"Цените се вдигат – да се вдигнем и ние!" 1 част. 11 Февруари 2006

печат
Това беше само началото. От днес нататък съпротивата срещу властта продължава всеки от нас, всеки ден, навсякъде, където има хора, които искат да живеят като хора в човешка страна, а не като роби в плантация. Някъде към "Батенберг" спряхме да броим хората. Те просто идваха и питаха "Кога ще е следващият?"

12:00 НДК. Инструктаж с полицаите. Ст. лейтенант ХХХ говори как да отцепваме движението и да предотвратяваме провокации. Почти не слушам и гледам през рамо. Петдесетина души. Поне ще се съберем зад големия транспарант. "И ако има знамена със свастики, келтски кръстове…" А! Речта на офицера изведнъж започва да ми става интересна. Можело да им конфискуваме атрибутите, но законът забранявал да ги убиваме. "Може ли да ги неутрализираме?" задавам неутрален въпрос. "Не точно да ги неутрализирате" получавам неутрален отговор. Искам още малко да си поговоря със стражите, не искам да гледам назад. Сигурно ще сме една шепа, но майната му, поне опитахме. Е, в един момент и инструктажът свършва, та все пак поглеждам… 12:15…и на муцуната ми се изписва широка и невярваща усмивка, но не само на моята. Нацупеният февруарски ден изведнъж изкара едно слънце, като за протест като слънце. Хората започват да пристигат и продължават да го правят. По мегафона се чува първото "Солидарността… между хората… е нашето оръжие… СРЕЩУ ВЛАСТТА!" и пешеходците по "Витошка" спират. Трамваите също. Те спират, ние тръгваме. Шествието продължава да расте и от "Гарибалди" до градинката пред Народния вече сме сериозна група. Почти без пауза се вика "Псевдосоциалисти! Свине капиталисти!" и "Станишев – бандит! Стига геноцид!", но определено най-много допадат "Солидарността…" и "Лъжите! Цените! За всичко ще платите!" Пред народния се събираме и след няколко свирепи изречения от "актива" по мегафона, обявяваме, че искаме да чуем от всеки, който има нещо да каже, каквото има да каже. Възрастен човек вади две огромни цветни снимки, на които в едър план се виждат охранените ни властници как плюскат та ушите им плющят на някаква кьор софра, и казва как преди няколко години дошъл от село с трактора в София на протест да им покаже и каже колко ги "обича". Млада жена с малко момиченце взима думата и обяснява, че има още три като него, за които получава 18 лева на месец. Други възрастни хора идват и всички казват, че не вярват на очите си, че имало толкова млади хора готови да протестират. В това отношение този протест определено е чудо невиждано – средната възраст е сигурно 20, а не 120 години. Двама мъже на около 60 години, виждам ги за пръв път, идват и питат: "Какво ще правим оттук нататък? Казвайте." Аз съм стъписан и си казвам направо: "Ама… То нали вие уж винаги излизате. На нас ни е за пръв път да правим всичко сами." Да, но тогава стоплям, че тези хора не са от "онези". Явно нямат нищо общо със сърпичуците, както и ние. Дошли са заради идеята, а не по свирката на профкомитета. Всичко се обърква, а уж го бяхме "проигравали" какво ще говорим на хората, но никой не беше се сещал как ще отговори на "Кога е следващият?" Да, ама това е положението. Оттук нататък явно ще трябва да отговаряме направо, щом ни питат направо. Набързо се събираме след протеста и нямаме друг избор – ако трябва да го правим всеки месец, ще го правим. До нови срещи в средата на март. А тия дето трябва да чуят, да слушат, че ще видят!

Снимки от акцията

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *