От активист на Черния Блок, с любов…

печат

"…Моят опит показва, че полицейските репресии и държавното насилие са насочени не срещу кръвопролитните демонстрации, а срещу успешните демонстрации…"

С подкрепа и солидарност от участник в блокадите в Лозана, защото солидарността е нашата сила. Това са моите мисли за това защо бях с Черния Блок.

Участвах в Черната Блокада в Лозана в неделя и в ненасилственото съпротивление в лагера Bourdenette. Аз едва прочетох писмата на солидарност пуснати от членове на Розовия и Сребърния (Р&С) Блок в Индимедия Великобритания и бях трогнат до сълзи. Солидарността е нашата сила. Пред лицето на масираните репресии в Женева вие отново ми дадохте сили. Искам да изразя своята подкрепа за вашите възгледи и да разкажа за някои от причините, поради които бях част от Черния Блок.

През живота си съм участвал в акции от различен тип. Моят опит показва, че полицейските репресии и държавното насилие се насочват не срещу кръвопролитните демонстрации, а срещу успешните демонстрации. Дават ни право само на неефективен протест, в “жълтата зона”, защитаваща властта и позволяваща им да не ни обръщат внимание. Заедно с милиони хора от целия свят аз участвах в мирните демонстрации на 15 февруари 2003 г. (срещу агресията в Ирак бел. ред.) Видях как ни пренебрегнаха и тръгнаха на война „в името на демокрацията”. Това ме разяри. Това показа, че дори най-голямата демонстрация в историята нищо не променя само с гласа на несъгласните. Прякото действие от всички разцветки – това е единственият начин да променим нещо.

През цялата неделя блокадите бяха пропити от този дух. Те НЕ изразяваха мнение. „Мнение” на хората за шибаната система, в която живеем, вече нееднократно е заявявано ясно и силно. Блокадите бяха направени единствено за проваляне на срещата на държавните глави на високо равнище – за да може G8 да срещне съпротива. Лично аз усещах, че нашите акции могат да бъдат успешни и, естествено, че ще ни атакуват. Исках да бъда способен да защитя себе си и тези, които са около мен. Убедих се в това, когато започнаха първите полицейски атаки в Лозана. Първите атаки бяха против Р&С карнавала, не против Черния Блок. Тези два Блока бяха явно разделени и действаха в различни райони. Полиция пусна газ в мирния карнавал, защото той дойде твърде близо до маршрута на делегатите: това значи, че той е бил успешен. Мнозина от Р&C блоковете избягаха зад гърба на Черния Блок, далеч по-подготвен за отразяване на атаки. Ако активната съпротива не задържаше полицейското настъпление, пространството, удържано от нас, щеше да бъде разчистено значително побързо. А ако там не бяха музиката и енергията на Р&С Блокове, това пък щеше да бъде много мрачно място. Когато двата блока се сляха под полицейската атака, те придадоха живот на пространството и отказаха да го предадат без бой.

Да бъдеш атакуван от тежко въоръжен отряд на полицията е ужасно. Това се е случвало с мен много пъти и аз мисля, че да се преодолее страхът е невъзможно. Но все повече и повече чувствам как даваме отпор и започвам все повече да осъзнавам ценността на Черния Блок. Черния Блок не е самият бунт. По време на мародерствата и уличните боеве в Женева аз видях, че това бяха основно местни момчета, някои даже не скриваха своите лица. Те разбиваха всеки прозорец, изпадайки в екстаз и в гнева си хвърляха каквото им попадне срещу полицията (пластмасови бутилки в бронираната полиция няма да повредят нищо). Считам този народен гняв за отговор на отчуждението и съсипването на човешки съдби и наемната робия, на медийната пропаганда и консуматорството. Това може и да е прекрасно по-своему, но това не е Черния Блок.

Прекрасно организиран, Черния Блок (каквито ние бяхме в неделя) се състои от автономни групи от приятели, добре подготвени, излизащи на улиците с определени тактически задачи. Защо го правят? Да завземат пространство и да го защитават с барикади и камъни, използват изплъзващия се миг, времето, през което ние контролираме пространство, в което разрушаваме собствеността и символите на отвратителната система, в която всички сме принудени да живеем. Това повреждане на собственост НЕ е „безогледен вандализъм”, това са дълбоко политически актове и обикновено внимателно подбрани цели. В неделя наблюдавах дискусии между различни групи (и езици!) за политическия символ на различните цели. В резултат на тези дискусии някои цели бяха атакувани, а други оставени невредими. Разрушенията и пожарите, създавани от Черните Блокове са така важни, както и музиката и колорита, създавани от карнавалите. Ако ние единствено се бием и разрушаваме, ще създадем един много мрачен нов свят, а антикапиталистическите движения са силни, защото са пълни с въображение и разнообразие, но някои послания са кристално ясни:

капитализмът убива.

Хората се мъчат и умират от и за капиталистическата експлоатация и войни. Планетата се задъхва от замърсявания и разрушения. Милиони са превърнати в бежанци поради икономически, екологични и военни злоупотреби. Те биват преследвани, задържани и депортирани. Стандартът на живот на страните от Г8 се държи на тези мъчения и престъпления. Ако ние действително разбираме това, тогава простото излезане на улицата за спонтанен протест няма да бъде неадекватен отговор. Би било правилно да отвърнем с гняв на огромната несправедливост и съвършено адекватно е да оставим Лозана и Женева да изглеждат като довчерашен плацдарм. Ако тези срещи протичат под звуците на вертолетни витла, сред димящи барикади и сълзотворен газ, това сваля маската на истинското насилие, скрито зад лъскавото корпоративно шоу. И това предизвиква хората, и те забелязват, че мирните шествия не водят към нищо. Това привлича внимание и открива политическо пространство, на което могат да се родят и развият нови идеи.

Джордж Оруел веднъж отбеляза, че общество, в което убийството на един човек се счита за престъпление, а хвърлянето на 10 000 тона бомби над жилищен район не, понякога създава у него впечатление, че тази планета е лудница, използвана от други планети. Изпитвам същото, когато виждам скандал, раздухван от медията около няколко разбити прозорци в същото време, когато нашият западен модел на живот се гради върху на геноцид, терор, бедност и експлоатация. Истеричното осъждане на „насилието” на Черния Блок на мен ми се струва малко безумно. Мисля, че тези мои възгледи не могат да стъписат неочаквано големия брой жители на Лозана, излизащи на улиците и на своите балкони, за да помахат на маскирания черен блок и да приемат, с лека усмивка, безплатна храна и цигари, иззети от атакуваните магазини. Тези хора не пречеха и не критикуваха действията на Черния Блок. Родители с деца попаднали под хаотичната полицейска газова атака в парка бяха ужасени, но с помощта на активисти от Черния Блок с противогази, те бяха в безопасност. Едно момиченце даже ме разцелува за благодарност.

Това са просто моите мисли, вече е късно. Разбира се има място за критики на методите, които ние упражнихме през почивните дни, но битката все още продължава и още много е нужно да се направи. Аз исках само да добавя гласа на Черния Блок към сътрудничеството и многообразието на нашето движение тук (Индимедия Великобритания). •

с любов и солидарност
magduv, юни, 2003 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *