Обедняването и други придобивки от членството в Обединена Европа

печат
Цените се вдигат, а ние?

Когато се вдигнат цените на транспорта, човек си казва „няма
да дупча билетче”. Когато се вдигнат цените на парното, си казва „няма да си
плащам сметката”. Когато се вдигнат цените на цигарите, си казва „за колкото
стигнат”. А като вдигнат цените на хляба?

Този въпрос стои на дневен ред с все по-големи букви и
цифри. През последните седмици станахме свидетели на рязко поскъпване на
стоките за крайните потребители. Годината беше много лоша за земеделската продукция. Поради ниските добиви в световен мащаб цената на пшеницата расте
главоломно на международните пазари, а няма никаква статистика какви количества
пшеница се изнасят от страната.

През зимата се очаква цената на зърното на борсата да
достигне по 450 евро за тон, Държавният резерв е празен, а „освободените” 150
хиляди тона не са възстановени. По лев струва хлябът в Стара Загора и Бургас.
Около 1 лев се въртят цените на брашното. Слабата реколта силно удря и животновъдството. Сиренето и кашкавалът
вече са по-скъпи от свинското. Килограм „Витоша” струва между 7,50 и 12,90 лв,
а кравето сирене е от 3,90 до 7,50, най-често е около 7. Пържолата върви по
6,10 – 10,40 лв. До 3,15 лв стига олиото в Благоевград. Очаква се поскъпване и
на месото.

Засега всеки се спасява поединично. Например в Русе хората
ходят на пазар в Гюргево. Да пазаруват отвъд Дунав обаче могат да си позволят
само по-заможните русенци. Доходите в крайдунавския град все още са ниски, за
да могат повечето домакинства да си позволят купуването на едро. Проблем за
българите е и непосилната все още за тях такса мост от 6 евро в едната посока.
Тя не е проблем за румънците обаче, където средната работна заплата за страната е 734 леи. В български пари това е около
440 лева. Най-ниско платени са хората без квалификация. Те преживяват с малко
над 264 лева. Висшистите изкарват средно по около 800 наши лева. Не е тайна
обаче, че в столицата Букурещ и в по-големите градове доходите на румънците са
в пъти по-високи от посочените, също както в София, а Румъния все пак е с три
пъти по-голямо население.

НСИ обяви, че юлската инфлация спрямо юни била 2,2%. Инфлацията
от началото на годината е 4,3%, а за последните 12 месеца – 8,4%. На практика
това означава, че номиналното увеличение на доходите средно с 10% към днешна
дата е изядено от инфлацията. Хранителните стоки са поскъпнали през юли с
3,9%, общественото хранене – с 1,3%, услугите 
с 2,7%, а нехранителните стоки са останали на равнището от предния месец.
От храните най-много са поскъпнали брашното – с 4,8%, пилешкото месо – с 4,9%,
киселото мляко – с 3,1%, сиренето – със 7,2%, яйцата – с 10%, олиото – с 5,2%,
доматите – с 34,3%, краставиците – 15,6%, ябълките – с 14,5%, зелето – с 62,7%.
Поскъпването на тока средно за страната е със 7,8%, туристическите услуги са
скочили с 27,1%.

Според депутата от НДСВ Мариана Костадинова причините за
инфлацията идват от поскъпването на доста важни хранителни продукти –
годината
е лоша от земеделска гледна точка, а това неминуемо се отразява на
икономиката.
Госпожата, обаче, не обяснява как това оправдава например поскъпването
на тока. За сметка на
това обаче правителството, което наду акцизите с много и много пъти,
отново
няма пари и проявява крокодилско съчувствие към сънародниците си:
“Заради
инфлацията увеличението на бюджетните заплати и на пенсиите ще бъде
по-малко.
Очевидно е, че в България има проблем с рязкото поскъпване на
хранителните
продукти, както и проблем с ниските доходи и появилата се инфлация”.
Въпреки че
в икономиката имало доста сериозни инвестиции, основният проблем бил,
че няма
производство. В какво са тогава инвестициите не става ясно. “В България
е крайно време да се създаде производство, което да заработи
добре, а в момента почти на 100% нещата са в частни ръце и всеки трябва
да
направи своето собствено предприятие печелившо”, обясни Мариана
Костадинова. Да
се чудиш празнодумните кокошки в парламента за какво взимат заплати при
това
положение. А докато депутат(к)ите си кудкудякат, цените тихо и
неумолимо си
растат.

Всъщност, какво трябва да направи държавата срещу такива
лоши земеделски години? Това още Йосиф го е казал на фараона – за седемте
гладни и седемте сити години, но за днешните бюрократи и тоя материал е труден.
Държавата има икономически смисъл единствено ако може да действа контрациклично
– тоест да прибира в резерва излишъците, за да не губят производителите от
ниските цени при свръхпроизводство, а при дефицит като сега – да връща резерва
на пазара, за да не губят на свой ред потребителите от високите цени. Тази
държавна функция на субсидиране и интервенция не е отпаднала дори в
най-богатите капиталистически икономики, в които големите корпорации имат
достатъчно натрупани резерви през десетките години, за да я извършват сами. Това
е така, защото онзи,който извършва тази контрациклична функция, като краен
резултат губи, а корпорациите не могат да губят. Именно там държавата субсидира
и „спасява” големите производители в кризисни моменти, защото ако данъкоплатците усетят твърде тежко кризата – високи цени
и стотици хиляди съкратени работни места, – могат да потърсят (и намерят) други
форми за решаване на проблема, които изключват държавата и включват нейното унищожаване –
една твърде неприятна революция. Крайната финансова загуба на държавата при
нейната намеса се компенсира от монополното ґ право на налог – тоест,
купуването на нейните „услуги” не е по желание, а задължително – нещо като застрахователна
компания, а застраховането е най-печелившият бизнес в света. Нашата държава
обаче прилича на застрахователна компания, в която всяка мутра има ключ от касата и може да бърка вътре когато си
иска, стига да не я види охраната, а охраната е деветдесетгодишен паралитик със
сънна болест, който също има ключ от касата.

Тук идват теоретицитена пазара. Те твърдят, че държавата
трябва изобщо да не се намесва (освен ако техните работници и инженери не решат
да си уволнят началника на един етап).

Мъдрите капитани и боцмани на икономиката са достатъчно
мъдри да планират, резервират,провизират и интервенират, когато се
налагира.
Това обаче са глупости, защото за бизнесмена да поема „несвойствени”
функции
означава да върши повече работа и да прави повече разходи – не, мерси.
Бизнесменът има въпиюща нужда от държава, за да може да върши
необезпокоявано своите далавери в стремежа към
заветния идеал – 100% социализиране на разходите, 100% приватизиране на
приходите. И точно тук наистина българската държава е райска градина за
допотопния
капитализъм – онзи, след който идва наводнението. Болшевишката епоха
даде своя
безспорен принос към обогатяването (и в двата смисъла) на този тип
печалбар.
Комунистическата държава роди един капиталистически тумор, пред когото
и
най-безскрупулните спекуланти от зората на „пазара” са като момченца от
детския радиохор. Този символ на българския новобогаташ е
бюрократичният капиталист – човекът, който печели милионите с пот на
челото
единствено ако министерският или общинарски кабинет на личния му
рушветополучател няма климатик. Днешните „капитани” на икономиката
строят
фабрики и стопанства само за да могат да ги ипотекират пред банките,
които
отдавна са в далаверата, за десетократно по-голяма от реалната им
стойност и
така да преперат недопраното. Те се присмиват на будалите „бизнесмени”,
които
взимат производството на сериозно – знаят, че след като фалират, ще им
станат
началник-отдели.

Корабът на бюрокапиталиста „Санта Корупция” смело пори
вълните на държавната и общинска бумащина, а мрежите му вадят тлъсти пачки
директно от джоба на данъкоплатеца. Кому е нужо да строи заводи и лаборатории,
ако можеш да купиш трима, да пребиеш двама, да пречукаш един и ще ти донесат
милионите направо от монетния двор. Мила родна картинка. Типичен пример – нашите
управляващи обявиха, че 35 лева на декар ще се плащат като компенсации за пропадналата
реколта от пшеница и 30 лева на декар за загубената тазгодишна реколта от
ечемик. Щели да бъдат компенсирани 484 земеделски стопанства.  Земеделските производители с напълно унищожени
площи ще получат до 75 процента  обезщетение
от разходите на декар за стопанската
2006/2007. Смутолевиха обаче, а и журналистите не си счупиха
микрофоните да разпитват,
че обезщетения ще се получат само за посевите, които са 100% унищожени.
Такива
посеви почти няма. Тук идва въпросът къде ще потънат заделените вече
7,5 милиона лева за тези 484
стопанства. Само в джоба на тези, които могат да си уредят документи за
100%
загуба, а това са същата шепа, същият обръч „бизнесмени”, които могат
да си
уредят документи за всичко. Ако някой после реши да умре трудно и си
направи
труда да изрови всички документи, може да се окаже, че в България имало
повече
100% поразени посеви, отколкото през „прашната буря” в САЩ през
1930-те, съсипала земеделието на Северна Америка за цяло десетилетие.

По начало това не трябва да ни учудва. Нашият народ е
доказал, че е твърде толерантен към измамите на управляващите, особено тези от
„червената” партия. На връх Шипка премиерът Сергей Станишев има наглостта да
заяви, че контролът на цените не е социализъм, както смятали някои медии. Това
е хубав лозунг за неговата партия – предлагаме му още три, доказани от времето:
„Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е благодат.” Ценовият контрол
не е социализъм. Прогресивното облагане не е социализъм. Сигурно въвеждането на
плосък данък е светъл социалистически пример!? Все пак, Министерството на
Овчаров, икономиката и енергетиката (МОИ Е!) възнамерява всяка седмица да
обявява препоръчителни цени на основните хранителни стоки, които поскъпнаха
значително през последните месеци. Препоръчителните цени щели да бъдат
обявявани от асоциации, сдружения и правителствени чиновници, не е ясно по
какъв начин. Но в едно имаме утеха –като отидем в магазина и поискаме хляб с
препоръчителна цена 1 лев, а ни го продадат за 1,30 лева, ще можем достойно да тръснем глава и да напсуваме
продавача със самочувствието, че имаме разрешение за това от Министерството на
Овчаров, икономиката и енергетиката. Ако това не ви стига, време е да помислите
за нещо по-алтернативно от „препоръчителните цени” и „невидимата ръка на пазара”.

Време е да се замислим защо трябва няколко тулупа да
притежават изключителното право на всичко и защо трябва да вярваме на други няколко
тулупа, че това било за наше добро, след като явно не е.

 

Спокойно, увеличават пенсиите с 10%

Но спри сърце – от 1 октомври минималната пенсия се
увеличава от 93 лв на 102,85 лв.

Няма шега, няма измама – върви да ръсиш баба за кинти. От
юли месец пък пенсията на хората с „недостатъчен трудов стаж” от 69,30 лв ще
„скочи” на 76,23 лв. Върви да ръсиш и стринка на село. Това е второ увеличение на
пенсиите в рамките на последните 3 месеца.  Управляващите сериозно трябва да внимават с
тези повишения на пенсиите, да не вземат пенсионерите да спестят 50 стотинки за
„Свободна мисъл” и да почнат да умуват. Тогава ще видиш беля. Че тъй де, кой ти
дава 102 лева и 85 стотинки? Това са зашеметяващите 3,43 лв на ден. Нищо, че хлябът
вече струва почти левче, един килограм сирене е 7 лв, месото и то толкова, да
не забравяме и лекарствата, транспорта, сметките и данъците, пред които вече
необлагаеми доходи няма. Не е справедливо това – все пак тези хора са си
поживели в комунистическия рай, където мед и масло (поне на вид) са текли от
чешмите и даже от тоалетните казанчета. Вместо да връщат, на тях пак им дават!

Шегата настрана, „облагодетелстваните” от това увеличение са
2,2 млн. души. Това е подигравка от доста голям мащаб дори за нашето скромно и
търпеливо население. Геноцид, който всички, освен потърпевшите, се правят, че
не забелязват. •

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *