва да се води на месна почва, до идването на СОЦИАЛНАТА РЕВОЛЮЦИЯ..
    Златко Златков. 8 -12- 2014 Нова Зеландия.

  • Zlatko Zlatkoff

    Пак за „Емиграция и Революция“,
    С тези няколко думи (реда) преди „Новата 2015 година“,искам да подкрепя и допълня моя предишен коментар за моя един вит АПЕЛ към българската МЛАДЕЖ, да не се подава на празните манипулативни ИЛЮЗИИ на емигриране за „РАЙ БОЖИ“ живот вън от роден край. Както споменах преди такъв не постои.
    Приятел от Гърция миналия ден ми разказа на кратко една малка много популярна историйка – (случка ) на Гръцки емигрант в богата Америка. Това е когато Гърция се намираше в много тежко положение после войната, нейде около 1950 година. Времето когато в Гърция подобно България после 1989, всичко живо търсише начин на емигриране. Около 2,000,000 напускат родния си край да търсят богат живот. Почнало да се говори, в Америка по пътищата намираш купища пари „ДОЛАРИ“ Нашия нов емигрант пристигнал в Чикаго, и не щеш ли още в първия ден вървейки забелязал (вероятно изгубена пачка) от ДОЛАРИ. Колко е вярно „казал още е много рано да почна да събирам пари, има време и за това първо да си отпочина“. Хвърлил доларите пак на пътя и си заминал, „НИ ЛУК ЯЛ НИ ЛУК МИРИСАЛ“. Започнали да се нижат дни на безработица и непоносим глад. След време разбира глупостта си първо с случая на късмета си ходейки по пътя, и второ че идва в Америка да става богат. На края опитал Американската емигрантска попара на седем дневен 12 -16 часа робски труд, спечелил нужните долари за обратен път и си заминал да споделя собствената си мизерия и глад с своите близки.
    Да братя и сестри, живота вън от роден край е монотонен мрачен и тежко поносим, живот на кръгъл СИРАК милеещ за изгубеното да принадлежи.
    Честита Нова Година (2015).
    Златко Златков – Нова Зеландия.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *