В памет на бореца

печат

Христо НесторовНа 24 март в село Габарево беше официално открита паметна плоча на анархиста Христо Димитров Несторов – Ицата. Присъстваха представители на анархистическите организации от страната, близки, роднини и съселяни на Христо Несторов.

Христо Димитров Несторов (Щако, Ицата, Страхил, Богдан Стефанов) е роден на 3 март 1903 г. в село Габарево (Казанлъшко). Анархист става още като ученик. След преврата на 9 юни 1923 г. минава в нелегалност. Член е на анархистката бойна група „Възел” в София. През май 1925 г. е арестуван в Казанлък, но успява да избяга. През есента на 1927 г. като отмъщение за екзекутираните в САЩ анархисти Сако и Ванцети, Христо Несторов хвърля бомба по американското посолство в София. Първоначалният му план е да отвлече посланика и да иска размяната му срещу Сако и Ванцети. През същата година организира обир на касата на Окръжната постоянна комисия в Пловдив за нужди на анархисткото движение.

В началото на 1928 г. е арестуван и същата година е осъден на доживотен затвор. Преминава през затворите в София, Враца, Пазарджик, Стара Загора.
Помилван през януари 1940 г., през есента отново минава в нелегалност. Става първият партизанин в България – командир на Тъженския партизански отряд. През лятото на 1944 г. комунистите му поставят ултиматум да стане член на БКП или да напусне отряда. Христо Несторов напуска отряда и последните месеци преди 9 септември прекарва като вълк-единак, криейки се и от властта, и от комунистите. На 9 септември слиза в родното си село и е носен на ръце от съселяните си. Скоро Христо става непримирим противник на новите властници от БКП. Принуден е да емигрира във Франция. През септември 1953 г. анархистите Христо Несторов, Милю Иванов и Дончо Караиванов скачат с парашути над Средна гора. Изграждат лагери, землянки и стабилна мрежа от ятаци с цел разширяване на съпротивата срещу диктатурата.
На 23 март 1954 г. след предателство няколкостотин войници, милиционери и набързо въоръжени партийни членове обкръжават Христо Несторов, Милю Иванов и Дончо и Емилия Караиванови в местността „Кавак дере” край Павел баня. След ожесточено няколкочасово сражение, Христо Несторов е убит, Милю Иванов е заловен, а Дончо и Емилия Караиванови пробиват обръча и успяват да емигрират.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *