Защо анархизмът е актуален

печат

Из интервюто на Луи Декауес с Даниел Герен за списание “Тиера и либертад” от 5 май 1996 г.

Кои са полезните елементи за едно социалистическо обществено преустройство, които намирате в анархизма и на които сте се спрели във вашата антология?
В революционната практика на анархизма срещнахте ли вие елементи, които да изясняват нещата в близко бъдеще?
Кои са човешките ценности, които според Вас, образуват есенцията на анархизма?

Кои са полезните елементи за едно социалистическо обществено преустройство, които намирате в анархизма и на които сте се спрели във вашата антология?

Самоуправлението е работническата демокрация във фабриката. Работникът изпълнява две функции – като производственик отдаден на призванието си и като съпредприемач. Той престава да бъде чужд на предприятието. Престава да бъде само наемник. Получава полагащата му се част от печалбата на предприятието. Но това не е установяване на един вид колективно ръководство, напоено с егоистичен манталитет. Всичките самоуправляващи се предприятия са солидарни, взаимнозависими. Тяхната единствена цел трябва да бъде общият интерес. Трябва да се нагодят към един общ план, което не е обаче бюрократичното планиране, както е при държавния комунизъм, а план изработен отдолунагоре и приет от делегатите на различните производителни единици.

Друг конструктивен елемент на анархизма е федерализмът. Идеята за федерализма не се е родила в мозъка на някой теоретик. Тя покълва спонтанно в хода на Френската революция. Неизбежно обединени след падането на абсолютната държава, общините решават да се федерират преустроени на базата на своята националност. Празникът на федерацията, 14 юли 1790 г. изразява общата воля и единство; едно единство, от друга страна, много по-солидно отколкото наложеното от някой принц.

Тук желая да припомня, че идеите на Ленин върху националния въпрос, т.е. върху свободното самоопределение и правото на сепарация са взети от анархизма. Републиката на съветите беше по своя замисъл една федеративна република. Но всичко това си остана на книга.

Трети елемент, който анархизмът прибави по-късно към първите два и който увенча изграждането му, е революционният синдикализъм. За да се осигури солидарността и взаимозависимостта на самоуправляващите се предприятия и същевременно да насърчи общностите, първичните клетки на администрацията, е необходим един организъм, който да произхожда непосредствено от работническата класа, обхващащ, обединяващ различните дейности, по структурна форма федеративен. Това ще бъде ролята, която ще играят синдикатите. В капиталистическото общество те са просто организации за малки придобивки; интересите на трудещите се преминават в социалистическото общество в органи с една координираща задача и също така творческа – за насърчаване и възпитаване.

В революционната практика на анархизма срещнахте ли вие елементи, които да изясняват нещата в близко бъдеще?

Е, анархизмът представляваше дълго време една обикновена доктрина без възможности за приложение. След това, през нашия век идеите му бяха заложени и изпитани в революционната практика; найвече по време на руската и испанската революции.

Втората част от нашата антология, най-възторжената, защото е най-жива и най-конкретна, ще бъде, вярвам, за многото нови читатели, едно истинско откровение. Ще срещнат в нея много неща, които са им били зле познати или най-внимателно укривани.

Например изключителният епизод на селяните анархисти от Южна Украйна, под импулса на един от своите, Нестор Махно, водещи революционна партизанска война, поразяваща Червената армия, белите армии на интервентите Врангел и Деникин, установяват свободни съвети в един момент, когато съветите бяха покорени от болшевишката държава, влизат в конфликт с наложените от централната власт комисари, а накрая са унищожени от една силна Червена армия в служба на една все по-засилваща се диктаторска държава.

Друг епизод, който ми се струва малко по-красноречив, е революцията на Кронщатските моряци през месец март 1921 година. Ще намерите в нашата антология големи извадки от вестника, който бунтовниците са печатали всеки ден: “Кронщатски известия”. Тези моряци са били истински революционери. Бяха в 1917 година начело на комунистическата революция. Освен това бяха тясно свързани с работническата класа, с фабриките на Петроград, по това време най-индустриалният град на Русия. Отказват да се подчинят и да служат на болшевишката власт. Обвиняват Комунистическата партия, че се е откъснала от масите, че се е отчуждила от доверието на работниците, да се е бюрократизирала. Разобличават „опитомяването” на съветите, одържавяването на синдикатите. Атакуват полицейската машина като вредна и паразитна, която тежи върху народа и служи само за терор и упражняване на разстрели в името диктувани закони и наредби. Протестират срещу един жесток държавен капитализъм, при който работниците са само наемници, експлоатирани както преди. Предявяват възстановяването на съветската демокрация и свободни избори във всички области на живота. Така, много преди да започне царуването на Сталин, хора от народа са разобличавали с огнени слова извращението на Октомврийската революция и завземането ґ от една комунистическа държава.

Испанската революция показа, въпреки трагичните обстоятелства на една гражданска война, тъй бързо отежнена от една чуждестранна интервенция, великолепния триумф на самоуправлението, както в градовете, така и на полето. И освен това, намирането и прилагането му на практика в унисон с анархистическите принципи и необходимостите на една революционна война чрез една военна дисциплина без йерархия и чинове. Да посочим за пример фигурата на един велик воин анархист: Дурути.

Кои са човешките ценности, които според Вас, образуват есенцията на анархизма?

При анархизма ценна е личността, индивидът. Личността е свободна да се обедини, или да не се обедини. Винаги е свободна да напусне асоциацията. Един такъв пакт, според анархистите, е по-солиден и поплодотворен от известния обществен договор на Жан-Жак Русо, в който анархистите не виждат друго освен измама и обществена принуда.

Индивидът не е средство, а цел на обществото. Анархистът иска да подпомогне индивида, личността, в нейното пълно и всестранно развитие, да култивира и развие в нея всичките нейни творчески сили. Обществото, възползвайки се от тях, не ще се състои от пасивни личности или сервилни автомати, а ще бъде едно постоянно сборище на свободни сили, един конгломерат от индивидуални енергии.

От това разбиране на свободата произхожда целият анархистически хуманизъм, неговото отхвърляне на религиозната власт, както и пуританството в обичаите. В тази последна област, що се отнася до сексуалната свобода, анархистите много по-рано от Фройд, рационалистите на Рене Гуион, и екзистенциалистите са истински предтечи. •

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *