Българският Боно или очерк за най-незаслужено забравения български анархист

печат

10734178_1510388095912082_6182323870006987013_n

Сава/Слави/ Иванов Червенаков е роден на 15 февруари 1899г. в Пловдив в семейството на Иван и Мария Конушлиеви.Става нелегален след 1 май 1922г.,когато в Пловдив има сблъсъци между полицията и манифестанти.Преди това е бил тютюнев майстор.Вече нелегален той бяга в Ямбол.

Сава е един ог участниците в групата,която Васил Икономов организира за обира на Тютюневия Консорциум в Пловдив от 1 декември 1922г. Към края на ноември същата година Червенаков се прибира тайно в Пловдив,за да се срещне с жена си.На 27 ноември в къщата му идва анархиста Петър Зографов,по-късно убит в септемврийските събития заедно с Тодор Чопов, и довежда със себе си известните пазарджишки анархисти Личката и Кибрита.На следващият ден в къщата идват Васил Икономов и Георги Георгиев-Оджо,последният родом от Ямбол.На третия ден идват и анархистите Ангел Домусчиев,също ямболец и Кирил Тасев,родом от Битоля, но жител на софийската Драз махала.

Съдбата на всички участници в обира е трагична. На 23 февруари 1923г. Личката и Кибрита са убити в София от дружбашите.Ангел Домусчиев се самоубива за да не бъде хванат жив също в София на 26 март 1923г. На 30 юни същата година в Пловдив загива и Кирил Тасев .Икономов загива през 1925г.,а Георги Георгиев-Оджо,вече преминал към болшевизма загива през 1942г. Обира е извършен от тази шесторка,в него Червенаков не участва пряко.Как Сава Червенаков е посрещнал Ямболското клане от 26 март 1923г. и преврата от 9 юни засега остава неясно. По вестникарски публикации му се приписват участия в убийството на полицейския пристав Стайков и стражаря Костов,загинали в престрелка на улица Сан Стефано в София на 23 юни 1923г. Малко по-късно в градината на Каназирски избухва нова престрелка,в която е убит един войник от инженерни войски.

Червенаков е регистриран в полицията след като на 15 септември 1923г. в София при сблъсъци между полиция и протестиращи е убит началникът на 1-ви полицейски участък Константинов. Впрочем по спомените на Константин Кантарев ченгето е гръмнато от анархиста Антон Кутев от Айтос,брат на големия Филип Кутев.В последвалите след това арести Червенаков е арестуван заедно с анархистите Васю Михайлов , Иван Николов-Чолака,Никола Енчев-Керенски и Юрданка Първанова.След като е освободен следите му се губят отново за дълго време.Използвал е множество фалшиви имена и самоличности-Сергей Стефанов,учител от Враца, а още и Сава Конушлиев,Сава Ангелов и Славе Господинов.

В следващите тежки години Мармаран или „българският Боно“,все прякори измислени от вестникарите за Сава Червенаков,създава здрава,бойка анархистическа група в София, в която влизат станалия впоследствие легендарен Христо Несторов-Щако от село Габарево,Киро Стойчев от Кюстендил, кондуктора Пантелей Станев от Бургас.Става дума за времето след 1925г.Техен ятак в София е студента Асен Тодоров Цветанов от Пазарджик,един от „вълчетата на Икономов“/израза е на д-р Кантарев/.Асен е с другаря си Любен Чернаев от Пазарджик и той,когато на 21 септември 1925г. двамата завързват сражение с полицията край Захарна фабрика.Чернаев загива, а Асен Тодоров успява да се спаси.Умира на 26 юли 1929г. от туберколоза оставайки до последния си дъх верен на анархизма.

С групата е свързан и известния анархист журналист от Враца Тодор Бучински, който чрез Червенаков финансира анархосиндикалисткия вестник на Пано Василев,без последния и да подозира откъде идват парите,но това е друга история. В интерес на истината,когато все пак научава източника на парите Пано вдига голям скандал.Групата на Червенаков поддържа контакти с анархистки ядра из страната,извършва ексове,поддържа финансово отпечатването на анархистически вестници. През 1927г. е извършен екса в кантората на мина „Плакалница“, а в началото на 1928г. е „експроприирана“ Софийската окръжна постоянна комисия.В същото време групата на Червенаков поддържа с оръжие и опит старозагорската анархистическа група,чийто лидер е Коста Николов и в която влизат участници в Септемврийското въстание.

Именно преплитането между двете структури води до провала от февруари 1928г. Старозагорци с помощта на софиянци извършват дръзка акция на 24 януари 1928г. на гара Раднево,когато спират три пътнически автомобила с около 60 пътници,принудени да се разделят с портфейлите си. Два дни по-късно в Стара Загора са арестувани анархистите Иван Бонев, Кръстю Димитров и Ангел Димитров. На 17 февруари 1928г. в София са арестувани Сава и Христо Несторов. На 18 февруари е арестуван дошлия с тях от Стара Загора Петко Петков-Тарас,който при разпита признава,че е нощувал в квартира на ул.Черковна 11.

На 19 февруари през нощта полицията нахлува в квартирата и при престрелката там е убит Иван Дончев-Рококото,от групата на Червенаков. Следват арестите на Киро Стойчев и Пантелей Станев,като за укривател е изобличен Асен Тодоров. През лятото на същата 1928г. Сава Червенаков е осъден на смърт,а останалите получават дългогодишни присъди.Помилван е от царя,който заменя присъдата му с доживотна. През 1931г. е преместен от Централния в Пловдивския затвор,откъдето на 14 февруари 1932г. успява да избяга. Укрива се в Пловдив, но полицията скоро влиза в дирите му. В ранното утро на 3 април къщата му на пловдивския булевард Генерал Скобелев 14 е плътно обградена. Започва сражение, продължило близо час и половина, докато по картинното описание на битката във вестник „Утро“ Червенаков  е убит с повече от 20 куршума и 8 бомби.

Загива още един безумно храбър и честен анархист.

Суровата оценка за него идва не от другаде, а от другарите му съидейници.В материал,посветен на гибелта му анархосиндикалисткия вестник „Работник“ на Пано Василев си позволява да го нарече „вулгарен разбойник и бандит“.Колко погрешна е тази оценка за личността и делото на Сава Червенаков разбираме от материала в същия този вестник „Утро“. Там жилището на Червенаков е описано като „полупаянтова едноетажна постройка с две стаи и кухня“.Това описание показва какъв е бил в действителност този човек и някак си не се връзва с представата за палат на бандитски шеф,повлияна от вестникарски писания и идейни различия.

Лъчезар Кръстев

 

2 коментара

  • историк-2

    Много хубава и интересна статия, за един голям Български революционер!

  • Не е нужно да е богат човек, за да бъде крадец. Може и да не е бил светец, няма как да се каже от тази интересна, но за жалост кратка статия.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *