Теория за разрушение на държавата

печат
Тази статия е публикувана през 1987г, в българското емигрантско анархистическо списание „Анархо-комунистическа революция“, Париж. Публикуваме я с незначителни съкращения.

„Страстта да разрушаваш е творческа страст“.

„Теорията за разрушението на държавата трябва да започне с разрушение на теорията за държавата“.

Навярно сте виждали по телевизията модерните методи за разрушение на старите сгради в САЩ? Самото срутване на цял един небостъргач става пред изумения ви поглед за няколко минути, ако не и за десетки секунди. При това събарянето се извършва в населен квартал, който се обитава от хиляди жители. Мигове след възпламеняването на динамита, небостъргачът се срутва като замък от карти и минути след като прахоляците се уталожат, купчината от това, което е било небостъргач е готова да поеме с камиони пътя към боклука, за да се разчисти площадката за нов строеж.
За да се постигне подобна скорост и ефикасност е необходима цяла инженерна наука. Старата сграда, съпротивлението на нейните материали и спойките между тях трябва да се познават отлично и най-вече къде точно ,на кои места да се разположи взрива, какви предпазни мерки трябва да се вземат за сигурността на работниците и околните срещу експлозията?

РАЗРУШЕНИЕТО СЪЩО Е ВЪПРОС НА НАУКА, ТЕХНИКА И ОПИТ.

Точно това обаче на нас революционерите ни липсва. В нашата борба срещу държавата и нейните институции, ние сме останали на онова занаятчийско ниво, на което бяха Трънските дюлгери от миналото столетие, когато имаха да събарят курници и селски къщи от кирпич и измазан плет. А нали живеем във века на железобетонните конструкции!?! Теорията за разрушението на държавата за нас революционерите е като науката за съпротивлението на материалите, пиротехниката и плана на небостъргача за инженер-сапьорите, който те трябва да разрушат.

Днес, 40 години след установяването на диктатурата на държавния капитал в Източноевропейските страни и седемдесет след Октомврийския преврат, ние все още нямаме никаква валидна теория за „издинамитването “ на диктатурата и никаква кохерентна теория на Социалната революция в България (имаме предвид нейната разрушителна част, но и позитивната е в не по-малко окаяно състояние ).

….Какви са типовете организации, които могат да се изградят в обстановката на диктатура в днешна България? Какви са целите и средствата на всяка от тях? Тяхната стратегия и тактика, настъпление и отстъпление, поуките от пораженията и победите, които съпътстват всяка борба?…В нашите писания ние не се опитваме да поставим тези истински въпроси на революционната борба в ДНЕШНИЯ ДЕН! Разказваме на народа детинки приказки за вчера или за утре, „коментираме“ прочетеното във вестниците и го храним с голи надежди и ялови „анализи“, докато в нито едно анархистическо издание не може да се намери нито една актуална статия върху революционната организация, пропаганда и акция в днешна България. Мнозина бягат като дявол от тамян дори само от разискването на тези теми. ЗАЩО?

….На тези и други многобройни „ЗАЩО?“ ,ще си отговорим, когато намерим ответ на един единствен въпрос: КОГО ПОЛЗВА ЦЯЛАТА ТАЗИ МИЗЕРНА ГАЛИМАЦИЯ, която се представя като анархистическа пропаганда,( дори принос), стратегия, тактика и…..морал?

…..на днешния етап трябва да се мисли за една нова стратегия, която е точно обратната на тази на Клаузевиц….Разсейване на ударите по цялата територия, непрекъснато във всеки момент, като се помни,че всеки удар – и малкия и големия е важен в безцеремонната борба с диктатурата. Трябва да се удря едновременно и в столицата и в провинцията, в градовете и селата, на всяка улица и дом на господаря – малък и голям. Върху слабото място, с всички средства, без дребнобуржоазна сантименталност и угризения на съвестта, помнейки, че властниците не са хора ,а студени животни сред които няма невинни!
Добре премерени, точно изпълнени и неоставящи улики, тези безпощадни удари и прицелвания трябва да вселят паника ,ужас, деморализация и шизофрения в душите на властниците.

….При това борбата срещу държавата, срещу нейния политически и бюрократичен апарат , срещу полицията и офицерския корпус, съдът или хорът от възторгващи се срещу заплащане поети ,писатели, журналисти, агитпропи и прочее духовни паразити ТРЯБВА ДА БЪДЕ ОФАНЗИВНА!

…Властта разруши всички елементарни норми на човешкото общежитие и солидарност. Сега остава това оръжие да бъде използвано срещу нея. На нейната подлост и жестокост трябва да се отговори с дързост и безпощадност.

…Деморализирането, дестабилизирането и парализирането на властта в България може да се постигне чрез комбинирани удари отвън и отвътре на няколкостотин, най-много няколко хиляди бойци…,а те ще подготвят почвата за последната фаза в която спонтанността на масовите действия, подпомогнати от революционните организации ще предизвикат срутването на диктатурата…

…Ето едно поле за работа на което има място за всички и една от плоскостите върху които може да стане реално ,а не формално обединение на тези които не са забравили какво значи да бъдеш анархо-комунист без прилагателни и синоними…

„Анархо-комунистическа революция“, септември 1987г, Париж, Франция.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *