Кои са Анонимните и какъв е Планът?

печат

В Интернет се разпространява (без съмнение с помощта на хора като нашия приятел) филмчето „Кои са Анонимните и какъв е Планът?“. Според него, „Анонимните не е група, Анонимните е идея… Да бъдеш Анонимен означава да споделяш ценностите и принципите на свободата, да я защитаваш и да я преследваш“. Анонимните се борят за „свят с прозрачни правителства, които работят за народите, а не срещу тях“, „да спрем безсмислените войни и да изгладим различията си единствено с чиста дипломация“, „по-малко корпоративно влияние в живота ни… и най-вече, възможността да контролираме собствената си икономика чрез премахване на силите, дадени на световните банки“. „Планът“ е разделен на три фази: „Фаза Първа: Споделяне. Споделяйки информация и си помагайте при развитието на нови идеи за живота и обществата ни с цел подобряване на сегашното положение. Фаза Втора: Организация. Опитайте в рамките на вашето общество да построите единството и да засилите каузата във вашата област. Започнете да планирате начини да обърнете внимание на важните въпроси, които стоят между нас и по-добрият живот. Фаза Трета: Мобилизация. Нашите усилия не ни довеждат до никъде и изразяваме недоволството си от тези, които контролират сегашната система, в организирано, масово съзвучие. Масови протести, бойкоти и други мерки за неподчинение ще бъдат използвани, за да разгласят посланието, че ние отказваме да участваме и да толерираме тази система на робство.“

На мен така и не ми стана ясно „какъв е Планът“. Изглежда на движението на Анонимните му липсва същото нещо, за което често си говорим, че липсва и на съвременното анархисткото движение въобще – ясна, убедителна и реална програма за промяна на света. Тук смело ще кажа, че липсата на програма на Анонимните е следствие от липсата на програма на безвластническото движение. Доколкото безвластниците защитават повече от столетие определена ценностна система, и доколкото тя се покрива с тази на Анонимните, идеологическият облик на безвластническото движение оказва неизбежното си влияние върху движението на Анонимните. Ярко доказателство за това е името, което хората от Анархида са избрали за проекта си. Нямаме конкретни данни, но предвид думите и делата на безвластническите движения в богатите страни, би изглеждало естествено една част от основните активисти на Анонимните да са открити привърженици на анархизма. В последните десетилетия анархизмът неспирно дълбае в конкретните проблеми, активно подкрепя всяко пряко действие, търси неуморно улична изява и при всичко това непрестанно бяга от въпроса за окончателното и повсеместно унищожение на капитализма. Същото правят и Анонимните – критикуват, атакуват, изявяват, говорят, подкрепят, асоциират се с всичко, което уж е против системата, но някак си не успяват да предложат алтернатива, „планът“ за промяна на света нещо не звучи убедително.

Доколкото „Планът“ излиза извън рамките на пропагандата и разговорите, той може да бъде описан с понятието „световна генерална стачка“. Опити за подобно нещо са правени неведнъж, наистина, в по-малки мащаби. И в момента те продължават, най-често в Европа, а в Гърция – през няколко месеца. Последната генерална стачка от 14 ноември обхвана Испания, Португалия, Гърция, Франция, Италия и Белгия. Резултатът от нея застрашително клони към 0. В съвременният свят подобна стачка би застрашила системата, ако се блокира промишленото производство в Китай, военната машина в САЩ, енергодобива в световен мащаб. Но точно тези елементи от глобалния капитализъм са безпощадно контролирани от държавните машини и, поне засега, никой там няма намерение да стачкува.

Ако има полза от масовите протести и стачки, тя е в някъде в умовете на хората. Може би те се чувстват по-свързани помежду си и затова – по-силни. Но след Сиатъл, след Тахрир, след Окупирай, след безбройните протести в Гърция, където анархистите трошат банки и полицейски коли докато политиците обират необезпокоявани народа, вече трябва да ни е ясно, че „масовките“ не са достатъчни. Без ясна цел, без конкретна програма за действие, лесно се събират симпатизанти, но трудно се постигат промени. Агитацията срещу системата може да е част от един „План“, но за да завърши той с успех, трябва да се свършат много други неща. Трябва да се проведат много разпалени дискусии, да се избират внимателно пътища и средства, за да се създаде жизнено и ефективно движение, което да е наясно какво и защо трябва да се направи, къде и как да удари, за да отвори пространство за създаването на един по-хубав свят.