Августовският пуч през 1991 г.

печат
Преди 26 години в СССР е извършен опит за преврат. Държавният комитет на извънредното положение (съкратено на руски ГКЧП) използва отпуска на Горбачов, за да завземе властта и спре политиката на “Перестройка“. Резултатът е, че бунтът бързо е потушен, един от организаторите се самоубива, а останалите, след кратък престой под арест, са освободени без наказание, мнозина от тях продължават успешна политическа кариера. Сътресенията в централната власт обаче позволяват на провинциалните елити, тоест партийната бюрокрация на “съюзните републики“, да обявят независимост – повечето от тях предпочитат да са “първи на село, отколкото последни в града“. Империята СССР, в чиято абревиатура няма нито едно вярно название, се разпада.
Перестройката е съвместен план на Запада и “соцлагера“ – тайна почетна капитулация на последния, преди икономическата му неефективност да провокира социален взрив. Показателни са жестовете на симпатия на западноевропейски и американски дейци към доскорошния враг.
Планът на “Перестройката“ търпи единствения си провал именно заради августовския опит за преврат, всичко останало е осъществено според замисленото – партийците се превръщат в капиталисти, населението е въвлечено в приватизацията и подлъгано с илюзии за забогатяване, така че да не помисля да прави въстания от рода на Кронщат, държавният капитализъм е сменен с “нормален“ частен. Никой не се опитва да “защити СОЦИАЛИЗЪМА“, освен жалкия опит с ГКЧП. Превантивната контрареволюция приключва успешно.
За онези събития все още пълзят митове за “народна съпротива“ срещу превратаджиите, за барикади и улични боеве. Частицата истина в тези легенди не свидетелства добре за “народа“, намесил се в кавгата на господарите си на едната страна, без да му хрумне да се възползва и да удари и едните, и другите. По онова време анекдотът, за чието месторождение спорят Полша и Чехословакия – “ние мислехме, че комунистите лъжат за комунизма и капитализма, но те лъжели само за комунизма“, – за нещастие не бил възприет достатъчно сериозно. Приватизираната Русия и останалите “съветски“ републики пое курс към рязко съкращение на социалните права на трудещите се, които права, колкото и да ги критикуваме, съществуваха в СССР и задържаха жизненото равнище на едно поносимо ниво – по-ниско от западното, но доста над това в Третия свят. В практически всички страни от бившия СССР, включително Русия, днес мизерията съперничи с най-бедните региони в Африка и Азия. Даже сочените за “отличници“ прибалтийски страни за голяма част от населението си са по-зле от брежневия застой. Така например Латвия се обезлюдява по-катастрофално от България, включително за сметка на емигрирането на младежта.

Истината за опита за преврат надали ще изплува скоро, много са съмнителните моменти. За същината можем смело да съдим по неволното самопризнание, достъпно в руската статия в Уикипедия. Там са посочени “противоборстващите страни“: КГБ и МВР на СССР… срещу КГБ и МВР на РСФСР. Тук е истината и разковничето – отделни кланове в репресивните органи не са поделили баницата. Едните били напълно доволни като бюрократи или им се сторил малък планираният пай от държавното богатство. Другите желаели да станат истински милионери и не били въодушевени да отстъпят своя дял от нароченото за приватизиране. “Народът“ се е оказал в ролята на статисти в схватка за това кой клан на държавната сигурност да му бъде господар и занапред.

Изпусната възможност – не защото властниците са силни, а защото населението е слабо. Както се казва (в логически изрядна версия): плах народ – силна държавност.

Шаркан


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *