Глобализация и антиглобализъм

печат

Една от най-често срещаните думи в речника на днешните
политици и политолози е глобализацията. Французите употребяват термина
„мондиализъм”, но и той не прави понятието по-малко еластично, нито
по-прецизно, защото всеки от тях го употребява в смисъл, който го устройва,
давайки му съдържание в унисон с интересите 
или идеологичските си предпочитания.

Бившият лидер на германските социалдемократи Оскар Лафонтен
предлага дефиниция в която преобладава икономическият момент. Според него,
същността на глобализацията е в създаването на световен пазар на стоки, услуги,
капитали и знания. (Към което може да се добави и покупко-продажбата на
политици, интелектуалци и други проституиращи субпродукти на днешната
социаликономическа система.)

Спазвайки пропорциите, процесът на глобализация в смисъла на
Лафонтен има свой исторически аналог и прецедент в създаването  на германския митнически съюз и общогермански
пазар през 19 век, когато нуждите на германския капитал  в производството и размяната надхвърлиха
издигнатите от феодалите (крале, князе, херцози и тем подобни) гранични
бариери, с които бяха раздробили някогашната „Свещена Римска Империя на
германската нация” на повече от 300 държавици. Малко по-късно (през 1870 г.),
Бисмарк извърши уедряването им „с кръв и желязо”, създавайки върху този пазар
Германския Райх.

Ако не претендираме за изчерпателност, можем да кажем, че
глобализацията е днешното име на свръхимпериализма с планетарни апетити и
мащаби. Само че за разлика от стесняването ґ до пазара, както прави Лафонтен
(следващ със стогодишна давност „папата на марксизма” Карл Кауцки, който
вярвал, че тази „нова фаза”  в развитието
на капитализма ще бъде резултат от „мирното обединяване” на капиталистическите
монополи, тръстове и концерни вследствие концентрацията и централизацията на
капиталите), инспирираното от САЩ „глобализиране” на света, на което сме
свидетели, отива далеч отвъд пазарните нужди на капиталите. То се извършва
по-скоро с методите и средствата на „Железния канцлер” и цели ни-повече, ни
по-малко установяването на световно господство.

Подобни мотиви подтикнаха Хитлер в края на 30-те години на
20 век да започне Втората световна война за преразпределяне на старите
континентални империи (Британската, Френската и Руската), с оглед създаването
на „жизнено пространство” за Третия райх и „Нов ред” в Европа.

След Втората световна война националните пазари на
ервопейските страни отесняха за капиталистическата икономика с нейния износ на
стоки и капитали, което стана една от причините, макар и не най-важната, за
създаване на европейския пазар, а след това и на Европейския съюз, който от 1
януари 2007 г., наброява 27 държави-членки включително България.

Отбелязвайки този исторически факт като нов момент в процеса
на изграждане на глобален съюз на богатите и бюрократите, няма да се занимаваме
с комплексните причини и последици от разширяването на ЕС, а само ще обърнем
внимание върху посочената от председателя на европейската комисия за глобално
управление Карлсон дилема пред която е изправен съюзът: да бъде ли един от
„триадата” на икономическата власт (със САЩ и един бъдещ азиатски съюз, чието
сегашно ядро е Япония), без да създава единен световен център на политическата
власт или  ЕС да се превърне в компонент
и активен участник в глобалния център на управление (и ограбване) на света,
тоест съучастник в създаването на световен политически, полицейски и
милитаристичен  съюз за защита на
интересите и увековечаване господството на мултинационалните компании.

Продължаващото уедряване на собствеността и
съсредоточаването ґ в ръцете на все по-малък брой милиардери, очевидно води до
състояние при което и континенталните пазари стават тесни за мултинационалните
компании. Те се нуждаят от световен пазар. В неговото създаване, освен
финансовите, участват различни наднационални, политически, полицейски, съдебни
и прочие институции, които са нужни на класата на капиталистите за
ръководството и господството и над света. Този процес наричат глобализация. Тя
е израз на „силите на пазара”, освободени от националните бариери, поставяни им
след Втората световна война от „суверенните” европейски републики и кралства и
е резултат от политиката на все по-малко оставащите „Велики сили” на световната
сцена. Тази тенденция продължи и по време на „Студената война”, вследствие на
която засега на арената се подвизава една единствена свръхсила.

Безспорно глобализацията е тясно свързана с нуждите на
финансовите пазари. Чрез нея мултинационалните тръстове и концерни искат (и
получават) развързани ръце за покупки и поглъщане на по-дребните или за сливането
си с по-едрите конкуренти, което се придружава от все по-тясното преплитане и
взаимно проникване на „националните” капитали.

Макар че ролята на икономическия фактор и интересите на
финансовите кръгове и „делови среди”  в
създаването на глобалната империя на капитала не може да бъде оспорвана, те не
са единствените, а не са и доминиращите в процеса на който сме свидетели. В
него вземат активно участие идеологията, политиката, дипломацията и на
последното място, но не и по важност – армадите и корпусите „за бързо
реагиране”… За разлика от Лафонтен, можем да кажем, че същността на
глобализацията е стремежът да се установи и увековечи световното господство на
богатите над човешкия род с помощта на бронирания юмрук на капитала – държавата
или коалицията от държави в „развития Първи свят”.

Съществено влияние за ускореното глобализиране на
икономиката и съпътстващата го политика на репресии и милитаризъм, намерили
израз в създаването на общи военни, полицейски и юридически „пространства”,
оказва страхът от бунта на онеправданите. Срещу тях обитателите на горния етаж
на пирамидата на властта и парите провеждат политика на превантивна
контрареволюция, едно от днешните имена на която е „борба с тероризма”. В този
смисъл, глобализацията не е ново явление. Историята е пълна с „глобализатори”
като се започне с Александър Македонски и неговата мимолетна империя или с
Цезар и възприелите името му като титла римски императори. Към тях, прескачайки
Атила, Чингис хан, Тамерлан и цяла кохорта от завоеватели, съблазнявани от
идеята да станат господари на света, могат да се добавят Наполеон и Хитлер,
чиито несъстояли се империи не надживяха създателите си. Относително по-трайна
се оказа Британската, но и тя се срути заедно с Френската колониална империя
след края на Втората световна война. В наше време пред очите ни се разпадна
Сталиновата империя, от която България 
беше интегрална част в течение на половин век. В създаването, както и в
изчезването на тези империи, далеч не икономическият фактор беше с най-голямото
относително тегло.

След 1989 г., заявка за „глобализиране” на света дава
„Империята на доброто” – САЩ. В документ от 69 страници администрацията на
президента Рейган още през 1988 г. беше изработила перспективен план за
следващите 25 години. Четири години по-късно – през 1992 г. – в световния печат
проникнаха сведения за два нови документа, изработени от екип на Съвета за
национална сигурност, Държавния департамент, Пентагона и ЦРУ по време на
президентстването на Буш-баща. Става дума за два доклада на тогавашния член на
въпросния съвет Пол Уолфовиц и адмирал Джеремая, които дават още по-ясна
представа за проектите на американския финансов и военно-промишлен комплекс за
създаване на „Нов световен ред” след краха на създадената от Сталин и
наследниците му империя. С неизменно демонстрираните оттогава арогантност,
безцеремонност и агресивност, външната и военна политика на САЩ, която се
ръководи от прокламираните в края на 20 век идеи и цели, постоянно фокусира
недоволството и съпротивата  на почти
всички останали народи и страни срещу себе си. Тази империалистическа политика
неминуемо ще доведе до коалирането им – досегашната история го гарантира
 – срещу новия претендент за световно господство, пораждайки конкуренция,
конфликти от всевъзможно естество, огнища и пожари. Въпреки превантивните мерки
на Вашингтон, „Империята на доброто” едва ли ще избегне съдбата на
предшествениците си. •

(следва)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *