Справедлив ли е капитализмът?

печат

Въпрос: Разбирам, че сегашната система има много недостатъци – голяма разлика между богати и бедни и пр., но ето, че тя просъществува. И причината да се наложи е, че все пак има ръст на жизнения стандарт в Америка. Не е ли това оправдание за нейното съществуване? Не е ли това причината за тържеството на капитализма?

Чомски: Не, не е. Не бих казал. Жизненият стандарт се повишава и в робовладелските общества. Робите живеят много по-добре в началото на 19-ти век, отколкото в началото на 18-ти век. Това оправдава ли робството? Ужасно е да се ползва този довод. Той може да оправдае и сталинизма. В Съветския съюз има значителен икономически ръст, той е Вторият свят допреди 1989, а сега се върна отново в Третия свят, защото провежда капиталистически реформи. И това никак не е трудно да се забележи, ако проследите събитията – през последните 10 години капиталистическите реформи ги върнаха пак в Третия свят, откъдето бяха тръгнали…

От гледна точка на икономическия ръст, те постигнаха много сериозен успех. И именно това притесняваше западните ръководители. Ако прочетете документите, някъде до 60-те години – сега нещата са замрели вече, – голямата тревога е, че Съветският съюз представя себе си като модел на модернизация в рамките на едно поколение. Това определено създаваше много проблеми в Третия свят, но дори и в богатите държави. На тях малко им пукаше за съветската агресия или за сталинския терор – това никого не тревожеше. Труман дори се възхищаваше от Сталин – какъв почтен човек бил, как се работело с него и т.н. Той си казваше, че не го интересува какво става в Русия. Чърчил също защитаваше Сталин на заседанията на своя кабинет като велик човек. Избил много хора, голяма работа… Никой изобщо не считаше, че той може да нападне някого. Истинският проблем, онова, от което наистина ги беше страх, беше икономическият ръст. А това за Третия свят беше наистина впечатляващо. Същото важи и за Куба. Наскоро бяха разсекретени документите за правителството на Кенеди и Куба и е интересно да се види как са били укривани фактите. Правителството на САЩ е изолирано от международната общност и Европейският съюз настоява за санкции в Световната търговска организация заради нарушаването на нейните правила при ембаргото срещу Куба. Единствените гласове в полза на САЩ дойдоха от Израел, – което е очевидно, все едно, да речем, Украина да гласува с Русия навремето – и Узбекистан поради нещо си, не знам какво. Само Израел и Узбекистан гласуваха със САЩ, целият Европейски съюз беше против. Това, което е интересно всъщност е, че САЩ се изтегля от юрисдикцията на СТО. САЩ казват на практика: “нямате право да ни налагате нищо, защото ние сме шефът на света”. Причините са интересни. Още от времето на Кенеди, твърдят те, макар да не е вярно, вече близо три десетилетия, част от постоянната ни политика са опитите за сваляне на кубинското правителство и ние твърдим, че Европейският съюз няма право да ни променя политиката. И това го твърди правителственият ни говорител. Реакция обаче няма. Приема се за даденост, че ние можем да си сваляме което правителство си пожелаем и който ни се противопостави просто не си знае мястото. Въпреки това обаче реакция има, макар и в тесни граници, от страна на Артур Шлезингер в “Ню Йорк Таймс”. В отворено писмо до правителството и неговия говорител той посочва, че те неправилно тълкуват политиката на Кенеди, която е насочена срещу “проблемите, които създава Кастро в нашето полукълбо и съветската връзка. Но сега това е минало и следователно – анахронизъм”. Шлезингер просто показва как е школувана образованата класа у нас, хората завършили международни отношения в елитните университети, които със сигурност знаят какво ще ви кажа сега. Наскоро разсекретените документи от началото на 60те години имат пряко отношение към този въпрос. Артур Шлезингер беше ръководител на мисията за Латинска Америка на бъдещото правителството на Кенеди. Това бяха хората, чертаещи плановете за Куба. И там той обяснява какво означават “проблемите в полукълбото” и “съветската връзка”. Той пише, че това е “разпространението на идеите на Кастро за поемане на нещата в свои ръце, които имат голяма притегателна сила за жителите на Латинска Америка, повечето от които живеят в ужасяваща бедност и потисничество и се опитват да намерят начин за по-достоен живот.” Тоест, ако имат модела на Кастро пред себе си, те могат да опитат разни работи. Та това е по въпроса за Кастро. Каква е “съветската връзка”? Той пише, “а на фона на всичко това Съветският съюз се представя като модел за постигане на модернизация в рамките на едно поколение”. Това е “съветската връзка”. И следователно трябва да се опитаме да свалим правителството заради тези “проблеми” и тази “връзка”. Това се простира и в много по-широки мащаби. Кенеди и Макмилън (Харолд Макмилан – британски министър-председател (19571963), бел. прев.) в своите дискусии от началото на 60-те години се тревожат от потенциала за икономически ръст на Съветския съюз и какво би могъл да означава той. Това прави и Дълес и продължава и през 70-те. Така че фактите всъщност опровергават това, което твърдите.

Въпрос: Може би в такъв случай да перифразирам въпроса. Щом нашата система е толкова лоша, защо няма мощни движения, които да се съпротивляват срещу нея?

Чомски: Съпротивляват се и то постоянно. Историята на работническите движения у нас е много кървава. Стотици американски работници са били избивани почти до края на 30-те години, когато успяват най-сетне да извоюват трудовите си права. През 50-те години имаше много силна съпротива срещу системата, а през 60-те години всичко направо изригна и се наложи да се правят много отстъпки. Това продължава и днес, но в момента е в затишие. Нещата са циклични и аз бих казал, че например през 20-те години затишието е много по-голямо, отколкото днешното. Тогава работническите движения бяха наистина смазани. Така че борбата и съпротивата никога не умират. Но вие казвате “системата е толкова лоша”… Какво значи това? Робските общества са просъществували векове наред без никаква съпротива. Това оправдава ли ги? И ако трябва да си говорим сериозно, робовладелците са изтъквали доводи много подобни на вашите. Прочетете например Джордж Фицхю, един от водещите застъпници на американските робовладелци от Юга. Когато този въпрос става доста сериозен, около 40-те години на 19-ти век, той изтъква доста убедителни доводи. Той казва: “Вие, северняците, сте против робството, защото сте антинегърски расисти. Ние не сме расисти. Ние смятаме, че човек трябва да се грижи за поданиците си. И го правим добре. Правим го дори от икономически съображения, защото те са нашият капитал.” Ако го преведем на днешен език, да речем, че аз купя една кола, а вие наемете друга. И след година ако погледнем двете коли, коя ще е в по-добро състояние? Моята, защото аз я притежавам. Вие сте взели вашата под наем, ползвате я, оставяте я, и наемате друга. Това е доводът на Фицхю. Той казва: ние притежаваме хората, вие ги наемате. Затова ние се грижим за тях, държим се добре с тях, те са нашият капитал. Даже имаме човешки отношения с тях, нали сме пред-капиталисти, все още имаме човешки отношения. А вие се държите с тях като със сечива, налагате им надничарска робия и те живеят много по-зле. Значи ние сме моралните хора, а вие сте неморалните. И реално погледнато в робовладелската система условията наистина се подобряват донякъде. Робите изглеждат по-добре през 1850 година, отколкото през 1750 година. Тоест, всичко онова, което вие казахте, може да се използва като прекрасен довод в защита на робството и нещо повече – е ползвано като довод в защита на робството. Подобни доводи са изтъквани и за фашизма. Защо Хитлер става толкова популярен? През 30-те години Хитлер е може би най-популярният водач в историята на Германия. Защото той извършва социална революция. Хората живеят много по-добре. Не всички хора, разбира се, определено не и евреите, но немците живеят много по-добре. Той постига големи успехи. Хитлер знае или осъзнава, или неговите съветници го правят, че масираните държавни разходи могат да спасят една икономика със замиращ капитал от разруха. Същото разбират и американските фирми през Втората световна война. И той го прави. Икономиката процъфтява, хората живеят по-добре. Оправдава ли това фашизма? •

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *