Анархизмът в 21 век

печат

Откъс от брошура, посветена на 100-годишнината

Вместо увод

Предлаганата брошура няма претенции за непогрешимост и непроменимост. Тя не е програмен документ и е посветена на 100-годишнината от създаването на Федерацията на анархокомунистите в България (ФАКБ). С нейната публикация редакцията на вестник „Свободна мисъл“ преследва две цели:
• Първата е да структурира и систематизира по-ранните теоретични познания, тезиси, мисли, предложения с отчитане на реалностите на нашето време.
• Втората цел е с прост и разбираем език да отговори на често възникващите въпроси у хората, които искат да се запознаят с анархизма, но се сблъскват с липсата на съвременни теоретични материали.
Редакцията ще приветства всяка обективна критика, допълнения или мотивирани съкращения на идеите изложени в брошурата.

Какво е анархокомунизъм

Анархизмът е революционна теория за унищожение на всяка власт (1), на първо място държавната, на капитала и експлоатацията на човек от човека и на границите между хората и народите. За замяната им с доброволното съюзяване и сътрудничество на равнопоставени хора, върху основата на свободата, социалното равенство и братския съюз на народите. Реализацията на тези цели е Социална революция (СР), дело на потиснатите класи (2). Тя има разрушителна и творческа част. Двете са неделими: Страстта да разрушаваш – казва Бакунин – е творческа страст. В резултат на реализирането на СР, различните форми на власт и експлоатация ще бъдат премахнати. След ликвидирането на старото общество, новите социални структури и отношения ще се базират на взаимопомощта, солидарността, доброволното съгласие и отговорността на всички участници. Това ще бъде гарантирано с личната им заинтересованост от съществуването на такава обществена система.
Вместо вертикално устройство на обществото, анархистите предлагат структурирането му чрез хоризонтални мрежови връзки, върху принципите на самоуправлението или пряката демокрация.
Анархизмът е освобождение. Освобождение на разума от властта на религията и господстващата идеология. На човека от властта на вещите. Освобождение от властта, потисничеството, оковите, заповедите и забраните на правителството. Освобождение от властта на парите и от експлоатацията на капитала.
Анархизмът означава социален ред, основан върху свободния и доброволен труд, срещу който всеки и всяка задоволяват личните и колективните си нужди. Означава свободата на събрания на свободни (и – ако е нужно – въоръжени) хора, на които те разискват общите и личните си проблеми, вземат решения и ги привеждат в изпълнение – без началства, без посредници и без представители.
Анархистите са борци за общество, организирано много по-рационално и логично от капиталистическата джунгла или марксистко-ленинските диктатури. Ние искаме да изградим свободно общество без класи, държави, нации и граници, чиято цел е:
Еманципация на хората, тяхното освобождение като автономни същества, свободни в своя избор, съзнателни, критични и отговорни;
Социално, икономическо и политическо равенство на всички личности (независимо от възрастта, пола, цвета,…), чиито последици ще бъдат краят на социалните класи и разделението между властници и подчинени;
Свобода на творчество, която е единствената реална гаранция срещу нивелирането на личностите, което може да се види както сред всеизвестните диктатури, така и в нашите общества на масова видиотяваща консумация;
Справедливост, която произтича от равенството (3);
Свободно и гарантирано образование и възпитание, което позволява възможно най-пълното развитие на личността, а не приспособяването ѝ към днешната социална система (4);
Обществена организация, основана върху свободната федерация на производители и потребители. Пряка, комунална и федералистка (5), а не изборна и парламентарна демокрация. Без пълномощия, с координация чрез избираеми делегати с императивни мандати, които могат по всяко време да се отзовават от избралите ги. Самоуправление;
Икономика, ориентирана към задоволяване на нуждите, а не към печалбите. Производството се определя от личните и колективните нужди, а не от покупките и интересите на богаташите;
Колективно или лично управление на средствата за производство и разпределение. Изключване на възможността за експлоатация на чужд труд. Премахване на собствеността6 и наемния труд;
Равно разпределение на общите права и отговорности. Премахване на разделението между физически и умствени работници, между боклукчии и „млади динамични мениджъри“;
Опазване на околната среда не като самоцел, а за пълноценното развитие на човечеството и повишаване качеството на живота;
Свободно съюзяване на хората или общностите според техните сходства, афинитет, склонности и избор;
Свобода на изразяване, абсолютно право на всеки човек да изрази своето мнение, устно, в писмена форма или по друг начин чрез медиите;
Свободно движение на хора, премахване на границите, с въвеждане на едно ново, световно гражданство: с възможност да се установяват да живеят във всяка комуна, даваща им право на участие в решенията, засягащи обществения, икономическия и културния живот.
Ако не се подвеждаме от етимологията (7), анархизмът цели равното разпределение на властта между всички, без изключение. В този смисъл „анархия“, „пряка демокрация“ и „самоуправление“ са синоними.
Комунизмът е икономическа обществена система, в която отделните личности имат равни права и задължения (включително трудови) към цялата общност. Той предполага обща собственост върху средствата за производство. Комунизмът е неотделим от анархията8. Те се обуславят взаимно.
Накрая, можем да формулираме най-краткото и може би най-ясно определение на анархокомунизма:
Анархокомунизмът е общество, в което властта и собствеността са разпределени поравно между всичките му членове.
Следователно властта и собствеността в това общество са унищожени, защото никой индивид или група хора не може нито да властва над останалите, нито да ги експлоатира.

Социална революция

Ние, анархистите, искаме да преобразим днешното общество чрез Социална революция. Това е трансформация на капитализма и съответстващата му държавна структура в анархокомунизъм.
За съжаление, революцията не може да бъде извършена без „противоконституционно“ революционно насилие9. Дали то ще приеме формата на кръвопролитна гражданска война, или ще завърши с доброволна капитулация на паразитите, зависи изцяло от господстващата класа. От нейната готовност да престане да господства и да граби, и да приеме да живее като освободилите се нисши класи. В тази революция йерархичните държави, включително и най-„демократичните“, трябва да умрат. Стихийното развитие на световния пазар трябва да се замени с разумна планова стратегия на икономическа и технологическа еволюция, съобразена с нуждите на цялото човечество. Тя ще се базира на новите естественонаучни изследвания и на технологичните постижения, позволяващи да се предвиждат опасностите, които ни очакват, и да се използват възможностите, с които разполагаме, за да ги отстраним.
Възможно ли е да съществува общество без държава?
Държавността и собствеността не са нито вечни, нито „присъщи на човешката природа“ категории. Те са класови институции, появили се след неолитната икономическа революция и последвалата я политическа контрареволюция, чийто завършек е създаването на държавата. Преди това, в течение на десетки хиляди години не е имало нито индивидуална, групова или държавна собственост, робски труд, експлоатация, пари и търговия, нито извъникономическа или икономическа принуда и полицейско господство на една политически организирана банда над дезорганизираните маси. Те възникват едва след разпространението на скотовъдството и земеделието, на мястото на лова и събирането на готови храни от природата. Следва разделение на труда, заграбване на произведените „излишъци“ от бандите10 и превръщането на хора в роби. Търговски експедиции, търговия с хора, ресурси и продукция, отнета от преките ѝ производители. Войни между въоръжените банди от паразити и лентяи за плячката. Докато се стигне до съвременните „конституционни власти“ на държавните институции и на корпорациите, в чиято основа откриваме известните ни от историята до днес модификации на собствеността, на държавността и на социаликономическите и политическите отношения и класи в обществото. •


БЕЛЕЖКИ:

(1) Властта е възможност да вземаш решения и да задължиш други да ги изпълнят. За целите на този текст под „власт“ ще разбираме възможността на малка група индивиди да наложи волята си над останалите посредством терор, измама и манипулации. Например властта на държавните институции се упражнява посредством заплахата от полицейско насилие.
(2) Класата е група хора с относително постоянен състав и сходни икономически и социални характеристики и интереси. Исторически са се оформяли различни класи – селяни, феодална аристокрация, работническа, капиталистическа и др. В познатите ни общества потисничеството обикновено е класово обусловено, като „висшите“ класи (например капиталистическата или номенклатурната) потискат „нисшите“ (селяни, работници, „прекарии“ (хора с непостоянна работа и доходи) и др.)
(3) Последните четири принципа са несъвместими с неравенството между индивидите и наличието на репресивни институции, независимо дали те са съдебни, полицейски, или военни;
(4) За това е необходим равен достъп до средствата за личностно развитие на човека, тоест материално и информационно обезпечаване на обучението във всички области на науката, технологиите и изкуствата.
(5) Принципът на федерализма означава доброволно сдружаване на хората за решаване на въпросите, свързани с общите им нужди, но със запазване на свобода за действие по другите въпроси, по които нямат общо мнение и правото им за обособяване в отделна федерация (съюз).
(6) Собствеността е социално отношение между имащи и нямащи, зад което стои въоръжената сила на държавата и законите. Прудон казва, че тя е кражба. Като форма на неоспорима власт над вещ или човек, тя е неестествен феномен в човешкото общество, водещ до парадоксални явления като гладната смърт на милиони хора, докато се изхвърлят милиони тонове храна. Тя е различна от правото на лично ползване на някоя вещ, което обществото признава на членовете си, но то може да бъде прекратено в случай на нужда.
(7) В буквален превод от гръцки „анархия“ (αναρχία) означава „безвластие“, липса на власт.
(8) Опитът за въвеждането му чрез властта доведе до диктатурата на държавния капитал и обратния преход към частен капитализъм. Така изгубихме един век и „спечелихме“ крушението на идеализма за няколко поколения…
(9) Противно на популярното гледище, „революционното насилие“ не е самоцел на разбунтуваните маси, а е реакция срещу опитите на “висшите класи“ да запазят властта, собствеността и привилегиите си. Същевременно, то е и демиург на новото общество.
(10) Вероятно първите държави са били обикновени разбойнически банди, разраснали „бизнеса“ си дотолкова, че да го превърнат в добре организирано и регулярно събиране на данъци. По-често бандите, вместо бирници, са ставали собственици. Представата, че властта може да бъде справедлива и полезна, е наложена на хората далеч по-късно чрез контрол върху религиите и средствата за масово разпространение на информация и оглупяване.

(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *