Анархията никога не би работила

печат

из книгата „Анархията работи“ на Питър Гердерлоос

Книгата се превежда от Работна група „Преводи“

Анархизмът е най-забележителното от революционните социални движения, възникнали от борбата срещу капитализма – то иска свят, свободен от всички форми на господство и експлоатация. Но в основата му стои едно просто и убедително предположение: хората знаят как да живеят собствения си живот и се организират помежду си по-добре, отколкото би го направил който и да е експерт. Другите цинично твърдят, че хората не знаят кое е най-добре за тях; че имат нужда от правителство, което да ги защитава; че някоя политическа партия някак си би могла да защити интереса на всички членове на обществото. Анархистите отговарят, че решенията не трябва да се вземат централизирано от някое правителство, а властта трябва да е разпределена: тоест, всеки човек трябва да е в представител на обществото и всички трябва да имат свободата да създават мрежите и връзките, от които се нуждаят, за да посрещнат нуждите си с помощта на останалите.

Образованието, което получаваме според регулациите на държавата, ни учи да се съмняваме в способността си да се организираме. Това води мнозина до заключението, че анархизмът е непрактичен и утопичен: това не би могло да сработи. Но всъщност, анархистката практика вече има дълга история и често е работила твърде добре. Повечето исторически книги ни разказват подбрана история, замазвайки фактът, че различните компоненти1 на анархисткото общество са съществували в различни периоди, и че за хилядолетие са избуяли безброй много бездържавни общества.

Можем ли да сравняваме безвластното общество с държавнически и капиталистически общества? Видно е, че йерархичните общества работят добре според определени критерии. Те се справят изключително ефективно в завладяването на съседите и осигуряването на огромни богатства за управниците. От друга страна, при промени в климата, недостиг на храна и вода, пазарни сътресения и други сериозно глобални кризи, йерархичните модели не изглежда особено стабилни. Историите в тази книга показват, че анархисткото общество се справя много по-добре със задоволяването на нуждите и желанията на всички негови членове.

Множеството примери, от вчера и днес, които демонстрират как анархията работи, са потулвани и изопачавани, заради революционните заключения, които бихме могли си изведем от тях. Можем да живеем в общество без шефове, господари, политици и бюрократи; общество без съдилища, без полиция и без престъпления, без богати или бедни; общество, свободно от сексизъм и хомофобия; в което раните от вековете на робство, колониализъм и геноцид най-накрая могат да бъдат излекувани. Единственото, което ни спира, са затворите, организацията и манипулациите на управляващите, както и липсата на вяра в собствените ни сили.

Разбира се, не е задължително анархистите да повтарят миналото. Ако някога извоюваме свободата да управляваме живота си, вероятно ще изработим съвсем нови подходи към организирането, които подобряват вече изпробваните и доказани форми.

1Никъде няма „списък с компоненти“ на анархисткото общество, които да могат да съществуват в чист вид в други общества – б.пр.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *