ПРОЧЕТЕНО В ПРЕСАТА … И ПРЕСОВАНО В ПРОЧИТА

печат

В-к „Дневник”, 26 юли 2006 г.


„Министър Масларова съобщи още, че ще ограничи разходите за социални
помощи. „Не може здрави, прави хора да са абонирани по 15 години за
подпомагане от държавата”, аргументира се тя. Министърът на труда
уточни, че с промени в законодателството ще се въведе ограничение от 18
месеца за получаване на помощи от държавата. Като начало още от тази
година няма да се дават пари на родителите на първолаците от социално
слаби семейства, а ще им се раздават обувки и дрехи, изработени в
предприятия за хора с увреждания.”


* * *


Чудесно, отлично, ама просто прекрасно! Ето, вече няма да се
притесняваме, че социални помощи може да получи някой, който не трябва.
И кой ще решава кой да взема и кой да не взема?

Ще решават естествено онези в парламента. Та нали от техните
кожи съдират тия дяволи сиромасите, за да си обуят и облекат децата,
които ходят на училище с преписани от библиотеката учебници. Споменавам
преписваните учебници, защото имаше такъв случай. А вие откъде знаете,
че е само един? Това дете, което показаха по телевизията, си беше
извоювало само правото да се нарича пълноценен човек, въпреки
нежеланието на тези, които казват, че „Децата, това е бъдещето на
България”, да помогнат на образованието да излезе от кризата, в която е
в момента. Срам и позор за един народ, който под робство е имал
училища, читалища, просветни дружества, даскали и интелигенция повече
от поробителите си и който е даван за пример от по-будните хора
посещаващи тогава земите в които той живее.
А какво ще кажете за 18 месеца срок? Ами ако дотогава не си намерите
работа, а живеете на квартира в големото село София, какво? А в крайна
сметка, какво правите тук? София е за „софиянците”, а вие марш на село
да берете тютюн, билки и гъбки, а-а-а-а!
Нали така г-да, г-жи и г-ци депутат(ки)? На вас като са ви толкова
дебели очите сигурно не ви пречи, че някои деца на социално слаби
семейства може и да не харесват дрехите и обувките, които им
предлагате. А пък вие ако искате да се облечете и в конски фъшкии, не
ни засяга, то и без това си миришете…
А какво да кажем за онези хора с уврежданията, които изработват
обувките и дрехите на сиромашките деца? Не се ли водят и те крайно
нуждаещи се от помощ хора, защо трябва да ги тормозите и те да работят?
Ние не ви ли стигаме? Е, и от техните помощи ще изстискаме някое
милионче за „структурни проекти” от типа „куче влачи”.
И така нататък, и така нататък, и така нататък…
Видиш ли „Домнуле Мъзга”, и за социални помощи вече ще трябва да си
даваш душата, че инак току виж те вкарали в затвора ей така на 35
година и – здрав, прав и …
Пък ние си блеем и спим под дима, нали? •

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *