Всички власти се страхуват от нас

печат

 

“Изток”,  бр.  №  20  (юни  1991  г.)

 

(среща  с  Никола  Тенджерков)

 

—  Господин  Тенджерков,  вие  сте  основателят  на  списание  “Изток”,  чийто  първи  брой  се  появява  през  декември  1975  г.  в  Париж,  на  български  език. Можете  ли  да  ни  кажете  как  се  обърнахте  към  анархистките  идеи?

         —  За  първи  път  открих  анархистките  идеи,  когато  постъпих  в  гимназията  във  Велико  Търново  през  1937  г.,  където  брат  ми  веднага  ме  запозна  с  анархисти. В  нашата  гимназия  нямаше  други  политически  движения  освен  анархисти,  комунисти  и  десни. Всъщност  се  оказа,  че  навремето  всички  анархисти  от  моето  село  вече  бяха  завършили  училище  и  се  получи  някаква  празнота  в  анархисткото  движение  в  селото. Аз  образувах  малка  групичка  от  трима  анархисти,  които  бяха  от  нашето  село. След  десет  години  в  нашето  училище  вече  имаше  тридесет  анархисти  от  нашето  село. Понеже  нямахме  възможност  нито  да  излезем  открито  и  да  действаме,  нито  да  заявим  публично  нашата  политическа  принадлежност  –  все  пак  това  беше  по  времето  на  фашистката  власт  –  подобно  на  други  политически  симпатизанти,  ние  решихме  да  създадем  общност  на  въздържателите  (нито  пиехме,  нито  пушехме),  а  ръководителите  на  тази  общност  играеха  доста  важна  роля  в  политическия  живот  на  гимназията. През  1938  г.  ние  поехме  ръководството,  което  показваше  силата  на  нашето  движение. По  време  на  войната  не  поддържах  постоянни  контакти  с  моите  другари,  защото  тогава  отбивах  военната  си  служба. ФАБ  не  се  беше  произнесла  в  подкрепа  на  въоръжената  борба  и  беше  оставила  на  всеки  един  правото  да  вземе  своето  решение. По  това  време  съществуваха  малки  групи  от  анархисти,  най – вече  в  Югозападна  България  и  в  района  на  Казанлък,  но  нямаше  организирано  движение  на  национално  ниво. Трябва  да  се  подчертае,  че  тогава  най – известните  анархисти  се  намираха  в  затвора.

         След  войната  се  възползвахме  от  краткия  период  на  свобода  и  отново  събрахме  нашата  група. Например  в  моето  село  през  1946  г.  имаше  повече  от  двадесет  души,  които  членуваха  във  ФАКБ  и  още  четиридесет  младежи. През  същата  година  брат  ми  беше  избран  за  директор  на  кооперативната  банка,  а  един  друг  анархист  пое  ръководството  на  дома  на  културата  в  селото. Тогава,  виждайки  огромната  роля  на  младежките  групи,  ние  поискахме  да  създадем  Федерация  на  анархистката  младеж. Конференцията  се  проведе  в  София,  в  края  на  1946  г. Бяха  организирани  много  събрания  на  регионално  ниво. Аз  бях  избран  за  делегат  във  Великотърновския  регион. Един  мой  другар  на  име  Христо  Бабеков  и  аз  бяхме  арестувани,  докато  влизахме  в  сградата,  в  която  трябваше  да  се  проведе  областното  събрание  (за  североизточната  част  на  страната),  което  имаше  за  задача  да  подготви  националната  конференция. За  щастие  останалите  делегати  все  още  не  бяха  пристигнали  и  успяха  да  избегнат  арестите. В  крайна  сметка  националната  конференция  беше  отменена  заради  съображения  за  сигурност. Освен  това  и  най – обикновените  контакти  бяха  трудни  заради  полицейския  контрол.

         —  Можете  ли  да  ни  кажете  няколко  думи  за  репресиите,  на  които  са  били  подложени  анархистите  по  време  на  комунистическия  режим?

         —  Имаше  две  големи  вълни  на  репресии  –  през  1945  г.  и  през  1948  г. На  10  март  1945  г.  по  време  на  едно  събрание  в  София  бяха  арестувани  90  души. Те  бяха  освободени  след  няколко  месеца,  най – късно  до  есента  на  1946  г.  (точно  преди  изборите). Тези,  които  бяха  функционери,  бяха  освободени  много  бързо,  защото  държавата  имаше  нужда  от  тях. През  декември  1946  г.  600  анархисти  бяха  арестувани,  като  някои  от  тях  бяха  осъдени  на  две  и  на  три  години  затвор,  а  други  –  на  пет  и  на  шест. Имаше  и  такива,  които  бяха  разстреляни  “при  опит  за  бягство”,  както  официално  се  съобщаваше;  някои  от  задържаните  бяха  загинали  в  арестите. След  този  период  също  имаше  арести  и  съдебни  процеси,  но  това  бяха  по – скоро  изолирани  случаи. Сред  жертвите  на  тези  репресии  задължително  трябва  да  споменем  името  на  Манол  Васев,  активен  анархист,  който  беше  станал  известен  още  преди  войната  и  който  загина  в  затвора  при  изключително  съмнителни  обстоятелства.

         —  Как  се  роди  идеята  за  създаването  на  списание  “Изток”?

         —  Бях  окуражен  от  моите  другари – анархисти. Възползвах  се  от  възможността  да  отида  на  екскурзия  в  Гърция  с  цел  да  избягам  от  България. Нямах  паспорт  и  първоначално  властите  отказваха  да  ми  издадат  разрешение,  за  да  замина. Но  понеже  нямаше  достатъчен  брой  пътници,  а  пътуването  трябваше  да  бъде  оправдано,  в  крайна  сметка  ми  разрешиха  да  замина. Пристигнах  в  Париж  и  започнах  да  участвам  в  дейностите  на  българските  анархисти – емигранти,  които  по  това  време  във  Франция  бяха  наистина  много. Видях,  че  инициативите  на  българските  бежанци  във  Франция,  особено  по  отношение  на  нашата  страна,  не  правеха  никакъв  паралел  между  положението  на  анархистите  в  България  и  това  в  другите  източноевропейски  държави. Реших,  че  трябва  да  се  направи  нещо  по  този  въпрос  и  започнах  да  издавам  списание,  което  носеше  заглавието  “Изток”. Това  списание  имаше  за  цел  да  представя  положението  в  източноевропейските  държави  от  анархистка  гледна  точка. Скоро  след  това  към  мен  се  присъединиха  и  други  анархисти  от  различни  комунистически  държави  и  “Изток”  се  появи  и  на  френски  език. Българското  издание,  което  си  беше  отделно,  също  продължаваше  да  излиза. След  момента,  в  който  вече  беше  разрешено  да  се  публикуват  анархистки  текстове  в  България,  българското  издание  престана  да  съществува. Смятам,  че  е  по – добре  да  се  подпомагат  тези,  които  се  намират  в  самата  държава.

         —  По  този  повод,  според  Вас  какви  шансове  има  анархисткото  движение  в  България  днес  и  какво  можем  да  направим,  за  да  го  подкрепим?

         —  Що  се  отнася  до  подкрепата,  западноевропейските  анархисти  вече  изпратиха  много  книги,  брошури  и  други. Този  вид  помощ  е  много  необходима,  още  повече,  че  в  момента  за  първи  път  се  създават  библиотеки  с  анархистка  литература  както  е  в  Пловдив  и  във  Велико  Търново. Но  българските  анархисти  имат  нужда  и  от  пари! Нека  да  не  забравяме,  че  все  още  е  сравнително  лесно  да  си  набавяме  поне  хартия;  докато  набирането  на  финансови  средства  (в  долари  или  в  левове)  е  много  по – трудно.

         А  що  се  отнася  до  бъдещето  на  анрхисткото  движение  в  България,  то  нека  да  не  забравяме  факта,  че  въпреки,  че  не  можехме  да  разпространяваме  свободно  нашите  идеи  в  продължение  на  почти  половин  век,  то  само  една  година  след  политическите  промени,  които  ни  разрешиха  да  се  появим  отново  на  политическата  сцена,  ФАБ  вече  наброява  2200  членове. Мисля,  че  анархисткото  движение  в  България  ще  има  бляскаво  бъдеще,  имайки  предвид  историческата  роля,  която  то  е  изиграло  тук. Борбата  против  фашизма,  в  която  загинаха  много  от  нашите  симпатизанти,  начина,  по  който  комунистическите  репресии  ни  задушаваха,  всичко  това  продължава  да  съществува  в  нашия  дух. Анархистите  заеха  също  така  важно  място  в  културния  живот,  в  колективното  общество,  в  кооперативните  движения  и  т.  н. Разбира  се,  страхът  ни  все  още  е  налице  и  то  най – вече  в  селата,  където  полицейският  контрол  си  остава  доста  засилен. Но  след  падането  на  комунизма  от  власт,  ние  сме  единствените,  които  подкрепят  социалистическите  идеи  и  които  продължават  да  вярват  в  идеалите  за  свобода,  солидарност  и  равенство. Ето  защо  всички  власти  се  страхуват  от  нас.

www.lapresseanarchiste.net

Превод  от  френски  език:

Ирис  Ким