На борба за образование

печат
На 11 май 2010г, в София , пред централния вход на Софийския Университет, се проведе протест срещу намаляването на бюджета на СУ с 25%. Официални организатори са били Студенстския съвет и ръководството на СУ. Освен от студенти, протеста е бил подкрепен от учени от БАН и синдиката „Образование и наука” към КНСБ, присъствали са общо около 300 души.
Компактна група от студенти – анархисти и активисти на ФАБ се включи в протеста със свой транспарант : „Образованието – за хората, не за държавата и капитала”. Целта беше да се акцентира върху това, че проблемите на образованието не са само в намаляването или увеличаването на бюджета, а в това дали то е достъпно и какво е нивото му.
Това явно не се харесва на организаторите, за които със сигурност се знае, че са добри в харченето на бюджети, а защо не и на техните гости от КНСБ, които не са организирали нито един социален протест, откакто Премиера им каза, че „ще ги чака на другия тротоар” или пък „учените от БАН”, при които, ако се съди по данните на Комисията по досиетата, най-често създавания „научен продукт” в последните десетилетия са били … доносите.
Срещу групата на анархистите организаторите изпращат охраната на Университета, която се опитва да вземе транспаранта и да ги отстрани от протеста. Ето какво ни написа един от присъствалите студенти-анархисти за случката и цялостното протичане на събитието:

Около 10 часа бяхме пред Софийския университет. Имаше доста хора, а от всички страни прииждаха още. Организаторите заеха места на стъпалата и опънаха транспарантите си.
Бяхме десетина човека. Заехме позиция от дясната страна на стълбите и разпънахме нашият транспарант, който гласеше – „Образованието – на хората, не на държава и капитала!”.
Никой не ни направи забележка или намек, че не сме желани, дори ни обърнаха точно срещу репортерите. Така стояхме около 20 минути, в които трима от нашите бяха интервюирани, като обясниха защо протестираме.
През цялото време едно портиерче от университета търсеше конфронтация с нас.
Още с разгъването на призива ни, той застана пред транспаранта. Повтори няколко пъти, че такива като нас нямат място там и ни приканваше да си ходим. В един момент се разпищя, че на транспаранта пише против държавата, а това било недопустимо.
След като ореваха орталъка, от охраната се посъветваха със Студентски съвет и отговорът бе, че не са ни канили и не сме желани от тях. Веднага имаше реакция и ни беше казано да слезем от стъпалата.
Тогава въпросната мижитурка се опита да събори транспаранта, което нажежи обстановката. Единствената причина поради, която не се стигна до физическото му пребиване беше възпитанието и културата на анархистите.
Разбира се ние отново издигнахме транспаранта. Тук видях нещо много хубаво.
Голяма част от журналистите, студентите и обикновените граждани се застъпиха за позицията ни.
Защо бяхме изблъскани тогава?
Нито правихме нещо лошо, нито правихме провокации. Просто изразихме мнението си, което явно беше проблем за някого.
Интересно ми стана само защо организаторите, които уж протестираха срещу намаляването на бюджета им, се обърнаха срещу нас?
На всички трябва да им е ясно, че ние няма да се откажем от нашата борба за правото на образование.

Въпреки нежеланието на организаторите, групата на анархистите остава на протеста, а проявата до края представлява дрънкане на общи и празни приказки и въргаляне по стълбите пред университета на някакви облечени като Арлекино, което въщност било „протестен театър” на студенти от Университетския театър . Представлението започнало със следния речитатив: „Държавата трябва да е майка, а не смъртна присъда… Живот, отиващите на смърт те поздравяват. Дръжте левия си крак, докато не ни накарат да си вдигнете и другия!“ След това „актьорите” се търкулнали по стълбите…
Изводът от горните палячовщини е, че са нужни напълно нови организации, подходи, предложения и решения за да имаме едно истинско, ново образование насочено към човека и обществото, а не такова изхранващо търтеи в тоги и костюми и с единствено предназначение да създава „кадри” за държавната администрация и капиталистическите фирми.

На борба за свободно, безплатно и общодостъпно образование!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *