Себастиан Фор (1858 – 1942)

печат

Огюст Луи Себастиан Фор, роден в Сент Етиен в католическо семейство от средната класа, получил добро образование в католическо училище и подготвян за свещеник, след смъртта на баща си работи в застрахователния бизнес. Няколко години по-късно загубва вярата си и става социалист. Първоначално членува в Работническата партия (марксисти), но под влиянието на Кропоткин, Елизе Реклю и Жозеф Тортелие възприема идеите на анархизма.

Макар че никога не е претендирал за някакъв собствен принос в анархистичната теория, той е много добър оратор, агитатор и популяризатор на безвластническите идеи. Привърженик на умерената линия в движението той защитава еклектичното виждане за обединяване на всички тенденции. Въпреки че не се включва в младото тогава синдикално движение от края на 90-те години на XVIII век, самият той е бил активен трейд юнионист. Никога не е бил индивидуалист, но възприема сериозно анархистичния индивидуализъм. Бил е против насилствените методи, но е симпатизирал на тези които ги използват. Той не е бил теоретик в истинския смисъл на тази дума, но често е обискиран, арестуван, даван под съд и дори лежи в затвора заради своята дейност.

Отначало е тясно свързан с Луиза Мишел, но по-късно става един от най-известните анархисти във Франция. През 1894 е обвиняем в „процеса на тридесетте“ – един неуспешен опит на френските власти да разрушат анархистичното движение, като обвинят неговите водачи в криминална конспирация. Списвал е и е редактирал много вестници и списания, най-важните от които са „Le Libertaire“ (седмичник 1895-1914), който издава заедно с Луиза Мишел, „Journal du Peuple“ (1899) и „Le Quotidien“ (всекидневник 1901-1902). През 1904-1917 в Рамбуйе, край Париж, той създава свободното училище „Кошерът“.

След първата световна война подновява издаването на „Le Libertaire“ (1919-1939). През 1921-ва той е един от основните критици на „комунистическата“ диктатура в Съветския съюз. През януари 1922 започва издаването на „La Revue Anarchiste“ месечно списание на френското анархистично движение между двете световни войни. В края на двадесетте се противопоставя активно на сектанството, както на платформистите, така и на техните критици, като предлага създаването на организация на принципа на синтеза в която да членуват както анархистите индивидуалисти, така и анархокомунистите и анархо-синдикалистите. През 1928-ма помага за основаването на Асоциацията на федералистите анархисти и на техния вестник „La Voix Libertaire“. През 30-те участва активно в движенито за мир, като почетен член на Международната лига на борците за мир. Умира през 1942 в Роян, близо до Бордо.

Освен неизброимите статии, речи, лекции и беседи, много от които са отпечатани като брошури1, а някои са събрани и като книги, както и няколкото анархистки и атеистки памфлета, неговият най-важен труд е амбициозната трилогия състояща се от книгите: „Световната болка: либертарната философия“ обяснение на проблемите породени от властническия принцип, публикувана в 1895 г.; „Шарлатаните: либертарната философия“ разобличаване на лъжливите решения на проблемите предизвикани от принципа на властта (непубликувана); и „Моят комунизъм: световното щастие“ – виждане за социалната революция, издадена 1921 г. В 1923 публикува „Религиозната заблуда“ – цялостна критика на религията. През 1926 се захваща за най-амбицозния си проект – съставянето на „Анархистична енциклопедия“, една от най-впечатляващите и стойностни анархистични публикации, които някога са издавани. Издаването започва от 1927-ма като поредица от няколко части, като през 1932-ра достига няколко дебели тома. Целият труд се състои от около 3000 страници голям формат, от материали писани от най-известните теоретици на анархизма от цял свят.  Фор е главния редактор, както и автор на много от най-важните статии.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *