Анархизъм и анархокомунизъм

печат

Какво е анархизмът?

Анархизмът е идеология, целяща изграждане на социално-икономическа система, основана на равенството и свободата. Под равенство се има предвид, че всички хора са равни, а не еднакви. Под свобода се разбира икономическа свобода и свобода на личността. Основните принципи, водещи анархистите, са следните:

  1. Самоорганизация – убеждението че няма нужда от външна сила, която да организира и подрежда живота на хората. Те са способни сами да организират и подреждат обществото си, да изготвят правила и да ги спазват. Това, което ги мотивира, е мисълта за околните, за себе си и естествената съпричастност.
  2. Обединение – организирането в различни групи с общи интереси и проблеми. Синдикати, кооперации, клубове: това е гръбнакът на едно анархистко общество. Взет поотделно, всеки от нас е слаб и неспособен. Цялото ни познание е колективно, повечето производствени дейности – съвместни и изискващи множество участници.
  3. Безвластие – убеждението, че властта развращава. Анархистите вярват, че властта развращава, независимо от личностните качества на властващите. За да спасим своите приятели, съседи, колеги от изкушенията на властта, трябва да държим всички организационни структури възможно най-хоризонтални, а всички делегирани права трябва да бъдат с определен мандат за конкретни действия и задължителен контрол. Всички решения трябва да се взимат с консенсус. Ако дадена организация е неспособна да вземе такова решение, то тя на практика не е обединение на единомишленици и е по-добре да се раздели.
  4. Добронамереност – анархистите вярват в доброто у хората. Дори да допускат грешки, те винаги ще се стремят да ги поправят и да се самоусъвършенстват. Анархистът не е съвършен, но се стреми да бъде по-добър човек.

Какво е анархокомунизмът?

Отчитайки факта, че почти всички блага, произвеждани от съвременното общество, са плод на колективни усилия, анархокомунизмът е анархистка идеология, която почива на идеята за обединение на трудещите се (производителите на благата) в комуни (обединения, синдикати, колективи, групи и пр.) и организиране на обществото посредством изграждане на свободни федерации от такива обединения.
Комунизмът е особено обширна и разностранна икономическа, обществена, политическа и революционна теория. Основните различия между отделните течения са в начините и средствата за постигане и изграждане на свободно общество. Повечето леви идеологии се обединяват около принципите на това общество:

  1. Колективна собственост върху средствата за производство и природните ресурси. Средствата за производство и природните ресурси са собственост на тези, които ги използват, за да създават благата.
  2. Липса на принуда под всякаква форма. Липса на държава или силови структури, които да принуждават отделните членове на обществото да изпълняват едни или други задължения. Основната мотивация на хората е личното им и общото добруване. Високотехнологичното общество ще бъде в състояние да обезпечи физическите нужди на всички свои членове.
  3. Равенство – равнопоставеност и равноправие. Всички са равни, равнопоставени и с равни права.

За да се осъществи подобен вид обществено-икономически строй, е необходимо високо ниво на автоматизация на труда и силен превес на интелектуалния пред физическия труд. Тук идват различията между отделните леви идеологии. По какъв начин да се стигне до това развито общество?
Анархокомунистите смятат, че пътят за постигане на справедливо и равноправно, свободно общество е всъщност прекият път – прилагането на принципите на това общество и премахването на съществуващите властови структури и обществени норми, водещи до неравноправие. А именно: премахване на държавата, цялата парична система, отхвърляне на религиозните догми, кастовите структури и икономическото деление на обществото чрез ликвидиране на частната собственост върху средствата за производство.

Какво не е анархизъм?

Защо други идеи, наричащи се анархистки, не водят до свобода за всички и следователно не са анархистки? Напоследък има немалко движения, теории и идеологии, които наричат себе си анархисти и твърдят, че се борят за анархистко свободно общество. Вместо премахване на всички изброени по-горе източници на неравенство и подчинение на човек от човека обаче, те търсят премахване само на някои, избрани от тях. Даже по-лошо, често борбите за „права“ са по същество борби за нови ограничения и репресии, за сметка на мнозинството.
Например: Премахване на държавата, но запазване на частната собственост върху средствата за производство – „анархокапитализъм“. Това обаче няма да доведе до равенство и липса на принуда. Икономическата принуда е не по-малко силна от физическата. Това че няма норми и закони, които да налагат нечия власт, не означава, че си свободен, ако за да задоволяваш физическите си нужди, за да лекуваш себе си и децата си, за да се обучаваш, трябва да се подчиняваш на тази власт. Според анархокапиталистите държавната армия и полиция просто трябва да се заменят от частни.
Не само анархокапитализмът съдържа противоречия. Всяка идеология, стремяща се да премахне само част от източниците на власт и подчинение, е обречена на провал. Спомнете си как социалистическият експеримент в Източна Европа, който уж се опитваше да премахне икономическата чрез политическата власт, накрая създаде привилегирована класа и се разпадна от собствените си противоречия. А тази система, поне на теория, се стремеше точно към безкласово, равноправно и справедливо общество. Така и всеки друг опит за религиозен, монетарен, индивидуалистичен или социалистически едностранен модел е обречен.
Както е казал М. Бакунин, свободата без равенство е привилегия и неправда, а равенството без свобода – робско и скотско съществуване.

Каква е разликата между останалите леви идеологии и анархокомунизма?

Анархокомунизмът и останалите леви теории се различават най-вече по начините, чрез които се постига справедливо комунистическо общество.
Последователите на марксизма приемат идеята на Карл Маркс, че трябва да се превземе държавата и да се използва репресивният ѝ апарат за изземване на средствата за производство, а след това да се изгради необходимата висока научно-техническа база за съществуването на развито свободно общество.
Социалдемократите сред тях смятат, че превземането на държавата може да стане с участие в „демократичните“ процеси, тоест участие в политическата система на капитализма, постепенно преминаване към социализъм и накрая комунизъм.
Комунистите сред тях смятат, че това е невъзможно, понеже политическата система е силно зависима от икономическата и притежаващите финансовата власт капиталисти няма да позволят подобна смяна. Затова според тях е необходима социалистическа революция, която да превземе държавата и средствата за производство със сила по целия свят едновременно. Необходимо е тази революция да бъде световна, за да не могат външни сили да ѝ се противопоставят.
Последователите на В. И. Ленин – болшевиките – смятат, че не е необходимо тази революция да бъде световна, може да избухне в една страна и след това, използвайки производствената база на тази държава, да се разпространи в други и евентуално накрая да обхване целия свят.
Според нас, анархокомунистите, всички те грешат. Както показва историята, революция в отделна страна води до неминуема външна интервенция и последващо противопоставяне, консолидация в редиците на самия капитал и евентуално студен или горещ световен конфликт. Дори самите цели на марксическата революция са неправилни. Установяването на социалистическа държава и диктатура на пролетариата не може да доведе до свобода и липса на власт и принуда. През 1876 г. по този повод Михаил Бакунин пише:

Те твърдят, че такъв държавен ярем като диктатурата е необходимо преходно средство за достигане на най-пълното народно освобождение… И така, за освобождението на народните маси, трябва най-напред да бъдат поробени! … Ние отговаряме, че никаква диктатура не може да има друга цел, освен собственото си увековечаване… Диктатурата е способна да породи в народа само робство, навика да се подчинява на заповедите на централната власт, което също не ще способства за отмирането на държавността.

Критиката пък на комунистите към социалдемократите е абсолютно вярна и все по-актуална в наши дни. Тя може да бъде отправена не само към тях, а към всички реформисти, интерсекционалисти, неолиберали и останалите вярващи, че могат да променят обществото с безпринципни протести и реформи на парче. Дори да приемем теоретично, че някой успее да превземе демократично държавата и да наложи по-справедливи практики чрез регулации, тогава тези практики ще намаляват печалбата на крайния собственик и той, в преобладаващото мнозинство от случаите, ще се стреми да ги заобиколи. А когато данъкът върху печалбата е 10% или 20%, то съотношението на силите в противопоставянето „заобикаляне-налагане“ ще бъде най-малко 20 към 80 в негова полза.
Каква тогава е позицията на анархокомунистите за това как да се промени социално-икономическият строй в справедлив и свободен?
Според нас такова общество може да се постигне чрез обединение на всички трудещи се, с техните общи усилия и при равноправно участие. То може да бъде изградено, само ако неговите принципи са заложени в основите на изграждащите го организации и техните федерации. Тези организации трябва да се стремят и да работят за премахване на държавата и нейните структури, премахване на паричната система, превземане на средствата за производство и премахване на неравенствата. Само тогава, с общи усилия е възможно да се осъществи смяна на социално-икономическата система.

Защо ние смятаме, че анархокомунизмът е единственото възможно продължение на левите идеи в наши дни?

От изложеното по-горе става ясно, че анархокомунистическите идеи са единствените, които не водят обратно до разслоение и потисничество. Нещо повече – разпадът на „Източния блок“ през 90-те години на миналия век на практика доказа несъстоятелността на идеята за диктатура на пролетариата и възможността да бъдат равни подчинените и властимащите. Левите движения в Европа сякаш загубиха своята цел и бяха постепенно превзети от неолиберални лидери (обещаващи решаване на проблеми, а водещи политика на конформизъм и сътрудничество) или интерсекционалисти, които не обелват дума за икономически проблеми и предлагат решения с безкрайни, безполезни реформи (тип „от пусто в празно“). От друга страна останалите социалистически страни (основно Китай) преминаха към смесен тип икономика, съчетаваща държавна диктатура и частна или смесена собственост върху средствата за производство. Нито безизходното реформаторство на Запада, нито супер-диктатурата на Изтока ще доведат до свободно и справедливо общество. Затова ние смятаме, че единственият път пред всички леви е обединението и стремежът към безвластие и комунизъм.

Нашето виждане за това как ще се постигне свободно комунистическо общество

Първо, чрез прилагане на принципите. Звучи логично, но някак никой до сега не се е решил да опита реално да изгради направо общество, основано на принципите на свобода, равенство и взаимопомощ. Да, мнозина са издигали лозунги като небезизвестните Liberté, égalité, fraternité (Свобода, равенство, братство) от френската буржоазно-демократична революция, но после се оказва, че лидерите елитаристи нямат точно това предвид. Според тях хората не са способни сами да се управляват, та трябва да си изберат представители от самопровъзгласилия се елит. В историята като шевица се повтаря все същият мотив – диктатори, вождове и управници, дошли под знамената на свободата и равенството.
За това ние искаме Свобода, Равенство, Братство. Само че наистина. Никой да не взема решения вместо останалите. Всеки да има право сам да избере как да управлява живота си. Да си помагаме, вместо да се конкурираме, дебнем за повишения или експлоатираме.
За да бъде възможно това, е необходимо ние, отделните хора, да се научим да не делегираме задължения на други, а да започнем да взимаме решения сами. Да, ще правим грешки, но ние, анархокомунистите, вярваме, че тези грешки никога няма да надхвърлят вредата от умишлените „грешки“ на властниците, направени в името на максималната печалба и/или личната изгода.
Трудещият се народ трябва да започне да се самоорганизира без дълбоки йерархични структури. Всеки от нас да участва във взимането на решения и упражняването на контрол по прилагането им. Ако вътрешно организацията не може да стигне до консенсус, то е по-добре тя да се раздели на части, които могат да намерят компромис.
Нека изземем функциите на гнилата и неработеща държава, вместо да ѝ се молим да ни помага, да си помогнем сами, а след това да потърсим сметка за това къде отиват благата, произведени с нашия труд.
Второ, чрез натрупване на критична маса съмишленици. Докато само малцина искат да бъдат сами господари на съдбата си, промяна на статуквото е невъзможна. Приказките за свобода звучат красиво, но отговорността, която трябва да понесеш от взетите решения, е плашеща. Трябва обаче всички да разберат, че колкото и да избират друг да носи отговорността за неудобните и тежки решения, накрая тежестта пак ще се стовари върху собствените им плещи, при това умножена. Лесно изплуват с лозунги и обещания алчни за власт и имане кандидат-управници, но повечето търсят само и единствено собствена изгода. Отговорността се разпределя, прехвърля и размива зад тайни вотове и процедури. Тежестта пак пада на гърба на обикновения човек. А дошлите по погрешка на власт свестни хора

… у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
„Богат е“, казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.

Трето, с убеждаване на останалите леви, че единственият път е анархокомунизъм. От изложеното по-горе става ясно, че единствената некомпрометирана лява идеология е анархокомунизмът.
Четвърто, чрез неминуема съпротива на властта и възникване на революционна ситуация. Дали? Кога? И какво? Социална революция трябва да има и ще има независимо дали ни харесва, или не. Както е описал Карл Маркс, капитализмът трупа противоречия и не може да съществува без кризи.
Ето един пример: от една страна, повечето собственици на предприятия искат да печелят максимално (това особено важи за акционерните дружества) и съответно се стремят към минимално заплащане на извършения труд. От друга страна, същите тези собственици искат произведената стока да се купува колкото е възможно повече и по-скъпо, тоест максимално заплащане на труда. Този проблем обикновено се решава с кредитиране и постепенно обезценяване на стоките, докато още не са изплатени. Това обаче води до несъстоятелност, циклични кризи в кредитната система, а оттам и до все по-голямо задълбочаване на неравенството в обществото. Рано или късно цялата тази система от лъжи ще се срине.
Така че световна революция ще има. Въпросът е кой ще я оглави и дали отново ще се завъртим в цикъла на създаване на елит и власт, или ще се тръгне по нов път, направо към избрания идеал. •

Колектив „Буревестник“


 

3 коментара

  • Nihilismo o muerte

    Мхм , само че видяхте реалността когато Константинов обикаля телевизиите , като стане дума за комунизъм по навик почваше да обяснява че той не бил от нея комунисти ала Хегел , Маркс ами от тея на Бакунин и компания и на интернационала бла-бла-бла.И това при положение че живеем в източния блок и самата дума комунизм май има по-добра приемственост сред хората , а западни анархисти правят шегички че с анархо-то, анархокомунистите искали да скрият комунизма.В западните и източните университети има някаква вълна на лявото , ама надали ще даде положителен резултат.Политиката и комунизма са опорочени , това което не е опорочено е Анархизма и Анархията която трябва да доведе, християнството имаше свойте средни векове , може да се надяваме и на анархистични векове в бъдеще.
    Идеологиите май също умряха
    ето какво казва и нихилистичната мъдрост – https://www.youtube.com/watch?v=Bu_pqP7_IUE

    • Анархокомунист

      Ами че той и Анархизма е опорочен. Да, за тези, които наричат себе си анархисти термина не е компрометиран. Но за общата публика Анархия и Анархизъм за синоними на безредици, грабежи, изнасилвания и неконтролируема престъпност, въпреки че, под прикритието на властта точно това им се случва в момента. Комунизма или социализма (ако вярваме на Бакунин) е икономическата основа на едно свободно общество, без него не може да се постигне свобода за всички, колкото и не лицеприятен да е този факт на някой. Пазарния модел, който е всъщност алтернативата на комунизма е чисто и просто модел и при това неточен. Защото освен конкуренция на пазара има и обединение с цел монопол. Отпадне ли комунизма от анархо-комунизма, то вече не се борите за никаква свобода и никаква анархия, а откровена диктатура на богатите и въоръжените. Така че, който го е срам, защото някой се бил шегувал, негова си работа, да си се срамува. Който не иска да има идеи, защото имането на идеи било немодерно, ами добре нека чака да му посочат най-добрата кауза, че да се бори за нея. Този който спуска каузите и налага срама той ще бъде неговия господар. „Пък който иска, та тегли – тежко му нима ще кажа?“

  • Nihilismo o muerte

    най-често срещания човек е толкова хомо сапиенс колкото щрауса е летяща птица , но единственото животно което все още не е виждано е анархията. Бонано предлага – отваряйте училищата лудницте , затворите и всеки да прави каквото иска , както иска , когато иска , това действително е разумен план за освобождаване на живота.И е възможно е да се стигне до културно положение в което индивидуалната воля ще бъде безкомпромисно приемана и всеки който я поставя под въпрос да бъде гледан с недоверие от останалите ,това разбира се ще намали подобни неуверени и плашливи люде до минимум.Това е най-близкото което ще имаме като анархия и предполагам такъв шанс ще имаме когато и технологичната мания приключи и илюзиите че Бог , машина или каквото и да било ще се грижи за нас пък ние ще сме щастливи в „детско безгрижие“ си отидат.Относно въоръжените и богатите ; ами факт е че не са безсмъртни , можеш да убиеш някого на път за магазина почти никой не иска да живее в изолация или постоянна охрана, пък как ще остане богат ако живее залостен с автомат в палата си , също както той може да убие и често се случва такива хора да те сгазят с голямата си кола например или да те оставят гладен или болен с начина си на живот.Сократ пред атинския съд казва че смъртта е за предпочитане пред живота и всички се надяваме на това след като сме смъртни.Е да не дърдоря повече приключвам и въпреки че засега подбни размишления са далечни на хомо свиниънса страховете и илюзиите които го ограничават в живота са възможни за разнищване.

Вашият отговор на Nihilismo o muerte Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *