Насилието като безсилие

Суходол, 7 юли 2005: държавата срещу хората

„На 8 юли в 3 часа през нощта мирно протестиращите бяха смазани с полицейска сила. След като се разнесе новината, че полицията ще атакува позициите, много граждани направиха опит да достигнат мястото на протеста. Нашата група успя да се присъедини преди, да бъде наложена пълна блокада на подстъпите към сметището. В 3 часа деца, жени, старци и младежи бяхме нападнати от стотици полицаи. Тежко въоръжени в пълна бойна екипировка – шлемове, палки, щитове – полиция, жандармерия и специални части. Първите редици бяха буквално премазани и удряни, издръпвани и стъпквани. Имаше и деца сред тях, както и много жени. Насилието беше явно и безогледно и в никакъв в случай не следваше правилата – никой не беше предупреден, че нарушава обществения ред, следва да се отдръпне и т. н. Не бяхме предупредени за административната и друга отговорност, която носим. Не бяхме заплашени със съставяне на констативни протоколи и издаване на наказателни постановления. Просто бяхме сгазени и разхвърляни от двете страни на пътя.“

Това бяха първите думи на активистите след полицейската атака на 8 юли…

Младежи от София, сред които еколози, анархисти и дори националисти, забележете, се изправиха срещу държавата на една тениска разстояние. Държавата се скри зад щитовете, палките и каските на заптиета, събрани от десетки конаци.

След тази акция естествено въпросите за смрадта, заразите, преливащите от боклуци контейнери и общински съвети, пещите и карциногените останаха на заден план. Всеки дебат, който приключва с полицейски ботуш, се оказва излишен. Дебатът трябва да започне от ботуша. Тази система не е от вчера, макар да се е изменила през вековете и годините. Правилото за експлоатацията на група хора, съсловие, класа, природна среда или каквато и да е било друго, носещо печалба се потвърди. В случая със Суходол става въпрос за използването на жизненото пространство на една малка човешка общност. Плаща ли държавата на хората, че трови въздуха им и разсипва здравето им? Точно обратното – суходолци също са задължени да плащат такса смет. Логично беше да се стигне до сблъсъците в Суходол – възпротиви се или дишай отрова… и мри.

Друго потвърдено правило – елитът настройва или поне се опитва да настрои всички останали срещу достигналата до криза експлоатирана група от хора. Суходолци бяха представени като „тъпите упорити селяни“, заради които ще пламне епидемия в едномилионна София.

„Класика“ бяха и купешките медии: заглавия „Боклуците си отиват“ и снимка на протестиращите (намек протестиращите са боклуци и ги разкарахме), „Освободиха София от боклука“ (суходолци са окупирали столицата, а не полицията Суходол) и все в тоя дух. А на първа страница на в-к “Труд” от 9 юли 2005 Анна Заркова екзалтирано възкликва „Аплодисменти за полицията“ и описва на какво са били подложени нашите герои полицаи – горките, едва ли някога са си представяли, че ще бъдат… така обиждани!?

Поредното потвърждение на нашите теории не ни радва. То ни плаши, защото ако тъй печелим споровете, един ден просто ще изгубим Земята.

Моделът работи добре по пътя към пълното самоунищожение. Правилата са потвърдени, терористите от общината спят спокойно, с добре свършена работа, макар и не толкова показно като събратята им в Лондон.

print

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *