Краят на корпоративното управление

печат

Днес малко места на Земята са свободни от корпоративната тирания. Всеки ден стотици хора се съпротивляват на корпорациите. Издържат на тормоза, изнудването и насилието използвани от шефовете, за да поддържат господството си над нашите мисли, нашата работа и нашите общности. Засега повечето хора все още признават корпорациите, огромните им активи и конституционни права, които корпоративните лидери през последния век претендират, че им се полагат по някакво право. Тези привилегии са в наша вреда всеки път, когато помолим нашите избираеми чиновници, законови институции или съдилища за справедливост. Те позволяват на корпорациите и на правителствата да използват фалшива “демократична” реторика, за да удържат хората под контрол. Бяхме приучени да приемаме избираните законодатели и съдии, предавайки нашите исторически и суверенни права на корпорации и безлични институции, все по-далече от нашите общности. Дори когато корпорациите проливат кръв в името на каузата, гражданският натиск общо взето ограничава техните цели, обуздавайки евентуално корпоративни ексцесии, или изисквайки от корпоративните мениджъри да носят отговорност за действията си. Въпреки че тези усилия са важни, те не намаляват сериозно разрушаването на обществото, природата и демокрацията от корпоративните лидери…

Съпротивата срещу корпоративния произвол, която не признава легитимността на корпоративното управление – може би доста смело действие – не признава промените в корпоративните закони или конституционните доктрини, които подаряват на огромните корпорации подкрепата на правителствата. Тя не връща обратно към хората, общностите и природата силата и контрола върху решенията, законотворчеството и легитимността на тези действия, които те ни отнеха в течение на последните стотина години.

Действително, именно изоставянето на социалните ни отговорности като суверенни личностти, позволи на редица корпорации, създадени в нашите държави да станат по-големи, от финансова гледна точка, от повечето страни. 300-те най-големи корпорации контролират около 1/4 от цялото производство на стокови активи в света. Най-големите 100 имат приходи, поголеми от половината страни членки на ООН. 70% от цялата международна търговия е управлявана от 500 корпорации.

Днес огромните глобални корпорации влизат и напускат обществата когато им хрумне, оформяйки бъдещето на хората, екосистемите и Земята. Лидери на такива корпорации упражняват едноличен контрол над обширни земни площи (80% от цялата земя се използва за земеделски износ), видове и минерали. Те разрушават местните институции за взимане на решения, заедно с културните традиции и регионалната независимост. Избират кои продукти и технологии да се проучат и създадат и това как хората да се използват като работници докато са им нужни, а после да бъдат изхвърлени. Те облагат с такси едностранно и незабележимо и харчат огромни суми, за да ни инструктират на какво да вярваме, какво да купуваме и как да гласуваме. Подобна концентрирана корпоративна сила, която може да манипулира нашите демократични процеси, противоречи на теорията за управление и не трябваше да бъде допусната да надделее. Революцията против тираничната и безкрайна власт на монархията беше водена в името на тази теория: така беше в САЩ, цялата власт трябваше да бъде конституционна – така може да се отговори на хората. Но не е ли ясно, че ние имаме малка правна и морална власт над днешните гигантски корпорации?

Както Корнъл Уест предполага, не е ли станало трудно дори да си представим какво е свободно и демократично общество [без такава концентрация на власт] и как ще изглежда [и как ще работи]?

И така, какво можем да направим? Като начало в нашите общности и страни можем да започнем да работим за спиране на очевидните корпоративни вреди като:
• разкрием дадена голямата корпорация като нелегитимна за самоуправляващите се хора, като противоположност на обществената стабилност и екологичното равновесие;
• да се активизираме – чрез масови действия, законни и спонтанни, за да отстояваме местната власт над корпорациите и над ресурсите на Земята, за които корпоративните мениджъри претендират, че им се полагат;
• да оспорим правните норми, които в момента са на мода – като онeзи деклариращи корпорациите да бъдат персонално защитени, незачитайки нашите права и давайки им неограничени пълномощия;
• да пренапишем нашите закони така че да отнемем корпоративните привилегии – това означава преработка на законовите връзки между обществото и корпоративните измислици, които ние позволяваме да навлизат в нашата общност; да променим нашите институции;
• да замразим придобивките и да обсъдим правото на корпорациите да причиняват вреди и правото на техните мениджъри и директори да се противопоставят на нашата конституционна власт над тях.

Нито едно от тези неща няма да бъде постигнато лесно. Но какви алтернативи имаме? Можем ли да понесем промените на нашето общество и Земята, променяйки химикал след химикал, гора след гора, технология след технология, продукт след продукт, варварски корпоративни действия?

Ние имаме огромни задачи, които трябва най-напред да премислим и да организираме. Но това е работа, която ще бъде родена от борбата в обществата и екосистемите, където хората и природата най-остро изпитват корпоративната тирания. Това е работа, която ще бъде свършена чрез нарастващото осъзнаване, че демокрацията ще продължава да бъде една илюзия, докато продължаваме да позволяваме на корпорациите да ни управляват.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *