Амир Тааки: на прага на бифуркацията

печат

Криптоанархист, биткойн пионер, бунтар, хакер, програмист, борец за свобода, професионален играч на покер, боец от YPG… Това са само част от стотиците прозвища на Амир Тааки. Въпреки че вече знаехме всички тези неща за него, съвсем друго беше да се срещнем отново на живо. За последно се бяхме виждали преди 5 години. Тогава той беше в класацията на „Форбс“ за млади хора под 30-годишна възраст, които са променили Света. Сега, 5 години по-късно, той вече е по-силен, по-мъдър, но най-вече по-опасен от всякога. За това интервю се срещнахме в социалния център „Ауреа Социал“ в Барселона. Като истински носител на пътеводна светлина в мрака на съвременното средновековие, в което живеем, той ни отговори на много наболели глобални въпроси.


На колко години си?
30.

Научи ли вече кюрдски?
Още го уча, но мога да се похваля, че вече го знам почти колкото английския.

Последно се видяхме тук в Барселона, в социалния център „Каза де ла монтаня“ преди 5 години. Какво се промени около теб оттогава?
Малко след това заминах за Рожава. В началото исках да използвам своите технически знания и умения, за да помогна с нещо на хората там. Тогава обаче започна войната и обсадата на Кобане. Реших, че е мой дълг да се включа в отбраната на града и да подкрепя тези хора в този толкова критичен за тях момент. Щеше да е лицемерие от моя страна, ако не се бях включил.
По-важното за мен обаче е, че там наистина разбрах какво представлява Революцията, как се стига до нея и как тя работи, все неща които доближават човека до смисъла на живота. Останах в Рожава около 2 години.

Виждаш ли някаква глобална промяна в Света през последните 5 години?
На теория всеки момент ще навлезем в точката на бифуркация, което се случва „веднъж на 100 години“. Например, през последните 100 години, никой не можеше да промени курса на историята и всичко беше предсказуемо. Ако направим паралел с курса на биткойн, той също върви праволинейно нагоре и е много лесно да се предскаже с колко ще се покачи. Когато обаче се достигне връхната точка, тя е и точка на нестабилност. Оттук нататък е много трудно да се предвиди какво ще стане, защото праволинейното правило вече не е в сила. Точно това представлява и самата бифуркация – връхна точка, след която следва нещо непредвидимо, но и радикално ново. Идва и този момент от човешката история, когато Западът ще сведе Света до това, което вече можем да видим, усетим и дори пипнем, а то е пълната загуба на връзка с реалността. Светът става все по-малък и подобно на компютърна симулация, ние се появяваме в него за малко, за да изпълним някакви краткосрочни цели и да задоволим нашите първични желания и потребности. Този невиждан досега цинизъм е в пълно противоречие с историята на човешките общества, на културно и дори на религиозно ниво. Хората не са просто роби на своите низки желания и страсти, хората се вдъхновяват от величието на големите идеи, които помагат да разберем Света и неговите граници. Срещу системата, която ни налага настоящият модерен начин на живот, вече се надигат опозиционни сили – националистически движения, крайнодесни движения, ИДИЛ, появяват се и нови идеологии. Западът отговаря, като отново се опитва да създаде добре познатите ни „балони“, в които всеки живее в своя измислен свят. Така, без да усетим, тъмните сили ще пробият от мрака, за да ни върнат в реалността. Колкото повече се правим, че не забелязваме Кризата и продължаваме да защитаваме либералните ценности, токова повече ще се доближаваме до критичната точка, а след нея – големи катастрофи с човешко нещастие и страдание. Тук ще е и възможността за всички, които са подготвени за този момент, които ежедневно анализират ситуацията, да разработят и осъществят идеите за споделяне и взаимопомощ. Можем да вземем властта и драстично да променим курса на историята. Това е възможност, която до сега не сме имали в „модерния свят“, да се освободим от неговите вериги.

Какво стана с проекта DarkWallet?
Напуснах DarkWallet, въпреки че оставаше малко да бъде завършен. Дадох всичките си пари и техника на хората, които останаха да работят по проекта, но те не успяха да се справят без мен и спряха работа. Липсваха им насоки и стратегия за по-нататъшното развитие на проекта.
Най-важното при работата с такива технологии е да има ясна стратегия за развитието им. Сега много ме критикуват и се опитват да ме върнат към проекта, даже ме каниха да замина за Париж следващия месец, където да започна работа по нов DarkWallet. Аз обаче искам първо да създам организация от хакери – „ядро“ със своя координация, щаб, логистика и пр. Ако това бъде постигнато, ще има организирани големи групи хора и достатъчно техника да работим и по други по-големи проекти, не само по DarkWallet. Ще има политически отговорници за всеки проект и те ще бъдат едно ядро, един отбор от хора, изцяло концентрирани и отдадени да координират цялата мрежа и организация, защото голям проблем с почти всички наши проекти досега е самоцелната работа и лошата координация. Трябва да изградим стратегия за това как можем да предизвикваме трансформации в обществото, а това изисква огромно разнообразие от различни технически проекти, но координирани един с друг, без да се хабят сили за излишни неща.

Още ли се самоопределяш като криптоанархист?
Всички тези движения за свободен софтуер, криптоанархисти, хакери и пр. се провалиха и ние трябва да ги обследваме и да разберем защо се провалиха. Трябва да разширим обхвата на тези идеологии и да се реорганизираме в ново направление – „Политехника“. Това наименование „политехника“ е предложено първо от Люис Мъмфорд през 1960-те. Много е изписано по въпроса каква е разликата между „авторитарните технологии“ и „демократичните технологии“. Трябва да продължим идеята за развитие на „демократичните технологии“, от които да черпим знания и вдъхновение. Само така ще можем да се изградим като завършени човешки същества, а не просто „техничари“, това е много важно… Ето например идеолозите на ИДИЛ, те не са глупави хора и много точно усетиха, че точно това не е наред с нашия свят.

Как активистките групи в Европа могат да помогнат на Кюрдистан в този труден момент? (интервюто се проведе в първите дни на операция „Маслинова клонка“)
Ето какво каза един британски доброволец, Джим Матю, в речта си на погребението на Джак Хоумс: „Рожава няма нужда от подкрепа, Рожава има нужда от приятели“.
Най-добрият начин да разберете какво е движението в Рожава, е да се запознаете с идеите на Йоджалан и книгите му. Една от книгите се казва „Манифест на една демократична цивилизация“, хората трябва да разберат тези идеи и да ги разпространяват.

Какво можем да очакваме от „Глобалния либерален дискурс“ през 2018 г.?
Всичко, което знам, е, че либералите нямат никакво желание да се предават. Стават все по-догматични и отказват да вникнат защо Западът е в криза. Колкото повече продължават с това си поведение, толкова по-зле ще става. Проблемите се изострят и наблюдаваме възход на крайнодесните движения, които се опитват да върнат консервативни ценности в обществото с акцент върху нацията и расата. Влязоха в парламента, правят улични шествия… Това са единствените по-интересни неща на политическата сцена в Европа.
Да споменем и другите – такива има много, обикновено това са хора, които живеят извън развития Западен свят, най-често в неговата периферия. Осъзнават, че настоящото разпределение на капитала не работи за тях и са готови да се противопоставят на либералните властови структури. Много рядко обаче тези хора се обединяват в движения, а по-скоро действат, ако може да се каже… като гущерите варани. Гущерите варани никога не ловуват като глутница. Един гущер варан отива сам и ухапва жертвата. Тя започва да бяга, това привлича вниманието на други варани, които се редуват да тичат след нея, докато я изтощят.

И накрая, ако можеш да обясниш с няколко изречения какво е Автономна политехника?
Първите хакери създадоха движение, което имаше политическо и социално влияние и успя да промени много неща в световен план. Когато създаваш нещо голямо и сложно като Линукс например, трябват и големи задружни усилия на много хора, които да работят заедно по различни неща: писане на код, писане на документация… Нужно е желание за работа в колектив, споделяне, последователност. За съжаление по-късно движението беше превзето от една друга негова част – хора, които гледат на технологиите като някаква играчка или начин да изпъкнат със своята креативност. Тази самоцелна креативност напълно унищожи възможността да се постигне някаква трансформация на обществото чрез новите технологии, да си „хакер“ се превърна просто в мода и тези хора правят високотехнологични играчки без цел и посока. Много от тях работят по различни проекти, без да се интересуват какви са съвременните проблеми на обществото, а виждат света „рационално“ – в единици и нули. Нямат никаква идея, която да ги обедини за постигане на обща цел, силите им се пилеят в много и различни посоки.
Много социолози и философи задават въпроса, не можем ли да използваме технологиите по друг начин? За съжаление никой не им обръща внимание и не се замисля, че можем да създадем световна „технологична комуна“, която да има власт и влияние.
Трябва да разберем, че всички тези неща около криптовалутите се случват за първи път в историята. Появи се една нова класа… компютърни специалисти, които спечелиха толкова много пари, че се чудят какво да ги правят. Технологията от една страна може да осигури средства и ресурси, а от друга – да се използва като инструмент за обществено и политическо влияние и за взимане на властта. Ако и ние можем да приложим тези две неща чрез технологиите, с които разполагаме, това вече ще ни даде потенциала да трансформираме обществото. Ако сега не се възползваме от този потенциал, движението ни ще влезе в задънена улица и ще изчезне. •

14.02.2018 г.
Барселона


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *