Срещата в Давос 2008

печат

Световните икономически и политически лидери за пореден път се срещнаха в Давос, за да обсъдят световната икономика. Обикновено те се оплакват, че в световен мащаб бедните стават по-бедни, а богатите – по-богати.

След като се наоплакват хубаво и бедните (президенти на страни като Бразилия и Индия) и богатите (хора като Бил Гейтс и Джордж Буш) си отиват с олекнала съвест.

Тази година, обаче, беше по-различно. Този път лицемерното безпокойство за несправедливото разпределение на богатството остана на заден план. Този път „лидерите“ се безпокоят наистина.

Нещо в световната икономика куца. Имало било криза – кредитна, борсова, финансова. Сефте, ще кажат някои, като погледнат жената на снимката – жертва на „Голямата Депресия“ – най-известната икономическа криза до наши дни. Само че, за пръв път в историята, всички погледи са насочени към една страна, САЩ, като поддръжник и регулатор на икономическите потоци в света. Политиците от САЩ, разбира се, обясниха, че всичко е наред. „Икономиката на САЩ е устойчива, структурата й здрава. Тя остава движещ мотор на световния икономически ръст“. Тоест, овцете работят, вълците стрижат, а кучетата си лаят.

Обаче настроението на икономистите по време на дискусиите е по-различно. Големите уж играчи, гениите на свободния пазар, вкупом призовават за регулация. Обаче настроението на икономистите по време на дискусиите е по-различно. Все по-настойчиво се търси „концерт“ и „лидерство“. Представител на инвестиционния гигант Blackstone е казал: „Това, което пазарите сега търсят отчаяно, е водачество“. Инвеститорът Джордж Сорос дори е поискал „нов шериф“ за финансовите пазари, нов надзорен орган. Колкото по-малко пари имат в бедните, толкова по-трудно е да ги стрижеш.

Всъщност това, което искат големите „икономисти“ е, правителството да САЩ да намери някого за стригане. Някой, който няма опастност да се разбунтува, да вдигне стачка или да спре да купува. За щастие (или за съжаление), такива все по-трудно се намират. Капитализмът създава нестабилност у хората, у мравките, които крепят системата. Те самите не знаят какво и къде ще работят утре. Международното положение се усложнява с всяка година, основно поради усилията на САЩ да налагат контрол, за да осигурят някаква стабилност в собствената си икономика. При това положение хиените нямат право да пискат, че нямало стабилност – те самите издигат динамичността на пазара и конкуренцията в култ. Всички са съгласни, че повече кооперация между държавите ще е начало за по-лесното овладяване на подобни кризи. Практически, обаче, това, което искат е САЩ, да си взимат решенията сами, а останалите да се „кооперират“ с тях. Което на практика означава, че глобализираният капитализъм има нужда от глобална военна диктатура, за да може ограбването да продължи, без да има къде да мърдат овцете.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *