Анархизъм и неравенство

печат

(или анархизмът като гледище, засягащо пряко теорията за социалната стратификация)

Анархизмът е социално учение (определя се за такова, тъй като в себе си съдържа една всеобхватна концепция от философски, социологически, антропологични, психологически, политически непротиворечящи си възгледи)

, което изучава, анализира и обобщава обществените проблеми, стремейки се да даде решение на всички тях чрез своята универсална концепция за обществено устройство, която се нарича анархия.

 

Думата анархия идва от древногръцки. „Архон” значещо власт, а отрицанието „Ан”, дава смисъла й на без-власт. Затова синоним на думата анархия е безвластие.

С утвърждаването и развитието на безвластническите идеи през 19 век, противниците на учението, налагат друг смисъл на думата анархия, като хаос и безредие, позовавайки се на древногръцкото „наркхос” (ред) и съответно отрицанието му „анаркхос”, значещо безредие.

В древногръцката философия различните автори използват в различен смисъл думата анархия. Автори като Есхил, Тукидид, Еврипид, Ксенофонт, Аристотел и византийските автори и историци Климент Александрийски, Григорий Насийски, Йоан Златоуст, Прокопий Кесарийски, Псевдомаврикий и др., използват думата в първото й значение. Други като Софокъл, Есхил, Плутарх, Платон гравитират около второто. Известни са и други значения на думата като независимост (Аристотел), незаемане на никаква длъжност (Епиктет), безначало (Иполит), езичество (Григорий Богослов) и др.

За анархизма като учение, така както го е формулирал Пиер-Жозеф Прудон, е характерен само първия смисъл на думата (безвластие) и всеки който е притежава най-малка обща култура прави тази очевидна разлика. По-късно Пьотр Кропоткин прибавя към значението на думата и „традиция за съпротива и свободомислие”. От съвременните теоритици Ноам Чомски определя анархията като съдържание на „основните елементи на човешката природа: солидарност, взаиомопомощ, симпатия, загриженост за другите”.

Философско виждане за света

Анархистите поставят в центъра на вселената човека. За да се развие той най-добре и за да достигне съвършенство, всичко което пречи на развтието му следва да бъде премахнато. Тъй като човекът живее в общество и е в непрекъсната близост до себеподобните си, то отношенията в това общество не трябва да пречат на това негово развитие. Т.е. обществото трябва да е организирано така, че да не се пречи на никого. Главен проблем в това развитие, анархизма вижда във властническите отношения и в държавата като форма на организация.

Свобода

Анархистите се борят за свободно и безкласово общество. Алфа и омега на техните борби е свободата.

Свободата е биологична нужда, закон на живота. Всяко живо същество, дори и най-нисшето, макар и несъзнателно се стреми към свобода.

В историята на човешкото общество свободата, стремежът към свобода определят и характеризират цялото развитие на човечеството. Тя се явява главен фактор на прогреса.

Като фактор в социалните отношения, свободата винаги е означавала напредък, разцвет на културата и успех във всички области на знанието.

Свободата се извлича от човешкото отношение. Вън от човешкото общество, тя е безмислена или деградация на човешкото. Човек е действително свободен само когато неговата свобода е доброволно призната и гарантирана от другите и намира простор и импулси за своето разгъване в тяхната свобода. Затова, анархистите смятат за лъжа, че свободата на едни ограничава свободата на останалите.

Човек може да се свободен само сред свободни хора. Робството само на един е вече оскърбление на човечността и и отрицание свободата на всички. За това техен девиз е: Нито роб, нито господар!

За анархисите свободата означава:

гарантиране на условия за пълно развитие на интелектуалните, емоционалните и волеви заложби у всеки индивид – мъж или жена

неотменимо право на всеки да действа съобразно своя разум, съвест и воля при решаването на различни обществени проблеми

създаване на материални и организационни възможности, позволявщи реалното участие на всеки при вземането на решения.

Анархистите се смятат за единствените привърженици на свободата, защото свободата може да съществува в истинския си смисъл извън рамките на всяка власт.

Солидарност

Подобно на свободата, солидарността е също биологична нужда, инстинкт и закон на живота. Проявите на солидарност, взаимопомощ, жертвователност са наблюдавани непрекъснато през всички времена, независимо за какъв организъм става въпрос. Пръв изразител на това е Чарлз Дарвин в своята книга „Произход на човека”, като определя социалността и солидарността като биологичен закон. По-късно Пьотр Кропоткин в защита на дарвинизма от нео-дарвинистите които твърдят, че в основата на еволюцията е биологичната борба и конкуренцията. Това Кропоткин прави в книгата си „Взаимопомощта като фактор на еволюцията”, която книга дава ново учение в биологичната наука, а е и основа в анархисткото виждане.

Солидарността се проявява успоредно със свободата. Те са ярко очертани и взаимносвързани в обществото и представляват две страни на едно и също явление. Свобода нез солидарност става невъзможна, солидарност без свобода е немислима в общество, което се развива и процъфтява в стопанско и културно отношение.

Обществото не може да реализира солидарността между всички свои членове, при наличие на власт и йерархично разделение на хората.

Никой не може да отрече, че както и свободата, така и солидарността са винаги принцип на обществените отношения и въпреки властта и неравенството, те са основни за човешкото развитие.

В анархистката концепция солидарността заема първо място и тя характеризира много повече философията на анархизма, отколкото свободата, без да става дума за тяхното противопоставяне. Такова е мнението на най-известните му теоритици Уилям Годуин, Пиер-Жозеф Прудон, Михаил Бакунин и Пьотр Кропоткин.

Равенство

Свободата, обаче, е неосъществима без икономическо и социално равенство. Нещо повече – без него тя е измама и гавра с народните стремежи и мечти. Равенството не означава нивелиране на индивидуалните разлики или на интелектуалния, морален и физически облик на отделните личности. Напротив, точно това разнообразие на капацитетите и силите, на индивидите, половите и възрастите, на расите и народностите представлява богатството на народа и човешкия род, към който принадлежи всеки един индивид. Икономическото и социалното равенство не изисква също нивелирането на личните доходи, когато те са продукт на труда, капацитета и творческата енергия на всеки един.

Равенството изисква само такава организация на обществото, при която всеки индивид още с раждането си намира равни средства и възможности за развитието, възпитанието и образованието си, през детството и юношеството си, а по-нататък и за упражняване на различните сили дарби, които природата е заложила в него за труд и творчество.

Само социално-икономическото равенство дава въз-можност за изпъкване на всички индивидуални неравенства у хората.

В анархизма равенството се явява не само естествено право, но също и главно условие за осигуряване на обществената лична свобода, за отношенията на пълна обществена солидарност, както и за пораждането и поддържането на чувството за справедливост, основа на обществения морал и човешката етика изобщо.

Равенството е анти-авторитарно, безвластническо, защото там където има авторитет и власт, няма и не може да има равенство.

Във връзка с това Бакунин казва една от най-известните си мисли: „Свобода без равенство, значи привилегия и несправедливост.”

Справедливост

Според Прудон „справедливостта е нерушимата мярка за всички човешки постъпки”.

Свободата на всеки може да се реализира само в равенството на всички. Реализирането й в условията на фактическо-икономическо и социално равенство е справедливост.

В книгата си „Изследвания върху справедливостта в политиката и влиянието й върху добротелта и всеобщото щастие” на Уилям Годуин за първи път е разгледал справедливостта в безвластническите си схващания: „Справедливостта включва в себе си всички нравствени задължения… Всеобщата справедливост и взаимната полза съединяват по-силно хората, отколкото какъвто и да е подписан или печатен пергамент” (закон). Кропоткин в „Етиката” дава следната формула: „Без равенство няма справедливост, а без справедливост няма нравственост”.

Справедливостта е идентификацията на другите със себе си, т.е. поставянето на мястото на другите. Кропоткин по случая казва: „Прави на другите това, което искаш и те да ти направят при същите обстоятелства”.

Справедливостта е нравствен принцип. Нравствената наука е установила по безспорен начин, че морала има три степени на проявление. Първата и най-проста е социалният инстинкт. Втората която се проявява само у човека и е плод на интелектуално обобщение, обусловено от социалния инстинкт – това е справедливостта. Третата най-висша степен е самопожертването.

Свободна инициатива

Свободната инициатива като извор на творчество и условие за всестранно развитие, е основен принцип на безвластниците. Нейното пълно проявление е възможно само при липса на власт. Властта, която кара обществото да се съобразява с нейните закони и норми, убива почти всеки зародиш на инициатива и за сметка на това налага отчуждение и апатия. Свободната инициатива няма нищо общо с частната инициатива, защото зад втората се крият властнически амбиции за добиване на лична изгода или привилегия.

Свободен договор

Разгледаните досега принципи на безвластието: свобода, солидарност, равенство, справедливост и свободна инициатива намират своето съгласуване, координиране, хармонизиране в т.нар. свободен договор, който играе ролята на неписан приет ангажимент за спазване на горните принципи.

Федерализъм

Федерализмът представлява онзи принцип, който дава живот на свободния договор. Той представлява динамиката, начинът на функциониране на обществото, осигуряващи свободата, солидарността, равенството, справедливостта, инициативата и съглашенията между хората. Това е принципът, осигуряващ пълното проявление и пълното развитие на личността, съгласувано с най-високото развитие на доброволното сдружение, за всички цели и задоволяване на всички нужди.

Федерализмът признава личната свобода, на първо място и след това колективната.

Безвластие

Всички тези 7 принципа дотук, определят основните принципи на безвластието. От тях се вижда, че безвластието не е нихилизъм, не е просто отрицание на всичко съществуващо, защото всички негови принципи са извлечени пряко от обществото.

Комунизъм

Анархистите считат, че всичките гореизложени принципи се считат за невъзможни без:

премахването на всяка собственост (частна или държавна), която позволява на едни да паразитират за сметка на експлоатацията на другите и замяната й с колективното притежание на средствата за производство, транспорт, комуникаци и иразпределение.

премахване на наемния труд, т.е. продажбата на едни на пазара и купуването и употребата им от други срещу надници и заплати и замяната му със свободния труд в една обществена организация, изградена върху свободното и доброволно съюзяване на производителите и консуматорите с оглед взаимната им изгода и афинитета между тях.
докато развитието на новите технологии и производството на блага, съобразено с нуждите на всеки индивид и колектив не направи възможен принципа „От всеки според възможностите, на всеки според нуждите”, анархистите са за едно равно разпределение на благата, съобразено с волята на общността, в която работи и живее всеки индивид и броя на членовете на неговото семейство.
Обществото, базиращо се върху горните принципи, организация и форми на собственост и трудм функциониращо отдолу нагоре, от периферията към центъра, където автономията и самоуправлението на териториалните и производствени единици, както и тези на отделните личности, намират своето разширение до безкрайност в тяхното доброволно асоцииране и свободно федериране, където чрез солидарността и взаимопомоща между индивидите, групите и народите са създадени условия за преодоляване на господстващите обществени и лични отношения, пронизани от властолюбие, егоизъм, алчност и отчужденост, такова общество анархистите наричат свободен или безвластнически комунизъм.

Безбожие

Паралелно с безвластието, т.е. отричането на властта налагана от един индивид на друг, анархистите отричат и вярването в бога, т.е. власт на бога над човека. Самата идея за бога е в пълно противоречие с основните принципи на безвластието. Анархизмът е първото учение, което отрича систематично бога на базата на обществени принципи.

Все още в много държави се смята, че властта произтича от бога и всичко се прави в името божие – войни, закони, робство. „Всички религии са жестоки и всички се градят на кръв”./Бакунин/

Религията води в пасивната си част до покорство и смирение, а в агресивната си до фанатизъм. В този смисъл „религията е колективна лудост”/Бакунин/.

Науката и прогреса са в разрез с религията. „Знанието прави наука, невежеството религия”/Кропоткин/

Религията е в разрез със свободата. „Без бог, без господар – значи свободен човек”/Гео Милев/.

Отрицание на държавата

Анархистите доказват в тяхната теория, а марксистите в тяхната практика, че общество базирано на горните принципи, не може да съществува редом с държавата. Безвластническият комунизъм и държавата се изключват взаимно. Или – или.

Държавата (нейният апарат и институции) е построена върху принципа на йерархията, командването и подчинението, на привилегиите и паразитизма. Тя е враг на свободата и инструмент за поддържане на икономическото и социално неравенство с помощта на насилието, законите и измамата. По силата на това властниците и привържениците на държавния ред и организация на обществото, са неразделна част от господстващите и експлоататорски класи.

Затова анархистите са противници на всяка власт,  на всеки деспотизъм. Те отхвърлят всякакви властнически теории в днешното общество, независимо дали са инспирирани от марксизма, фашизма, клерикализма, монархизма, либерализма или „представителната демокрация”. Те считат, че разрушението на властта, на авторитета, трябва да започне с разрушението на псевдонаучните теории на властта. Оттук следва и нашата борба срещу религиите и мистицизма, дори когато те се прикриват с науката.

Анархизмът е за премахването на държавата: на нейната законодателна, изпълнителна и съдебна власт, на нейния йерархически и бюрократичен административен апарат, на нейните репресивни институции – армия, полиция и затвори и заменянето им с една обществена организация, базирана върху Федерация на общините и прякото участие на гражданите в решаването на техните обществени проблеми. Такава организация се нарича анархия.

Революция

За създаването на такова общество е необходима радикална и глобална, разгъваша се в дълбочина и ширина СОЦИАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ, която да разруши устоите на днешния обществен „ред”, да ликвидира институциите на подтисничество и грабеж и премахне икономическото, политическото и духовното господство на човек над човека, а на тяхно място да се изгради безвластническо общество базирано върху основните човешки принципи – свобода, равенство, солидарност и справедливост.

Същевременно в хода на революцията хората ще създават новите социални и икономически структури и отношения, гарантиращи тяхната свобода, равенство и братство.

Революцията, чиято цел е не вземането на властта, а решаването на социалните въпроси, може да завърши в световен мащаб. Затова анархистите са врагове на национализма, шовинизма, империализма и расизма най-напред в собствената родина и след това вън от нея. Затова анархистите приемат другите народи за техни братя, а не за врагове и работят за премахването на границите. Затова са солидарни с всяка борба (и в най-отдалечената точка на планетата) срещу днешния обществен строй. Това убеждение и поведение се нарича ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗЪМ.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *