Из АБВ на анархизма

печат

Какво би станало ако изведнъж държавата изчезне и полицията престане да съществува?

Разбира се много е правдоподобно, че ако вие сте в положението да наблюдавате как група хора буквално се тъпчат, докато вие стоите гладни, щяхте да искате да имате възможност да се нахраните, и щяхте да бъдете напълно прави. И така ще постъпи всеки друг, което означава, че хората няма да защитават никой заграбил всички "добри неща" в живота – те биха искали да участват в тях. Това означава на свой ред, че бедните ще откажат да останат бедни, докато други са потънали в лукс. Това значи, че работникът ще откаже да предава произведения от него продукт на шефа, който твърди, че "притежава" фабриката и всичко което е произведено там. Това означава, че фермерът няма да позволи хиляди акра да стоят свободни, когато той не притежава достатъчно земя, за да издържа себе си и своето семейство. Това означава, че никой не ще монополизира земята или машините за производство. Тоест, че частната собственост върху "източниците на живот" няма да бъде толерирана повече. Ще бъде сметнато за най-голямо престъпление, ако някои притежават повече отколкото могат да използуват дори за няколко живота, докато техните съседи нямат достатъчно хляб за своите деца. Това значи, че всички хора ще участват равностойно в социалното благосъстояние, и че тогава всички ще помагат за производството на това благосъстояние. Накратко, това означава, че за първи път в историята право, справедливост и равенство ще триумфират, заменяйки Закона. Виждате, че отърваването от правителството, означава също и премахване на монопола на личната собственост върху производството и разпределението. Оттук следва, че когато правителството бъде премахнато, заробващата система на наемен труд при капитализма също ще трябва да си отиде заедно с него, защото те не могат да съществуват без поддръжката и защитата от страна на правителство. Такова състояние на нещата, където ще има свобода вместо правителство се нарича Анархия. Където равенството при използване на благата ще заеме мястото на частната собственост – това ще бъде комунизъм – анархокомунизъм. Това означава доброволен комунизъм, комунизъм на базата на свободния избор.

"Но нима живота в условията на анархия, при икономическо и социално равенство, означава генерално изравняване?" ще попитате вие. Не, приятели, точно обратното. Защото равенството не означава равно количество, а равни възможности Това не означава, например, че ако Смит се нуждае от храна пет пъти на ден, толкова трябва да има и Джонсън. Ако Джонсън иска три порциона, докато Смит се нуждае от пет, количеството което всеки консумира може да бъде различно, но двамата са съвършено равни спрямо възможността си всеки да консумира толкова от колкото се нуждае, толкова колкото неговия организъм изисква. Не правете грешката да идентифицирате равенството в условията на свобода с насилственото приравняване в затворите. Истинското анархистко равенство предполага свобода, а не количество. Това не означава, че всеки трябва да се храни, пие, или притежава еднакви неща, да извършва еднаква работа, или да живее по един и същ начин с другите. Далеч не е това – същността е твърде различна. Индивидуалните нужди и вкусове се различават, както се различаваме и според апетитите. Равните възможности да задоволяваме тези си нужди, съставлява истинското равенство. Далеч от "приравняването", такова равенство отваря вратата към най-голямото възможно разнообразие от активност и развитие. На човешкият характер е присъщо различието, и само репресията спрямо това свободно разнообразие се изразява в изравняване, в еднообразие и монотонност. Свободните възможности и свободното действие ще препотвърдят нашето индивидуално развитие като средство за постигане на естествените несходства и варианти. Животът в условията на свобода и анархия ще допринесе повече благоденствие за освободения човек отколкото при неговото настоящо политическо и икономическо робство. Това ще бъде само първата стъпка, подготовката към истинското човешко съществуване.

Революцията премахваща частната собственост на средствата за производство и разпределение, ще премахне и капиталистическия тип бизнес. Личното притежание ще остане само относно нещата, които използвате, така например, вашият часовник си е вашата собственост, но фабриката за часовници принадлежи на хората. Земята, машините, и всичката друга обществена собственост ще бъдат колективна собственост, която нито ще бъде купувана нито продавана. Действителното използване ще бъде разглеждано като единствен критерии – не като собственост, по-скоро като стопанисване. Организацията на въгледобивниците, например, ще бъде отговорна за въглищните мини, но не като собственик, а като експлоатираща агенция. Подобно както железничарската общност  ще поставя железопътни релси и т.н. Колективното притежание, кооперативно ръководено в интерес на общността, ще заеме мястото на частната собственост, управлявана само в името на печалбата. За да реализират по-големи печалби собствениците на въгледобивните мини изкуствено ограничават крайната продукция. На същия принцип е основана цялата капиталистическа система. С премахването на капитализма никой няма да бъде заинтересуван от увеличаване цената на въглищата или да ограничава тяхната наличност. Ще бъдат добивани толкова въглища, колкото е нужно за задоволяване на нуждите. По подобен начин ще бъде произвеждана толкова храна, от колкото се нуждае общността. Такива ще бъдат изискванията на общността, и количеството на продукцията, ще зависи от нуждите. Това ще се прилага не само към добива на въглища, и към храната, а и към всички други производства.

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *