РАД в Пазаркуле: Впечатления от мигрантската криза на границата

печат

Трима другари от Революционно анархистко действие ни посетиха граничния пункт Пазаркуле и изпратиха своя репортаж от там.

Мигрантите чакат вече 4 дни пред граничната порта на Пазаркуле в Одрин, след съобщението на турската държажта, че отваря портите на границата с Гърция. Там има около пет хиляди чакащи имигранти, но циркулацията на хора е сериозна, броят на пристигащите и връщащите се обратно се изразява в десетки хиляди.

Когато казваме, че се връщат, имаме предвид хора, които все още имат пари и място, където да се върнат. Можем да го обясним така: един от имигрантите, които чакат на границата, е иранец, живеещ в Турция от 4 години. Той няма причина да остава в Турция, не може да уреди живота на семейството си тук и единствената им надежда е да преминат границата. С други думи, нямат нито парите, нито покрив, под който да се върнат. Те останаха в ничията земя отвъд турската, но преди гръцката страна на границата, наречена „буферна“ или „забранена“ зона.

От автогарата на Одрин до границата

Още на Одринската автогара, която е на около половин час път от КПП Пазаркуле, чакаха около 1000 мигранти. Няма транспорт директно от автогарата до границата. Трудно е да се намери такси и, ако се намери, е трудно да се плати. Повечето шофьори отказват да включат апарата, щом разберат, че возят имигранти, и вземат десетки пъти по-скъпо. Някои направо отказват на пътниците.

Който намери транспорт, отива до границата. Който научи, че е затворена, по-скоро предпочита да изчака на автогарата, защото там е по-добре да се стои.

Дори ако гръцката държава реши да отвори границата, преминаването на такава тълпа е технически невъзможно, поради големият брой хора пред пункта на Пазаркуле. Въпреки това имигрантите не са пращани към пункта Капъкуле, а към Пазаркуле. За да може Капъкуле, откъдето минава вносът и износът за Гърция, да остане отворен. Така стратегията на властта се изобличава сама – те знаят, че гръцката държава няма да отвори границите си за имигранти, въпреки това ги изпращат нататък, но без да пречат на икономиката – като чисто политически аргумент.

Отвъд турската граница, отсам гръцката граница

Полицейските и жандармерийските пунктове стават все по-чести с приближаването на пункта при Пазаркуле. Жандармерията е поставила двустепенна бариера на вратата. Никой освен мигрантите не бива допускан през външната бариера. Ние успяхме да влезем в буферната зона, като се промушихме покрай нея и се смесихме с мигрантите.

В буферната зона Турция е премахнала своите гранични мрежи, поне тази част от изявленията на правителството е вярна. Жандармерията и другите органи на закона стоят само пред граничния пункт и бариерите, които са специално поставени, тъй като се наблюдава необикновена мигрантска мобилност. Така че те не пречат на мигрантите да пресичат.

От друга страна Гърция не се е задоволила само със затварянето на своите врати, а е добавила допълнителни мрежи, бариери и войници. Тук е мястото, където гръцките органи на закона бяха атакували мигрантите със сълзотворен газ – което ни беше показано от различни ъгли в новините, все едно бяха различни атаки всеки ден. Атаката се случи на първия ден под предтекста, че мигрантите опитваха да преодолеят новите „мерки“, които описахме.

Засега турската страна на границата и буферната зона между двете страни са изпълнени с мигранти. Въпреки че Червеният кръст и бежанските асоциации, близки до държавата, започнаха да раздават храна от три дни, повече от 5000 имигранти чакат за момента, в който вратата ще се отвори, при тежки условия и под монумента „Граница на честта“. Глад, болести и липса на подслон са сред най-тежките предизвикателства във военната зона между горичките и граничната линия. Нощем температурата на въздуха пада под нулата, сутрин при изгрев ледът по земята започва да се топи. Наистина е трудно да се спи нощем. В района, където има стотици деца, хората се опитват да се стоплят с огньове или импровизирани бараки от клони от близката гора.

Доколкото можахме да видим, много малко от мигрантите са сирийци – противно на твърденията. Освен много афганистански, ирански и туркменски мигранти, има също и от много африкански страни, особено Алжир. Повечето от мигрантите, с които имахме възможност да говорим, питаха дали вратата ще се отвори днес, но такава вероятност не се очертаваше.

Когато се пусне слух, че вратата ще се отваря, всички имигранти в околността бързо вдигат палатките, вещите и децата си на ръце и бягат към вратата със светещи очи. Трябват им няколко минути да разберат, че вратата си остава затворена, тогава се връщат при огъня, който още не е угаснал, с потъмнели очи. Вземат се решения – едни продължават да чакат или да опитват да намерят друга линия за преминаване, други се отказват…

Между стратегиите на държавните интереси

Очевидно е, че намерението на турската държава не е просто мигрантите да чакат в буферната зона. Когато броят на хората пред границата се увеличи, новите имигранти са изсипвани от автобуси в други точки покрай граничната линия и дори се говори, че им показват пътища през река Марица.

Лодките на имигрантите, опитващи да прекосят Марица, не биват допускани на гръцкия бряг, поради политиката на фашисткото правителство, и онези, които биват заловени на границата, биват измъчвани, оставяни без панталони и изхвърляни обратно при загражденията от турската страна. Днес се чу, че гръцки войник е застрелял имигрант, докато е опитвал да прекоси с лодка.

Притокът на имигранти към Одрин започна с обявлението от говорителя на ПСР Юмер Челик, че граничната охрана ще бъде вдигната: „Нашата политика за бежанците е същата, но сме в ситуация, в която не можем да поддържаме позицията по задържане на бежанците“. Очаква се да се увеличи още, според министъра на вътрешните работи, Сюлейман Сьойлу, 117 677 имигранти са прекосили границата. Въпреки че е чиста лъжа, че имигрантите пресичат границата, тези новини се разпространяват, за да се увеличи броят на мигрантите на границата и да се засилят козовете в ръцете на Турция при преговорите с ЕС за войната в Идлиб.

Дори броят на хората, които могат да минат в нормално време, не може да надвиши ограниченията, поради войниците и полицията, които гръцката държава са натрупали на границата. Докато броят на онези, които преминават по море, се смята в 5-6 лодки, твърденията на турското правителство за повече от 100 000 мигранти, прехвърлили границата, не са нищо повече от търсене на признание от страна на национал-фашистките сектори с посланието „изпращаме сирийците“. Нарастващите фашистки атаки срещу сирийци в различни региони на Турция са отражение на тези послания.

Има милиони хора, и особено самият президент, които казаха „Без значение какво казват, вие не сте ни товар“ на имигрантите преди няколко години. Днес те искат да забравят думите си с „Не искаме да ги изхранваме“. Можете да опитате, но никога няма да успеете да игнорирате хората, прогонени от жилищата си за интересите на държавите. Не бива да ги игнорирате!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *