Бакунин за революцията, първа беседа

печат

В: Темата на настоящата ни беседа ще бъде революцията. Какво разбирате под думата „революция”? Какво е това революция?

Бакунин: „Революцията не е детска игра, не е академически дебат, който нанася смъртоносни удари единствено по самолюбието, нито е литературен конкурс, където се лее само мастило.

Революцията, това е война, а по време на война се руши и се убиват хора. Разбира се, много е тъжно, че човечеството не е изобретило по-мирна форма на прогреса, но досега всяка нова крачка напред в историята се е раждала в кръвта. Между другото, реакционерите в това отношение не могат да обвиняват революцията. Те винаги са проливали повече кръв, отколкото тя.” (Т. 3, с. 12, „Бернские медведи и петербургский медведь”).
„Революция, това е премахване на държавата.” (Т. 2, с. 69, „Кнуто-Германская империя и социальная революция”).

В: Ние обикновено различаваме два вида революции – социална и политическа. Какво е социалната революция според вашите разбирания?


Бакунин: За да бъде дадена ясна представа за моите разбирания относно социалната революция, ще разгледам един факт от френско-пруската война.
„На едно събрание на левите, 23 и 24 август, в което взели участие Тиер и няколко водещи членове на левия център, било изразено намерение да се премахне министерството. Тиер настоявал да не се прави това и накрая ги попитал: „Но с какво ще го замените, какви хора ще назначите в министерските кабинети?”. Нечий глас, не знам чий, отговори: „Кабинет няма да има, ще управлява изцяло въоръженият народ чрез свои делегати” – само ако в тези думи не отсъства всякакъв смисъл, то би могло да означава следното: Национален и ограничен революционен конвент – не Учредително Събрание със законен образ и съставено от делегати на всички френски кантони, а конвент, съставен от делегати на градовете, които ще извършат революцията. Не знам кой изказа тази безумна мисъл и на кого принадлежеше гласът, който се разнесе из „съвета на мъдреците”. Може би беше магарето на Валаам или някое невинно върховно животно на гамбетите? Но, несъмнено, магарето говореше по-добре от своя пророк. Това, което предлагаше това магаре, беше именно социална революция.” (Т. 5, с. 147, „Писма до французина”) При тези условия „работническите маси ще отхвърлят от себе си окончателно ненавистното, вековно иго, ще разрушат из основи буржоазната експлоатация и основаната върху нея буржоазна цивилизация, а това означава тържество на социалната революция, унищожение на всичко, което се нарича държава”. (Т. 1, с. 79, „Държава и Анархия”)

В: А какво ще кажете за политическата революция?
Бакунин: „… Всяка политическа революция, която не си поставя за цел постигането на незабавно икономическо равенство е от гледна точка на народните интереси и права, нищо повече от лицемерно и прикрито реакционерство.” (Т. 5, с. 83 „Писма до патриотизма”)

В: Значи, според вас, политическата революция не трябва да предшества социалната – и едната, и другата трябва да бъдат извършени едновременно?
Бакунин: „Немските социалисти са почти единодушни, че политическата революция трябва да предшества социалната революция, което според мен е генерална грешка, защото всяка политическа революция, която се извърши преди (и следователно без) социална революция, би била една буржоазна революция. А буржоазната революция може само да подпомогне въвеждането на буржоазен социализъм; т. е. тя неизбежно ще доведе до експлоатация на пролетариата, може би по-лицемерна и по-изкусна, но не по-малко задушаваща и угнетяваща.” (Т. 5, с. 225 „Писма до французина”)

В: В какво се състои социалната революция? Каква е нейната програма?
Бакунин: „Социалната революция трябва да постави край на старата система на организация, основана на насилие, като предостави пълна свобода на масите, комуните, федерациите, както и на отделните индивиди и да унищожи веднъж завинаги причините за каквото и да е насилие – самото наличие на държава, чието сваляне ще завлече след себе си цялата несправедливост на юридическото право и всичките лъжи на различните култове – въпросното право и култове никога не са били нищо друго освен услужливи санкции в услуга на насилието (моралното и физическото) – те осъществяват, поддържат и поощряват държавата.” (Т. 4, стр 285 „Парижката комуна и разбирания за държавата”)
„Унищожението на всеки вид експлоатация, както и унищожението на всякакъв вид политическо, юридическо и правителствено-административно подтисничество, т. е. унищожението на всички класи посредством икономическото изравняване на всички хора и унищожаването на последната опора на класите – държавата. Това е програмата на социалната революция.” (Т. 1, с. 118, „Държава и Анархия”)

В: Какъв трябва да бъде характерът на една социална революция: национален или интернационален, универсален?
Бакунин: „Характерът на социалната революция е универсален… Социалната революция не може да бъде революция на един народ – тя по дефиниция е интернационална.” (Т. 1, с. 75, 119, „Държава и Анархия”)

В: Защо социалната революция задължително трябва да има интернационален характер? Не е ли възможно тя да победи в една отделна страна?
Бакунин: „В съвременната политическа, юридическа, религиозна и социална организация, при най-цивилизованите страни, икономическото освобождение на работниците е невъзможно. Следователно, за да може да се постигне това освобождение, е необходимо да се разрушат всички съвременни институции: държава, църква, юридически форум, университет, армия и полиция, които не са нищо друго освен издигнати от правителството стени срещу пролетариата. Не е достатъчно те да бъдат разрушени в една страна, тъй като съществува международна „солидарност” между институциите на различните страни, както и много силни техни международни съюзи.” (Т. 4, с. 67, „Организация на Интернационала”)

В: При това положение как тогава е възможно да се извърши революцията: международен заговор, въстание или по някакъв друг начин?
Бакунин: „Революцията не е нещо, което може да бъде импровизирано. Тя не се прави по волята нито на отделни личности, нито даже на най-могъщите федерации. Тя, независима от всяка воля и от всяка конспирация, винаги става факт в хода на самите събития. Те вече могат да бъдат предвидени, понякога предусетени, но никога не бива да се ускорява техният взрив.” (Т. 4, с. 21, „Политика на Интернационала”)

В: В такъв случай ролята на личността в революцията е равна на нула и освен това аз при това положение не виждам причина в необходимостта от организация, например Работническия Интернационал – според вашите виждания той е абсолютно ненужен.
Бакунин: Що се отнася до ролята на личността в революцията, нещата стоят по следния начин: „времето на великите политически личности отмина. Когато работата е била да се свърши една политическа революция, те са били на мястото си. Политиката има за цел да се образува и запази една държава, а „държава” означава господство от една страна и подчинение от друга. Крупните политически личности са необходими на политическите революции – в една социална революция, те не просто не са нужни, а даже определено вредят и са несъвместими със самата цел, която преследва революцията – освобождението на масите.
Така, в революционната дейност, както и в труда, колективът заменя личността.” (Т. 5, с. 211-212, „Послание до моите италиански приятели”)
Що се отнася до организацията, тя е необходима, „за да може в момента, когато, настъпилата по естествения ход на събитията революция избухне, да се намери реална сила, която да знае какво трябва да се направи, да бъде способна да вземе революцията в ръцете си и да й даде направление, което да е спасително за народа – сериозна международна организация на работниците от всички страни, способна да замени умиращия свят на държавата и буржоазията.” (Т. 4, с. 22, „Политика на Интернационала”)

В: Кое е първото и основното условие за появата на социална революция?
Бакунин: „Публичният и частният фалит – първото условие за социално-икономическата революция” (Т. 1, с. 92, „Държава и Анархия”)

В: Какво трябва да се направи, когато революцията наближи?
Бакунин: „Държавата няма да падне сама, тя можа да бъде разрушена единствено от общонародна, общосъюзна, интернационална социална революция.
Да се организира народната сила – това е едиствената задача на хората, които искрено желаят освобождението.” (Т. 1, с. 113-114, „Държава и Анархия”)

В: Ако революцията сама съзрява, то кои фактори способстват това съзряване? Може би нищетата, недоволството, отчаянието на масите?
Бакунин: „Не зависи толкова от нищетата и недоволството, а от вярата на работническите маси в справедливостта и възтържествуването на техните идеи. Откак съществуват политическите общества, масите винаги са били недоволни и са били бедни, защото всички политически общества, всички държави, всяко управление (както републиканското, така и монархисткото), от началото на историята до наши дни винаги са били основани (с различна с
тепен лицемерие) на нищетата и принудителния труд. Както от материалните блага, така и от политическите и обществени права винаги са се ползвали привилегированите класи; на трудещите се маси във всички политически общества, винаги са се падали материалните бедствия, презрение и насилие от страна на господстващите класи. Оттук идва и тяхното недоволство.
Но това недоволство рядко е предизвиквало революции. Виждаме, че има народи, доведени до крайна степен на нищетата, но те мълчат. От какво се получава това? Да не би да са доволни от своето положение? Ни най-малко. Това се получава, тъй като при тях липсва осъзнаване на техните права, както и вяра в собствената сила. По тази причина, те в продължение на векове си остават безпомощни роби.” (Т. 4, с. 213-214, „Писма до французина”)
От неорганизираните и обезглавените работнически маси не може да се очаква революция. Такива маси „ще пасат трева и, подгонени от глад, ще работят като каторжници, за да обогатят своите господари. Има да чакате революция от народни маси доведени до такова състояние…!” (Т. 4, с. 219, „Писма до французина”)
„Нищетата не е достатъчен залог за една революция. Дявол знае какво не може да изтърпи един човек, когато, заедно с нищетата, нечуваните лишения и бавната гладната смърт, той също е награден и с тъпоумие… Такъв човек ще умре, но няма да се разбунтува.” (Т. 1, с. 94, „Държава и Анархия”)

В: От отговора ви си правя заключението, че инициативата за Социална революция е в ръцете на народа, работниците и селяните, тъй като те са най-угнетените в съвременното общество?
Бакунин: Неоспоримо е, че на народа принадлежи инициативата за новото революционно движение. (Т. 3, с. 144-155, „Феодализъм, социализъм и анти-теологизъм”)
Но за да се вдигнат селяните, задължително трябва инициативата за революционно движение да е в градските работници, тъй като само те в настоящия момент събират в себе си инстинкт, ясно съзнание, идея и осъзната волята за социална революция. Следователно цялата опасност, грозяща съществуването на държавата, в дадения момент е съсредоточена най-вече в градския пролетариат. (Т. 4, с. 213, „Писма до французина”)

В: Ако, както казвате, пролетариатът „събира в себе си инстинкт, ясно съзнание, идея и осъзната воля за социална революция”, то необходимо ли е работниците да започнат революцията заедно със селяните?
Бакунин: Организирайте градския пролетариат в името на революционния социализъм и едновременно с това го обединете в една обща подготвителна организация със селяните. Въстанието на градския пролетариат не е достатъчно – така това би била една политическа революция, която неизбежно ще насочи срещу себе си една естествена и законна реакция от селяните, която ще задуши революцията, както стана неотдавна във Франция. Единствено една всеобхватна революция е достатъчно силна, за да отхвърли организираната сила на държавата, поддържаща с всичките си ресурси богатите класи. Но всеобхватната революция – това е социалната революция, т. е. революция едновременно и в градовете, и в селата. Именно това е необходимо да се организира, защото без предварителна организация и най-мощните елементи са безсилни и нищожни. (Т. 5, с. 202, „Послание към моите италиански приятели”)

В: Без да обръщате внимание на това, че селяните са невежи, суеверни, набожни, поддават се на попското влияние, консервативни са и са страстни защитници на частната собственост, вие твърдите, че е напълно необходимо обединението им в една организация с работниците. Защо? Нима от селяните зависи социалната революция?
Бакунин: Главният аргумент на градските работници срещу селяните е алчността на последните, техният груб егоизъм и привързаността им към собствеността им над земята. Работниците, обвиняващи ги във всичко това, са длъжни да си зададат въпроса: а кой не е егоист? Кой в съвременното общество не е алчен, в този смисъл, че той държи на някакво неголямо състояние, което му гарантира в съвременния икономически хаос, безжалостен към всички, неговото съществуване и съществуването на неговите близки? Селяните не са комунисти, това е факт, тях ги е страх и ненавиждат привържениците на преразпледелението на благата, защото те имат какво да запазят, в краен случай даже във въображението си, а въображението е велика сила, която обикновено не се зачита достатъчно в обществото. Работниците, преобладаващото мнозинство от които няма нищо, са много по-склонни към комунизъм от селяните. Това е напълно нормално; комунизмът на едните е точно толкова естествен, колкото индивидуализмът на другите – нито едните, нито другите имат нещо, с което биха могли да се фукат или заради което да презират другите – и едните, и другите заедно с идеите си и страстите си са продукт на различна среда, от която произхождат. А и самите работници – всички ли са комунисти?
Не бива да бъдат презирани селяните, необходимо е да се установи революционна поведенческа линия, обхождаща трудностите, която не да попречи на техния индивидуализъм и да ги подтикне към реакционерство, а напротив, която да подпомогне триумфа на революцията.”

В. Без да обръщате внимание на това, че селяните са невежи, суеверни, набожни, поддават се на попското влияние, консервативни са и се явяват страстни защитници на частната собственост, вие твърдите, че е напълно необходимо обединението им в една организация с работниците. Защо? Нима от селяните зависи социалната революция?

Бакунин: …

„Няма защо да заставаме срещу селяните и да ги презираме, нужно е установяването на революционна поведенческа линия, която да заобикаля трудностите и която да не тласка селяните към реакцията, а напротив – да ги присъедини към революцията. Приятели, запомнете нещо и си го повтаряйте колкото може по-често, ако трябва по десетки пъти дневно – от тази поведенческа линия зависи изходът на революцията: нейното падение или тържество. …Градският тероризъм е срещу селата. Това е превъзходно средство, използвано и обгрижвано от нашите другари, работниците от големите центрове във Франция, което те не забелязват, а даже и не подозират, че са заимствали това оръжие на революцията (за малко да кажа „на реакцията”) от арсенала на революционното якобинство. Ако имат нещастието да използват това оръжие ще се убият, нещо повече, ще убият самата революция. Защото неизбежното последствие на подобни действия е, че цялото население на селата, 10 млн. селяни ще се хвърлят точно в обратната посока и със своята огромна и непобедима маса ще усилят реакционния лагер.

В това отношение, а и в много други, смятам за щастие за Франция и за световната социална революция нахлуването на прусите. Ако не беше то и ако революцията беше протекла без него, френските социалисти щяха да се опитат още веднъж, този път само за себе си, да извършат държавен преврат. Това щеше да бъде напълно нелогично, фатална крачка за социализма, но естествено, че това щяха да се опитат да направят – до такава степен са пропити от якобинските принципи. Следователно, измежду всички мерки за спасение на обществото, те биха се опитали да наложа комунизма или колективизацията на селяните. Биха въоръжили срещу себе си цялата селска маса и за да потушат селския бунт щяха да бъдат принудени да прибегнат към огромна въоръжена сила, добре организирана и дисциплинирана. Биха дали армия на реакцията и биха образовали военните реакционери, честолюбиви генерали в своята собствена среда. С помощта на тази солидна държавна машина скоро биха се сдобили и с държавен машинист – диктатор или император. Всичко това неизбежно ще се случи с тях, към това ни навежда логиката – не капризното въображение на някой-си, а материалната логика, а тя никога не бърка.” (Т.4, стр.178-180, „Писма да французина”)

В. Какво трябва да се направи, за да застанат селяните на страната на революцията, а не на реакцията?

Бакунин: „Има само един начин – да се революционаризират селата точно така както и градовете. А как може да се направи? Единствената класа, която наистина носи в недрата си революцията е класата на градските работници. Но как работниците ще се заемат с революционаризирането на селата?” (Т.2, стр.48, „Кнуто-Германская Империя и Социальная Революция”)

„Необходимо е в селата да бъдат изпратени независими отряди, в ролята на пропагандатори

… Пропагандаторите трябва да бъдат най-революционно развълнуваните и организирани. Те трябва да носят революцията в сърцата си, за да бъдат в състояние да я подбудят около себе си. Затова те трябва да си намерят система и поведение, в съответствие със своята цел. Каква им е целта? Не да налагат революцията, а да я мотивират. Революция, която е наложена от официални декрети или въоръжена тъка, престава да бъде революция и неизбежно подтиква към реакция.

В същото време независимите отряди трябва да се покажат пред селата като внушителна сила, подтикваща към уважение, разбира се, не за да упражнява насилие над селяните, а за да премахне у тях всеки подтик да им се подиграват или да не им обръщат внимание, което би се случило с индивидуални пропагандатори, които не внушават респект. Селяните са донякъде груби, а грубите хора с лекота могат да бъдат увлечени от престижа и проявата на сила, но след това могат и да се разбунтуват, ако тази сила им налага условия, далечни от техните инстинкти и интереси.” (Т.2, стр.49-50, „Кнуто-Германская Империя и Социальная Революция”)

В. От вашите думи става ясно, че революцията, при определени условия, може да престане да бъде революция?

Бакунин: Да. „Революцията престава да бъде революция, когато вместо да мотивира свободните проявления на масите, възбужда реакцията в недрата им. Средството и условието, ако не главна цел на революцията, е унищожението на принципите на властта във всичките й прояви: пълно унищожение на политическата и юридическата държава, защото държавата, младата сестра на църквата, както прекрасно я нарича Прудон, е историческо освещаване на всичко деспотично и всички привилегии, политическо основание за всяко икономическо и социално робство, самият център и същност на реакцията. Когато в името на революцията някои искат да създаде държава, била тя и временна, те създават реакционерството и работят в полза на деспотизма, за установяването на привилегиите и против равенството. Това е ясно като бял ден.” (Т.2, стр.56, „Кнуто-Германская Империя и Социальная Революция”)

В. Ясно ми е, че социалната революция, завличаща след себе си стария свят, е страшна не само за предметите, но и за хората. Кажете, няма ли друг път към свободата на народа?

Бакунин: „Тези, които искат наистина искрено пълната еманципация на народните маси, ще тръгнат с нас по пътя на социалната революция, тъй като друг път за завоюването на народната свобода няма.”(Т.1, стр.132, „Държава и Анархия”)

В. Кога и как могат да се удовлетворят страстите на социалната революция?

Бакунин: „Ще бъде удовлетворена тогава, когато се премахне държавното насилие, последната крепост на буржоазните интереси. Никоя власт, в каквато и да е демократична форма, била тя и най-красивата политическа република, народна единствено в лъжата, известна като „народно представителство”, с невъзможност да даде на народа това, от което той има нужда, тъй като всяка държава, даже най-демократичната, даже мнимонародната държава, измислена от Маркс, в своята същност не е нищо друго освен управление на масите отгоре-надолу, като че ли управляващите са по-наясно от самия народ за неговите интереси.”(Т.1, стр.83-84, „Държава и Анархия”)

В. Може ли социалната революция да се удовлетвори само с едното разрушение? Някой анархисти се уповават на вашия лозунг „Духът на разрушение е творчески дух” – смятат, че тяхното дело е дело на разрушение, а създаването оставят на следващото поколение. Смятате ли, че са прави или не?

Бакунин: „Тази единствено отрицаваща страст далеч не е достатъчна, за достигането на висотата на революционното дело. Но без нея е немислимо и невъзможно, тъй като не може да има революция без широко и страстно разрушение, спасително и плодотворно разрушение, защото именно от него и единствено след него се зараждат и възникват нови светове.”(Т.1, стр.90, „Държава и Анархия”)

В. На мен все пак не ми е ясен вашият отговор. Искам да знам, може ли анархистът да се базира на разрушението, без да се тревожи какво ще бъде създадено на мястото на разрушеното, с една дума, може ли да се стремиш към разрушение, без да имате план за построяването на нов обществен строй?

Бакунин: „Никой не може да се стреми към разрушение, без да има даже някаква далечна идея, правилна или лъжовна, за новия строй, който ще се появи след това и колкото по-ясно си представя картината на бъдещия живот, толкова по-голяма е разрушителната сила, и колкото по-близка до истината е неговата представа за бъдещето (т.е. колкото повече съответства на необходимото развитие на съвременния социален свят), толкова по-спасителни и полезни са резултатите на неговите разрушителни действия. Разрушението винаги е обусловено, не само в същността си и в степента на интензивност, а и в способите, пътищата, средствата и положителния идел, който съставя неговата душа и му дава първия тласък.” (Т.5, стр.36, „Протестът на Алианса”)

В. След като социалната революция е неизбежна, то интересно ми е да знам мнението ви – в коя страна тя ще протича с най-отчаяна съпротива?

Бакунин: „В Англия социалната революция е много по-близо отколкото си мислят. Никъде тя няма да бъде толкова страшна, тъй като няма място, където да срещне толкова отчаяна и така добре организирана съпротива, каквато оказва самата тя.” (Т.1, стр.88, „Държава и Анархия”)

В. Ако тази страшна революция носи със себе си освен свобода и смърт, и разрушение, то как да я смятаме за метод, който е нравствен и да останем нейни привърженици?

Бакунин: „Опитайте се да превърнете в социалист дворянинът, стремящ се към богатство, буржоата, искащ да стане дворянин или даже работникът, който с всички сили на душата си иска да стане буржоа. Да промените мисленето на аристократа, учения, полу-учения, четвърт-учения и т.н., тези, които понеже са прочели няколко книги, са пълни с високомерие и гледат с презрение на неграмотните маси и си въобразяват, че са призвани да бъдат част от новата държава, т.е. експлоататорската каста.

Никакви разсъждения, никаква пропаганда никога няма да бъде в състояние да промени мисленето на тези хора. За да бъдат убедени съществува само едно средство: унищожението дори на самата възможност за съществуване на привилегии, всякакъв вид господство на човек над човека и експлоатация. Това е социалната революция, която помитайки всичко, което е част от световната несправедливост, ще направи тези хора нравствени и ще ги принуди да търсят щастието в равенството и солидарността.” (Т. 4, стр. 10, 11, 15, „Политиката на Интернационала”).

Ето, както виждате, от наша гледна точка социалната революция е нравствена, тя е „велики акт на справедливостта, необходим за основаването на рационална и равноправна организация на обществото”. (Т.1, стр. 60-61, 98, 88, „Държава и Анархия”)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *