Стачка в шивашкото предприятие Текст-уърк

печат

Ще разкажем накратко историята на една стачка. Тя не е голяма като учителската, не е подготвяна с месеци и не е отразена по телевизията. Но може да ни научи на някои неща.

Стачката става в шивашкото предприятие Текст-уърк с директор Янула Камборлазу, 12 Ноември. Седмината оператори на гладачни машини решиха да поискат увеличение на заплатите. Така, спонтанно, без изобщо да са се уговаряли за определена сума. Спират работа към 1 часа следобед, докато шефката още не се е върнала в България от уикенда. Обаждат се на Яна – управителката, за да й кажат, че няма да работят докато не ми вдигне заплатите и я питат дали има смисъл да я чакат да се прибере за да преговарят. Тя им се разкрещява и казва, че няма да има никакви преговори. Тогава те отиват в съседното помещение, където се намират шивачките, около 70 на брой, казват им какво са намислили и какво им е отговорила директорката, питат ги дали ще ги подкрепят и около половината от тях се съгласяват. Разбират се на следващия ден сутринта никой да не започва работа, докато не се свършат преговорите за увеличение на заплатите. Момчетата си тръгват 3 часа преди края на работния ден. На сутринта в 8 часа вече са в цеха, работничките не са спазили обещанието и работят с пълна пара. По-късно се разбра, че Яна им е крещяла и ги е заплашвала, че ще премести предприятието в Македония. На гладачите директно започва да се кара, че са си тръгнали предния ден, момчетата не отстъпват и започват уговорките само те седмината и шефката. Някой казва, че иска 15 лв. надница, друг намеква, че извънредният труд не се плаща както е по закон и така спорят с нея без никакви организирани искания. Тя не можела да иска пари от собственика, не я интересувало колко е хляба и изобщо цените в България. Следва пореден и неуспешен опит да ги пречупи и да ги върне на работа, без да изпълни техните искания. Тръгват си с вдигнати глави. През това време при шивачките отива един тарикат, който се явява нещо като под-началник и им пълни главите с глупости, казва им че не трябва да се стачкува, че след като сме в ЕС „отгоре“ щели да вдигнат заплатите, че така то не можело да стане (интересна идея, като се има предвид, че предприятието е частно)…
Два дни без работа … После един по един започват да привикват гладачите „да се разберат“. Същият тарикат, който обясняваше на жените да почакат да „ги оправят отгоре“, категорично е нарежда най-активните от стачниците да не ги търсят. Поединично се разбират с Яна, тя им обещава 20лв повишение, върху базите, (пример – ако си на 300 лв. база, ставаш на 320 и оттам ти се вдига надницата , извънредните и т.н.)
Когато идва време за раздаване на заплатите, обаче, от управата бяха направили списък, в който е съгласен с 20 лв. увеличение трябва да се подпише, с което да завява, че в период на 1 година няма да иска повече увеличения.

Неврокопска анархистическа група

 

Ако някой си мисли, че стачките, класовата борба, експлоатацията и експроприацията са екзотични спомени от миналото, да си прочете пак историята за шивачите от Кочан. Нека си помисли, какво би направил на тяхно място! Какво би трябвало да направят те, за да получават по-справедливо заплащане? Да отидат да работят в София, в Македония, в Бангладеш или в Индонезия?

Или да опитат следващия път с организирана стачка, след като без особена организация успяха да уплашат пиявиците?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *