Килифаревската република, юни 1923г.
На 9 юни 1923г, в София е извършен военен преврат, който отстранява от власт земеделското правителство на Александър Стамболийски. Превратът е дело на група офицери от Военния съюз и партията Демократически Сговор (наричана от гражданите „Черен блок“), със знанието и одобрението на цар Борис ІІІ и с подкрепа от страна на ВМРО.
Преврата в село Килифарево е обявен на същия ден. Под дулата на пушките и картечниците е разтурен общинския съвет и е заменен от „тричленна комисия“ на новата власт на Демократическия Сговор. Обявена е и обща мобилизация за няколко набора от мъжкото население на селото.
След като научават за създалото се положение в страната, още същата вечер, анархистическата организация в Килифарево (най-многобройната политическа група в селото), прави тайно събрание, на което се взема решение, на следващия ден да бъде организиран протестен митинг, който, ако може да прерасне във въоръжен бунт. За целта са изпратени куриери, които да осъществят връзка с анархистическите групи от съседните села.
По същото време, подобни събрания правят и местната комунистическа организация и местната земеделската дружба. Решенията, който взимат са подобни на тези взети на събранието на анархистите. Стига се до взаимно съгласие и единодействие между организациите.
На 10 юни сутринта, в центъра на Килифарево се провежда голям митинг, официално против обявената мобилизация, на който присъстват анархисти, комунисти, земеделци и безпартийни. На митинга е принуден да говори председателят на новата тричленна комисия на Сговора, Милко Сираков. С мънкане и запъване, той се опитва да обясни на разгневените си съселяни, че той и тричленката нямат нищо общо с предстоящата мобилизация. От множеството му съобщават, че комисията на Сговора е свалена и стария общински съвет възобновява своята работа.
След изказването на няколко комунистически оратори, на трибуната се качва анархистът Георги Попов, който директно призовава населението на Килифарево да въстане и с оръжие в ръце да се бори срещу потисниците. Той се обръща към насъбралото се множество с думите:
„…До кога ще служим за клещи в ръцете на нашите врагове? Доста сме мрели по бойните полета за чужди интереси. Нека пипнем пушките и ако ще мрем, да измрем, защитавайки своите огнища, своите семейства, себе си…“
След неговата реч бунтът е обявен и група въоръжени въстаници се отправят към местността „Мочура“, който е обявен за сборен пункт на бунтовническите сили. Там се съсредоточават около 120 въоръжени въстаници от Килифарево. След като в местността пристигат и въоръжени въстаници от съседните села Дебелец (60-70 души), Ялово и Плаково (20-30 души) е учреден специален Военен съвет в състав: Трифон Саралиев от страна на комунистите, анархистите Георги С. Попов, Никола Пенев /Пенски/ и др, който да организира бунтовническите действия и отбраната на Килифарево. В самото Килифарево е създаден Революционен съвет от анархисти, комунисти и земеделци, който да представлява разбунтувано население на селото. Същия ден избухват вълнения срещу новата власт и в още двадесетина по-малки селища в района. Въоръжени селяни от тях се присъединяват към въстаниците в местността „Мочура“.
На 11 юни, голяма група въстаници нападат и превземат град Дряново. В града е създаден Революционен съвет, който категорично отхвърля новата власт на превратаджиите. На 12 юни въстаналите селяни водят тежки боеве срещу войска и полиция на влаковата спирка Ганчовец , гара Соколово и в местността „Мочура“. По време на сраженията е убит члена на Военния съвет, Трифон Саралиев. Падат убити и други десетки въстаници.
Престрелки се водят и по улиците на Килифарево. Слабо въоръжените бунтовници са принудени да се изтеглят пред настъпващата многочислена и добре въоръжена войска. Последни в селото остават четирима анархисти водени от Димитър Бълхов, които след като напускат позицията си край оградата на гробищата, задържат врага и прикриват изтеглянето на пристигналите от съседното село Дебелец разбунтували се селяни в посока село Ялово, където се укриват.
На 13 юни в Килифарево пристигат артилерийски части, които обстрелват последните позиции на въстаниците в местностите „Усойната“ и „Бутора“.
През следващите няколко дни въстанието е потушено с нечувана жестокост. Десетки невинни хора са избити и стотици са арестувани. Опожарени и разграбени са много Килифаревски къщи.
На 13 юни 1923г, непосредствено след разгрома на въстанието е създадена Килифаревската анархистическа чета, която действа до май 1925 г.
ИЗДИРВАМЕ АВТЕНТИЧНА СНИМКА НА САМИЯТ АПОСТОЛ КУРДООЛУ ИЛИ НЕГОВАТА ЧЕТА – ДЕЙСТВАЛА ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ В ЗЛАТНА ДОБРУДЖА – ЛИКВИДИРАНА КРАЙ ШУМЕН.