85 години от ямболските събития

печат
Този месец се навършват 85 години от масовите убийства на анархисти в град Ямбол, взели 31 жертви между които и деца.
Повод
за тази касапница е отказа на местната анархистическата организация да
отмени насрочен за 26 март 1923г, митинг срещу решението на
земеделското правителство да изземе намиращато се в населението оръжие.
След  като полицията не успява да разпръсне митинга, се намесват части
на ямболския гарнизон и по градските улици се води няколкочасово
сражение между анархистите и войската. Същата вечер са извършени масови
арести и започва драмата. С картечница в двора на казармите са
разстреляни 22 души. Същата вечер отделно са убити още две момчета,
Кирил Кехайов и Спиро Обретенов, като последния, 14 годишен, е заклан.
На 28 и 29 март арестите и убийствата продължават – още трима души са
убити. През месец април са убити още четирима анархисти, конвоирани,
при „опит за бягство”.
Ето имената на нашите другари, които помним и няма да забравим:


Тодор Дързев
Паню Бачков
Димитър Василев
Руско Русков
Никола Пенев
Янко Бъчваров
Георги Бъчваров ( 16 годишен )
Атанас Кехайов
Васил Василев
Тачо Ряпов
Петър Главчев
Георги Щерев
Георги Арнаудов
Димитър Главчев
Стефан Джондоров
Панчо Димитров
Панайот Хлебаров
Йордан Каратотев
Тодор Марчев
Щилян Чешмеджиев
Апостол Ташков
Алфредо Джелтети (италианец; обущарски работник) …
Кирил Кехайов ( 16 годишен )
Спиро Обретенов (14 годишен)
Матю Иванов
Иван Манолов.
Петър Симеонов
Георги Домусчиев
Николай Драгнев
Илия Кратунков
Панайот Кратунков

 

Тъй
като отговорността за това нямащо аналог в следосвобоженската ни
история политическо престъпление, носи правителството на Александър
Стамболийски, решихме да приложим Отвореното писмо до същия от
анархиста Георги Шейтанов, писано през 1922г.

ОТВОРЕНО  ПИСМО  ДО  СТАМБОЛИЙСКИ

Г-н Стамболийски,
Вам
са добре познати кулоарите на Софийския централен затвор: из кулоарите
на затвора през 1917 година често срещах фигурата Ви – тогава Вие
напомняхте Ивайло, – не сте забравили налъмите, нали?
Какъв парадокс е понякога съдбата!
Днес Вие ходите с лачени обуща и по всяка вероятност – във фрак.
В
затвора Вие попълнихте образованието си – там от други Вие научихте за
Щирнера и Ницше – нека Щирнер и Ницше Ви берат греха: те Ви внушиха, че
сте „свръхчовек”, направиха Ви маниак.
Вие помните бунта в затвора, който стана през зимата на 1917 година.
Тогавашният директор на затвора ходеше с револвер в джоба сред затворниците и ги наричаше със собственото си име: сволочи.
Ние,
анархистите там, организирахме бунта; повече от 1500 затворници се
дrгнаха като един човек и под напора на тази яростна вълна железните
решетки запращяха.
Охраната сложи оръжието си, а „гордият” директор даде гръб – той беше забравил за револвера си.
На
другия ден след бунта дойде при мене от Ваше име и от името на Генадиев
Коста Тодоров с мисия. Коста Тодоров ми каза: „Влиянието и смелоста,
която проявихте в бунта, учудиха всички ни. С тази смелост и с това
влияние Вие можете да разбиете вратите на затвора и да излезете заедно
с всички затворници, да дигнете суматоха в столицата и подкрепени от
някой войскови части, които са на наша страна, ще направите преврат.
Ние сме във връзка с фронтови части – те, научат ли за това, веднага ще
потеглят за София – тогава край на Радославов, Фердинанд и войната.”
На тази идея аз не отдадох кредит, защото зная, че вие сте хора без принципи и чест.
И
наистина септемврийските дни на 1918 година доказаха това. Вие
напуснахте мизерно онези, които паднаха при Владая и отидохте в двореца
– днес като стар медвед Вие разсмивате младия „цар на българите”.
От този ден започна Вашата трагикомедия.
На политическата сцена Вие дойдохте като бик в магазин със стъклария.
Аз не бих се спрял на фигурата Ви, ако простащината Ви и маниачеството Ви не засягаха интересите ни.
Всеки ден Вие се домогвате до името на анархистите, зад което искате да скриете Вашите мизерии.
От друга страна, Вие дигнахте буря в чаша вода със „законопроекта” за разбойниците.
Вие искате да прокарате една тенденция, сочейки анархистите като разбойници.
Пазете се от анархистите, г-н Стамболийски!
Те отдавна са Ви обявили за разбойник.
В България само анархистите са Ваши врагове.
От Благоев до Вас и Радославов – всички вие сте дребни фигури на един мръсен принцип – паразитизма и насилието.
Вас
народът храни, пък и облича – какъв е идеалът Ви? Краварницата Ви в
София и винарникът Ви в Славовица заместват идеала, нали?!
Вие може би не сте виновен,че сте бос.
Как може човек да Ви държи отговорен, че сте една посредственост!
Но
ако Вие сте беден по дух и не виждате по-далеч от пределите на днешния
ден, не си туряйте носа на вратите ни – ще го смажем! От нашия лагер
чакайте само куршум!
Господине, помнете, че анархистите в България и
в целия свят са предтечи на човешко пробуждане – те носят скрижалите на
великото утре.
Анархистите мислят, че всеки човек има едно
отношение към себе си: да се грижи за нуждите си, да работи и върху
тази база да гради духовното си съвършенство, което е цел на живота ни.
В отношенията си към другите не трябва да им пречим да направят същото.
Анархистите мислят,че величието на човека е вътре, а не вън от него.
Вие, властниците-паразити, който търсите външно господство в света, сте плебеи.
Аристократизмът не е в злото, което причинявате на хората, аристократизмът  не е в мизерията, която вършите в живота.
Аристократизмът е в богатството на духа, в себераздаването, в страданието, по пътя на което вървим към себе си.
Вие сте длъжни на хората, защото сте им напакостили. По пътя към извора на живота вие сте избутали с лакти ближния си.
Ние, анархистите, мислим че богатствата на земята са достатъчни за синовете й. Затова искаме да ги разделим братски.
Когато трудът и любовта към ближния станат задължение на Вашата съвест, ние ще ви подадем ръката си.
Дотогава ще си останем врагове.
И не отстъпите ли от мизерията, чиято традиция поддържате в света, ние ще ви смъкнем в калта – Вашата родина.
Днес Вие сте пиян от вестникарския шум, вдигнат около името Ви.
Вие си въобразявате, че сте „велик човек”. Измама е това, господине!
Вие сте оръжие за една умираща традиция в света – цезаризма.
В насилието и кражбата над другите Вие правите кариера – това е мръсно дело.
Вас
Ви мързи да работите и живеете от труда си, както са правили дедите ви,
затуй Вие обирате чуждия труд с насилие, като низък бандит, като
безсъвестен простак.
Човешкият род в пробуждането си ще отвърне лице от имената на толкова подлеци, сред които и Вие ще видите себе си.
Името
Ви ще бъде затрупано от пепелта на традицията, която Вие поддържате в
света и която вече умира. От българщината ще отделят не
Ивайловци-Турлаков-Бурлако-Зурлаковци – не!
Времето ще запази лика
на поп Богомила, на Ботев; времето ще съхрани онези ценности, върху
които се крепи животът: доброто, любовта, труда, мира между хората –
ценностите на анархистическия идеал.
В нашето шествие към този идеал
ние, анархистите в България, Ви пращаме зов: г-н Стамболийски, снемете
шапката си и стойте мирно!

 

Георги ШейтановПисмото е напечатано като отделен хвърчащ лист
и препечатано във в. „Утро”, 3 септември 1922 г.


ФАБ ще подеме инициатива пред ямболската община да се постави паметна плоча с имената на убитите анархисти.

1 коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *