Десен и ляв антиглобализъм

печат

Има ли пресечни точки между така наречените „десни” и „леви” антиглобалистки движения?

Антиглобалисти са всички, които застават на позиция против глобализацията като цяло или против отделни нейни проявления. Можем да ги разделим на две направления и то условно, защото в реалността идеите на тези течения се пресичат и защото в левия антиглобализъм практически има несъвместими идеи, споделяни от различните групи и организации. Друга важна разлика е, че хората, които са част от това движение, предпочитат и се наричат алтерглобалисти. Понятието “антиглобалисти” беше наложено от корпоративните медии след протестите в Сиатъл през 1999 г.

Ляв антиглобализъм

Защитници на ляво-либерални, социал-демократически, про-болшевишки и псевдо-анархистски модели за устройство на обществото. В рамките на своите идеологеми те предлагат на свой ред два варианта за решение на проблемите на глобализацията.
а) Обществото се предпазва от транснационалния бизнес, международната конкуренция и световния финансов капитал чрез протекционистки бариери и други държавни мерки или обществени организации.
б) Създаване на международни институции за държавен иили обществен контрол над глобализацията като световна държава иили световно гражданско общество. Те гарантират и поставят под обществен контрол глобалния капитализъм, смекчавайки неговата политика, прилагат мерки тя да бъде социално ориентирана.

Към тези движения спадат реформистски групи като Аttаc, Jubilee 2000, Human Rights Watch, Socialist Workers Party и подобни. Тези движения се стремят към нещо, което може да определим като “капитализъм с човешко лице” и са в основата на провеждащите се ежегодни Световни Социални форуми. За нас анархистите е очевидна тяхната склонност към национализъм и това, че съществуването на някакъв реформистки модел дава повод на властта да обявява радикалните групи за “терористични”.

Вляво, освен посочените течения, има и други, които отричат не глобализацията, а въобще капитализма и държавата като такава във всичките ґ проявления, били те протекционистки, етатистки (държавен капитализъм) или неолиберални. Към тези течения принадлежат повечето групи от анархисти, радикални екологични и либертариански (свободомислещи) комунистически групи. Анархистите не са против глобализацията! Това е факт, който медиите така и не проумяха, а разликата е също толкова проста, колкото разликата между стола и електрическия стол. Анархистите са против корпоративната глобализация на капитализма. Анархистките модели защитават принципите на пряката демокрация и прякото действие и отказваме всякакво представителство чрез модела на парламентарната “демокрация”.

Десен антиглобализъм

Фундаментализъм във всичките му проявления. Ето какво пише по този въпрос италианският философ и теоретик на самоуправлението Антонио Негри: „Под фундаментализъм трябва да се разбира не само радикалният ислям. Тук се отнасят различните варианти на християнския фундаментализъм в САЩ, националистическите течения в Европа по подобие на френския Национален фронт, групи от типа на руските ултрадесни и православната църква. Общото при всички тези движения е едно: изтъкват се ценностите на традиционните религии, на нациите, расите или и трите едновременно, отстояват се чистотата, затвореността и обявяването на тези цели за свещени и неизменни. Фундаментализмът противопоставя своите ценности срещу ценностите на глобалния капитал и постмодернизма, сред които са расовото иили етнокултурното многообразие. В областите на икономиката, вътрешните и външни работи, социалната политика, те обикновено целят протекционизъм и консерватизъм, като допускат варианти за обединение – например идеята за ислямска търговска общност при някои фундаменталисти. Особено остро фундаментализмът се противопоставя на свободното придвижване на работна сила – като основна черта на свободната търговия. Фундаменталистките течения също така се противопоставят на свободното движение на капитали, информация и производствени мощности. Това създава на фундаменталистките течения ореол на защитници на националните трудови пазари и затова те печелят голямо влияние в пролетарските квартали и региони. Тази „тяхна борба” кристализира особено ясно наскоро, когато всички европейски националисти тръгнаха на поход срещу „турцизирането” на Европа и в поширок план, срещу притока на източноевропейски работници към западноевропейските страни.

Не е трудно да забележим, че в десния и левия етатиски модел на антиглобализъм има немалко точки на пресичане. Преди всичко това е изповядването на протекционизма и идеите за масирано държавно присъствие в икономиката. Очевидно е, че тук съвпадат исканията на някои американски и европейски профсъюзи, неоконсерватори-фундаменталисти и леви антиглобалисти със социалдемократическа и необолшевишка ориентация. Протекционизмът е неразривно свързан с национализма, с идеологическото налагане на чистотата на местните порядки. Тук може да дадем за пример приликите между родните националисти като “Атака” и разните болшевишки производни, проводени от партията-майчица БКП/БСП да си дирят късмета сами по белия свят.

Друго съвпадение между фундаментализма и левия антиглобализъм са в симпатиите към национализма на национално-освободителните движения – от чеченския до движението на баските в Испания. Разбира се, възгледите на левите антиглобалисти по отношение на Чечня не съвпадат с тези на православния руски фундаментализъм, но често съвпадат с възгледите на мюсюлманския.

Няма съмнение, че доминиращите тенденции в рамките на алтерглобалистките идеологии често се свеждат до защита на национални (икономически и други) интереси. В този контекст е важно да се спомене за една от главните тези в аргументацията на левите радикали на запад, които искат премахването на границите. Този лозунг прозвуча и на протестите против Г8 в Шотландия и той е директно против протекционистките мерки. Неговата логика е в това, че премахването на границите не само за стоки, а и за хора, ще доведе до пълно премахване на сегашната капиталистическа система. В същото време такъв лозунг не е съвместим с идеологията на крайната десница, „защитаваща ни от пристигащите чужденци” (не е важно дали са бежански групи или отделни хора).

Възниква и друг въпрос: явява ли се антисемитизмът точка на пресичане на двата проекта? Да, определено, но тук трябва да бъдем много внимателни в оценките.
Действително антиционизмът на някои леви, като Социалистическата работническа партия в Англия, се доближава до антисемитизма: исканията да се натика Израел в морето обективно съвпадат с лозунгите на мюсюлманските фундаменталисти и на практика е призив към геноцид. Но по принцип не бива да се смесват антисемитизмът и антиционизмът, както това често правят официалните, про-глобализационни медии. Никой член на СРП не поддържа антисемитизма в собствената си страна, напротив, остро критикува антисемитите и нерядко ги напада физически. Традиционно левичарските анти-израелски течения на Запад не са антисемитски, но пък търпимо се отнасят към палестинския анти-израелски или даже антисемитски национализъм. И това, разбира се, поставя под съмнение техния интернационализъм.

Не бива да се забравя и това, че сред левите антиглобалисти има и поддържащи Израел – така наречените „антидойч”. Факт е, че “анти-дойч” провеждат съвместни демонстрации с ционистки организации и то във време, когато ционистите възпрепятстват бягството на руски евреи от Израел в страни от Западна Европа и са отговорни за редица злостни типично антисемитски актове.

Да обобщим: левият и десният етатистки антиглобализъм могат тясно да се преплитат и взаимодействат. И това е свързано със самата същност на глобализацията като поредна мутация на държавата и капитала. Тя може да бъде заменена от нов протекционизъм. Това за анархистите не е нищо повече от замяна на една версия на капитализма с друга и ни обрича вечно да избираме по-малкото зло между различните разновидности на капитала и бюрокрацията. Позицията на анархо-комунистите трябва да бъде категорична по този въпрос. Само такава позиция дава възможност да видим недостатъците на антиглобалисткото движение и начините за обединение на неговите сериозни сили. •

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *