Васил Икономов: организаторът на анархисткото движение през 20-те години

печат


На 20 юни, се навършват 94 години от убийството на Васил Икономов.
Представяме ви разговор с Лъчезар Кръстев, който през 2018 г. издаде най-пълната биография на Васил Икономов „Пуста Кюския“.

Лъчезар за това как е писана “Пуста кюския”:

Трудно ми беше да възстановявам биографията му. Не вярвах, че ще е така, заради способностите ми, заради това че все пак сме 21-ви век, но се оказа трудно и това ме увлече.
Знаеха се някакви неща, повечето бяха в сферата на фолклора – казано, преразказно, но никаде незаписано. Книгата още не е довършена, тъй като след като беше дадена за печат, продължих да откривам неща. Всеки изследовател знае, че винаги ще има и още. Рано или късно трябва да сложиш точката и да кажеш “Това е!“, обаче, съжалявам, тъй като продължих да откривам неща, които биха допълнили още по-релефно неговия образ.
Но не за това е недовършена. Биографията на Икономов като конспиратор – там е трудното. Всеки един революционер и конспиратор не оставя бележки и визитки за живота си. Ако оцелее и реши да напише спомени в някакъв момент, да, но за съжаление Икономов не оцелява. А Васил не стига, че е конспиратор, ами може да бъде наречен и “тартора” на конспираторите. Искрено се надявах, докато обикалях архиви и възрастни анархисти, да се докопам до някакво писмо, бележка – нещо! Държал съм в ръцете си няколко писма на Шейтанов, на Гарджиков, на Жечев… на всички само не и на Икономов. Нищо няма. Имал е някакви лични вещи, имал е тайнствена любима, която е пазела тези вещи, вероятно там е имало и негови писма, но всичко е унищожено и е изчезнало.

Това, което целях в “Пуста кюския” и постигнах почти на сто процента, е да докажа връзките му с всички активни анархисти. Колко революционни чети и ядра има през 1923-1925 г. навсякъде е Васил Икономов. Няма анархистка чета, в която той да не е замесен – от Сливен, през Габрово и Казанлък, до Дупница, Ловеч и Троян.

За мен акцентът е този:
Беше ми много кеф да работя по Икономов, да го издирвам, да го “преследвам” във времето и пространството. Не го улових. Направих някаква биография. Представям си го като някакъв скелет, върху който съм лепнал няколко мускула, няколко жили, но не е съвсем изваяно тялото му. Не мога повече, защото е наистина голям конспиратор. Не мисля че случайно се казва Васил. Действително той припокрива образа на Васил Левски като техник на революцията. Еретично и субективно мога да кажа, че сравнявайки времето, ситуацията, резултатите, Васил Икономов леко изпреверва Апостола на свободата, заради, повтарям, тази убийствена ефикасност на неговите действия. Няма нещо, с което да се е захванал и да не го е докарал до край. Разбира се, има и издънки и провали, нормално – за толкова години нелегална дейност.

Ситуацията, в която живее и израства Икономов:

България е във война от 1912 до 1919 година, едва излязла от Междусъюзническата война влиза в Първата световна война. След Ньойския мирен договор от останалите извън пределите на царство България земи към държавата тръгват десетки хиляди, а може би и стотици хиляди, бежанци. Освен всичко останало войните оставят десетки хиляди хора в инвалидно състояние.
В някакъв смисъл, всички участници в тези войните се оказват инвалиди, независимо дали са физически ранени или не. Васил Икономов също. Казвам, че Икономов е между инвалидите, защото е преживял жестокото насилие и ужасите на войната.
По време на войните се образува движение на анархисти, които отказват да служат в армията и това е причина да станат нелегални. Между тях е един от най-близките приятели на Васил Икономов, Георги Жечев, който отказва да бъде мобилизиран по време на войната и става нелегален. Тази негова нелегалност приключва чак 30 и някоя година официално.

Всички казват, че Васил Икономов е бил изключително пристрастен към оръжието. Бил е ловец, води чергарски начин на живот в детството заради работата на баща му. Баща му е висш пощенски служител, после предприемач в строителството.
Знае се, че дядо му се е познавал с Васил Левски и са били приятели по линия на Стара Загора.

Защо Васил Икономов е толкова успешен революционер?

Такова е времето, поколението му е такова. Васил Икономов е феноменален исторически персонаж, без да преувеличавам. Далеч изпреварва развитието на революционните движения в света, не просто в Европа. Съчетаването на два вида въоръжена съпротива срещу властта – градската (гериля) и четническата борба – това го няма никъде в историята на тогавашна Европа.
Но колкото и феноменален човек да е, той без хората около него не би могъл да постигне нищо.


Родените около 1900-та година (плюс-минус 3-4 години), са поколение, което носи белега на тези войни, насилието, мизерията, която следва, високата смъртност, глада, липсващата братска или бащина грижа. Те носят тежестите на това какво е решила държавата за своите поданници, а именно да ги хвърли в тези кървави месомелачки. Така се раждат хората около Икономов.


В никакъв случай не можем да кажем, че анархистите по това време са бедни, напротив, те се раждат в средни семейства, които им осигуряват прилично за онова време образование. И в последствие те се и самообразоват. Така че трудно можем да намерим във вярата им в безвластничеството някакъв мотив от глад. Напротив, това са хора идеалисти, чиято цел е да се опитат да построят справедливо общество.
Там вече идват разликите в редиците на самите анархисти.
Едните, по силата на своите убеждения и характери, смятат, че това трябва да стане с пряка акция – директно, с борба до смърт, с всички непозволени от законите средства.
Другата част казва, че за да бъде успешна една социална революция трябва да се работи много сред обществото. Няма да казвам работничеството, защото през 20-те години анархисткото движение е в невероятен бум – то никога след това няма да достигне този апотеоз, какъвто е например Ямболския конгрес от януари 1923 година.


По това време, леко преувеличено, мога да кажа, че цяла България е анархистка. За това си има своите причини, като цяло лявото е на мода, нормално след войната. БЗНС, в някакъв смисъл, също донякъде се идентифицира с лявото, макар и по един грозен, балкански, дружбашки, сопаджийски начин. Тогава прохожда трудно и, разбира се, с външна помощ, болшевишката партия в България.
Така, че няма нищо неестествено в този бум на анархизма, който е единствената лява идея, която се бори против системата, а не да овладее системата.
Освен това има много анархисти на село. За това казвам, че не е идеология само и единствено за и от работниците. Масовостта на това движение е в селата и големите промишлени градски центрове, където във фабриките има условия на потисничество и експлоатация и хората са работоили по 15, по 18 часа на ден.
Васил Коларов става известен с това, че засича още през 1910 година, 14-15 часов работен ден на деца под 10 години в тютюнева фабрика.

Това, накратко и безразборно, са причините родили това поколение. Икономов е просто материалното изражение на това поколение. Без своите съратници той нямаше да е никой, щеше да направи една-две индивидуални акции и да потъне в прахта на историята.

Когато дойде вече време да се мисли как художествено да се оформи книгата всички приятели, писатели, литератори ме съветваха да бъде преработена, за да бъде по-лека за четене. Аз отказах. За мен това е един поменик, един книжен паметник на цялото това поколение. Ако бях спестил и едно име, щях да ощетя това покеление.

Всички знаем за харизмата на Шейтанов. Който се е докоснал до неговото творчество, неговите статии в анархистките вестници, не може да я оспори.

Икономов носи друг чар – на суровия, малко говорещия, много действащия и убийствено ефективния. Изключително зрял човек. Такъв стратег, такъв организатор на борбата, и толкова ефикасен – историята на България, поне по отношение на социалните борби, не познава.

Чест е за анархисткото движение в България, че е родило, отгледало, развило и е било съпричастно на такава историческа фигура

Разбира се, Икономов има огромни заслуги за много неща, които касаят българската история. Анархистите са първите, които вдигат въоръжена ръка срещу превратаджиите на 9-ти юни. Партийците по това време взимат решение, че това нещо не ги интересува.
Анархистите още на 10 юни са в сблъсък с новата власт, с превратаджиите.
Това се случва на много места, най-христоматийният пример е Килифарево. Килифаревската чета, с която разбира се Икономов работи, както и Шейтанов, действа от 10 юни 1923 г. до май 1925 г. Кой партизански отряд може да се похвали с такава продължителна дейност за периода 1941-1944 г.? Или коя комунистическа чета от периода 1923-1925 г. има по-дълга и по-славна история от тази на килифаревските анархисти?

Към 1923 г., когато е масовизацията на анархисткото движение, то е привлякло всички “читави” хора със съвест от българското общество. Част от този блясък се дължи на Васил Икономов, защото за всичко се искат пари, а той се грижи да ги има. Без никой да го е натоварил с това, той организира мрежа от квартири, търговия с оръжие, снабдяване на нелегалните с оръжие, с обири (революционно се наричат ексове – експроприации) и се грижи за нуждите на движението.

Няма анархист, който да говори за Икономов и да не подчертава абсолютното му трудолюбие на полето на социалната борба и невероятната му честност. Имало е случаи, в които се е разхождал с много пари, а се оказва, че не е ял от три дни. Това, разбира се, не е единственият пример за почтен анархист, така трябва да бъде, но говори за самия него. Ако погледнем отстрани – защо да не ги харчи тези пари, те са в него? Но те не са негови, те са на организацията.

Именно по този пример, Васил освен че организира акции, той винаги участва в тях, като идеята му е “аз не съм ви шеф – предлагам ви да направим това нещо и държа аз да участвам в него, за да не кажете после той ни предложи, пък се скри”.

1922 г. е кулминацията в неговата “кариера”. Той минава като метеор през анархисткото движение, защото до 1922 г. не успях да уловя той да е значим фактор в движението. А през 1922 г. той се явява вече “шефът на мафията” – вече има организирана мрежа от нелегални квартири, от съратници в много градове и села в България, чак до манастирите. Има едно сведение, което няма как да се провери, че е имал печатница в Чипровския манастир. Това сведение дължим на първия патриарх на възстановената българска църква Кирил, който е анархист в младежките си години и не само в младежките си години. (По много сведения на различни хора след 1944 г., патриархът се е разхождал с пищови под расото и никога не е отказвал контакт с анархисти. Разбира се, като патриарх той по някакъв начин е бил обвързан със службите за сигурност, но като цяло не е отказвал да помогне. Твърди се, че в сградата на Синода дори са се укривали преследвани анархисти, но това също не може да бъде проверено.)

През 60-те Георги Жечев в зрелите си години, когато емигрантите в Париж поискват от него да остави биографични бележки за движението, разказва с насмешка как анархистите са си купили автомобил. Нямало е кой да го кара и са си наели шофьор. Няколко пъти ги закарва до Средна гора, вероятно Копривщица. Като ги видял каква боя хора са били, просто един ден откраднал колата и си заминал. Те не са го потърсили.
По принцип Икономов не прощава такива неща. През 1923 г., едно от по-дребните решения на конгреса в Ямбол (ще повторя – това е апотеоза и най-силното време на анархисткото движение в България. Федерацията на анархистите е създадена през юни 1919 и до 1923 е в непрекъснат възход. Привлечени са изключително много интелигентни хора в движението.

Тази книга дължи изключително много на д-р Константин Кантарев. Анархист, медик по образование и професия, от Пазарджик. Приятел и ятак на Васил Икономов. Икономов е симпатизирал на всички интелектуалци, тъй като самият той или не е можел, или не е имал време да се занимава с писане на статии – той е осигурявал средствата за тези неща.
Д-р Кантарев е една енциклопедична личност. Разбира се и той минава на “екскурзия” през Белене, но през свободните си години се занимава с много изследователска дейност. Освен това е и литературен критик, следи всички тенденции, пише в анархистката преса от ученическите си години, докато спира да има анархистка преса от 1945 г. нататък.

Той е имал възможността и щастието да проучва живите и по-възрастните анархисти по негово време и се доказва като невероятен конспиратор, защото успява да запази много информация. Иначе никога не докосвал пистолет, от кротките анархисти, той е силен с перото. В неговите излседвания той е уловил, че Елин Пелин е имал увлечения по анархизма за кратко. Същото беше уловено и за Димчо Дебелянов. Един кръжок в Пловдив…
За симпатиите на Антон Страшимиров към всичко ляво е излишно да говоря. Най-интересното е, че Антон Страшимиров е, на нашенски казано, абсолютен “фен” и на Васил Икономов, и на Георги Шейтанов.

Защо книгата се казва “Пуста кюския”?

След потушаване на септемврийското въстание, през 1926 г. излиза романа “Хоро” на Антон Страшимиров. Знаете, темата на романа е потушаването на въстанието, а главният герой в него е дългокосият Васил. Любимият лаф на дългокосия Васил е “пуста кюския”, което е диалектен израз и означава “пуста тояга” – какво ще се разправяме, давай тоягата и да тупаме някой. Страшимиров си казва, че дългокосият Васил е неговият любимец Васил Икономов. Така че анархисткото движение привлича много интелектуална мощ и много съюзници. Малко по малко благодарение на Христо Карастоянов се заговори за отношенията между Георги Шейтанов и Гео Милев. Какво има да се говори, истината е проста – Шейтанов дава парите за списание “Пламък” и като може пише прекрасните си статии, те не са много за съжаление. Не би имало списание “Пламък” без парите на Шейтанов, а парите на Шейтанов са парите на Федерацията.

През 1944 г. д-р Кантарев пише писмо до вдовицата на Гео Милев, моли я да му сподели какво знае тя за отношението между двамата. В отговора си тя директно казва “в последната година на своя живот Гео беше анархист. Това очевидно и безспорно беше под влияние на дружбата му с Георги Шейтанов.” В следващия пасаж тя казва “Щеше да ме боли повече ако Шейтанов беше останал жив”, т.е. че се радва че двамата заедно са отишли в безсмъртието.

Атентата при Арабаконак – опит за залавянето на Борис III

В теориите за атентата при Арабаконак също има една подмяна. Тя идва от четническите спомени на Георги Бешикаров, деец на БКП, “Кискиновата чета”. Той е първият, който твърди, че нападението е случайност. Всички анархистки източници и съратници на Икономов, без изключение, твърдят обратното. Икономов има план да хване Борис от 1920 г., очевидно по някакъв начин му е интересен като персонаж.
Стамболийски е имал навика да води Борис в свое имение някъде до пазарджишко. Анархистите са искали, когато Стамболийски заведе Борис там, да ги хванат и двамата, и това е оповестено в пресата.
В навечерието на атентата, на нелегална конференция в Бузлуджа, в която Икономов отново говори, че трябва да има много чети, които да тръгнат Сърбия до Черно море, но най-важна е ролята на двореца и там трябва да се удари. Преди Арабаконак.
За мен няма как да е случайност. Хипотезата ми е, че анархистите са знаели, че царят си има традиции, които спазва, освен това той като монарх не може да си позволи да пропусне мероприятие заради страх. Той всяка година ходи на този лов, който се състои винаги в началото на април и винаги или в ботевградския Балкан, или в троянския Балкан. Нямало е проблем Икономов да разположи засади и на двете места, където да го чакат.
Знаете, анархистите след 1944 г. са подложени на поголовна сеч и няма кой да им даде да пишат спомени, така че първият който говори за състава на четата, с която е атакуван царя е въпросният Башикаров. Аз съм абсолютно убеден, че това не са били тези хора. Четата е била много по-голяма, поне 10 човека са били и са чакали на Арабаконак още от март месец на смени. Нещо се е случило на място. Икономов отива там с униформа на военен. Разбира се, че е можел да убие царя, например, от спомените на Скотунов, адютант на царя научаваме, че както са били седнали в автобуса човекът зад царя е загинал и човекът зад човека също.
Икономов е искал да залови Борис, имал е план – да го изведат зад граница и оттам да си диктуват условията.
Анархистите посочват страшно много хора за участници в четата, което на пръв поглед изглежда странно, но при хипотезата, че са чакали на караули става възможно.
Самите разследващи в последствие като оглеждат мястото по това колко е отъпкана тревата казват, че там се е лежало с дни и се е чакало нещо да се случи.
Няма как да знаем.
След гибелта на Икономов и най-вече след атентата в св. Неделя, когато се раздвижва зловещо държавната машина в Копривщица, съдят четата на Васил Икономов, която наричат четата на Нешо Тумангелов. Там са изнесени много интересни неща – през декември 1924 г. се провежда конференция в Балкана на четниците. Вземат се няколко важни решения за пролетта около Великден какво да се прави: да се превземе Пирдоп и да се изтрепят разни хора, да се превземе Копривщица и да се изтрепят разни хора, да бъде нападнат Ориент Експрес, за да могат да се заловят пътуващите чужденци и да бъдат “търгувани” за амнистия и пр. и отново едно от решенията на конференцията е да се нападне царя.
Безкрайно много вярвам на анархистките източници, тъй като няма сребро в тях, нищо няма да се спечели от казаното, а напротив – ще си докарат ДС на главата. Каквото казват анархистите то е истината.
Георги Жечев, изключително крупна фигура, на нивото на Икономов и Шейтанов. Литератор, ексаджия, пищовджия, редактор на “Свободно общество” и “Работническа мисъл”. Два пъти емигрант, връща се, укротява се леко, започва да издава “Мисъл и воля”, което издава 4-5 години. Жена Дона Жечева му също е анархистка. В нейни спомени, които никъде не са публикувани тя пише “Васил тръгна от нас директно за Арабаконак, за да залови царя”.

Защо не са имали пушки? Искал е да няма патаклама, да го спрат като военен пост. Предната и по-предната година царят е бил спиран два пъти така. Исторически факт. От един разбойник, не политически, Дойно Белев. Понеже е бил гламав Дойно Белев, един път го е спрял, козирувал му е, а след това пак го е спрял няколко месеца по-късно, пак му е козирувал и го е пуснал да си ходи. Така че не изглежда чак толкова невъзможно.

Икономов зимува в София края на 1924, началото на 1925, а към февруари се ориентира към гората отново. Отиват в Троян, там вършат някакви неща, стоят няколко дни, след това от Троян се вдигат и отиват в Ботевград. Това е преди атентата. Той, Нешо Тумангелов, Васил Попов-Героя стоят точно на тези две места, където ще е ловът на глухари. Защо са там?
Нима това е случайно?


Борбите на тютюневите работници и убийствата на Александър Греков и Пано Чуклев

Двете знакови убийства, извършени от Васил Икономов, са на Александър Греков, журналист и един от мозъците на Сговора, редактор на вестникът им “Слово”. Икономов ликвидира лично него и след това и Пано Чуклев заради тютюневите стачки в Кюстендил и Дупница. Изцяло под благотворното влияние на анархистите там започват много сериозни стачки. Анархистите в цялата страна подкрепят работничеството, помагат им да се организират, да стачкуват или пък го пазят физически. Когато стачките се закучват, кюстендилците поискват от софийската организация, а това е Икономов, да им се помогне по някакъв начин. И тогава той ликвидира Греков.

Що се отнася до Пано Чуклев той е бивш виден полицай, който решил че по-добре ще се развива в частния бизнес и отива в тютюневия бранш. Той е бил нещо като “шефа на СОТ-а” в тютюневия бранш по силата на своите контакти, връзки от миналото и т.н. В тази връзка е и неговото убийство.

Това е времето, в което именно заради борбите на тютюно-работниците, Икономов и крилото на пряката акция около него се фиксират точно върху тютюневия бранш. Тогава са експроприациите на няколко големи тютюневи фирми. Когато едните са започнали много да се пазарят идва ликвидирането на самия Чуклев и въпросната фирма, “Мехмед емин” веднага “кляка” и изплаща всичко, което анархистите са искали преди това.

Понеже стана дума за “топ” ченгета от онова време… Топ-полицаят на България по това време е Пане Бичев. Родом от Ихтиман, абсолютна хрътка, професионалист от висока класа. Занимава се както с криминалните елементи, така и с политическите. Стои в основата на големите разкрития на прохождащата тогава въоръжена комунистическа дейност – хващането на Цола Драгойчева, Гюлемето и т.н. Все резултати от дейността на Пане Бичев.
Това, което се знае е, че Васил Икономов на няколко пъти си позволява да го заплаши, искайки конкретни неща. И той ги изпълнява всичките до едно.
Имам основания да смятам, че някъде пътищата им са се пресекли, тъй като след гибелта на Икономов, Пане Бичев има версия за гибелта му, която казва на сестрата на Икономов.
Авторитетът на Васил Икономов и страхът от него е бил огромен.

За Пано Чуклев има много версии, кой е анархистът, който го ликвидира. Анархист от едно кюстендилско село, Стоян Рангелов-Кибрита. Кибрита изпраща отворено писмо защо го е убил. То е написано лошо и неграмотно, защото самият Кибрит е един обикновен работник, предан до смърт на каузата, но не е имал възможност да се изучи. Това писмо посочва, че Пано Чуклев си е заслужил убийството и заради предишни прегрешения и че анархистите държат сметка на властниците и на насилниците за събития от преди това.
Пано Чуклев е човекът, който провежда разследването на атентата извършен на нова година 1914 г. срещу 1915 г. Атентатът е анархистко дело, но под влияние на политиците и обществото, които чакат бързи резултати, Чуклев насочва разследването в грешна посока.
Действително разследва анархисти и достига до някакви неща, но всъщност хората, които получават смъртни присъди и са обесени, нямат нищо общо с атентата в казиното.
Но въпреки всичко той ги залавя, изтезава и изпраща на съд, защото е трябвало да има жертви, тъй като в атентата загиват няколко човека от тогавашния “хайлайф” и е трябвало да има възмездие.
Това е едната му дейност, която анархистите му вменяват като грях към тях, който трябва да бъде изкупен.
Отново Чуклев стои в основата на залавянето и ликвидирането на Владо Чолаков.
Владо Чолаков е изключително енигматична личност, абсолютният предшественик на Васил Икономов. Кюстендилец, участва във всички въоръжени акции, което анархистите откъм 1907 до 1918 извършват. Загива в сражение край Враца към началото на 1915 или 1916 г.
Това са двете неща, за които Чуклев е имал да плаща на анархистите.

Ще издадеш ли брошура като допълнение към книгата с новите сведения, които си открил?

Може да се помисли за такъв вариант. Или по-скоро за ново допълнено издание на книгата.
Някои от нещата, които открих в последствие…

Опитах да разбера на какво се дължи любовта на Икономов към Копривщица. Освен, че е живял на два пъти там в детството си, Васил там се запознава с анархизма.

Кръстниците на Васил Икономов в анархизма са братя Герджикови. Герджикови са трима братя и тримата анархисти. Преди да намеря сведения се смяташе, че кръстникът на Икономов в анархизма е самият Михаил Герджиков – Мишел. Но самият Мишел в свои бележки казва “Васил стана анархист под влияние на моя брат Стефан”. Стефан е починал рано, от туберкулоза. Мишел казва за него “най-свестният от нас тримата беше Стефан”. Преди да почине заминава за Копривщица по препоръка, че въздухът ще подобри състоянието му. За да не скучае започва да преподава уроци по френски. Един от учениците му се оказва Васил Икономов. Там той го запознава с идеите на Бакунин и Кропоткин. Това твърди Мишел.


Икономов на 9 юни е в района на Копривщица и на 10 юни вече е сформирал чета от 10 човека. Бил е готов ако получи подкрепа от земеделците и комунистите да поведе народа към въстание. Оказва се, че не получава така подкрепа и се връща към своите занимания.


Друго любопитно откритие. През 60-те и 70-те, партията повелява да се пишат спомени за историята на революционните движения – партизани, ятаци, пишат. Копривщенци, от различна политическа окраска – бивши анархисти, партийци, земеделци с нескрита любов и възхищение говорят за Икономов, наричат го анархист и никъде не се опитват да прикрията симпатията си към него. Това са текстове писани 60-те и 70-те години в един неголям град, по поръчка на партията, знаели са кой ще ги чете и въпрки всичко никой от тези хора не спестяват в спомените си възхитата си от него. Дори отявлени партийци. Всички твърдят, че Икономов е светило.


Другите ми находки са разни “пикантни” неща – една ексаджийска акция, хора които не съм знаел че са се познавали с Икономов…

Имаше една интересна случка – на 26.09.1923 г., в разгара на Септемврийското въстание Васил Икономов много иска да влезе в Копривщица, за да убие владиката. Лично искал да му отреже главата, не знам какво точно му е накривил капата на Икономов владиката.


Пратил е един нелегален анархист, който бил болен на санаториум. Намерил му е болница, място, абсолютно нечувана възможност за някой, който е преследван от властта. Трудно, но ги е умеел Васил тези неща. Дали са му пари. Болният избягал от болницата и изхарчил парите. Икономов го разстрелва лично.


Тук си спомням няколко епизода от книгата. Много се старах да не го представям като някакъв вълкодав и кръвожаден садист. Всички казват за Икономов, че е бил много чувствителен човек.
След убийството на един политик Икономов цяла нощ не спи от притеснение да не би да е убил по грешка някой друг в тъмното. Едва, когато излизат вестниците на сутринта с новината, че е убит Александър Греков, Икономов си ляга да спи с чиста съвест, че си е свършил работата.

Като анархист, държавата без значение лява или дясна, го обрича на забвение. И най-страшно е било след 1944 г. Исторически е несправедливо Васил Икономов да бъде обречен на забрава. Има един сборник от 1977-ма година “Звезди във вековете”, луксозен, гланцирана хартия, на всички загинали между 1923-1944 г., има хиляди портрети, но Васил Икономов не присъства. Има много анархисти, които се премълчава че са такива, други директно си ги приписват на партията, историческа кражба на памет. Но с Икономов са постъпили най-жестоко. И три изречения не трябва да му бъдат посветени в тая книга, за да не се знае кой е той. Защото срещу него да тичат не могат да го стигнат.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *