Свобода за Джелял Гезер!

печат

До:

Върховният комисариат на бежанците към ООН

Правителството на България

Правителството на Швейцария

Българския Парламент

Българската Прокуратура

Джелял Гезер, жертва на политически репресии в Турция, получил политическо убежище в Швейцария и живеещ там от 2007 г, съпруг и баща, е задържан на 17 юни на летище София, за да бъде предаден от българските власти на режима в Анкара.

Ако бъде депортиран, ще излежава доживотна присъда, което за него означава смърт, защото страда от синдрома на Вернике-Корсаков, придобит по време на предишното пребиваване в турските затвори.

Ние, подписалите декларацията, настояваме за

НЕЗАБАВНО ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ДЖЕЛЯЛ ГЕЗЕР,

за да бъде избегнато ново престъпление на режима на Ердоган и флиртуващите с него български власти.

Федерация на анархистите в България

Името ми е Джелял Гезер, на 17 Юни 2017 година бях задържан на летище София. Причината за задържането ми бе международна заповед за задържане, издадена от ИНТЕРПОЛ по искане на властите в Турция. В България, дойдох за да се срещна със сестра си, с която от години не бях се виждал.
От 2007 година насам аз пребивавам за постоянно в Швейцария, където получих право на политическо убежище. Докато бях в затвора в Турция, бях подложен на мъчения. Участвах в Смъртната гладната стачка на политическите затворници, започната от тях през 2000 година. След 210 дни гладна стачка аз се разболях от синдрома на Вернике-Корсаков.
Докато бях все още в Турция започнах лечение под наблюдението на лекари от Фондацията за защита правата на човека в Турция. Докато продължавах своето лечение, бях осъден на ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР от турския съд, без да има каквито и да било доказателства за извършено от мен престъпление.
Поради тази причина аз напуснах страната и се установих в Швейцария, където успях да получа политическо убежище. Женен съм и съм баща на едно дете. В Швейцария аз продължавам своето лечение, тъй като все още при мен се наблюдават симптомите на синдрома на Вернике-Корсаков.
И към днешна дата аз все още съм в ареста в България. Предаването ми на турските власти за мен е равнозначно на смърт. Аз съм човек, който пребивава напълно легално в Швейцария, като същевременно с това продължавам да бъда активен участник в политическия живот на турската емиграция там.

 

Световната полицейска организация Интерпол няма право да изисква интернирането на човек, на когото е дадено политическо убежище. Но предпочита тихомълком да сътрудничи на колегите си от диктаторските режими, вместо да блокира заповедите им за арест в такива случаи. Повече по темата може да се види във филма на Al Jazeera „Interpol: Red Alert!

2 коментара

  • Кога ФАБ ще започнат да подкрепят политическите затворници в България като Джок Полфрийман и ще спрат да бъдат да бъдат страхливци?

    • Jim, Джок не е политически затворник – ако не можеш да правиш разлика, питай някой да ти я обясни. Но ФАБ не просто подкрепя политически затворници – като анархисти, ние сме за разрушаването на репресивните институции (затвор, полиция, армия и др.). В този смисъл сигурно може да се каже, че подкрепяме и криминалните затворници.

      ФАБ е независима организация и има право да прави каквито декларации намери за добре. Въпросният случай е обсъждан многократно на събрания и досега не сме намерили за нужно да излезем с позиция. За сметка на това твърдо сме решили да не се занимаваме с виртуални „спорове“ по темата – всякакви опити за подобни разговори ще бъдат прекратявани в зародиш.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *