Неуместни избори 2007

Софиян’ца, не умувай – козирувай и гласувай

Ген. Борисов срещу ген. Аспарухов срещу внука на ген. Заимов, по фланга
ген. Пешлеевски се сражава за „Лозенец” – софийската предизборна
кампания прилича на гражданска война. Разликата е, че на тази
гражданска война ние, редниците, можем най-спокойно да не се явим, без
да ни разстрелят или набутат в пандиза. Който е бил войник, знае една
от заветните мечти на уволняващия се – да мине покрай генерал и да не
му козирува. Който не е ходил, може да опита на 28 октомври – ако не за
друго, като жест на свободен човек. София има пълно основание да отчете
още по-ниска активност от тази на евроизборите, а тогава работническите
квартали Люлин, Надежда, Овча Купел и другите в 25 МИР регистрираха
рекордните 18% активност. Това е и целта – да им покажем, че ни е
писнало от командаджии, дето си мислят, че ще им козируваме вечно.
Освен емоционалния момент, разбира се, има и куп рационални. Тези
избори са пример за идиотията на властта по много направления. Ако се
явим на тях, означава, че сме съгласни с нея и тя ще продължи.
Най-причудливите неща: бюлетината в София ще бъде дълга 94 см. Този
боеприпас в генералската битка за над 1 милион регистрирани
гласоподаватели ще отнеме над хиляда километра хартия или лента, която
може да обиколи град София 15 пъти по най-външната му граница. Защо
толкоз много демокрация? Защото за изборите в София са се регистрирали
55 партии и коалиции, издигащи 44 кандидати за кмет и още безброй
бройки за общински съветници. Тази очевидна простотия уж не трябваше да
се случи след новия закон за партиите, който уж трябваше точно това да
ограничи. Оказа се обаче, че стана точно обратното – за да не бъдат
дерегистрирани, всички партии и партийки се юрнаха да се записват за
избори и това е резултатът от държавническата мъдрост. За 30 дни
предизборна кампания средният избирател трябва да се запознае с поне 2
партии и техните кандидати на ден, ако може да се говори, че изборът му
е „квалифициран”, демек са му ясни всички възможни алтернативи. Абсурд.
Оказва се, че 90% от кандидатите ще бъдат познати единствено на
избирателната комисия, която има данните им. За средния гласоподавател
те ще бъдат просто фира в бюлетината, която ще плаща от джоба си (и ще
трябва да плаща после изхвърлянето ґ). Това не може да бъде избор, това
е нещо друго, нещо отвратително скъпо и безумно.
Да погледнем обаче онези 10% от кандидатите, които са познати, т. е.
фигурират в социологическите проучвания и за тях пишат вестниците и ги
пускат по радиото и телевизията. Генерал Борисов, генерал Аспарухов,
Мартин Заимов, Слави Бинев и Константин Папазов.
Папазов не е толкова интересен с въпросите си към настоящия кмет. Всеки
нормален столичанин си ги задава и не получава отговор. Папазов е
особено интересен с абсурдната си кандидатура спрямо тази на Заимов.
Той е кандидат на Демократическата партия, чийто член обаче е Заимов,
но който не е кандидат на Демократическата партия, а на СДС и ДСБ.
Самият Заимов се обявява като член на ДП от началото на кампанията, но
не обяснява защо членува в една партия, но го издига друга – пълно
мазало. Така нареченият „син” избирател в столицата отдавна стяга
такъмите за риба за 28 октомври, защото това синьо обединение вече сме
го яли под формата на Софиянски. Софиянски беше доброто „синьо” момче,
каквото сега трябва да играе Мартин Заимов, който пък стана зам.
министър точно при Софиянски, но тогава Софиянски беше „добър” –
ей-такива разни неща. Тъпо е да се предположи, че сините централи не са
схванали вече след толкова бой, че илюзорният „син” избирател не ще
добри момчета на избори – като иска добри момчета, той си гледа Хари
Потър. Илюзорният „син” избирател иска свирепи, кофти „сини”, които не
само да му дадат реванш, но и да не позволят повече на „червените” да
се прегрупират и да се завърнат триумфално с генералски пагони. А
общият илюзорен софийски избирател, който също ще проспи тези избори,
иска кофти човек, неудобен и твърд, който да удря по масата, да
изхвърли бандитите от „Топлофикация”, от „Софийска вода”, от
извозването на боклука, от всички октоподски общински фирми и фирмички.
Да, но няма да го получи. В партийните централи такива хора не виреят.
В тази страна, при тази система, при тези партии няма да стане. С
бюлетина в ръка няма да стане. Иска се нещо по-твърдо.
Слави Бинев е направо страхотен избор. Човекът, който толкова много се
напъваше да стане евродепутат и стана, изведнъж реши, че Европа е тясна
за него и се напъна да стане кмет на София. Каква е гаранцията, че към
януари-февруари няма да му писне и да се кандидатира за треньор на
националния по фехтовка, да речем? Ако се съди по отговорността му към
избирателите дотук – никаква.
А накрая равнис-мирно, да влязат генералите. Генерал Борисов не намери
твърдост да уволни дори мижавия Минко Герджиков, което беше едно от
мъжкарските му обещания. Не направи нищо нито с водата, нито с топлото,
нито с боклука. Следващия мандат ще е още от същото – бицепси, дупки и
репортерки.
За ген. Бригадир Аспарухов не се знае нищо. Всичко около него е
секретно. Даже делото, по което беше подсъдим за унищожаването на досие
на скандален „бизнесмен”, беше прекратено без обяснения – делото също
било секретно. Всеки софиянец, който смята, че общинските далавери в
окаяната столица на Топлото, Вълка и Софянски имат нужда от още
секретност, е или вътре в тях, или просто дебил, или твърдокаменно
непроходимо болшевишко изкопаемо. •