Ема Голдман (1869 – 1940)

печат

Ема ГолдманЕма Голдман е родена на 27 юни 1869 г. в малко литовско селце. Тринадесетгодишна заедно със семейството си се премества да живее в Санкт Петербург. Тук след шест месеца, свързани със сериозни икономически затруднения, тя напуска училище и започва работа във фабрика. Това е времето, когато народоволците убиват царя, време на политически репресии и еврейски погроми.

В това времена на младата девойка огромно влияние оказва книгата на Чернишевски “Какво да се прави?”. В нея сънищата на нихилистката Вера рисуват пред въображението на Ема Голдман картини на щастлив живот, равенство между мъжете и жените, свободен и съвместен труд.

Когато навършва петнадесет години баща и я принуждава да се ожени. Ема отказва и успява да замине за Америка. Там тя бързо осъзнава, че САЩ не е за еврейските емигранти “обетованата земя”. Голдман е принудена да започне да работи в една шивашка фабрика.

Към анархизма Ема е привлечена след протеста на Хаймаркет скуеър в Чикаго през 1886г. Тук по време на митинг на работници с искания за осемчасов работен ден, след провокация започва сблъсък с полицията. Вследствие на това четирима работници-анархисти са обесени. Самата Ема Голдман, която също участва в митинга, е арестувана.

След като я освобождават тя заминава за Ню Йорк. Тук се запознава с Йохан Мост, който издава анархистически вестник на немски език. Голдман остава да му помага в редакцията. Започва да изнася речи по митинги и събрания на трудещите се от цялата страна. Свързва се и с анархистическото списание “Die Autonome”, от чиито страници се запознава с идеите на Пьотр Кропоткин. Ема Голдман разбира, че борбата за по-добри условия на труд е необходима част от революционното изменение на обществото. В своето мирозрение тя заема средно положение между идеите на Кропоткин за свободния комунизъм и своето разбиране за пълна свобода на личността.

Голдман подържа т.н. концепция за “пропагандно действие”. През 1892г. заедно с Александър Беркман планират убийството на “стоманения магнат” Хенри Клей Финч, човекът издал заповедта на полицията и своите наемници да стрелят срещу стачкуващите работници от заводите в Пенсилвания. Те вярват, че с неговото унищожение представляващо цялата репресивна Система ще пробудят съзнанието за действие в хората. Но това не се получава. Беркман само успява да рани Финч и е осъден на двадесет и две години затвор.

На много митинги и демонстрации Ема Голдман се опитва да оправдае постъпката на Беркман.

Защитницата на Беркман бързо става известна и започва да се издирва от полицията. През 1893г. тя е арестувана за агитация, която цели безработните да получат хляб чрез сила, т.е. “за подстрекателство към бунт”. Осъждат я на една година затвор. След време отново е арестувана за пропаганда и разпространение на литература свързана с контрола по раждаемостта. Отново лежи в затвора и за участие в дейността на лигата “Не на военната мобилизация”, обявяваща се против Първата световна война. В затвора е била общо шест пъти, познават я всички агенти от ФБР, не веднъж е минавала в нелегалност.

През 1906г. Голдман започва да издава свое списание наречено “Mother Earth”. На нейните лекции, по литература и философия се стичат хиляди хора. През 1913г. тя се запознава с известния писател-бохем, “певецът на сексуалната революция” Хенри Милър. Според него “тази бунтарка преобръща живота му изцяло”.

През 1917г. Голдман и Беркман са арестувани отново “за организиране на заговор” и получават присъда от две години затвор. В последствие те са лишени от граждански права в САЩ и екстрадирани заедно с други неблагонадеждни “червени” в Русия. Едгар Хувър, който тогава се занимава с екстрадирането нарича Ема Голдман “най-опасната от най-опасните жени в Америка”.

Екстрадирането дава възможност на Голдман да види революционна Русия със собствените си очи. През 1919г. при една обиколка из страната заедно с Беркман, тя с ужас вижда зараждащите се язви на болшевишкия бюрократизъм, репресиите и насилствения труд сред руските селяни. Тя е окончателно разочарована от болшевиките през 1921г., когато Троцки и Червената армия удавят в кръв бунта на кронщатските моряци и войници. След като напуска Русия Голдман издава трудовете си: “Моето разочарование от Русия” и “Моето голямо разочарование от Русия”. В тях тя показва реакционността и контрареволюционната същност на новата власт и болшевишкия режим. Режима е представен като пълна противоположност на революцията.

От своето пребиваване в Русия Ема преоценява своето отношение към тезиса, че целта винаги оправдава средствата. Голдман винаги е допускала, че без насилие социална революция е невъзможна и че насилието се явява едно необходимо зло. Руският опит я заставя да напише: “Аз зная, че както в миналото, така и за в бъдеще за едно голямо политическо и обществено изменение трябва насилие… Но насилието трябва да се прилага само за целите на отбраната, другото – води до терор и става един от институтите и главно оръжие на обществената борба. Такъв тероризъм поражда контрареволюция и сам става контрареволюционен.”

Тези възгледи обаче се явяват твърде непопулярни сред радикално настроените по това време. Голяма част от тях все още вярват в Руската революция. Когато Ема Голдман отива в Англия през 1921г. тя е единственият сред “левите”, които се обявяват против болшевизма. Под заплахата от изселване от страната Голдман е принудена да сключи брак с един английски миньор и успява да получи гражданство. С британския си паспорт тя била способна да пътува до Франция и Канада. През 1934г. даже й е позволено да изнесе лекции в редица страни.

През 1936г. буквално няколко седмици преди Испанската революция се самоубива Александър Беркман (той е страдал от сериозно заболяване).

На 67 години Голдман заминава за Испания и участва в борбата. На събрания на революционно настроената младеж тя заявява: “Вашата революция трябва да скъса с предразсъдъците, че анархизмът означава хаос.” Тя отказва да се съгласи с участието на представителите на анархистическите организации CNT и FAI в коалиционното правителство през 1937г. и техните отстъпки, които правят пред социалистите.

През 1940г. Ема Голдман умира. Вече мъртва властите в САЩ решават да я допуснат в страната. Великата анархистка е погребана в Чикаго редом с могилата на мъчениците от Хаймаркет скуеър, чиято съдба променя хода на нейния живот.

Ема Голдман прави немалко въведения в развитието на анархистическите идеи. В частност в теорията и практиката на анархизма тя въвежда сексуалната политика, проблемите на хомосексуалността и т.н., проблеми които не са били засягани по-обстойно преди това. Голдман провежда немалко кампании, в които пропагандира достойнството на свободната любов, правото на жените да имат пълен контрол над своето тяло, смело призовава към използването на контрацептивно и т.н. В края на краищата бореща се за правата на жените, за свободата и равенството тя смело отива в затвора, и до края на своите дни остава непреклонна в своята преданост към идеите на Анархизма. Тя вярва, че само политическата революция не е достатъчна, трябва да се преодолее репресивното и нравствено отношение между половете. Необходима за това обаче е глобална промяна на общественото съзнание и особено съзнанието на самите жени. Тя вярва, че самите жени могат да го направят.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *