Интервю с активистите от Анархистическа организация “Безвластие”, с. Кочан

печат

Както вестник "Свободна Мисъл" писа в мартенския си брой(2005), вследствие на разпространяваната от анархистическата група в с. Кочан, Гоцеделчевско, листовка за солидарност с тютюневите работници, работнички от два цеха се осмелили да си потърсят правата. Скоро последвал тормоза срещу тях от страна на местните “бизнесмени”…

 

Индимедия България: Какво всъщност се случи преди две седмици в Кочан?

Анархистическа организация “Безвластие”: Преди около 20 дена, когато започнаха да изкупуват тютюна в нашата община (с. Сатовча) много тютюнопроизводители решиха да направят протест пред общинския съвет заради ниските изкупни цени. Явно те очакваха общинарите да удържат на обещанията си. А обещанията им бяха – по-добри цени от предната година, безпроблемно изкупуване, дори лятото на 2004 направиха събор "в чест на тютюнопроизводителите". Протестиращите отидоха без никакво колебание от всички села на общината. Нямаха разрешително, заради което бяха задържани от полицията. Даваха писмени обяснения и след това тютюнът им беше изкупен на изключително ниска цена, заради това, че са си отворили устата. Всичко това се случи без знанието на българския народ, без никакви журналисти, никакви синдикати, дори най-лошото – протестът беше саботиран от високопоставени лица. След случилото се ние решихме да подкрепим протестиращите. Направихме листовка и я разлепихме където ни видят очите. След като прочетоха листовката, четири работнички от различни цехове се осмелиха да подадат жалби в "Бюрото по труда" – гр. Гоце Делчев, за неплатени осигуровки от страна на работодателите им. Последваха проверки от "Бюрото по труда", от което бизнесмените никак не бяха доволни. Дори се получи инцидент, при който местен бизнесмен ни заплаши директно с думите: "С вас мога да правя каквото си поискам".

И: За първи път ли ставате жертви на репресии?

АОБ: Не, случвало се е и преди да имаме проблеми с полицията заради политически графити, които рисуваме по забранени места. След преговор с местни полицаи ние престанахме да шарим политически графити, започнахме да правим листовки и да ги лепим на предназначени за тази цел места (там където се разлепват и други листовки, обяви, афиши и т.н.).

И: Смятате ли да се предадете пред тези репресии?

АОБ: Общото ни категорично мнение е НЕ!!!

И: Какво точно правите и защо се занимавате с това? Има ли нещо противозаконно в призивите ви? Ако не, защо тогава държавата/бизнесмените са срещу вас?

АОБ: Чрез нашите действия, изразени във вид на писмени послания, се опитваме да събудим трудещите се хора и те по свои начин да започнат да протестират и да изискват правата си от държавата. Но дълбоко се съмняваме, че държавата може да удовлетвори исканията на работниците. Нашите действия не са противоконситуционни, напротив – само така можем да помогнем на апатично настроеното ни общество.
Държавата е срещу нас, защото ние не сме професионална организация и допускаме някои дребни грешки като например писането по сградите, сбирките на забранени места и обществени прояви на някои наши активисти (побоища, нагрубяване и прочие). Но за в бъдеще сме твърдо решени да не допускаме такива изблици на самоволия. А това, че бизнесмените са срещу нас то е, защото нашите действия опровергават техните лични интереси, от които само те получават облаги за сметка на работниците.

И: Каква е социланата ситуация в този район на България?

АОБ: Социалната ситуация е прекалено незадоволителна. Средната заплата, която се взема в предприятията е 100 – 180 лева. Парите не са достатъчни дори за препитание на един член на семейството, камо ли за цялото семейство. А работното време, което е съставено от самите работодатели, е неограничено, работи се от сутрин до здрач, а понякога се работи и през нощта без никакви компенсации за работниците. Вредният труд също не се заплаща допълнително, а почивните дни са рядко явление. Още по-лошо е, че някои работодатели си позволяват самоволия и не внасят осигуровките на работниците, които се връщат от гурбет и мислят отново да ходят (това са хората, които лятото работят в Гърция, а зимата се връщат в цеховете).

И: Какво е настроението на хората? Имат ли желание за промяна?

АОБ: За съжаление хората в региона ни, както и в останалата част на България, се страхуват да не останат без хляб. Точно заради този проблем работниците не могат да отстояват правата си. Всички знаем, че българската мафия е всеизвестна и ние сме безсилни пред нея. Но въпреки това ще продължим да се борим за правата на обикновените хора, за равноправието и равномерното разпределение на благата, за свободата на личността и за по-добър живот!!!

*поради съображения за сигурност на активистите имената не са споменати

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *