Обществена Отбрана

печат

Всеки човек има нужда от сигурност, от спокойствие. Обществото трябва да му ги даде. Но кой е обществото, ако не самият той в съгласие, в съюз с всички нему подобни? Нужни ли са за това огромни армии, въоръжени до зъби, и една полиция, докарала до крайно съвършенство всички методи на средновековната инквизиция?

Говори се често за външно капиталистическо обкръжение, за опасност от външна намеса, за да се убие всяко начинание, което води към. социализъм. Такава опасност действително не е изключена, действително съществува. Но колко наивно, колко фалшиво е да се подхранват надежди, че спасението може да дойде само чрез универсализиране на милитаризма, чрез превръщане целия граждански живот в една безгранична и задушаваща всичко казарма! Илюзия е, че морето с шепи може да се изчерпи и тиранията чрез тирания може да се премахне! Илюзия е, че световното освобождение може да се осъществи само чрез завладяване на вселената от една чудовищна диктатура на профаните и на нахалните!

При една бъдеща скотобойна за „спасяване на демокрацията“, на „свободния свят“, от една страна, и за защита на „социализма“, от друга страна, това ще бъде тъй наречения „социализъм“, който ще намери гроба си заедно с цялата цивилизация, защото кой каквото ще да казва, световният капитализъм ще се окаже по-силен на военния терен, понеже той е и ще си остане по-силен на стопански терен. И този тъй наречен „социализъм“ ще загине тъкмо затуй, че се милитаризира и се лиши от всякакви симпатии. Загуби морално битката, разби, приспа и парализира международната солидарност.

Себастиан Фор през последния период от живота си, в навечерието на Втората световна война, води една широка антимилитаристична пропаганда под лозунга: „едностранно разоръжаване“ и приканваше Франция да даде пример. На мнозина това изглеждаше фантазия. А той разсъждаваше така: Хитлеризмът застрашава Франция и света; той намира извора на своята сила в несправедливостта, наложена на Германия от великите сили. Франция е една от тези велики сили. Ако тя се разоръжи, ще отнеме много от козовете на Хитлер. Той може утре да я нападне, но със самото това действие ще загуби предварително войната, защото срещу, него ще се опълчи целият френски народ, ще се вдигнат срещу германския милитаризъм всички народи, това ще пробуди и самия немски народ, който не ще закъснее да се опълчи срещу хитлеризма. Иначе и без това Франция не ще успее да устои на пълчищата на Хитлер.

Вместо да се чуе този трезвен глас, издигаха се линии Мажино и пр., които за нищо не послужиха. Франция бе окупирана. В последствие бруталността на немския ботуш обедини целия френски народ в една съпротива, която ще остане паметна за много народи. Тази съпротива допринесе много повече за спасението на Франция и за поражението на хитлеризма, отколкото всичкото излишно въоръжение, което се стопи за няколко дни пред нашествието на нацистките пълчища.

По същото време или малко по-късно малката Швейцария, чиято военна служба е само няколко месеца, където целият народ, без да е милитаризиран, пази оръжието в дома си, бе готова да се опълчи на хитлеровите стоманени армии, бе готова да хвърли във въздуха всичките си електрически централи, да потопи страната в мрак и да превърне в гробница на хитлеризма цяла една планинска територия. Дания не оказа съпротива и загуби много по-малко отколкото Франция.

Да, ако защитата на една социалистическа страна се уповава само на военните си сили, тя предварително е загубена; ако обаче разчита на световната солидарност, тя пак може да бъде загубена, но поражението й ще бъде една победа в историческа перспектива. Илюзии не бива да се подхранват: ако революцията не се разпростре нашироко, ако тя не обхване много страни, ако тя не стане знаме на цели народи, осъдена е на неуспех, освен, ако изключително благоприятни международни обстоятелства не я спасят, както бе случаят с Руската революция. Външната намеса не можа да я смаже, затуй пък диктатурата я удуши отвътре.

Да говорим конкретно. Революцията не може да се откаже от въоръжена отбрана, защото винаги пред събитията стоят много неизвестни, но въоръжената отбрана не трябва да взема формата на милитаризиране. Въоръжената отбрана на революцията ще бъде дело на революционните маси. Организирани, подготвяни и въоръжавани по квартали и по населени места, те ще избегнат огромните концентрации на военнослужещи и постоянната армия. Това ще бъде въоръжен трудов народ, който не напуска полето на труда и който може само периодично да се свиква по места за краткосрочни обучавания в новите оръжия. Без да се взема за модел швейцарската армия, днес тя е действително не много далеч от една подобна практика. И в случай на външно нападение, което не е изключено и в което шансовете за успех ще бъдат винаги незначителни, ако международната солидарност не се прояви, единствената малка надежда остава все пак в партизанския начин на водене на съпротивата. Примери историята ни е дала много. Една от големите грешки на испанската гражданска война от 1936-39, като не говорим за предателството на демокрациите и на СССР, което си остава главната причина за поражението, бе тази, че революционерите се ангажираха в позиционна война, която никога не може да бъде в тяхна изгода, вместо да прибегнат до всенародна партизанска съпротива. А примери не липсваха. Този на Махно в Украйна бе най-пресен. Болшевиките, които смазаха предателски махновското движение, бяха първи, които се възползваха от неговата тактика във Втората световна война.

Що се касае до вътрешната опасност, въоръженият народ е достатъчно силен да се справи с нея. Истинската защита, най-реалната, и на този терен си остава успехът на революцията в разрешаването на парливите социални и стопански проблеми на страната, а не острието на щика, нито изстрела на шмайзера.

Ще прибавим няколко думи за структурата на въоръжената отбрана, тъй като все пак такава ще бъде нужна и ще трябва да се създаде. Доброволческите местни и квартални формации от опитни революционери и работници се обединяват в обща колективна единица. Те имат свои пряко избрани ръководители и свои представители в местния общостопански съвет. Познатата схема за вертикално и хоризонтално организиране във всеки по-висш териториален мащаб се прилага и тук. Курсовете и училищата (да, училищата, а не казармите!), подобно на всички други образователни институции, ще функционират като продължения на съответните съюзи за революционна отбрана. Естествено, формирането на кадри от техници по отбраната (да, техници, а не офицери) ще бъде нужно.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *