Глобализация и антиглобализъм (още по темата от Г. Константионв)

печат
Главни партньори в глобалната
„игра” на свръхсилата САЩ, която с Канада и Мексико образува
конгломерата НАФТА и нейните реални и потенциални конкуренти от рода на
ЕС (или очертаващите се в перспектива колосални блокове на Европа с
Русия и на Япония с различните „дракони”, „тигри” и Китай), са
Мултинационалните компании, чийто капитали са се преплели и смесили до
неделимост. Това обаче не позволява да говорим за „денационализация”
или интернационализиране на капитала, както и не означава, че центърът
на тежестта на световният капитализъм е неизменен.

В
днешния свят доминиращо положение в тези компании имат американските
капитали и броят на американските милиардери е най-голям, но
неравномерното икономическо развитие на различните зони или
коалиранията на „всички срещу един” може в недалечно бъдеще да променят
радикално съотношението на силите. Освен това армиите на
партньорите-конкуренти не са изоставили своите „национални доктрини за
сигурност” и „идеалите” си, нито са свили знамената. Поради което върху
идеалния проект на монолита – Световната империя на капитала под
егидата на САЩ – още от сега могат да се видят пукнатини, които при
всяка по-голяма криза заплашват да го превърнат в купчина развалини.
Твърде е възможно двете световни войни от миналия век да заприличат на
буря в европейската водна чаша в сравнение с тези, за които явно или
тайно се готвят участниците в днешното „партньорство за мир” и
глобализиране на света.
Без да навлизаме в сферата на прогнозирането и футурологията, нека се
върнем отново към процесите на глобализация на капиталите и на
поражданите от това проблеми. Ролята на „роботронната революция”,
по-специално на електронните комуникации (интернет и други) е
първостепенна. Посредством тези революционизиращи открития, движението
на финансовите потоци, инвестициите и борсовите спекулации се извършва
в реално време и в планетарен мащаб – 24 часа върху 24 и 7 дни върху 7
– като се пренасят символични, а не „реални пари”. Това движение не се
контролира от никого и от него борсовите спекуланти печелят милиарди,
които дори не се облагат. И понеже играта в този хазарт е с нулев
резултат и за разлика от тази в казината не поставя ограничения за
размера на разиграваните залози, печеливши се оказват винаги едрите и
най-едри борсови „играчи”, които обират спестяванията на дребосъка и си
ги „преразпределят” съобразно библейската максима: „Който има ще му се
придаде, а който няма, ще му се вземе и малкото”, за да му… дойде
акълът.
Капиталите, които се движат непрекъснато на международния борсов пазар
само за един ден, са два пъти по-големи от глобалните резерви на всички
централни банки в света. Вследствие тяхната „мобилност” в глобалното
финансово пространство и „закрепостяването” на работната ръка, чиято
цена не се „глобализира”, последната се оказа подложена на ударите на
чуждестранната конкуренция върху националния пазар на труда, без да
може да се защити чрез „класическите” средства за отбрана –
синдикатите, чиито ръководители са напълно корумпирани и интегрирани в
системата. У нас те са се превърнали в своего рода роботърговци, които
получават комисионна от печалбите на робовладелците за доставките на
туземни роби. Резултатът е поляризация както вътре във всяка страна,
така и между Севера и Юга или Запада и Изтока. Навсякъде разликата
между богатите и бедните продължава да се увеличава неравноускорително,
мярка за което е съотношението на доходите на човек от населението.
Страните от Г-8 (като изключим Русия), в които живее около 10% от
населението на земята, притежават над 50% от „глобалната икономика”. Но
свръхбогаташи има и в най-бедните страни на Африка и Южна Америка, без
да говорим за олигарсите на Изток. Източникът на тяхното богатство е
властта, с чиято помощ те ограбват ежегодно стотици милиони. Петстотин
милиардери, 95% от които се падат на Първия свят, имат доходи колкото
половината от човечеството, живеещо в Третия. В същото време и в
най-развитите страни се увеличава броят на тези, които наричат „нови
бедни”. Сред тях се срещат все повече представители на прословутата
„средна класа”. На улицата биват изхвърлени не само притежатели на
университетски дипломи, но и висококвалифицирани специалисти. В
противовес на тях, финансовите магнати, спекуланти и рентиери живеят в
крезовски лукс и охолство. Една британска фирма „пуснала” бурканчета
„юбилеен мармалад” със златни люспи на цена 5000 лири стерлинги
бройката – сума, равна на доходите на 30 африканци за година или на
един от тях за целия му живот. Очевидно, докато пет и половина милиарда
бедни кротуват, ще трябва да се задоволят с екскрементите на „златния”
половин милиард, обитаващ планетата.
Увеличаващата се безработица, вследствие развиващата се в условията на
капитализма Роботронна (научно-техническа) революция, се придружава от
глобализацията на инвестирането на капитали, критерий за което е
максималната (най-голямата) печалба и от износа на цели производства в
страните с най-евтина работна ръка. Финансовата глобализация и
делокализацията на индустрията се придружават от съкрушителни удари
срещу социалните придобивки (здравеопазване, образование, пенсионно
осигуряване и т. н.) и от натиск върху заплатите. Тези резултати се
чувстват най-осезателно от „бачкаторите”, безработните и пенсионерите в
слаборазвитите страни (към които въпреки европейското си членство
принадлежи и България). Намаляването на доходите на най-широките слоеве
от населението води до свиване на вътрешния пазар и търсенето на
компенсации навън. Но износът не е решение, защото, ако той се търси от
всички страни в тая посока, сметката няма да излезе поради
най-елементарни изчисления: не е възможно всички да постигат
едновременно реализация на излишъците си в експорта, защото износът на
една страна е внос за друга, а сумата или балансът на всички участници
в световната търговия е равен на нула! Затова отделните сметки за едни
са в плюс, а за други са „на червено” и първите са за съхранение на
статуквото, а вторите за ревизията му. Тогава, в резултат на агресивния
дъмпинг и сблъскване на виталните интереси на различните капитали върху
световния пазар, се търси преразпределянето му. При определени
обстоятелства и условия последното се придружава от локални или
световни войни. Затова розовите надежди и обещания, че от
глобализацията ще спечелят всички, са поредната измама. Икономическата
„игра” както вече отбелязахме, е игра с нулева сума, поради което за
едни тя е „шанс” или сватба, но за други (и тези „други” са 80-90% от
населението на Земята) глобализацията е брадва. Два милиарда души не
познават електричеството. Телефоните в Индонезия, Бангладеш, Нигерия и
Египет взети заедно са по-малко от тези в Канада, а ползващите интернет
в Черна Африка са само няколко хиляди души. Такава е „глобализацията на
информацията”.
Не по-малко убийствена е ролята на такива финансови инструменти на
глобализацията като Международния валутен фонд или Световната банка.
Много от „развиващите се страни” не са в състояние да изплатят дори
лихвите по старите и са принудени непрекъснато да сключват нови заеми.
Изплащането на външния дълг поглъща положителното салдо от баланса
(когато има такова салдо) и ликвидира всякаква възможност за развитието
им. Към това се прибавя и проблемът с „дефицита на интелектуален
потенциал”, свързан с недостига на средства за образование, здраве и
храна, към които се добавят кражбите на мозъци от Мултинационалните
компании.
Колкото и незначителна да е „таксата на Тобин” от 0,25% върху
транзакциите между световните борси, събраната сума от 1300 милиарда
долара би била достатъчна, за да се преодолеят за няколко години поне
най-крещящите форми на бедност и изостаналост в „Третия” и останките от
бившия „Втори” свят, където живее над 80% от населението на планетата.
Но провеждането дори на такива скромни мерки се нуждае от „просветен
капитализъм”, подобен на „просветения абсолютизъм”, който не спаси
феодализма от революциите, но ги забави с едно-две столетия. Да се
очаква такава „етика” от печалбарите, властниците и господарите на
днешния свят е наивност по-лоша от грабеж.
И всичко това става когато, както казва цитираният вече Карлсон, за
последните шестдесет следвоенни години населението на планетата се е
удвоило, а производството на продукти е нараснало пет пъти; за двадесет
години търговията със стоки се е утроила, а с капитали се е увеличила
70 пъти. Съотношението между капиталовите транзакции чрез борсите и
съвкупността на сумите за ежегодния внос и износ на стоки и услуги на
световния пазар е достигнало 10:1. Необузданата спекула на борсите
заплашва финансовия „мехур” със спукване и кара дори спекуланти от
ранга на Джордж Сорос да предупреждават борсаджиите, че финансовата
криза може да се превърне в социална експлозия, сравнима с ядрена
катастрофа.
За разсейване на разпространяваните особено в Европа илюзии по
отношение на „социалната държава” и „социалния капитализъм” (към които
наши „теоретици”- диуретици като покойния професор Чавдар Кюранов
прибавят и „социалната” глобализация) съдейства и политиката на
неолибералите или неоконсерваторите, към която са съпричастни и
социалдемократите от рода на Шрьодер и Тони Блеър, за да не цитирам и
останалите социалдемократически слуги на капитала, отдавна отказали се
дори от приказките за социализъм и класова борба. Разните
„Интернационали” са напълно интегрирани в днешната система, докато 70%
от населението на Стария континент не може да удовлетвори съвременните
си потребности, а 10% са безработни, тоест напълно изключени от
оборота. •

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *