Из писмо на Бакунин до Нечаев (1 юни 1870 г.)

печат

…Моята система се различава с това, че тя не признава нито ползата, нито даже възможността за някаква друга революция, освен стихийната социална революция на масите. Всяка друга, по мое най-дълбоко убеждение, е безчестна, вредна, свободо- и народо-убийственна, защото тя вещае нова нищета и ново робство за народа; и главното, всяка друга революция е станала невозможна, непостижима и неизпълнима от днес. Централизацията и цивилизацията, ж-п-линиите, телеграфите, новите оръжия и организацията на войската, “напредъка” на административната наука, т. е. науката за системно поробване и експлоатация на народните маси и усмиряване на техните бунтове, са толкова щателно разработени, проверени от опита и усъвършенствани в продължение на последните 75 години от най-новата история, че всичко това е въоръжило държавата понастоящем с такава грамадна сила, поради което тя може да бъде победена и сломена само от една неудържима стихийна-народна-социална революция, обединяваща в едно всички тайно-заговорнически атаки, всенародни бунтове, внезапни нападения и изненадващи удари, стоварвайки ги едновременно върху нея…

Сергей Генадиевич Нечаев

И така, единствената цел на тайния съюз трябва да стане не създаването на някаква изкуствена военна сила, а инспирирането, сплотяването и организирането на стихийните народни сили; защото, единственно възможната действителна армия на революцията не е вън от народа, а е самия народ. Да се подбуди народът изкуствено е невъзможно, народните революции се пораждат по силата на стечение на комплекс от обстоятелства или от онзи исторически поток, който подземно и невидимо, но непрекъснато и през по-голямата част от времето бавно, но сигурно, протича в народните слоеве, обхваща ги все повече, прониква и подкопава устоите на обществото, дотогава, докато не се изтръгне из под земята и с бурното си течение помете препятствията, унищожавайки всичко, което се изпречва на пътя му.

Такава революция е невъзможно да се предизвика изкуствено. Тя даже не може да бъде ускорена значително, макар, без съмнение, деловата и интелигентна организация да може да улесни нейния взрив. Има периоди в историята, когато революциите са просто невъзможни; има други, когато те са неминуеми.

В кой от тези два периода се намираме днес? По мое дълбоко убеждение, в период на повсеместно, неминуемо зреене на народната революция. Няма да доказвам справедливостта на това убеждение, защото то би ме отвело твърде далече. А и не ми е нужно, защото се обръщам към хора, които ми се струва споделят напълно такова убеждение. Аз казвам: навсякъде, в цяла Европа социално-народната революция е неминуема. Скоро ли ще избухне тя и къде по-рано: в Русия, или във Франция, или в някоя друга част на Запада, това никой не може да предскаже. Може би, тя ще избухне след година, преди година, или не преди 10 или 20 години. Работата не е в това, и тези, които възнамеряват да й служат честно, го правят не заради свое развлечение. Всички членове на тайната организация, които искат да бъдат полезни на революцията, са длъжни преди всичко да се откажат от всякаква нервност, от всяко нетърпение. И заедно с това, трябва да бъдат готови, да са нащрек във всяка минута и способни да се възползват от всеки удобен случай; и едновременно с това, да са организирани и в готовност не само с оглед на близкото въстание, а за една продължителна и търпелива подземна работа, следвайки примера на нашите “приятели” – йезуитските отци.

Ще огранича разсъжденията си до Русия. Кога ще гръмне руската революция? Това ние не знаем. Мнозина, и аз между впрочем, очаквахме всенародното въстание в 1870 година, но народът не се пробуди. Трябва ли от това да заключим, че руският народ ще заобиколи революцията или ще бъде отминат от нея? Не, такова заключение е невъзможно, и би било безмислено. Който познава безизходното, критично и трагично състояние на нашия народ в икономическо и в политическо отношение, и от друга страна решителната негодност на нашето правителство и държава не само да променят, но дори малко да облекчат неговото положение – неспособност, произтичаща не поради лошите качества на министри и бюрократи, а поради същността на държавния строй – не само у нас, но въобще във всяка държава – той непременно ще заключи, че руската народна революция е неминуема. Тя е не само разрушително, но и положително неминуема, защото в нашия народ, независимо от цялото му невежество, исторически се е изработил идеал, към чието осъществяване той се стреми, съзнателно или не. Този идеал е общинното/колективно владение на земята с пълна свобода от всяко държавно потисничество и от всякакви закони. Към това той се е стремял при Лъжедмитри, при Стенка Разин, при Пугачов и се стреми и сега с непрестанните си, но разпокъсани и затова винаги смазвани бунтове.

Аз посочих само две от главните характеристики на руския народен идеал, без каквито и да са претенции да го очертая изчерпателно в няколко думи. Малко ли неща се съдържат в духовните му стремежи, които ще излязат на бял свят още при първата революция. Сега и това ми е достатъчно, за да докажа, че нашият народ не е бял лист хартия, върху който всяка тайна организация може да напише каквото й е угодно. У него се е изработила, отчасти съзнателно, на три четвърти несъзнателно, своя програма, която тайната организация трябва да узнае, да отгатне и с която е длъжна да се съобразява, ако желае да успее.

Несъмнен и известен факт е, че при Стенка Разин, както и при Пугачов, т. е. всеки път, когато народният бунт е успявал, макар само за известно време, нашият народ най-напред е завземал цялата земя, която е общинно владение, изпращал е по дяволите дворяните-помешчици, царските чиновници, понякога и поповете, и се е организирал в свободни общини. Значи, народът има памет и в идеала му вече съществува един скъпоценен елемент за бъдещата обществена организация, който липсва у западните народи, това е свободната икономическа община.

Следователно, в народния живот и мисъл има две начала, два факта, върху които можем да се опрем: бунтовете и свободната-икономическа община. Има и едно трето начало/факт – това е разбойническия свят на казаците, изразяващ, между другото не по най-елегантен начин протеста против държавното и патриархално-общинно потисничество, които пораждат двете първи начала.

Локалните бунтове, макар и предизвиквани винаги от случайни обстоятелства, произлизат от общи причини и са израз на дълбокото и всеобщо народно недоволство. Те са част от ежедневните и обикновени явления на руския народен живот. Няма село в Русия, което да не е дълбоко недоволно от своето положение и което да не усеща нуждата, притеснението и тормоза и да не таи в дълбините на своето колективно сърце желанието да заграби цялата земя на помешчиците и на селските богаташи и убеждението, че има пълното и несъмнено право да го стори; няма село, което да не бъде в състояние да се разбунтува. Ако това не става по-често, то е единствено от страх, от съзнание за своето безсилие. Това съзнание произлиза от разединението на общините, от отсъствието на действителна солидарност между тях. Ако всяко село знаеше, че може да разчита, когато въстава, да го последват и останалите, с увереност можехме да кажем, че не би имало руско село, което да не се разбунтува.

От тук произтича и първото задължение, предназначение и цел на тайната организация: да пробуди във всички общини съзнанието за неотвратимата солидарност и с нея да възбуди в руския народ съзнанието за собствената му мощ – с една дума да съедини множеството местни селски бунтове в един общ, всенароден бунт.

Едно от главните средства за достигане на тази цел, по мое дълбоко убеждение, може и трябва да бъде нашето свободно, всенародно казачество, безкрайното множество от нашите свещени странници и нечестиви скитници, богомолци, бегълци, крадци и разбойници – целият този широк и многочислен подземен свят, открай време протестиращ против държавата и държавността и против немската камшичена цивилизация. Това беше прокламирано още в анонимния позив „Постановката на революционния въпрос“ и предизвика вопъл на негодувание у всички наши порядъчни филистери и щеславни дърдорковци, възприемащи доктринерското си византийско бръщолевене за дело. А между другото, разбойничеството е съвършенно справедливо и това се потвърждава от цялата ни история. Казашко-грабителският, разбойнически и скитнически свят е играл именно тази роля на обединител на местните общински бунтове при Стенка Разин и Пугачов; народните скитници са най-добрите и верни проводници на народната революция, подготвящи общите народни вълнения, тези предшественици на всенародните въстания, а кому не е известно, че бродягите лесно се превръщат в разбойници и крадци. А и кой ли у нас не е разбойник или крадец? Правителството ли? Или нашите казионни и частни спекуланти и мошеници? Или нашите помешчици и търговци? Аз от своя страна не търпя, нито разбойничеството, нито каквото и да е противочовешко насилие, но признавам, че ако ми се наложи да избирам между разбойничеството и грабежа на възседналите престола “божии помазаници” или ползващите се от всички привилегии аристократи, то без ни най-малко колебание ще взема страната на народното разбойничество, намирайки го естествено, необходимо и даже в известен смисъл морално. Признавам, че от човешка гледна точка, народно-разбойническият свят далеч, далеч не е красив. Но кое ли е красиво в Русия? Нима може да има нещо по-кално и отвратително от нашия порядъчен еснафско или чиновническо-цивилизован и чистоплътен свят, скриващ под своите западно мазни маниери най-страшния разврат на мисли, чувства, отношения и действия! Или, в най-добрия случай, е погълнат от безизходна пустота. В народния разврат, напротив, има естественост, сила, жизненост, има, най-после, правото на историческата, многовековна жертва; има могъщия протест против основното начало на всеки разврат – държавата – и затова има възможно бъдеще. Ето защо вземам страната на народното разбойничество и виждам в него едно от най-съществените средства на бъдещата народна революция в Русия.

Аз разбирам, че тези ми мисли могат да предизвикат негодуванието на разно-цветните чистоплътни и нечистоплътни идеалисти, надяващи се чрез диктатурата да наложат на народа своята мисъл, воля и начин на действие, но аз съм убеден, че при първия разгром на всерусийското самодържавие, откъдето и да дойде той, народът ще тръгне към своя идеал и никаква изкуствена конспиративна сила не ще бъде в състояние да спре или даже да видоизмени неговото самородно движение, както никакъв бент не е в състояние да сдържи бунтуващия се океан. И всички вие, мои мили приятели, ще полетите като тресчици, ако не съумеете да плувате по течението на народа, – уверен съм, че при първото крупно народно въстание, скитническо-разбойническият свят, дълбоко вкоренен в народния живот и представляващ една от съществените му прояви, ще се задвижи мощно. Добро или лошо, това е несъмнен и неотвратим факт, и който иска на дело руската народна революция, който иска да й служи, да й помага, да я организира не само на хартия, той е длъжен да го знае, нещо повече, той трябва да се съобразява с него, без да се старае да го заобикаля, и имайки към него съзнателно-практическо отношение, да умее да го употреби като мощно средство за тържеството на революцията. Тука няма какво да се чистоплътничи. Който иска да съхрани своята идеална и девствена чистота, нека остане в кабинета си, да мечтае, да мисли и да пише трактати или стихове. Който иска да бъде истински революционен деятел в Русия, той е длъжен да захвърли ръкавиците си, защото никакви ръкавици няма да го спасят от несметната и всеобхватна руска кал. Руският свят, държавно-привилегированият и неговият антипод – всенародният, е един ужасен свят. Руската революция ще бъде несъмнено ужасна революция. Който се страхува от ужасите или от калта, нека се отдалечи от този свят и от тази революция; който иска да й служи, знаейки къде отива, нека укрепи нервите си и да бъде готов за всичко.

Да се употреби разбойническият свят, като оръдие на народната революция, като средство за събиране или разделяне на частичните общински бунтове, не е лека работа; аз признавам нейната необходимост, но съзнавам своята абсолютна непригодност за нея. За да я предприемеш и доведеш до край, трябва сам да бъдеш въоръжен със здрави нерви, с херкулесова сила, със страстно убеждение и с желязна воля. В редиците на младите генерации могат да се намерят такива хора. Но тези от нашето поколение и с нашето възпитание са неспособни на това. Да се отиде между разбойниците, не означава сам да станеш разбойник, не значи да споделиш техните страсти, беди, често гнусни цели, чувства и действия, а да им вдъхнеш нов дух, да събудиш една друга, всенародна и благородна цел в тия диви и до жестокост груби хора, но със свеж, силен, недокоснат, неизтощен и следователно открит за живото слово ум (ако то наистина е живо, а не доктринерско, и ако имаш куража и таланта да се обърнеш с него към тях и да ги убедиш).

Друг скъпоценен елемент за бъдещия народен живот в Русия, както казах, е свободната икономическа община, елемент какъвто вече го няма на Запад. Там социалната революция трябва да създаде този необходим и основен кълн на цялата бъдеща организация, и посаждането му ще им създаде много проблеми. У нас той още е на лице; когато руската революция започне и държавата се сгромоляса с всичките си чиновници, руското село ще се организира без особени затруднения още в същия ден. Но затова пък на Русия предстоят трудности от друг род, каквито на Запад няма. Нашите общини са страшно разединени, почти не се знаят една друга и често са във враждебни отношения. В последно време, благодарение на данъчните мерки на правителството, те започнаха да привикват към околийското административно обединение, но с това изолацията им не бе преодоляна, защото единението им се ограничи в рамките на околията. За революционната победа, за организирането на бъдещото свободно общество е необходимо, щото околиите по собствена, народна инициатива да се обединят в окръзи и окръзите в области, за да образуват помежду си свободната руска федерация. Да се пробуди съзнанието за такава необходимост в нашите общини, в името на собствената им свобода и полза – това отново е работа на тайната организация, защото никой, освен нея, няма да поиска да се наеме с такава дейност, тъй като интересите на правителството и на всички привилегировани класи са й направо враждебни. Тук не е мястото да се разпростирам върху това – как трябва да се пробуди в общините това единствено спасително за селяните съзнание.

Такава е в главни черти цялата програма на руската социална революция, дълбоко вкоренена в историческите инстинкти и в цялото положение на нашия народ. Който иска да оглави народното движение, той е длъжен да я приеме изцяло и да стане неин инициатор. Който иска да натрапи на народа своята програма, ще остане на перона.

Самият народ, вследствие невежеството и разединението си, не е в състояние да я формулира, да я свърже в система и да се сплоти в нейно име. Значи, нему са нужни помощници. Откъде да се вземат? Във всяка революция това е най-трудния въпрос. До сега, в целия Запад помощниците на народа в революциите, произлизаха от привилегированите класи и почти винаги се оказваха негови експлоататори. И в това отношение Русия е по-щастлива от Запада. У нас има една огромна маса от образовани, мислящи и едновременно с това лишени от всякакво положение и кариера млади хора, които са в безизходица: поне три четвърти от днешната учаща се младеж е именно в такова положение. Селските синове и тези на еснафството, децата на дребните чиновници и на разорените дворяни, семинаристите и какви ли не, но за какво да говорим. Възприемайки народа като революционна армия, ето нашият генерален щаб, ето скъпоценният материал за строежа на тайната организация.

Но тази разночинна младеж трябва действително да се организира и морализира. Защото нея системно я развращават и от нейните среди подготвят утрешните изменници и експлоататори на народа. В целия техен свят, с изключение на малък брой железни, високонравствени натури, преобладават тези, които ако им се предостави възможност, ще се превърнат в отлични правителствени слуги и шпиони.

Добродетелни, т. е. народолюбиви на думи, те са за справедливостта против всяка несправедливост, за всички потиснати против техните потисници само благодарение на собственото си положение, а съвсем не от съзнание и воля. Ако изтеглим по жребий стотина от тях и ги поставим в положение, което би им позволило да експлоатират и потискат народа, може да се каже, че навярно преспокойно ще го експлоатират и потискат. Огромното болшинство от тях, ако попаднат в полицейски ръце, без особени усилия от страна на държавата и без инквизиции, биха издали всичко и всички. Това е тъжен факт, но за него не трябва да си затваряме очите.

Следователно, самостоятелните добродетели в тях са малко. Трябва, ползвайки бедственото им положение и независимата от волята им добродетелност, с постоянна пропаганда и със силата на организацията да събудим, да възпитаме и укрепим в тях тази добродетел, превръщайки я в страстно-съзнателна. Как да се морализира този свят? Възбуждайки в него пряко, съзнателно и укрепвайки в умовете и сърцата му единствената, всепоглъща страст на всенародното и общочовешко освобождение. Такава е новата и единствена “религия”, с чиято сила могат да се раздвижат душите и да се създаде спасителната колективна сила. Такова трябва да бъде от днес единственото съдържание на нашата пропаганда.

2.

Най-близката цел на пропагандата ни е изграждането на тайна революционна организация, която трябва в едно и също време да създаде спомагателна сила за народа и да се превърне в практическа школа за нравствено възпитание за всички свои членове.

Преди всичко нека определим по-точно целта, значението и назначението на тази организация. В моята система, както вече отбелязах няколко пъти, тя няма да образува революционната армия, ние ще имаме една-единствена такава армия – народа. Организацията трябва да бъде само неин щаб, организатор не на своята, а на народната сила, посредник между народния инстинкт и революционната мисъл. А последната е революционна, истинна, жива и действителна, само доколкото изразява и формира народните инстинкти, изработени от историята. Да се стремим да наложим на народа своята мисъл, чужда на неговия исторически опит и инстинкт, означава да искаме поробването му от една нова държава. Затова, една организация, желаеща искрено неговото освобождение, трябва да приеме програма, която би била най-пълен израз на народните стремежи. Трябва да не му натрапва никакви нови постановки, порядки и форми на живот, да не обуздава волята му и да даде широк простор на неговото самоопределение и на социал-икономическата организация, която той трябва сам да създаде отдолу нагоре. Без всяко лицемерие, организацията трябва да се проникне от мисълта, че е слуга, помощник, а съвсем не повелител на народа, и че под никакъв предлог, дори и в името на народното благо, тя не може да се разпорежда с живота и съдбата му. На нея й предстои огромната задача, не само да подготви тържеството на народната революция, посредством пропагандата и сплотяването на народните сили; не само, със силата на тази революция, да разруши до основи цялата днешна икономическа, социална и политическа система; но още на другия ден, след народната победа, да направи невъзможно установяването на каквато и да било държавна власт над народа, ако ще тя да е архи-революционна, защото всяка власт, както и да се назовава, неизбежно ще го подложи на старото робство в нова форма. Затова, нашата организация трябва да бъде достатъчно силна и жизнена, за да преживее шока от първата победа на народа, което не е от най-леките задачи; тя трябва да бъде толкова дълбоко проникната от своите принципи, че и в развихрянето на самата революция да устои на изкушенията и да не измени нито мисълта, нито характера, нито посоката. Каква трябва да е тази посока? Коя ще бъде главната цел и задача на организацията? Да помогне на народа да се самоопредели на основата на най-пълно равенство, справедливост и всестранна човешка свобода, без ни най-малко вмешателство от страна на каквато и да е, дори временна или преходна власт, т. е. без всякакво държавно посредничество.

Ние сме отявлени врагове на всяка официална власт – включително и на най-революционната, врагове на всяка публично призната диктатура, ние сме социал-революционни анархисти. Но, бидейки анархисти, ще ни попитат: с какво право искате и по какъв начин ще въздействате на народа? Отхвърляйки всяка власт, с каква власт или, по-точно, с каква сила ще ръководите народната революция?

С невидимата, от никой не призната и никому не натрапваща се със сила, колективна диктатура или сила на нашата организация, която ще бъде толкова по-могъща, колкото повече остава незрима и непризната, колкото повече е лишена от всякакви официални права и значение.

Представете си Русия в бурята на стихийната народна революция. Държавата и заедно с нея целият обществено-политически ред са сломени. Въстаналият Народ е взел всичко, от което се е нуждаел и е разгонил всички злодеи. Повече няма нито закони, нито власт. Разбунтувалият се океан е разкъсал всички бентове. Цялата тази извънредно разнородна маса на всерусийският народ, покрила необятното пространство на всерусийската империя, е започнала да живее и да действа от само себе си, а не както й е било заповядвано. Навсякъде, по-своему, е повсеместна анархия. Размирната мръсотия, която се е трупала в тоя народ със столетия в огромни количества, е изплувала на повърхността; на различни пунктове са се появили множество нови лица, смели и умни, безсъвестни и честолюбиви, които, това се подразбира, ще се стремят, всеки по-своему, да овладее народното доверие и да го насочи в своя лична полза. Тези хора ще се сблъскват, борят и унищожават едни други. Струва ни се, че е настъпила ужасна и безизходна анархия. Но представете си сред тази всенародна анархия нашата тайна организация, разсеяла своите членове на малки групи по цялото пространство на империята, здраво сплотени, въодушевени от единна мисъл и цел, прилагащи навсякъде, разбира се, съобразно обстоятелствата и действащи по единен план. Тези малки групи, които никой не познава като такива и които нямат никаква официално призната власт, но които са силни със своите идеи, мисъл и стремления, изразяващи самата същност на народните инстинкти, желания и искания, със своята ясно осъзната цел, сред тълпата от хора, борещи се без всякаква ясно определена цел и без всякакъв план, накрая, силни със своята тясна солидарност, която свързва всички нелегални групи в едно органично цяло, силни с умовете и с енергията на членовете си, и успели да създадат около себе си кръг от повече или по-малко предани хора, обзети от същите стремежи и подчинени на естественото им влияние; тези групи, не търсещи нищо за себе си, нито полза, нито почести, ни власт, ще са в състояние да ръководят народното движение, пренебрегвайки и преодолявайки всякакви разединени честолюбци и властолюбци, борещи се помежду си, като го водят към възможно най-пълното осъществяване на социално-икономическия идеал и към организирането на най-пълната народна свобода. Ето какво, аз наричам колективна диктатура или сила на тайната революционна анархистическа организация.

Тази диктатура е чиста от всякаква корист, щеславие и честолюбие, защото тя е безлична, невидима и не носи на нито едно от лицата, образували групите, нито на самите групи някакви изгоди, нито почести или официални признания. Тя не е заплаха за свободата на народа, защото е лишена от всякакъв официален характер, тя не застава като държавната власт над народа и още поради това, че първата й цел, дефинирана в нейната програма, е осъществяването на най-пълната народна свобода и справедливост. И най-после, защото въстаналият въоръжен и организиран народ, едва ли ще се церемони с който и да е, пожелал да го яхне и граби отново.

Такава диктатура не е ни най-малко противна на самоопределението на народа и на свободното му развитие, както и на неговата организация отдолу нагоре, съобразно собствените му идеи, обичаи и инстинкти, защото тя въздейства на народа изключително чрез естественото лично влияние на своите членове, които не са облечени в ни най-малката власт, разпръснати са в невидима мрежа във всички области, околии и общини и в съгласие един с друг, се стараят всеки на  своето место, да насочват стихийно-революционното движение на народа към общия, отнапред договорен и твърдо определен план.

Този план за организиране на народната свобода трябва,

1-во, да бъде твърдо и ясно очертан в главните си принципи, линии и цели, за да се изключи всяка възможност за недоразумения или извращение от страна на членовете, които ще съдействат за реализацията му и

2-ро, той трябва да бъде достатъчно обширен и естествен, щото да обхване и да приеме в себе си всички неизбежни промени, които произтичат от различни обстоятелства и от всевъзможните движения, произлизащи от разнообразието на народния живот.

И така, целият въпрос, е в това – как от достъпните и известни ни елементи, да се организира такава тайна колективна диктатура или сила, която би могла:

1-во, още сега, в настояще време, да проведе широка пропаганда, стигаща действително до народа, и със силата й, а също и с организацията на самия народ, да обедини разпокъсаните му сили в една могъща стихия, способна да разгроми държавата и която –

2-ро, да се съхрани в разгара на самата революция, без да се разпадне и да промени своето направление на другия ден на народното тържество и свобода.

Такава организация и по-специално нейното основно ядро, трябва да бъде съставено от най-здравите, най-умни и по възможност знаещи, т. е. от умни хора с опит, най-страстно, непоколебимо и неизменно предани, които са се отрекли от всички свои лични интереси и са се отказали веднъж-завинаги, за цял живот – до самата си смърт, от всичко, което прелъстява хората, от всички материално-обществени удобства и наслаждения и от всичко удовлетворяващо щеславието, властолюбието и славолюбието, които са единствено и всецяло погълнати от страстта за всенародното освобождение; хора, които биха се отказали от личното си историческо значение приживе и даже от историческото име след смъртта си.

Подобно пълно себеотрицание е възможно само чрез страстта. Него не може да го произведете със съзнание за абсолютния дълг, и още по-малко посредством една система на външен контрол, оплитане и принуда. Само страстта може, без усилия, да породи в човека такова чудо и такава мощ. Откъде да се вземе, как да се всади такава страст в човека? Тя се взема от живота и се образува от съвместното въздействие на мисълта и на живота; отрицателно, като ненавистен протест против всичко съществуващо и гнетящо; положително – в съюз със съмишленици и еднакво чувстващи хора, като колективно създаване на новия идеал; при това, трябва да се отбележи, че тази страст е само тогава действена и спасителна, когато в нея, в еднаква степен, са тясно свързани и двете страни – и отрицателната, и положителната. Само с отрицателната страст, с ненавистта, нищо не може да се създаде – дори само силата, необходима за разрушението, следователно, нищо не ще бъде разрушено; само с положителната също нищо няма да се разруши, а тъй като създаването на новото е невъзможно без разрушение на старото, то и нищо няма да бъде създадено, оставайки си винаги доктринерска мечта или мечтателно доктринерство.

Дълбоката, неизкоренима и непоколебима страст, е основата на всичко. В когото я няма, и с чело от седем педи да е, най-честният човек да е, той не ще има сили да издържи до край в борбата против страшната обществено-политическа мощ, която ни съкрушава, няма да има сили да устои против всички трудности, против невъзможността, и главното, против всички разочарования, които го очакват и непременно ще го срещнат в тази неравна и ежедневна борба; човекът без страст не ще има ни сила, ни вяра, нито инициатива, няма да има смелост, а без нея е по-добре с такова дело да не се залавяме. Но едната страст не стига, тя поражда енергия, но без разумно ръководство, енергията е безплодна и нелепа. Затова, заедно със страстта е необходим още хладен, пресметлив, реалистичен и преди всичко, практичен разум, и едновременно теоретичен, придобил знания и опит, всеобхватен, но не изпускащ от погледа си най-дребните подробности, способен да разбира, да различава и да преценява качествата на хората, да схваща действителността, отношенията и условията на обществения живот във всичките им прояви и слоеве, в техния истински вид и смисъл, а не мечтателно и произволно. И накрая, е нужно конкретното познаване и на Русия, и на Европа, тяхното настоящо социално и политическо положение и настроенията на техните класи. Значи, самата страст, оставайки си основен елемент, трябва да се ръководи от разума и знанието, да престане с разгорещяването, но без да изгуби вътрешния плам и непреклонност да остане хладнокръвна и в същото време непреодолима страст. Такъв е идеалният заговорник, призван да бъде член на ядрото на тайната организация.

Ще ме попитат, откъде да се намерят такива хора, нима в Русия, пък и в Европа са много? В това е и работата, че в моята система съвсем не са нужни много, защото те няма да образуват армия, а само щаб на революцията, както казахме. Такива хора, вече са почти готови. Може би, ще се намерят десетина, а способни да станат, като тях или готвещи се за това поприще, има поне още 50, 60 човека, които първоначално са достатъчни. Вие Нечаев, сам, въпреки всичките ви грешки и пропуски, въпреки отвратителната поредица от пошли и глупави измами, в които ви е въвлекла фалшивата йезуитска и макиавелистична система, разбира се, не от лично честолюбие, щеславие и корист, вие сам принадлежите към числото на тези редки хора. И това е единствената причина за моята привързаност и вяра във вас. Независимо от всички ваши страшни недомислия и недостатъци, аз виждам във вас умния, силен енергичен, способен на хладни разсъждения човек, напълно отрекъл се от себе си и всецяло предан и отдал се на делото на народното освобождение. И ако вие сте това, то, без съмнение, в Русия ще се намерят поне още десет души, подобни на вас…

Nechayev

3.

Новата тайна организация (съюз) трябва да бъде построена върху следните основи, изложени в следните двадесет и едно взаимно приети условия за членство:

1) Пълно и цялостно приемане на програмата със съответните допълнения и обяснения, които отделните национални братства считат за необходими с оглед местните особености.

2) Равноправие на всички членове и безусловна, абсолютна солидарност между тях: един за всички и всички за един, със задължението за всяка и за всеки да помагат всекиму, да поддържат и да спасяват всеки изпаднал в беда, доколкото това е възможно да се направи, без да се подхвърля на опасност от унищожение съществуването на самата организация.

3) Абсолютна искреност между членовете. Отхвърляне на всеки йезуитизъм в отношенията им, на всяко подло недоверие, коварен контрол, шпиониране и доносничество, отсъствие и строга забрана на всякакви приказки зад гърба. Когато един член има да каже нещо против друг член, той е длъжен да го направи на общото събрание, в негово присъствие. Общият братски контрол на всички над всеки, който не е дребнав, и главно, не е злостен, трябва да има нравствено възпитателен характер, да е морална опора за всеки член и основание за взаимното братско доверие, върху което се изгражда цялата вътрешна, а след това и външна сила на организацията.

4) От нея се изключват всички страхливци, щеславни честолюбци или хора със слаби нерви. Без да го знаят, те могат да послужат, като оръдие на организацията, но в никакъв случай не трябва да бъдат в нейното ядро.

5) Встъпвайки в организацията, всеки член обрича себе си завинаги на обществена неизвестност и незначителност. Цялата негова енергия и ум й принадлежат и те трябва да бъдат устремени не към създаване на лична значимост, а на колективната сила на съюза. Всеки трябва да е убеден, че личното обаяние е безсилно и безплодно и че само колективната сила може да повали общия враг и да постигне общата положителна цел, затова личните страсти във всеки член, трябва да се заменят постепенно от колективната страст.

6) Личният разум на всеки се влива, като река в морето, в колективния разум, на чиито решения всички членове се подчиняват безусловно.

7) Всички членове са равноправни, познават всички свои другари и заедно с тях обсъждат и решават всички съществени въпроси, отнасящи се до програмата на съюза, както и до общия ход на работите. Решението на общото събрание е абсолютен закон.

8) Всеки член има право да знае всичко. Но празното любопитство се изключва от организацията, както и безцелните разговори за делата и целите на тайната организация. Знаейки общата програма и направление на работите, нито един член не разпитва, не се старае да узнае подробности, които не са нужни за по-доброто изпълнение на тази част от работата, която му е възложена, и без практическа нужда не говори с нито един от другарите за това, което му е възложено да направи.

9) Организацията избира от своята среда изпълнителен Комитет от трима или пет члена, който на основа на програмата и общия план за действие, приети с решение на цялата организация, е длъжен да работи за създаване на разклонения на съюза и да ръководи неговата дейност във всички области на империята.

10) Този Комитет се избира за неопределен срок. Ако организацията – ще я наричам Народно братство, е доволно от дейността на комитета, то го оставя да продължи работата си. Всеки член на Народното братство и всяка областна група са длъжни да се подчиняват на комитета, с изключение на случаите, когато неговите предписания противоречат на общата програма или на основните правила, или на общия революционен план за действия, които са известни на всички, защото всички братя са участвали в тяхното обсъждане и приемане.

11) В последният случай членовете и групите са длъжни да преустановят изпълнението на комитетските предписания и да призоват комитета на съд пред общото събрание на Народното братство. Ако то е недоволно от комитета, винаги може да го замени с друг комитет.

12) Всеки член, както и всяка група могат да бъдат съдени от общото събрание на Народното братство.

13) Тъй като всеки брат знае всичко, дори личния състав на Комитета, то приемането на нов член трябва да бъде съпровождано с най-голяма осторожност, проучвания и прегради, защото един лош избор може да погуби всичко. Нито един нов брат, не може да бъде приет без съгласието на всички братя или поне на ? от членовете на Народното братство.

14) Комитетът разпределя членовете на братството по области и съставя от тях областни групи. Вследствие недостатъчен брой членове, групата може да се състои от един брат.

15) На групата се възлага задължението да образува 2-рата степен на съюза – областното братство, основано върху същата програма, със същите правила и революционен план.

16) Всички членове на областното братство се знаят един друг, но не знаят за съществуването на Народното братство. Известно, им е само, че съществува централен комитет, който им предава своите предписания за изпълнение через областния комитет.

17) Областният комитет се състои, по възможност, само от народни братя или поне от един брат, назначаван и сменяван от ЦК. В такъв случай този брат, със съгласието на ЦК, присъединява към себе си още двама най-добри членове от областното братство и заедно с тях съставя областен комитет, вече не на равни начала, защото само народният брат има връзка с ЦК, чиито предписания той предава на своите другари от областния комитет.

18) Народният брат или народните братя, намиращи се в областта, се грижат за подбора на хора от областното братство, които са способни и достойни да бъдат приети в Народното братство, и чрез ЦК ги представя на общото събрание на Народното братство.

19) Всеки областен комитет създава околийски комитети чрез членовете на областното братство, които са назначаеми и сменяеми от самия комитет.

20) Околийските комитети могат, ако това се налага, да основат в съгласие с областния комитет 3-та степен на организацията – околийските братства, с програма и регламент, приближаващи се максимално до общата програма и до регламента на Народното братство. Те не влизат в сила, докато не са обсъждани и приети от общото събрание на областното братство и не са получили утвърждаване от областния комитет.

21) Йезуитският контрол, системата на полицейски оплитания и лъжи се изключват решително от всичките три степени на тайната организация, както от околийското и от областното, така и от Народното братство. Силата на цялата организация, както и нравствеността, верността, енергията и предаността на всеки член се основават изключително и всецяло върху взаимната искреност, истинност, доверие и открития братски контрол на всички над всеки.

Такива са главните линии в плана на тайната революционна организация, така, както аз я виждам. Разбира се, този план трябва да бъде развит, допълнен, понякога видоизменян, съобразно обстоятелствата и характера на средата, в която го прилагаме и дефиниран много по-ясно. Но, същността му трябва да се съхрани, ако искаме да създадем действителна колективна сила, способна да служи на делото на народното освобождение, а не на новите властници и експлоататори на народа.

Системата на впримчване и на йезуитски лъжи са напълно изключени от този план, като вредни, разлагащи и развращаващи принципи и средства. Но, също се изключват и парламентарното дърдорене, щеславието и суетността и се съхранява строгата дисциплина на всички членове в отношенията им с комитетите и на всички локални комитети в отношенията им с ЦК. Съдът и контролът на членовете принадлежат на братствата, а не на комитетите. Но цялата изпълнителна власт е в ръцете на комитетите. Съдът над тях, без да се изключва и ЦК, принадлежи само на общото събрание на Народното братство.

Според моя план, Народното братство никога няма да наброява повече от 50 – 70 членове. Първоначално, то може да се състои от 10 души, даже и от по-малко, като състава му се разширява постепенно, приемайки в средата си един след друг следващите членове, подлагайки предварително всеки на най-строго и щателно проучване и изпитание. Приемането изисква единодушното съгласие на всички членове на Народното братство или на не по-малко от 3/4 членове на братството. Не може, да не се намерят в продължение на 2 – 3 години 30 или 40 души, способни да бъдат народни братя.

И така, нека си представим нашето Народно братство, състоящо се от 40, най-много 70 членове за цяла Русия. След това, с още няколкостотин членове от 2-ра степен на организацията – областни братя, покриваме с могъща мрежа цялата Империя. Нашият щаб е създаден, и, както казахме, в него заедно с най-строгата осторожност и с изключване на всяко бръщолевене, щеславие и парламентарно празнословие, се изработват истинността, искреността, взаимното доверие и действителната солидарност, като общоморализиращи и обединяващи елементи.

Организацията образува единна и трайно свързана мрежа, чиято дейност се координира от ЦК в своята непрестанна подземна борба против правителството и другите враждебни ней или даже само действащи вън от нея сили. А където се води война, там по неволя се появява необходимостта от насилие, от хитрости и от измами. Организация, която е близка по цели с нашия съюз, трябва да се слее с нас или да му се подчини, без нейно знание и с отстраняване на най-вредните й личности; а съществуванието на противни нам и положително вредни “органи” и институции трябва да бъде прекратено, а правителството – унищожено.

Всичко това, не може да бъде постигнато само с пропагандиране на истината – необходими са хитрост, дипломация, измама. Тук е мястото на йезуитизма и дори на проникването в стана на враговете и оплитането им; последното е необходимо и великолепно средство за деморализиране и унищожение на врага; но то никак не е подходящо за спечелване и привличане към нас на нови приятели.

И така, в основата на цялата ни дейност трябва да стои този прост закон: истина, честност, доверие между всички братя и в отношенията ни с всеки човек, който е способен да бъде или който бихме желали да превърнем в наш брат; и лъжа, хитрост, оплитане, а при необходимост и насилие – по отношение на враговете. По този начин, ние ще морализираме, укрепнем и ще се свържем по-тясно помежду си, като разтрогнем връзките и разрушим силите на противника.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *