Спомени за Михаил Герджиков

печат

 

    • Лефтер Мечев за пристигането на Михаил Герджиков в Малко Търново


    • Анастас Спасов Разбойников за посещението на Михаил Герджиков в Бунархисар и за дейността му по време на Хуриета


    • Димитър Катерински за участието на Михаил Герджиков в конгреса на Петрова нива


    • Христо Силянов за обявяването на въстанието от Михаил Герджиков

Лефтер Мечев за пристигането на Михаил Герджиков в Малко Търново

През октомври 1902 г. отидохме с Кондолов на Устрака. Под тоя връх се намираше колибата на Дражо Кировия чифлик. В колибата намерихме Герджиков, Пано Ангелов, Димитър Общински и някои други още. С всички се запознах за първи път. Общински говореше само за анархизъм. Отведохме Герджиков в Малко Търново, и то в къщата на Дражо Киров.

Герджиков държа реч върху целите на външната и Вътрешната организация. Първата я представи като оръдие на княз Фердинанд. Аферите изтъкна като нейно дело. Наблегна, че Вътрешната организация няма нищо общо с върховистите и че тя цели да подготви народа със собствени сили и да извоюва свободата си. Всички се въодушевихме от речта му. Плени ни и облеклото му: пелерина, черна шапка с широка периферия. Въоръжен бе с револвер, патронаж и кама с три острия и лъвче на дръжката ґ, която кама ни каза, че му била подарена от чужденец.

В речта си Михаил Герджиков се спираше на италианската организация, като споменаваше често Гарибалди и Мацини. И неговото облекло му придаваше вид на италиански революционер. Той отрече дейността на върховистите, които с аферите си само разстройваха Вътрешната организация в услуга на българската политика. Стана ми ясна Кремидчиоглувата афера, която Герджиков ни посочи като пример как върховистите използват Вътрешната организация и я рушат, като пакостят на легалните дейци и на семействата им. Заминах си за Камила убеден противник на сарафистите.

Анастас Спасов Разбойников за посещението на Михаил Герджиков в Бунархисар и за дейността му по време на Хуриета

Герджиков дойде в Бунархисар от Урумбеглия през една дъждовна кална нощ, доведе го куриерът ни Пейо Сачлията. Край града ни пресрещна Ноньо Стияньиоглу, за да го отведе у Васильото, дето чаках и аз.

С Герджиков се срещнах за първи път. Той направи на всички силно впечатление. С черна брада, бледоматово лице вследствие нощните скитания, само с черна мешинена куртка, подплатена с червен хастар; с червена дебела връзка, с дълга коса, къдриците на която падаха върху челото му, с лек платнен каскет, с наметната къса манлихерова пушка и презраменна овчарска чанта – тоя върховен нелегален ръководител на Одринския революционен окръг с привлекателната си млада, интелигентна фигура завладяваше всеки, който се срещнеше с него, дори без да му говореше надълго. Неговото име в Странджа и Одринско стана легенда и то не толкова поради подвизите му в Македония, колкото поради широкия замисъл на анархистическите му революционни идеи, поради неговата интелигентност и умението му да привлича интелигентни четници.

През деня при него се явиха учителката Мария Атанасова, свещеник Димитър Бодуров, дядо Наньо Каика и още дваматрима души. Един от последните ми каза: “Ее, учителю! Щом такъв млад човек е тръгнал да се жертвува за нас, какво остава ние да правим; ние би трябвало всички да измрем още сега.” Толкова поразително впечатление направи Герджиков на тоя прост селянин. Герджиков замина за Колибите, а оттам към Одрин и през Мустафа паша – в България.

Димитър Катерински за участието на Михаил Герджиков в конгреса на Петрова нива

Отидох на конгреса в Петрова нива като представител на Свиленградско. През Бургас минах границата на 29 юни 1903 г. и стигнах на определеното място с доста още интелигенция. На конгреса най-голямо обаяние правеше Герджиков. По онова време още млад, едва 30годишен, облечен с червена рубашка и препасан с хубавата му външност. Освен това той имаше дар слово и винаги говореше хубаво, разумно и вещо. На тези свои качества крепеше авторитета си, още повече че бе и пълномощник на Централния комитет.

Герджиков беше по убеждение анархист, ала това никак не му попречи да участвува в революционното дело за освобождаването на Македония и Одринско. Убежденията му не бяха пречка и затова още, че по това време никой никого не питаше за какво се борим. Увлечени в борбата против деспотизма на султана, интелигенцията се въодушевяваше от организирането на самата борба и не мислеше какво ще правим при неин успех.

Христо Силянов за обявяването на въстанието от Михаил Герджиков

Кървава и страшна нощ, за която от толкова години се готвим.

Събрани на полянката, момчетата образуваха колело и изправени в пълно въоръжение зяпаха Мишел, който стоеше в средата.

– Часът, който от петстотин години очаквахме, за който работихме ден и нощ, купувахме пушки, скитахме из балканите и пълнехме занданите, най-сетне е ударил. Тая вечер всички наши братя по кръв и тегло, където и да се намират, ще си премерят силите с нашите душмани. Където има турско село – ще се изгори; където има турски аскер – ще се разбие! Тая нощ ще има да се извършат страшни работи. Кръв ще се лее, глави ще падат, села и градове ще горят. От тая нощ ние не сме вече раи, не признаваме хукюмат, аскер и каймаками, не плащаме данъци и вергии! Хукюмат, кадии, съдии и аскер на тая земя ставаме ний! Вместо с темане всеки турчин ще се посреща с нож и куршум, догдето не се очисти нашата страна от душманите, или се подчинят на нашия ред и заживеят с нас не като мъчители и господари, а в братство и мир, с еднакви права и задължения. Нека всеки, който чувства страх в сърцето си, да се отдели, догдето е време, защото потеглим ли оттук, няма вече връщане! Тогава всеки страхливец, ако не падне от турците, ще падне от нас. Ние не се борим за нас, борим се за нашите жени и деца, за тия които ще идат след нас.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *