Мъри Букчин

печат

Мъри БукчинРоден на 14 януари 1921 г. в Ню Йорк в семейство на емигранти – революционери от Русия. Твърде рано, през 30-те влиза в Комунистическото младежко движение, но в края на 30-те го напуска поради авторитарния характер на организацията. Занимава се с организиране на действия за солидарност с революцията в Испания, но е твърде млад за да участва непосредствено в нея. Двама негови по-възрастни другари загиват там. Остава комунист до пакта Рибентроп-Молотов 1939 г., когато го изключват за “троцкистко-анархистичен уклон”.

През 40-те след служба в американската армия, работи в автомобилната промишленост и взема участие в Обединението на автомобилостроителите, свободен съюз преди властта да поеме Уолтър Ройтер. След участието си в голямата стачка в Дженерал Мотърс през 1948, започва да преразглежда традиционните възгледи за “хегемонията” и “авангардната” роля на пролетариата. През 50-те пише под псевдонимите М. С. Шило, Луис Хербер, Робърт Келер, Хари Луд.

Букчин стои в основата не само на екоанархизма, но е и един от източниците на световното екологично движение като цяло (като социално, а не професионално явление).  Неговата първа американска книга “Нашата синтетична околна среда” излиза през 1962-ра, а първата му голяма статия “Проблемът за химикалите в храната”, написана 1952 г. излиза в Германия в книга в съавторство с Готц Оли в 1955 г. И в двете книги използва псевдонима Луис Хербер. “Нашата синтетична околна среда” изпреварва с половин година книгата на Рейчъл Карсън “Silent Spring”, която много хора считат за начало на екологичното движение, т.е. екоанархизмът не е някаква съвременна екзотика, а сериозно течение неотстъпващо по възраст на “основното течение” на екологичното движение.

През 60-те Букчин се хвърля в контракултурното движението и това на Новите леви. Въпреки това екологичната тематика продължава да го вълнува. Излизат книгите му “Кризата на нашите градове” (1956), сборника “Анархизъм на постдефицита”, включващ в себе си есета написани през 1964 г. “Екология и революционна мисъл” и в 1965-та “Към една освобождаваща технология”. И двете есета повлияват радикално върху възникването на екологичните и алтернативно-технологичните теми в прогресивните движения от всички направления. Възванието му “Слушайте Марксисти!” – критика на ортодоксалния марксизъм издадена в сто хиляден тираж в САЩ и Великобритания, има голямо влияние върху американските Нови леви в края на 60-те.

В края на 60-те преподава в Алтернативния университет в Ню Йорк, един от многото свободни университети, после в Градския университет на Ню Йорк. В 1974 г. става съучредител и директор на Института по Социална екология /http://www.social-ecology.org/ в Плейнфилд, щата Върмонт. Институтът придобива международна репутация, като проводник на идеите на екофилософията, социалната теория и алтернативните технологии. През 70-те години Букчин има голямо влияние върху развитието на идеите на световното Зелено движение, най-вече европейското. Една от най-важните потребности през последните десетилетия става “новата политика”, това което Букчин нарича либертарен муниципализъм – политика основана на възраждане на пряката демокрация на народните асамблеи в градовете и обединенията на градските общности в свободна конфедерация в противовес на националната държава.

Някои други негови работи са: “Пределите на града”, “Испанските анархисти”, “Към едно екологично общество”, “Самоуправлението и новата технология”, “Екология на свободата”, “Утопизъм и футуризъм”, “Ръст на урбанизацията и спад на гражданството”, “Реконструкция на обществото”, “Защитавайки Земята”, “Философия на Социалната екология”, “Третата революция”1. Участва и в редакционните колегии на списанията “Our Generation”, “The Journal of Anarchist Research”, “Society and Nature” и теоретичния бюлетин “Green Perspectives”.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *