Какво американците научиха и какво не научиха от 11.IX

печат

КАКВО АМЕРИКАНЦИТЕ НАУЧИХА И КАКВО
НЕ НАУЧИХА ОТ 11.IX

 

Една безкрайна война представлява много по-голяма опасност за САЩ отколкото
представляват възприеманите като врагове. 11-ти Септември шокира много
американци с осъзнаването, че те трябваше да обръщат много повече
внимание  какво правителството на САЩ прави по целия свят и как това се
възприема. Много издания станаха отворени за дискусии, които не бяха на дневен
ред преди. Това е изцяло за добро.

Това също е и проява на здрав разум, ако се надяваме да намалим вероятността
от бъдещи зверства. Но това, също така, може да е и удобно за американците, за
да претендират, че техните врагове "мразят нашите свободи", както
президентът Буш заяви, но е трудно да игнорирате истинския свят, който ни предава
различни уроци.

Президентът не е първият, който пита: "Защо ни мразят?" В подобна
дискусия 44 години по-рано, президентът Дуайт Айзенхауер описа "кампанията
на омраза срещу нас (в арабският свят), не е от правителствата, а от
хората". Неговият съвет за национална сигурност очерта основния аргумент:
САЩ поддържа покварени и деспотични правителства и "се противопоставя на
политическия и икономическия прогрес", заради своя интерес относно
контролирането на нефтените ресурсите в региона.

Изследвания проведени след 11-ти Септември в арабския свят разкриват, че
същите причини са валидни и днес, съчетани с възмущение от специфични проблеми.
Поразителното е, че това се отнася дори за привилегированите, западно
ориентирани сектори в региона.

Да цитираме само един скорошен пример: в броя от 1 VIII на Far Eastern
Economic Review, международно признатият специалист по въпросите на региона
Ахмед Рашид пише, че в Пакистан, "има нарастващ гняв от подкрепата на
Щатите, позволяваща военния режим (на Мушараф), да отлага обещанието за
демократична система". Днес американците си правят няколко лоши услуги
избирайки да вярват, че "те ни мразят" и "мразят нашите
свободи". Напротив, тези са хората които харесват американците и се
възхищават от САЩ, включително от неговите свободи. Това, което мразят е
официалната политика, която отрича за тях свободите към които те също се
стремят.

Поради същите причини, декларациите на Осама Бин Ладен след 11-ти септември
– например, за поддръжката от САЩ на покварени и брутални режими, или за
"нашествието" на САЩ в Саудитска Арабия – имат добър отзвук, дори
сред тези, които го презират и се страхуват от него. От възмущението, гнева и
чувството на безсилие, терористите се надяват да извлекат поддръжка и нови
членове.

Ние също трябва да осъзнаем, че мнозина по света разглеждат Вашингтон като
терористичен режим. В последните години САЩ предприе или поддържаше акции в
Колумбия, Никарагуа, Панама, Судан, Турция и редица други, които са сходни с
официалните американски определения за "тероризъм" – но те са само,
когато американците прилагат термина към врагове. В едно от най-сериозните
издавани списания, Foreign Affairs, Самюъл Хънтингтън пишеше в 1999г.:
"Докато САЩ редовно изобличава различни страни както “бандитски
държави", в очите на много страни това те се превръщат в бандитски
суперсили… …огромно, едностранчиво и повърхностно отношение към техните
общества."

Подобни възприятия не са променени от факта, че на 11-ти септември, за пръв
път западна страна беше подложена на собствената си територия на ужасяваща
терористична атака на вид твърде добре позната на жертвите на Западната сила.
Атаката отива много отвъд това, което понякога е наричано “краен терор” на ИРА
или Червените бригади.

Тероризмът от 11-ти септември бе последван от сурово осъждане в света и
израз на съчувствие за невинните жертви. Но и с квалификации. Международно
проучване на Галъп в края на септември показа малка подкрепа за "военна
атака" на САЩ в Афганистан. В Латинска Америка, районът с най-много опити
за американска намеса, поддръжката варира от 2% в Мексико до 16% процента в
Панама.

Настоящата "кампания на омраза" в арабския свят е, разбира се също
породена от американската политика към Израел-Палестина и Ирак. САЩ предостави
решаваща подкрепа за суровата военна окупация на Израел, вече в нейната 35-та
година. Единственият начин за САЩ да намали израелско-палестинското напрежение,
ще бъде да престане да отказва да се включи в дълговременен, международен
консенсус, който изисква признаване правото на всички държави в района да
живеят в мир и сигурност, включвайки Палестинска държава на окупираните
територии в момента (може би с известни, взаимни договорености на границите).

В Ирак, десетилетието на сурови санкции под натиска на САЩ, засили позициите
на Саддам докато от друга страна доведе до смъртта на стотици хиляди иракчани –
може би повече жертви "отколкото бяха убити от всички така наречени оръжия
за масово унищожение в цялата история", писаха военните анализатори Джон и
Карл Мюлер във Foreign Affairs през 1999 г.

Настоящите оправдания на Вашингтон защо нападат Ирак имат много по-малка
правдоподобност отколкото когато Буш Първи, който приветстваше Саддам като
съюзник и търговски партньор след като иракския водач извърши своите
най-брутални престъпления – като това в Халабжа, където през 1988-а година Ирак
нападна кюрдите. Тогава убиецът Саддам беше по-опасен отколкото е днес. Относно
атака на САЩ срещу Ирак, никой, включително секретарят по отбраната Доналд
Ръмсфелд, не може реалистично да предположи възможните последствия и цената.

Радикалните ислямистки екстремисти навярно се надяват, че една атака срещу
Ирак ще избие много хора и ще разруши по-голямата част от страната,
“създавайки” нови терористи. Те навярно също приветстват "Доктрината
Буш", която защитава правото на атака срещу потенциални заплахи, които
практически са неограничени. Президентът обяви това: "Не може да се каже
колко войни ще трябва да водим, за да осигурим свободата в отечеството".
Това е вярно.

Заплахите са навсякъде, дори в дома. Рецептата за безкрайна война поставя
много по-голяма опасност пред американците, отколкото са възприеманите за
врагове. Терористичните организации разбират това много добре.

Преди двадесет години бившият шеф на израелското военно разузнаване,
Йехошафат Харкаби, също водещ арабист, направи бележка, която все още е в сила.
"Да предложи почтено решение за палестинците, зачитащо тяхното право на
самоопределение – това е разрешаването на проблема с тероризма," казва той.
"Когато блатото изчезне, там няма да има никога повече комари."
Тогава, Израел се наслаждаваше на виртуалния имунитет от отмъщение в
окупираните територии, което продължи до неотдавна. Но предупреждението на
Харкаби беше подходящо, и урокът е приложим далеч по-генерално.

Добре, на 11-ти септември, стана ясно това, че при съвременните технологии,
богатите и влиятелните ще изгубят монопола си върху средствата за насилие и
мотан да очакват варварски действия в собствения си дом.

Ако Америка набляга на създаване на повече блата, там ще има повече комари,
с внушителен капацитет за разрушение. Ако Америка посвещава своите усилия и
ресурси за “източване на блатата”, адресирайки ги към корените на
"кампаниите на омраза", не само може да намали заплахите, които среща,
но също и да живее според идеалите, за които претендира и които не са
достигнати все още, ако американците изберат да се отнасят сериозно към тях.

Ноам Чомски,
7 септември 2002

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *