През януари 2016 на страниците на „Свободна мисъл“ стартира проект за създаването на Речник на подменените понятия.
Това е тълкувателен списък* на основни идейни и политически понятия, на термини от социологията и икономиката, на философски категории или просто на установени клишета във възприемането на „обикновени“ думи.
Речникът може да послужи както за по-ясното разбиране на анархистките идеи, ценности, средства и цели, така и да помогне израстването на аналитичното и критическо мислене, показвайки софизма на властта, която всякога е използвала езика и словото за своя изгода.
* Списъкът с думи е в процес на допълване и е отворен за нови предложения.

***
Границите на моя език обозначават границите на моя свят.
Витгенщайн

***
Ние искаме да изградим свободно общество без класи и без държави,
без отечества и без граници.
Свободен свят № 993


А

Анархия – федералистично структурирано общество, което се самоуправлява без принудата на властови институции, било те политически, икономически или идеологически, съгласно принципите лична СВОБОДА, социална СПРАВЕДЛИВОСТ при всеобщи РАВЕНСТВО и СОЛИДАРНОСТ; другояче – тотална ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ.

Анархизъм – учение за облика на анархичното общество и пътищата за постигането му.

Анархист – човек, който възприема АНАРХИЗМА като част от личния си мироглед и действа според силите си за реализиране на АНАРХИЯТА.

Авторитет, авторитаризъм – АВТОРИТЕТ би трябвало да се разбира като човек или мнение, което буди доверие и на което се осланяме, когато нямаме собствено становище по даден въпрос. За съжаление, на практика авторитетът е самообявена истина от последна инстанция, на която е забранено да се възразява, в която е престъпно да се съмнява и абсолютно недопустимо да не ѝ се подчинява. Оттук и названието на практиката в политиката – АВТОРИТАРИЗЪМ.

Агитация и Пропаганда – общо: просветна дейност за убеждаване на хората в правилността на една или друга идея, която да предизвиква определено действие и поведение у агитираните; АГИТАЦИЯТА е просвета „навън“, докато ПРОПАГАНДАТА (при все несправедливо наложеният негативен оттенък на термина) също така играе ролята и на самоучител на агитаторите, мотивира в тях убеденост да убеждават и умение да го вършат.
Този Речник е пример за ПРОПАГАНДЕН материал.
В разбиранията на АНАРХИСТИТЕ просветната дейност не бива да влиза в противоречие с истината, независимо какви моментни „изгоди“ би донесла подобна измама – правдата, каквато е, представлява най-силното оръжие в КОНКУРЕНЦИЯТА на идеите.

Алтруизмът е готовност за оказване на помощ без нищо в замяна – до голяма степен инстинктивна човешка нагласа, предвид произхода на човечеството от стадни животни. Егоизмът е отказ от съпричастност с околните, поставяне на собственото добруване както над това на другите поотделно, така и над общественото като цяло. РАЗУМНИЯТ ЕГОИЗЪМ обаче е мотив за съобразяване, така че в отговор да провокира насрещно съобразяване и зачитане на свободата, интересите и ползата на „разумния егоист“. По този начин между алтруизма и егоизма няма рязка граница.
Капитализмът изцяло стои върху мирогледа на егоизма с отделни елементи на разумен егоизъм, в който разумността е ограничена по класов признак – капиталистите се съобразяват един с друг, когато им се налага да противостоят на други социални групи, техни институции и организации.
Социализмът поощрява алтруизма и разчита на всеобхватния разумен егоизъм.
Комунизмът е обществено състояние, в което алтруизмът е доминиращ, а егоизмът се среща относително рядко и единствено в така наречената му „разумна“ форма.

Армия – въоръжените сили на една държава; преносно: голяма група хора, обединени по някакъв признак („армията на безработните“); йерархична система, създадена за нападение, убийства и плячкосване, въоръжена бюрократична институция. Всяка армия по света поне веднъж е била използвана срещу гражданите си, които я изхранват. Почти никоя армия не е защитила народа си от произвола на правителството. Освен като инструмент за междудържавен бандитизъм, армията е предназначена да възпитава удобни за управление, еднотипно мислещи индивиди. Анархичното общество няма нужда от армия.


Б

Безплатен обяд („бедни и богати“) – една от най-често употребяваните фрази в буржоазното (капиталистическо) общество. Един от главните присъщи на ЕГОИЗМА белези. Показателното е, че е любимо мото най-вече на онези привилегировани паразити (чиновници, политици, работодатели), които без проблем се уреждат с безплатни закуски, обеди и вечери за сметка на данъкоплатци, гласоподаватели, наемни свои работници.

Бюрокрация – рязко обособена от останалото население прослойка държавни или частни служители, пряко натоварени да налагат разпоредбите на правителството или директорския борд на населението или персонала на дадена компания. БЮРОКРАЦИЯТА е основната част на държавния апарат (инструмент за упражняване на ВЛАСТ), използва определени ПРИВИЛЕГИИ и преди всичко защитава собствените си съсловни интереси, след това тези на началството, а ако остане време – извършва и услуги на гражданите и персонала, които декларира като смисъл на своето съществуване. БЮРОКРАЦИЯТА е генератор на КОРУПЦИЯ. Формално подчинена на ПОЛИТИЦИТЕ, тя ги кара да се съобразяват с нейния комфорт, за да функционира в замяна като лоялен агент на централната ВЛАСТ. БЮРОКРАЦИЯТА е системата на всяко държавно управление, което се характеризира с голяма власт на административните чиновници, с отдаване голямо значение на формалностите и пренебрегване на човечността. Всеки бюрократ осъзнато или инстинктивно спазва три правила: гледай своя интерес, слушай началството, пази си задника. Анархията няма нужда от бюрокрация.


В

Власт – право и възможност на една група хора да натрапват волята си над мнозинството други хора. ВЛАСТТА винаги се оправдава, че „служи“ на подвластните, но в действителност служи само на себе си. Използва ПРИНУДА, гарантирана със заплаха от НАСИЛИЕ, което оправдава чрез съответните ЗАКОНИ. Различаваме ВЛАСТ политическа, икономическа, идеологическа и други подвидове като репресивна, съдебна и т. н.

Война – политика с други средства, организирано масово убийство и разрушения, в което обичайно престъпно поведение се смята за геройство, освен ако героят не е от губещата страна. Войната между държавите винаги преследва изгодата на държавниците и техните спонсори, бизнеса. Справедлива е само онази война, която завършва с повече придобита реална свобода за хората, отколкото са имали преди да загърмят пушките. Пример за война, която не свършва – класовата, богатите я водят срещу бедните по всяко време, като отказват на противника си правото да се съпротивлява.


Г

Гражданин Анархизмът приема този термин изключително в смисъла му от Великата френска революция – тоест обратното на „поданик на краля“, личност със свобода да участва в управлението на страната, да поема отговорност за своя избор в живота и да отхвърля външен натиск върху себе си. От времето на Френската революция тихомълком понятието „гражданин“ отново е сведено до „поданик“, този път на държавата.

Граници – очертават територии, от обитаващото население на които ПРАВИТЕЛСТВОТО събира ДАНЪЦИ и над което упражнява ВЛАСТ. Населението е задължено да ги смята за свещени и неприкосновени. Рядко съвпадат с разположението на културните общности, разделят народи, затрудняват рационално инфраструктурно и друго развитие. Следствие са от военни действия или междуправителствени сделки без допитване до населението. ГРАНИЦИТЕ не спират проблемите, например екологичните. В условия на АНАРХИЯ няма да съществуват.

Глобализация – модерното название на колониализма, амбициран да погълне цялата планета („глобус“). В рекламирания си сега вид е удобна много повече за бизнеса и политиката, отколкото за обикновените хора без специални умения, със скромно имущество и доходи. Анархизмът противопоставя на глобализацията интернационалната идея.


Д

Данъци – узаконен рекет, който държавата взема, уж за защита на гражданите, за създаване условия за добър живот чрез ред услуги – юридически, административни, надзорни и т. н. Дори при най-коректно поведение на държавата обаче, качеството услуги не отговаря на заплащането, а неплащането на данъци се наказва като престъпление. Без данъци няма държава. Плащането на данъци е съучастие в произвола на държавата срещу гражданите. Който гордо се изтъква като „честен данъкоплатец“, е представител или на привилегированото, или на малоумното съсловие (или и на двете).

Демокрация – буквално – „власт на народа“. На названието си отговаря само ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ, която в нормален вид не съществува никъде като управленска практика. ПРЕДСТАВИТЕЛНАТА демокрация, която уж функционира у нас и в „нормалните държави“ реално е прикрита олигархия, власт на малцинството. Формално това малцинство представлява „народни избраници“, но механизмите на съвременните ИЗБОРИ са така конструирани, че избраните „представители на народа“ са функционери на една или друга партия. Именно по тази причина Кронщатското въстание от март 1921 г. е издигнало лозунга „Власт на Съветите, не на партиите“.

Дискриминация, привилегия, равенство (елитарно – егалитарно)
Равенството разбираме като неограничен достъп на всяка личност до всички материални и духовни блага, създадени от обществото, според индивидуалните потребности, съобразено с физическите възможности на производството на тези блага. Това се нарича ЕГАЛИТАРИЗЪМ, обратно на ЕЛИТАРИЗМА, в който равенството се смята за „уравниловка“, която не била естествена, защото хората били различни. Именно защото са различни обаче, не е справедливо да бъдат уеднаквявани на групи според платежоспособността си; именно различността на хората гарантира, че потребностите им няма да влизат в сблъсък за едно и също нещо, а ще се разпределят по целия спектър възможности.
Ограничаването на равенството, което смятаме за естествено за човека, се нарича ДИСКРИМИНАЦИЯ. Не я приемаме нито в обичайната ѝ, нито в „позитивната“ форма – последната е тъкмо груба, политически продиктувана уравниловка. Където има дискриминация, там има и ПРИВИЛЕГИИ – изключителни права за нещо, които останалите (дискриминирани) не притежават.
По този начин равенството може да се формулира накратко като „липса на привилегии и дискриминации“.

Дисциплинав епохата на Древен Рим е съществувала богиня с такова име – естествено на почит в легионите. Това е ред според определени правила, наложени отгоре с някаква цел. Дисциплината е метод на ВЛАСТТА. Анархията, като майка на реда, разчита на САМОДИСЦИПЛИНАТА, тоест на разумното самоограничаване и въздържане, когато обстоятелствата го налагат, когато е нужно концентрирано усилие за решаване на някаква задача. Самодисциплината е следствие на инстинктите на човека за съобразяване със себеподобни (АЛТРУИЗЪМ), продукт на възпитание в свобода и солидарност. Тъй като тя идва от вътрешното убеждение на личността, самодисциплината е по-здрава, трайна и последователна от насилствено натрапената, която има нужда от практически постоянен контрол, за да се спазва.

Държава – форма на обуздаване на ОБЩЕСТВОТО за защита на имотните КЛАСИ от претенциите на онеправданите маси. Състои се от БЮРОКРАТИЧЕН апарат, репресивни органи и ПОЛИТИЧЕСКО ръководство, тясно свързано с БОГАТИТЕ класи. В идеологии като ФАШИЗЪМ и МАРКСИЗЪМ играе практически РЕЛИГИОЗНАТА роля на абсолютна ценност, поради което представя себе си като „ОТЕЧЕСТВО“ или „РОДИНА“, налага езикови норми, в които е синоним на СТРАНА, а дори и НАРОД и ОБЩЕСТВО, с което подвежда ПОДАНИЦИТЕ си да ѝ се подчиняват без пряка ПРИНУДА. Погрешно се смята, че за АНАРХИЗМА (който означава липса на всякакъв вид ВЛАСТ) е единствен враг, подлежащ на ликвидиране като практика.

Дясно, Ляво, Център – условни до безсмислие понятия. Клишето е: десните дават повече свобода на частната инициатива, пестят средства, държат на „традиционните ценности“; левите пък са за повече държавна регулация, харчат спестеното, демонстрират екстравагантни вкусове. От анархична гледна точка критерият за „лявост“ е верността към буквалното прилагане на принципа „Свобода (всекиму), Равенство (за всички), Братство (без изключения)“. Според този критерий нито една политическа идея, както и организация, изповядваща тази идея, която включва в общественото устройство държавността и която преиначава, прави компромиси с лозунга „Свобода, Равенство, Братство“, не може да се смята за лява, като дори не става за „център“, ако защитава интересите на едрата собственост.


Е

Еволюция – смятана за процес, алтернативен на РЕВОЛЮЦИЯТА. Биологичната еволюция, в която организмите се развиват за все по-успешно възпроизводство в променливите условия на околната среда, е практически сляпа. Наричаното „еволюционно“ обществено развитие обаче позволява на привилегированите групировки по-лесно да влияят върху параметрите на това развитие.
Промените са еволюционни, ако се проточват по-дълго от живота на едно поколение.

Експлоатация – основата на всички досегашни политически и икономически системи, отнемане на плодовете на чуждия труд, използване на безизходицата на мнозинството да продава труда, времето и избора си. Либералната пропаганда смята експлоатацията за „нормален фон“.
Корупция – коренът и плодовете на всяка държавност, на всяка власт; форма на бизнес, покупко-продажба на услуги, което я прави неизкоренима. Правителствата и не се опитват да я премахнат, а само да я „контролират“, като дори узаконяват някои нейни прояви – например лобирането.

Етика и нравственост
Всеки човек е роден със съвест – даже животните притежават този сложен поведенчески феномен. Нравственост е вслушване в гласа на съвестта, която ни подтиква да бъдем справедливи както към себе си, така и към околните. За разлика от МОРАЛА, нравствеността не се нуждае от непременно присъствие на надзирател или авторитет, бил той от плът и кръв или със свръхестествен произход (бог). ЕТИКАТА е науката за нравствеността. Етичните норми се съобразяват със справедливостта, формулирането на доброто и злото. Затова явления като „корпоративна етика“ представляват смислов боклук, понеже преследват не баланс на справедливото, а оправдават постигане на изгода за ограничен кръг лица, която винаги ощетява мнозинството други хора. „Корпоративна“,“служебна“ или „професионална“ етика са нищо повече от измамно название на съответния „морален кодекс“, тоест правилата на началството какво подчиненият е длъжен да смята за добро или зло.


Ж


З

Закон – правило, което е измислено, облечено в думи, прието по волята на някакво малцинство, след което е налагано за изпълнение и спазване от останалото мнозинство хора, без значение дали са съгласни, дали им вреди, или ги затруднява. Законът не се обсъжда, лош закон пак бил задължителен. Незнанието на закона не било оправдание. Професионалните законотворци, изпълнители и тълкуватели на закона обаче също не знаят безчислените закони с постоянните им изменения, допълнения и подзаконов пълнеж. Накратко, законът е написан за робове (Ботев).
Дори законофилът Русо е смятал, че неодобрен от народа закон не може се смята за закон, което обезсмисля самата теория на законността, защото е невъзможно при йерархична система всички да участват в създаването на законите. Такова нещо е възможно в условия на безкомпромисна ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ (синоним на анархия), но тогава вече става дума за СВОБОДЕН ДОГОВОР, а не за закон. Свободният договор важи, докато страните са съгласни с него, има определен срок на действие и никога не се приема или променя без съгласието на всички сключили го.

Знание, вяра, религия, църква
Знанието е резултат от работата на ума, подтикван от естественото любопитство. Всяко знание стъпва върху логични разсъждения, наблюдение на природни и обществени факти, доказва се с практика. Знанието се самоочиства от заблудите чрез съмнение.
Обратно, ВЯРАТА е враг на всяко съмнение, тя изисква да бъде приемана без доказателства, макар и да поощрява демагогски разсъждения, които да заместят опитните доказателства – тоест, вярата усеща своята несъстоятелност и се опитва да се представя за ЗНАНИЕ.
Вяра, облечена в институции, се нарича РЕЛИГИЯ – една от основните форми на власт – идеологическата. Институцията на тази власт познаваме като ЦЪРКВА. Знаем и какво представляват нейните кадри, както и техните догми.
Анархизмът е скептичен към религията като обществен фактор, неутрален към вярата в свръхестественото, която остава в границите на личното, и непримирим противник на претенциите на Църквата (или институциите на коя да е друга религия) да ръководят обществото и да подменят принципите на свободата с авторитарните си, човеконенавистни догми.

Затвор – институция, задължителна съставна част на репресивната СИСТЕМА на ДЪРЖАВАТА. Чрез СТРАХ от лишаване от СВОБОДА държи ГРАЖДАНИТЕ в зададени от ЗАКОНА рамки на поведение. Деклариран като средство за превъзпитание, реално е избирателно отмъщение за определена категория постъпки, развъдник на ПРЕСТЪПНОСТ и източник на доходи на обслужващата заведението БЮРОКРАЦИЯ чрез КОРУПЦИЯ. В условия на АНАРХИЧНО общество е излишно и вредно явление, несъвместимо с основния принцип на АНАРХИЗМА (СВОБОДАТА на всяка ЛИЧНОСТ).


И

Избори – организирана измама, чрез която ПРЕДСТАВИТЕЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ създава илюзията, че наистина е демокрация, а не авторитарен строй.

Икономика (планова, пазарна, командна)
Стопанството на една страна, регион, континент, свят може да изглежда хаотично или подредено. Хаотичното се разпада или самоорганизира в подредена форма. Ако производството и потреблението изцяло се определят от търсенето, което поражда предлагане, говорим за пазарна икономика, каквато обаче в чист вид не е съществувала в никоя страна и по никое време. В „пазара“ постоянно се намесват фактори, които воюват за предимство и надмощие. Когато една икономическа групировка се наложи, тя става монополист. Изцяло превзета от монопол икономика се управлява от държавната бюрокрация в интерес на самата себе си – това е КОМАНДНО-АДМИНИСТРАТИВНА система, която мошенически нарича себе си „планова“. Всяка корпорация в рамките на „ПАЗАРНАТА“ ИКОНОМИКА действа повече или по-малко по този начин.
Същинска ПЛАНОВА ИКОНОМИКА обаче изглежда така: потребителите – крайни или междинни производители – подават заявки за потребностите си за определен период; статистически центрове, контролирани от потребителите и от производителите, обобщават поръчките, исканите срокове за изпълнение, параметрите на качеството и търсените технически характеристики, след което ги разпределят сред производителите на съответните изделия, ресурси и услуги. По този начин се постига оптимална пестеливост, безкризисно развитие и материално изобилие както в количествен, така и качествен смисъл.
Капитализмът залага на „пазар“ или командна система.
Държавният капитализъм на болшевики, фашисти и нацисти предпочита командната, като допуска евентуално известен „свободен“ сектор, строго надзираван.
Изгодната за човечеството планова икономика е постижима само при социализма, облекчена от засилващата се днес роботизация.


К

Комунизъм – безкласов и бездържавен социално-икономически строй, в който трайно и пълноценно е реализиран основният принцип „от всекиго според способностите, всекиму според потребностите“; смята се за развитие на СОЦИАЛИЗМА. Без да е забележимо разработен като теория в МАРКСИЗМА, нито прилаган на практика от съответните ПАРТИИ, КОМУНИЗМЪТ е злоупотребен като демагогема от същите, вследствие на което е силно и незаслужено омаскарен. Последователното АНАРХИЧНО общество в същото време е и КОМУНИСТИЧЕСКО – дотолкова, доколкото в него се прилага основният принцип.

Конкуренция – смятана за единствен фактор на еволюцията, за гаранция за качество и здравословно съществуване на обществото. В действителност взаимопомощта е поне равен по сила еволюционен фактор на конкуренцията; гаранция за качество не може да бъде съперничество с цел пласмент на определена стока или услуга, качеството се гарантира от добросъвестно, като за самия себе си, задоволяване на заявени потребности; конкуренцията разрушава „здравословните“ явления в обществото, защото поощрява следването на максимата „победителите не ги съдят“.
Анархизмът е против конкуренция (съперничество) за средства за съществуване, но е за конкуренция на идеи – така че най-добрата, най-убедителната и най-перспективната да бъде споделяна, без да пречи на малцинството да осъществява своите идеи.


Л

Лумпен – изпаднал от своята социална класа индивид или човек, който обективно принадлежи към една класа, но има манталитета на друга. Тоест, разминаване между фактическа и въображаема принадлежност.
В днешните условия лумпенизацията засяга почти цялото общество. Негативната характеристика на лумпена е в липсата му на нагласа за класова солидарност.


М

Милиция – така в държавата на БКП наричаха полицията. Така противниците на режима на БКП наричат „калпавата“ полиция.
Реално, милиция е латинско название на народно опълчение. Именно от милиция има нужда обществото, за да се защитава, да опазва реда и чрез споделяне на специфични задължения да възпитава у себе си повече уважение към усилията и труда на околните.

Морал – свод предписания и забрани, инструкции как да се живее, без човек да пита съвестта си, без сам да преценява кое е добро и кое е зло. Моралните норми са консервативни и трудно понасят промени и редакции. Моралът силно е свързан с религиозните догми.
На морала анархистите противопоставят нравствеността с нейния критерий за СПРАВЕДЛИВОСТ.


Н


О


П

Правителствозаговор срещу свободата на човечеството, акционерно дружество на лентяи и готованковци. Т. нар. изпълнителна ВЛАСТ, част от оперативното ПОЛИТИЧЕСКО ръководство на ДЪРЖАВАТА. Обслужва интересите на управляващите ПАРТИИ, събира и харчи ДАНЪЦИТЕ, изземвани от населението, прилага ЗАКОНИТЕ и репресира нарушителите със съдействието на СЪДА. При всеки удобен случай се кълне във вярност към НАРОДА, извършвайки перманентно предателство срещу същия. При АНАРХИЯ няма да съществува под никаква форма.


Р

Реформа – актуално: имитация на промени, изстискване на последни резерви от даден обществен модел, така че да бъде търпим за народа, оставайки същия. Истинска промяна носи РЕВОЛЮЦИЯТА, а реформите се опитват да я предотвратят или отложат. Реформи в рамките на реален революционен процес обаче са търсене на най-подходящите за народа решения и практики.
Тълпа – управниците често наричат така народа. Струпване на хора, които слабо или никак не се познават и нямат установени отношения помежду си, поради което тълпата реагира инстинктивно, а не разумно, податлива е на внушения и умее да взема рационални общи решения. Обратното на тълпа е ОБЩЕСТВО, общност – хората и навиците им за взаимодействие при различни ситуации. Всяка общност, овладяна от паника, се превръща в тълпа. Държавата поддържа обществото в състояние на тълпа във всички сфери, в които не разполага с лостове за влияние над установените междучовешки връзки.


С


Т


У


Ф


Х


Ц


Ч


Ш


Щ


Ю


Я