Президентски изроди 2006

печат
Image
Виждате ли, аз не обичам да обиждам хората, пък да ти кажат изрод си е обидно. Всеки има недостатъци и някак си не върви да критикувам другите. Обаче понякога се налага. Нищо лично към коментираните господа и другари, но когато човек излиза да решава вместо вас и претендира, че може да го прави добре, трябва да отговаря на две условия – да разбира какво искате и да желае и умее да го постигне.

Мислите ли си, че тези, които ни се предлагат са такива? Ако си мислите, нека да ги погледнем заедно още веднъж:…

Image

Беронов – ценностите на безценните

На всеки му е ясно, че с този дядо работа трудно се върши. Но да кажем, че има шансове да изкара мандата си и следователно, да свърши нещо полезно за нас, дето освен двете си ръце нямаме почти нищо друго. Както казахме, той трябва да отговаря на горните две условия – да разбира какво искаме и да мисли за нас.

Наистина ли дядото мисли за нас? Не ми се вярва. Не защото не уважавам преклонната му възраст, а защото познавам логиката на капитализма (забележете – дядото е твърдо вдясно,човек на мегаултрахиперкапиталиста Костов, който почти оправи България, ама тъпите копелета не го избраха втори път 😉 ). Която е „всеки като гледа себе си, всички ще сме добре“. По отношение на тъй лелеяното право на глас, според горната логика ние сме достатъчно интелигентни, за да гласуваме за този, който има най-общи интереси с нас и той съответно ще се грижи и за нас покрай себе си. Та да погледнем какви интереси има г-н Беронов и съответно хората около него (защото дори формалните президенти като нашите си имат компания да харчи държавните пари).

Човекът е почти един от нас, юрист по образование, конституционен съдия, на когото Партията толкова му пречела, че му се наложило да се захване с държавния арбитраж. Колкото до антуража му, всички са съвсем обикновени хора – „учени“, „юристи“, „хора на изкуството“, все хора, които мило и драго дават за болките на такива като нас. Да ви пусна жокер – сред десните се шири мнението (което никога няма да чуете по телевизията, но можете да накарате всеки „дебел врат“ да ви го каже), че бедните са некадърни и мързеливи и следователно си заслужават да теглят. Наистина, това не може да се чуе днес, понеже в България де-факто богатите са твърде малко, но самият образ на защитник на традиционните български ценности на г-н Беронов идва да ни покаже, че неговите избиратели мечтаят за английски иконом у дома, а не за твърдият хляб на полето. Пълно е с хора, за които единствената ценност на света са самите те, единствената цел на съществуването им е задоволяването на собствените им евтини прищявки. Но понеже много малко от тях имат кураж да си го признаят, те имат нужда от подобни мумии – извадени от праха на традицията, доказани във времето, стари но златни, защото не е лесно да оцениш света през собствените си очи, когато не гледаш по-далеч от носа си. Та в такъв случай, радваш се на мумията, пускаш си гласчето и търсиш стъпнеш на някой на врата с чувство за достойно изпълнен дълг (интересно към кого).

Параванов – социализъм за капиталистите

За сметка на това Параванката е истински социалист (че е един неуспешен параван вярвам сте наясно). Социалист, защото строи социализъм заедно с останалите … еми нямам дума за тук. БСП от дълго време се е обявила за модерна европейска лява партия, за такива партии социализмът се изчерпва с вдигане на данъците за богатите и раздаване на помощи за бедните, тоест, с лекуване на симптомите и закриляне на причините за болестта. И неговата партия прави именно това – от 15 години се бори да вземе на на богатият български народ, дори и малкото му собственост, която му е в повече в условията на капитализма – спестявания, жилище, земеделска земя и прочие. Партията на комунистите (както ги наричат сините вещици) още отпреди да сдаде официално властта служи за параван на превръщането на държавното имущество в частно. В България икономическите отрасли са поделени между неколцина мутри, оформени още по време на тоталната власт на паравановите другари и смучещи и в момента по всякакви възможни начини кръвта на нашият народ. Не е нужно човек да ги познава лично, за да си представи как една клика може да превърне държавата в частна собственост, нещо, което продължава и днес. Пък и обкръжението на параванката не е по-нормално. То е дори разделено на групи – творци, спортисти, дейци на науката и образованието, кметове, все хора от елита, които не само че не ни считат за достойни да решаваме за себе си, но дори считат себе си за достойни да ни отпускат огризките от собствената си трапеза, разположена на нашият гръб. Но на това по-откровените му казват феодализъм, и на такива ентусиасти да изразяват волята на народа от няколкостотин години им „режат зелките“, както се изразява един небезизвестен другар по „Диверсия в ефира“.

Другарите са твърде интересни и във вънщнополитическо отношение. Параванката е просто ангелче – на никой нищо не отказва. Руските графове искали да си строят АЕЦ с наши пари – няма проблеми, параванковците са щастливи. Американските касапи искали да си строят кланица в селото – параванковците колабират от а…стрален кеф. То не беше заробване в НАТО, то не беше наемни убийци в Ирак, параванковците си се кефят и си пълнят… абе те си знаят какво с какво си пълнят. Не че мумиите от по-горният абзац са по-малки пу…йки, обаче техните гласоподаватели са си такива по принцип. Но на параванковците гласоподавателите не са чак до там, и именно затова искат да им изберем параванката – за да може да говори за законност, докато малката параванка (по известна като ГЕНЕРАЛ марин) пуска изнасилвачи-депутати от затвора сякаш между другото. Та, ако не ви е омръзнало от подобни изпълнения и сте примерно полицай или военен (щото другите на държавна заплата просто не живеят в социализма на параванковците), можете да си гласувате за тях.

Сидеров – гласът на безгласните

Ред е на г-н Волен Сидеров, известен още като Болен Лидеров, един истински БЪЛГАРИН. Ако искаме да сме обективни, трябва да признаем, че той е много по-искрен от повечето ни политици, във всеки случай изглежда не умее добре да лъже. Но това не е основното.

Основното е какво печелим ние като го изберем? Дали той би работил за нас, така, както би работил както за себе си. И отговорът е ДА. Твърдо ДА, само че с две меки условия. Едното е да си мисли всичко, което говори, а второто е още по-незначително – само се иска да сме БЪЛГАРИ. Забележете, не българи, а БЪЛГАРИ. За г-н Сидеров да си българин не е достатъчно. Българите от квартал Столипиново не са истински БЪЛГАРИ – те не си плащат тока и на всичкото отгоре сами се наричат цигани. Българите от Кърджалийско и Разградско не са истински БЪЛГАРИ – те гласуват за турската партия ДПС и на всичкото отгоре сами се наричат турци. Българите кокошкари по селата не са истински БЪЛГАРИ – те крадат малкото хляб на честните труженици и не им пука как ги наричат. Забележете, не съм казал, че предишното не е вярно. Но да продължим нататък. Мерак-президентът тактически пропуска въпроса дали авто-джамбазите по чужбина са БЪЛГАРИ? Дали са БЪЛГАРИ собственикът на телевизия СКАТ и побойниците по футболните стадиони, които охраняват митингите му? Дали са БЪЛГАРИ мутраците и мутричките, които редовно си палят свещички и свещалаци по ПРАВОСЛАВНИТЕ БЪЛГАРСКИ манастири и които де-факто притежават де-що има за притежаване в България? Дали са БЪЛГАРИ окупаторите на половината балкански полуостров по време на Втората световна война, успяли да убедят българите в окупираните територии, че нямат работа у нас? Дали са БЪЛГАРИ онези от нас, които си изпиват парите в местната кръчма, прибират се вечер, набиват жена си, и лягат да спят с тъпа омраза в гърдите, убедени, че другите са им виновни? Това са подробности, все не пасващи на великата Национална Идея, която един ден е решила да се въплъти в възвишеният образ на господин Сидеров, може би, в края на краищата, единственият истински БЪЛГАРИН. Та погледнете предизборните му плакати – там е синьото небе, националното знаме, православният кръст и Той. Сам е, други няма. На митингите му няма „ние“, няма „вие“, има само „Аз“. Но както и да е, ако сте много отчаян и сте сигурен, че сте истински БЪЛГАРИН и нищо друго (ни повече, ни по-малко, защото в противен случай рискувате да ви скъсят или удължат на прокрустовото ложе на Националната Идея) гласувайте за г-н Сидеров и се надявайте да въведе военно положение, за да ни разнообрази живота. Но ако освен БЪЛГАРИН сте и нещо друго, или пък се считате недостоен за този величав епитет, изпълнил речите на господина с цялата си безсъдържателност, можете да си спестите гласа, като го запазите за нещо по-полезно. За да ви помогна да се ориентирате в националната (пък ако щете расовата, клубната, културната, имуществената или каквато там си искате, всъщност не е толкова важно) си принадлежност, ще ви пусна един джокер: единствените плакати на господина, които видях за кратка разходка по центъра бяха по витрините на верига магазини за дрехи собственост на местна мутричка, която явно се е почувствала много горда да е БЪЛГАРИН. Е, аз нямам верига магазини, но за сметка на това за самочувствието ми е достатъчно, че обичам родината си и ценя хората около себе си.

И сега какво?!

Нямам време да се занимавам със всички поотделно, да спрем с тези засега. Би трябвало да ви е станало ясно, че ни предлагат да гласуваме за изроди. Не за хора изроди, а за политически изроди. За кукли от евтини конци втора употреба, които трябва да се подменят непрекъснато, за да има там нещо да лъже окото. Кукли, скрили зад себе си икономически интереси, политически далавери и обикновени човешки пороци, които често прозират и непрекъснато трябва да се боядисват ту в синьо, ту в червено, ту в кафявозеленочервено, за да ни позволят да си затворим за пореден път очите и да отидем да си упражним изконното право на глас.

Но, ще кажете вие, такъв ни бил късмета. Всички са маскари. Не съм съвсем съгласен. Така както всеки си има кусури, така има хора и Хора. Трябва да си призная, че лично аз изпитвам симпатия, дори лично вярвам на някои кандидати, които няма да спомена по очевидни причини. Но друг в въпросът дали ще гласувам за тях. И дори да гласувам, ще има ли полза? И (което всъщност е истинският въпрос), дори всички да гласуваме за тях, ще има ли полза?

Та нека отговоря – не и не. Докато участието ни в политическият живот се свежда до елементарното гласуване по график, няма как да има полза от него. Но, да се обоснова съвсем накратко с примери. Да допуснем, че утре си седнем на задника, направим си сметката и си изберем лицето Ь за президент. Това между другото хич не е лесно, именно защото от нас нищо не зависи. В системата на капитализма властта върху обществото се измерва с собствеността. Съответно хората със собственост използват властта си за да си осигурят власт на своят президент. Да виждате в горното изречение място за такива като нас? Но карай, да предположим, че някак си сме си харесали президент и сме си го избрали? Какво мислите зависи от него? Сидеров се е постарал да изложи възможните си средства – сезиране на конституционния съд, предложения за референдум пред народното събрание, общи приказки по международните срещи… Да виждате тук реална власт? Върху настоящата система се работи от стотици години – работи се от хора, които имат нужда да поддържат властта си и следователно системата стабилна. Тя е направена така, че една птичка полет да не прави. Птичките се купуват, очернят, убиват ако трябва (примери за последното – колкото искаш), но във всеки случай никой не ги оставя да подкарат цялото ято навън от клетката. Но да кажем, ние си изберем не една, а 240 птички и ги пуснем да ни дърпат нагоре. Докъде мислите, ще я докараме, след като тези, които държат собствеността в страната просто пуснат кепенците, затворят магазините и кажат „няма да ни ядете хляба, щото не ви се кефим на управниците“? Но да кажем, че такива ги спечем яко с учтиви думички и не ни правят проблеми… Тогава нашите „добри приятели“ с „умните бомби“ ще решат, че тука ставаме ислямски терористи и ще дойдат да ни демократизират, защото ще дадем много лош пример (не че са умрели за нашата природа, базите тук или киселото мляко, но подобни „лоши“ примери колкото искаш – за упражнение можете да почнете с Чили, да минете през Никагаруа, Чехословакия, Полша, Гренада, Афганистан, Югославия и да свършите с Венецуела). Така че, трябва да внимаваме като отиваме да гласуваме. Не е ясно кой е по-малкото зло (щото очевидно лесно добро няма, както се казва е един умен филм, бедните го духат).

Но ако сме хора и ако се уважаваме поне малко, ще плюем на правото им да гласуваме и ще си седнем на задника да си направим живота такъв, какъвто си заслужава да се живее. Може да си „губим времето“, може да сме „луди глави“, може да не спим по нощите, може ако щете да я докараме дотам, че да ни пускат „умни бомби“ върху „празните“ глави, но ще знаем че сме живели на равна нога и по-достойно от онези, които се имат за избрани да ни спускат права и задължения. На равна нога, защото сме имали самоуважението да признаем сами на себе си правото да определяме живота си. И по-достойно, защото не сме се поставили за център на света и за по-важни от своите братя около себе си.

Не ви казвам да не гласувате. Гласуването е средство изпразнено от съдържание. Ако успеем да го използваме, толкова по-добре. Но ви казвам да не гледате на него като на изява на собствено мнение. Ходенето веднъж на четири години до най-близкото училище не е изява на мнение, а скотско самозалъгване. Изява на мнение е да си готов всеки момент да отделиш поне малко от себе си само за мнението си. И колкото по-благородна е позицията, колкото по-важен е проблема, толкова по-голямо да е това малко. Тогава и мнението ни ще тежи. И няма да се мери с хартиени бюлетини, а в борба юмрук срещу юмрук и воля срещу воля. Тази заплаха печели права и средства, тя поддържа живота на някои места по-добър. Този живот е извоюван с цената на много жертви, не жертви във фабриките и по нивите, а жертви на улиците и в окопите, жертви от хора като нас, които са презрели живуркането и са решили да потърсят нещо по-добро. Няма нужда да леем кръв по улиците, но да размахваме хартийки не е достатъчно.

За домашно ще ви оставя да помислите над един лозунг, надраскан от неизвестни хора на неизвестно място в София, който ми се е набил в главата, поради изключителната си актуалност: „Ако изборите можеха да променят нещо, щяха да ги забранят.“. А ето ви и още един, специално на тема „кое всъщност ни куца“ – „Където няма роби, няма господари“.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *