"Ние, учениците на Христо Ботев…"

печат
Няколко фрагмента от историята на анархистическото четническо движение през 20-те години на 20-ти век.

 

“Убит анархист

 Завчера сутринта пристигна в Търново някой си Янкулов на около 24 г., студент по право в Софийския университет. Орган на Обществената безопасност го проследява и арестува. Тъкмо при Земеделската банка, по пътя за участъка Янкулов изважда пистолета си, насочва го към стражаря и стреля във въздуха, след което побягва. Завръзва се престрелка… Един стражар от страх се скрил под една каруца, а един адвокат успял да се вмъкне в един магазин и да се скрие зад метлите за продан. Един фелдфебел извадил сабята си и поискал да спре бягащия анархист. Ала Янкулов вече се намирал пред Окръжната палата дето се гледа делото на Килифаревския метеж. Спира за един момент и когато се вижда заобиколен от стражари и войници, почва да стреля по тях, ала от някой куршум Янкулов пада мъртъв… Прибраха от него всички книжа и пистолета му с 4 пълни пачки.”

Дописка на вестник “Утро” от 12. 01. 1925

%d1%85%d0%b0%d1%81%d0%ba%d0%be%d0%b2%d1%81%d0%ba%d0%b0-%d1%87%d0%b5%d1%82%d0%b0-1925

Хасковската чета „Христо Ботев“

“…разбойниците обискирали всички пътници, които пътували за града с автомобили и файтони. Бандата не извършила обири, но от нейните мерки може да се заключи, че са търсили някакви лица. С автомобил е пътувал за Хасково и тукашният гражданин В. Борачев, по убеждение национал-либерал, който взема живо участие в събитията на 9 юни миналата година. Митю Ганев му заявил, че е осъден на смърт задето е участвал в делото на 9 юни, но след съвещание с четниците, му отменил смъртната присъда.”

Дописка във вестник “Дневник” от 18. 12. 1924 г. посветена на хасковската анархо-комунистическа чета “Христо Ботев”.

 

“На 22 того към 22.30 ч. в хасковския полк се получава донесение от пор. Пейчев. Още същата нощ началникът на гарнизона организирал за сутринта на 23 юни основно претърсване на района. Войсковите командири, заедно с всичкото мирно население в района настъпили в 7 ч. сутринта от всички краища на Хасковско по посока на “Айдънларската гора”. В 8.30 ч. патрул се натъкнал на групата в местността между Сусам и Светлина. и завързал рядка престрелка с тях…

Насочил се и ескадрон на VI конен полк. За момент, изненадана от картечния огън четата се връща в началото на дерето. Четата прави опит да се промъкне към с. Таушан тепе, но и тук била посрещната с огън. Четниците пръснати на 10-20 крачки един от друг, чувствайки безизходното положение решили да се сражават. Капитаните Попдмчев и Хубенов подготвили със силен огън движението и с вик `ура` се хвърлят на нож. Устремът на войниците е спрян от тътнежа на хвърлените десетки бомби-одринки от четниците. След непрекъснатите покани на командира бойните редици на пехотинците и кавалеристите излизат напред.

Води се половин час борба само с бомби, през което време бомбите на няколко войници на 2 пъти били върнати обратно от четниците. Прикрити добре в своите дупки четниците развили най-силен пистолетен и бомбен огън. Кап. Попдимчев и пор. Ганчев, Пейчев, Жеков и Кожухаров се хвърлили в атака, следвани от своите подчинени и започнали борба с ножове. В този бой бил ранен кап. Попдимчев, наранени били и 3 войника, един полицай, а убити – двама войника. Четниците се били 6 часа до загиването на последния човек, но нито един не паднал жив в ръцете на преследвачите си.”

Статия във вестник “Утро” от 26. 06. 1925 г. посветена на ликвидирането на хасковската анархо-комунистическа чета “Христо Ботев”.

“Троянско околийско управление

Обява № 257

Гр. Троян 11. V. 1925 г.

Обявявам на населението, че Георги Христов Попов…; Пенко Цочев Муратов…; Петър Марков Лингорски…; Дочо Мичев Гадев… се дирят от властта като подозрителни и конспиративни. Същите са се отклонили от местожителството си в град Троян и засега се намират в неизвестност.

Според събраните сведения тия още се подвизават из околията по разни колиби и пр. наивни хора, които не съзнават какво престъпление вършат, ги хранят и укриват от властта.

На 15 май т. г. изтича срокът за доброволното им завръщане и предаване на властта, а от 16 с. м. ще се считат и преследват като формални разбойници.

Всичко това, като обявявам между населението, предупреждавам го, че при преследването им властта ще бъде безпощадна както към самите тях, тъй и към ония, които им дават прибежище, храна и пр. Такива ще бъдат преследвани съгласно член 13 от ЗЗД, който гласи: наказват се със смърт всички лица, които укриват подобни лица, подпомагат ги с храна и пр., дават им убежище и не ги предават на властта.

Настоящата обява да се разгласи най-широко между населението, като се разпрати из всички колиби и махали на околията ми.

Ония г. г. общински кметове, които не и дадат широка гласност, ще се считат за укриватели и ще бъдат преследвани.

ОКОЛИЙСКИ НАЧАЛНИК: ФИЛИПОВ”

Обявление за издирване и залавяне на участници в Троянската чета.

 

Позив към властта от Троянската чета:

“До мекеретата на кръволока Цанков, пъдари, жандари, войскари, писарушки, съдии и прокурори, учители-крави.

Знайте, че аеропланите са под пара и гледат към Фердинанд. А за вас мекерета, аероплани няма! Но те са на поста си, за да ви помагат да избягате, макар и на парчета. Разбирате ли какъв вятър вее бе, простаци!

Първа Старопланинска народовъстаническа чета

Георги Хр. Попов, Ахмед Юсеинов”

Из позив на Сливенската анархистическа чета „Народен юмрук” :

„ На 9 юни 1923 година, кръвожадните банкери и спекуланти по разбойнически начин заграбиха властта в страната, отнеха политическите свободи на трудещия се народ, създадоха скъп и непоносим живот, избиха и прогониха много честни и доблестни народни синове – създадоха положение стократно по-тежко от турското… Нека трудещият се народ знае, че ние, прогонените негови честни и верни синове – нелегалните анархисти, ще бъдем верни последователи на народните борци Хаджи Димитър, Караджата, Ботев, Левски и ще се борим тъй както те са се борили…”

Позив на четата „Народен юмрук” след наказателна акция в село Драганово (Сливенско).

„Народни изедници, които спъват революционната борба на трудовия народ, устройват потери и раняват народни борци, рано или късно ще бъдат наказани.

От организацията „Народен юмрук”, напътствана в духа на Хаджи Димитър, Васил Левски и Христо Ботев.”

 

Писмо – епитафия написано от анархистът Тинко Симов и оставено върху трупа на плевенския околийски началник Никола Тифчев. На 23 ноември 1925 година, четата на Тинко Симов и Васил Попов ( Героя ) организира засада при която е убит Тифчев. „Кърджи Осман” е прозвището с което е известен плевенския полицейски началник :

„Пътнико, плюй, върху този труп и отмини. Отиди в близкото село и кажи, че тук е паднал убит от революционери най – големият злодей и садист на страната ни – Кърджи Осман.

Това адско изчадие, обитател на преизподнята и син на Луцифера обагри земята с кръвта си заради тежки престъпления. Пукота на карабините го деградираха и смъкнаха завинаги от жизненото поприще. И нека ехото на карабината и воя на дивите зверове в унисон с зимните бури се носи по пусти дъбрави и пее тъжен реквием за упокоение над самотните гробове на скъпи другари паднали за великия идеал на роба. Другари, спете вечен покой. Ний отмъстихме за вас.”

Тинко Симов

„…Атанас Кацамунски не само нямаше контакт с нас анархистите, но аз даже не го познавам… Убийството на пристава Сербезов е лично наше дело: мое и на убития ми другар Вълко Шанков. Аз заявих това в едно писмо, което изпратих до Плевенския съд. Един полицейски старши стражар, който взе участие в престрелката, свидетелства, че той разпозна Шанков, когото познаваше отпреди. Защо тогава осъждат невинни хора?“

Из писмо на Васил Попов – Героя до Обществена безопасност в Плевен по повод арестуването на трима души, обвинени в убийството на полицейския пристав на града – Сербезов. Гореспоменатия Атанас Кацамунски впоследствие е разстрелян.

Писмото е открито в заловен анархистически архив в околностите на Ловеч през юни 1926 г.

 

Министър-председател А. Ляпчев: Г. г. народни представители! Въпросите, които г. Петров засяга, досежно разбойничеството главно, бяха надълго и пространно тук разправяни и на тях се отговори. Аз не желаех да оставя без отговор това питане, защото в него има една особеност — тя е досежно нервността, предадена от г. Петров на окръжния управител за някакви дуели…

…Дейността на плевенския окръжен управител, когото аз не съм назначил, е една дейност, която, според мене, с нищо не се опетни от онова, което г. Петров — един от заклетите му по една или по друга причина неприятели — можа да изнесе тук от тази трибуна. Дейността на този окръжен управител по преследване на разбойничеството е доказана, г. Петров. Не е само тази банда върлувала там; бандите са много, и колкото банди са били унищожени там; в никой друг окръг не са били унищожени толкова. Няма защо да се простирам в подробности, за да ви доказвам това; всички тук, които са от Плевенския окръг, го знаят.

Защо има там толкова разбойнически банди? Г. Петров казва, че там местността била такава, че улеснявала бандитизма. Аз ще се позова на паметта на г. Петрова и ще добавя, че в този окръг известни крайни елементи преди години бяха най-голямата сила и естествено е, че там ще се проявят и най-големите изстъпления. Това е фактът. Печален е, но е факт.

Колкото за последната акция на бандата на Дочо Узунов, достатъчно е да спомена, че тая банда не можа да се свърти за дълго в Плевенския окръг. След престъплението на тая банда в Севлиевска околия, което възмути цялата българска съвест, съвестта на всички, без разлика, ще кажа, бандата трябваше веднага да бяга от там — едно доказателство, че в Плевенския окръг не могат вече да виреят така лесно банди, както някога вирееха там, откъдето са родом повечето от тия бандити.

%d0%b7%d0%b0%d0%bf%d0%bb%d0%b0%d1%88%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%bd%d0%be-%d0%bf%d0%b8%d1%81%d0%bc%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%b4%d0%be%d1%87%d0%be-%d1%83%d0%b7%d1%83%d0%bd%d0%be%d0%b2

 

“Отмъщение”

Идете на съд убийци при достойно падналите в неравната борба наши учители борци за освобождението на своя поробен народ.

Петър Янев, Коста Анчев, Благой Петров, Слави Василев, Иванка Сл. Василева, Никола Василев, Кирчо Латев, Христо Попов, Асен Гайдаров, Добри Нитов, Асен Шишманов, Димитър Захариев, Атанас Т. Дъвката, Радо Делев, Мито Ганев, Гено Гадев, Ангел Георгиев и др.

Мир на праха им.

От техен ученик и другар

Балкана

23 ІХ 1929 г.

Заплашително писмо на Дочо Узунов след ликвидирането на Севлиевските съдии

“Ние учениците на Христо Ботев, ще се борим докрай против днешното кърваво чорбаджийско правителство за освобождение на българските селяни и работници и в борбата ще бъдем винаги справедливи! Всеки един, който се опита да ни преследва с оръжие и всеки един такъв, когото хванем, ще бъде наказан със смърт!

Към такива правителствени агенти ще постъпваме най жестоко.

23.ІХ. 1929 г. Балкана

“Група революционери”

Заплашително писмо от четата на Дочо Узунов

Подбрали: В. Пенев, Л. Кръстев и В. Николов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *