Историята на Анархисткия Черен Кръст

печат

 Анархистически Червен Кръст (1906-1917). По време на Руската революция от 1905-07 г. В царска Русия започват да развиват дейност много революционни движения в това число и анархистическото. Ответната реакция на властта не закъснява. В хода на революционната борба хиляди анархисти и социалисти са изпратени в затвора, на каторга или заточение. Оттам те продължават своята борба като дори успяват да получат статут на политзатворници. По този начин те по-лесно успяват да подават жалби и да получават пари и помощи. Въпросът за изпращането на помощи на политзатворниците в този момент се оказва особено актуален. В края на 19-ти век имало политически затворници, от висшите общества, но главната маса се е състояла от хора слабо обезпечени, с роднини които нямат достатъчно средства да помогнат. За тази цел е организиран безпартийният Политически Червен Кръст под ръководството на бившата жена на Максим Горки, Е. П. Пешкова. Тази организация е събирала помощи за всички политически задържани, без оглед на техните възгледи. Много често обаче тази помощ не е достигала до всички и в голяма част от случаите анархистите не са я получавали. Това обстоятелство е послужило за основа на образуването на самостоятелен анархистически Червен Кръст (АКК – от руски ез. ”Анархистический красный крест”, бел.пр.). Първата група на АКК се появява в западните и югозападни губернии на Русия през 1906 г. Нейните членове са се занимавали с оказване на помощи на арестувани анархисти (осигурявали са им зимни дрехи и пари) и са организирали самоотбраната на селата от безчинствата на казаците в тези губернии. Много често са им помагали еврейски работници, които са се борили против извършваните срещу селяните погроми.

В периода от 1905-1910 от Русия за Северна Америка тръгва поток от емигранти. Голяма част от тях са бедни селяни от пренаселените западни губернии на Русия, които се стремили да отидат в САЩ и Канада, там да натрупат пари, да се върнат в Русия, да си купят земя и да я обработват, но в емиграционния поток са се оказали и немалко руски и еврейски анархисти, които носели известия за безчовечното отношение към техните другари в руските затвори. И тъй като по това време руската емиграция в Западна Европа и САЩ била слаба цялата тежест по организацията на АКК поели еврейските анархисти. През 1907 г. по тяхна инициатива започват да се организират отдели на АКК в Европа и САЩ. Дейността на АКК в Европа била концентрирана в Лондон, където комитета на АКК е бил оглавяван първо от  П. А. Кропоткин (1842-1921 г.), В. Н. Черкезов (1846-1925 г.), Александър Шапиро (1842-1946 г.) и Рудолф Рокер (1873-1958 г.).

От цяла Европа потичат помощи, които са събирани и след това разпределяни между затворените анархисти. На своите лекции и събрания АКК събирал пари и дрехи, разпространявал петиции против репресивната политика на царското правителство. Чрез своя печатен орган “На помощ – Дал Хилфруф” издаван на руски и идиш, Лондоския АКК дава подробна информация за положението на политзатворниците.

През 1907 г. в Ню Йорк възниква втори център на АКК. Негови основатели са Х. Вейнщайн и Я. Катцентелборген, избягали от руските затвори. До 1913 г. Лондон и Ню Йорк са основните центрове на АКК. Там са постъпвали събраните от всички групи суми пари, концентрирала се е информацията и се е превеждала кореспонденцията и средствата за задържаните. През 1909 г. бил организиран отдел на АКК в Чикаго, през 1911 г. – във Филаделфия, а през 1914 г. – в Балтимор и Детройт. През 1914 г. Чикагския АКК по договорености с Ню Йорк взел част от работата на този отдел. След това бил избран кореспондентски комитет, занимаващ се с разпространението на помощите. Активността на чикагските анархисти взела невиждани размери. Те получили огромен поток от пожертвования, които след това превели в Ню Йорк и Лондон. Успехите съпътстващи действията на АКК могат да бъдат обяснени с това, че Кръстът работел независимо от другите анархистични организации и това давало възможност в него да влязат не само анархисти но и отделни граждани. До 1917 г. броят на членовете на АКК в Ню Йорк бил от 60 до 100 души, в Чикаго имало около 300 члена, а общата численост достигала до 600 души.

АКК в САЩ организирали и ежегодни мероприятия като “Арестантски бал” и “Бурски бал”. Тези събрания имали голяма популярност и много пъти предоставените зали не могли да поберат желаещите. В Ню Йорк на едно от представленията “Арестантски бал” се били събрали над 6000 души. След представлението помощта възлизаща на няколко хиляди долара била разпределена и изпратена на затворените и заточени анархисти. Тези балове се явявали и като значителни културни събития сред руската емиграция в САЩ. По този начин те стимулирали развитието на свободната култура сред емигрантите. Трябва да се отбележи, че през този период АКК проявявал и интернационален характер. През 1911 г. еврейски и руски анархисти протестирали против смъртното наказание на С. Котоко и 11 негови другари в Япония. Активисти на АКК в Ню Йорк и Филаделфия събирали и изпращали помощи на Мексиканската революция и движението, оглавявано от братята Рикардо и Енрике Флорес Магон.

Не веднъж обаче АКК се е занимавал и с нелегална дейност. Кръстът е спомогнал за бягството от каторга на киевския анархист И. Гинсбурски и неговата жена. Благодарение на работата на АКК успяват да избягат в САЩ и Морис Березин и Яков Монт.

Дейността на АКК просъществува до Февруарската революция 1917 г. и освобождаването на много анархисти политзатворници. През юни 1917 г. прекратява дейността си комитета в Ню Йорк. Никой от членовете на Кръста не е мислел, че повече ще има потребност от такава организация. Но през април 1918 г. след ареста на анархисти в Москва отново се появява, но вече под името Анархистически Черен Кръст (АЧК ).

Черният Кръст в годините на революцията (1917-1921). АЧК се появява в Москва, Харков, Петроград, Одеса (там има голяма група на АКК от САЩ) и различни по-малки градове. През 1919 г. всички групи се обединяват във Всерусийски АЧК, секретариатът, на който е оглавяван от А. А. Каренин (1863-1926 г.). В условията на глад, дефицит и политическа изолация по време на Гражданската война в Русия дейността на АЧК ставала все по трудна. През юли 1921 г. била организирана среща на анархосиндикални дейци от Профинтерна с А. Шапиро, Е. Голдман (1869-1940 г.) и А. Беркман (1870-1936 г.), които разказали за глада и мизерията на анархистите в Таганския затвор.

Под силен натиск ЦК на РКП (б) били принудени да освободят 10 анархисти, който на 5 януари 1922 г. били депортирани в Германия. По време на своя престой в Стокхолм (Швеция) Беркман написва “Вик за помощ”- обръщение към световния пролетариат с призив за защита на преследваните анархисти в Русия. Той призовава анархистите в Европа и САЩ отново да възстановят АКК и да започнат да събират помощи за преследваните анархисти. Едни от първите които откликват на този призив са нюйоркските анархисти, който създават “Комитет за защита и помощ на политзатворниците”. Бeрлинските анархисти пък през 1921 г. започват да събират средства в “Руский фонд помощи”.

Организиране на помощта през 20-те и 30-те години. През 1922 г. е организиран “Берлински комитет в помощ на затворените анархисти и анархосиндикалисти” – така започва да се нарича в Европа Черния Кръст. През 1924 г. Черният Кръст в тясно сътрудничество с “Международната асоциация на трудещите се” (AIT) организира кампания за амнистия на политическите затворници в СССР. По призив на AIT през април-май 1924 г. във Франция, Германия, Холандия, Норвегия, САЩ и някои страни от Латинска Америка започват масови митинги и демонстрации за амнистия на затворени анархисти, социалисти и безпартийни революционери.

С нарастване на международната реакция АЧК е принуден да търси тесни връзки със сходни организации. В Берлин е образуван “Италиански фонд за помощ на жертвите от фашизма”. В САЩ АЧК заедно с “Чикагското общество за взаимопомощ” активно събират пари и средства в помощ на италианските, руските и българските политзатворници. Във Франция и Швейцария АЧК създава “Анархистически комитет за защита на политзатворниците в Италия”. В Париж и Брюксел е създаден “Интернационален комитет за защита на Сако и Ванцети”, който в скоро време започва поддръжка на руски, италиански и испански анархисти.

През Ноември 1926 г. е създаден “Фонд за помощ” при AIT оглавяван от А. Беркман и М. Мрачний. Този фонд подпомага анархисти-емигранти от Русия, Италия, Испания, Португалия и България, които се оказват в чужбина без пари и документи и са в постоянен страх от депортиране. С течение на времето помощите започват да отслабват, до 1929 г., когато започва “икономическата депресия” и числото на нуждаещите се започва рязко да се повишава.

Фонд за помощи “Беркман”. С идването на Хитлер на власт през 1933 г. AIT създава фонд за помощи първо в Холандия, а после във Франция. През 1933 г. в Германия за поддръжка на немските политемигранти Секретариата на AIT създава “Немски фонд за помощи”, който развива активна дейност в периода 1933-1938 г. Той събира средства за заключените анархисти и синдикалисти, издава нелегална литература и се грижи за бежанците. След въстанието в Испания през 1932-34 г. около 30 членове на CNT-FAI попадат зад решетките, в резултат на това Секретариата на AIT призовава за създаване на международен фонд в полза на CNT.

На 5 конгрес на AIT в Париж е решено да се създаде Руски фонд. Той помага на 200 човека, от които само 70 са анархисти. Последните връзки с руски анархисти този фонд успява да установи през 1939 г. През 1936 г. умира А. Беркман. В негова чест чикагските анархисти наричат този фонд на негово име.

По време на Испанската революция фондът продължава да развива дейност, да събира пари и средства. Той разпространява листовки и вестници, съвместно с други радикални организации, провежда митинги-протести, организира събрания, организира прожектиране на антифашистки филми. Сумата която събира фонда е над 9000 долара – рекордна за това време.

След поражението на Революцията през 1939 г. фонд “Беркман” преориентира своята помощ към испанските бежанци.

През периода 1943-1944 г. Фондът насочва своите усилия в помощ на жертвите от фашизма в Италия, Франция, Белгия, Холандия, Германия, Полша и Северна Африка. През 1945 г. Я. Дубински и Е. Шварц реорганизират Парижката секция на фонда. Особено внимание той започва да отделя на испанските анархисти, които се намират в санитарните учреждения, болници и лагери за интернирани във Франция. Фонд “Беркман” взима шефство и над испански инвалиди , намиращи се в лагера Масаби (Франция).

В началото на 60-те години дейността на Фонда постепенно замира. През 70-те години окончателно прекратява своята дейност с намаляване на емигрантското движение.

Анаристическият Черен Кръст от 1968 г. до наши дни. 60-те години на 20-ти век са свързани с активизиране на     анархичните партизански групи, които водят борба против диктатурата на Франко в Испания. През 1964 г. е арестуван младия британски анархист Стюард Кристи, обвинен в подготвяне на покушение срещу Франко. Военният трибунал го осъжда на 20 години затвор. Благодарение на международната общественост през 1964 г. той е освободен и се завръща в Англия. В Лондон той се запознава с Алберт Мелтцер (1920-1996), които от 30-те до 50-те години е работил в “Комитета по взаимопомощ с политзатворниците в Азия”. Заедно с други анархисти през 1968 г. Кристи и Мелтцер възстановяват и организират отново анархическия Черен Кръст. По време на Международния анархически конгрес (31.08 – 05.09 1968 г.) в Караре (Италия) С. Кристи и Джузепе Пинели, работник – железничар, участник в Съпротивата и лидер на Миланските анархисти, създава съвет, който да организира Международен Черен Кръст. Новият АЧК не смята себе си за благотворителна организация. Неговите членове, считат, че ако на АЧК му се отдаде да помогне дори само на един политзатворник, то тяхната работа е оправдана. В периода 1968-69 г. секции на АЧК възникват в Британия, Германия, Ирландия и Австралия.

Първото сериозно дело на АЧК е кампания за освобождаване на анархиста Мишел Гарсия, излежаващ 20 годишна присъда. Проведена в голяма част на Европа, кампанията дава резултат. Гарсия е освободен и емигрира в Англия, където се присъединява към Черния Кръст.

1969-71 г. не са добри за АЧК. На Черния кръст се наложило да търпи репресии от страна на специалните служби на различни страни. В Англия спецотделите непрекъснато следели С. Кристи и устройвали обиски. В Италия в резултат на операциите на създадената от ЦРУ група “Гладио” за борба с комунизма, силно пострадало революционното движение. Много от членовете на “Гладио” били или неофашисти, или на служба в армията, полицията и спецотделите. През 1969 г. Италианският Черен Кръст започва разследване на актовете на тероризъм и нелегалната дейност на неофашистите и “Гладио”. Той събира неоспорими доказателства за това, че зад тях стоят военни и тайни служби, които чрез преврат искат да доведат на власт хунта по подобие на тази в Гърция и Испания. Това било потвърдено и от журналисти на лондонския вестник “Обзървър”, които се били добрали до секретни документи. Скоро след това неофашисти взривяват бомба в “Миланската селскостопанска Банка”. Полицията под ръководството на Калабрези, който фигурирал в разследването на АЧК обвинила анархистите. На 16 декември след разпит в полицията е убит Джузепе Пинели, а трупът му изхвърлен от прозореца на полицията. Поставен в условия на репресии, Черният Кръст в Италия бил разгромен, а много от неговите членове били принудени да емигрират.

В Англия през 1971 г. отново е арестуван секретарят на АЧК С. Кристи по делото “ANGREE BRIGADE” но съдът го оправдава. На 04.01.1971 г. в Западен Берлин е застрелян секретарят на германската секция на АЧК Георг фон Раух. А на 02.03.1972 г. при проверка на документите в град Аусбург е убит друг член на АЧК – Т. Вайсбекер.

Въпреки произвола на тайните служби Черният Кръст успешно осъществявал своята помощ. През 1971 г. в него била проведена реорганизация. Било решено АЧК да се превърне в международна група за помощ. Целта й е: членовете да работят за поддръжка на политзатворниците и да продължават борбата за социална революция и освобождение на трудещите се.

На 17.01.1971 г. в Лондон излиза първият брой на вестник “BLACK FLAG” (на бълг. ез. “Черно знаме” – бел.пр.), който се явява като свързващо звено между анархистическото движение и Черния Кръст. Редактори на вестника стават М. Гарсия и А. Мелтцер. Вестникът се отпечатвал в “Сентро Иберико – Международен анархистически център за работа с емиграцията”. “Сентро Иберико” организирал кино вечери, кампании за солидарност, концерти в помощ на Съпротивата и нетрудоспособните инвалиди – участници в Гражданската война в Испания. Черният Кръст в този Център обучавал своите испански другари анархисти за работа с офсетен печат. Съвместно с “Мухерес либрес” (Свободни жени – бел.пр.) АЧК поддържал испанските жени в борбата им за еманципация.

Също така АЧК успява да свърже Британия с международния анархо-синдикализъм. Кампанията на “BLACK FLAG”, АЧК, и групата “1-ви Май” спомага за възраждането на анархо-синдикалните идеи на Британските острови, като резултат от това е създадено движението “Пряко действие”, което става по-късно секция на AIT. В него влизат и много от членовете на Черния Кръст.

Голям успех в работата на АЧК е освобождаването на италианския анархист Голиардо Фиаски от испански затвор. През 1975 г. Черният Кръст започва кампания в защита на ирландските анархисти Ноел и Мери Мюрей, осъдени на смърт. Кампанията обхваща почти цял свят. Писма и петиции в тяхна защита написват и известните интелектуалци Ж. П. Сартр, А. Кестлер, Х. Бол, К. Райн и други. Смъртната присъда била заменена с 15 години затвор. Те трябвало да бъдат освободени през 1990 г., но това не станало. Отново била подета кампания “Свобода за Мюрей” и те били освободени през 1992 г. 

В САЩ АЧК се занимавала главно със заловените черни американци. Били освободени от затвора Мартин Состре и Лоренсо Камбоа Ъруин (член на черните пантери).

През 1980 г. АЧК създала секции в много страни по света. В САЩ и Канада възникнали групи, проекти и издания, които се занимавали със защитата на анархистите и политическите затворници. Такива били: “Свободна помощ за Латинска Америка”, “Солидарност – Фонд на полските анархо-синдикалисти и анархо-феминистки”, “Булдозер” и др. Особено внимание АЧК обръщал на Гърция. Били организирани протести и изпратени помощи на затворените в гръцки затвори анархисти.

През 90-те години били създадени нови групи на Черния Кръст във Франция (1992 г.) и Германия (1993 г.). През 1995-96 г. групи на АЧК били създадени в Полша и Чехия. Днес Черният Кръст действа в 16 страни от света. АЧК се явява като организация, която постоянно разширява своята дейност. Тя постоянно събира информация за репресии и злоупотреби с власт, за нарушаване на човешките права, свободата на словото и събранията, за покушения на активисти на ляворадикални движения и състоянието на затворите. Изпраща помощи и средства на затворени анархисти и други политзатворници. Членовете на Черния Кръст извършват своята дейност в съгласуваност с неговите идеали – борба за свобода, справедливост, хуманизъм и взаимопомощ.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *