Анархистите ще участват докрай

печат

Интервю с Ксения Ермошина – участник в протестите


Движението „жълти жилетки“ (Gilets Jaunes) се превърна в едно от най-мащабните за последните години във Франция. Плановете на правителството да вдигне цената на дизеловото гориво разгневи хората, които първи попаднаха под удара на оскъпяването – бедните французи, активно призовавани години наред да купуват дизелови автомобили.
Протестите започнаха в провинцията и практически веднага прераснаха в улична война с полицията, съпътствана от барикади, разбиване на витрините на банки и скъпи ресторанти, палежи на коли. Не закъсняха и политическите искания – оставката на президента Макрон. В резултат на масовото недоволство властите обявиха мораториум върху покачването на цените на горивото. Означава ли това край на протестите?
За причините за недоволство, за участниците в движението, децентрализацията, уличните боеве и екологията, разговаряме със социолога и изследовател на новите социални движения Ксения Ермошина – непосредствен участник в парижките събития.

На 8 декември министър-председателят на Франция обяви мораториум върху увеличаването на цената на дизеловото гориво. Победа ли е това?
Наистина, първоначалната цел на „жълтите жилетки“ беше да се отмени този налог върху горивото. Впоследствие обаче исканията нараснаха. Движението е нееднородно и в него се включиха различни хора, а мнозина издигнаха политически искания, включително и оставката на Макрон. Ето защо за някои това е победа, но за други – още не е краят.
Протестиращите отказаха преговорите с правителството, насрочени за 10 декември. В последния момент делегацията на „жилетките“ заяви, че няма намерение да преговаря, а един колектив от провинцията излезе със заявление, че „не искаме никакви представители и организацията трябва да бъде децентрализирана“. Практически в движението няма лидери, профсъюзи, посредници.
Интересно е, че хората се организираха чрез Фейсбук и преговорите трябваше да се водят с модераторите на тези Фейсбук групи. Движението няма лидери, но властта трябваше да общува с някого. Появи се прецедент – ако по-рано този някой бяха профсъюзните представители, то сега бяха модераторите. Всъщност последните бяха известни имена и само заради това властта успя да ги „отдели“ от общата маса.

Тоест, властта се съгласи на отстъпки дори без преговори?
Точно така и мисля, че успехът с налагането на мораториум се случи толкова бързо, именно защото протестиращите отказаха да преговарят. Такава организация на протест е напълно непозната на френското правителство, то не е свикнало да работи с подобни движения, доколкото през последното десетилетие социалното недоволство се изразява и развива горе-долу по един и същ начин. Изследвайки студентските движения, забелязах, че протестите следват сравнително еднакъв сценарии: всички те започват като движение „отдолу“, мобилизират университетите, но постепенно профсъюзите вземат връх и дават тон на съответното движение. Преговори се водят именно с профсъюзите. Например, през 2006 г., благодарение на задкулисни договорки, профсъюзите и социалистическите партии успяха да „отклонят“ хората от улични демонстрации. Сега обаче правителството просто няма с кого да преговаря, затова и властта отстъпи – това първо. Второ, хората прибягнаха до насилие. И трето, движението е съвсем ново като демографски състав, основната маса е 40-50-годишни бели мъже работници.

Можеш ли да ни разкажеш по-детайлно как се оформи гръбнакът на „жълтите жилетки“ и какво място заеха в него политическите сили – както леви, така и десни?
Географски всичко започна от провинцията, от малките градове. Показателен за това е 18-хилядният град Тюир, в който протестиращите запалиха префектурата. Основата на движението се положи от хората в такива градове и села – фермери, работници, дребни предприемачи, железопътни работници. Всъщност именно железничарите изиграха немалка роля, защото първи обявиха стачка, блокираха пътища и дори разрушиха релсов път. Тоест, демографският профил на редовия протестиращ е бял французин на възраст над 40 години.
На практика, в началото имаше десен уклон в протестите. Неотдавна обаче се проведе дискусионен анализ на Фейсбук групите на „жълтите жилетки“, които наброяват около 1,5 милиона участници, и резултатите показаха, че в постовете и коментарите практически липсва расистки изказ. Разбира се, в движението има крайнодесни елементи, внедрени в протестите, което може да се види и по митингите. Като цяло обаче, ако се вярва на изследването, в движението няма ярко изразен расизъм, както няма и уклон към левите, които първоначално се обявиха за аполитични.
Знам със сигурност, че първите две седмици анархистите се държаха настрана от протестите. Много анархистки блогове заявяваха, че „това са десни и ние не искаме да сме с тях на улицата“. После разбраха, че протестът е много по-широк, че това е народът, който е уморен, който не вярва нито на левите, нито на десните, който не знае къде да се дене и който няма собствен политически език или политическа култура. В горепосочения анализ това интернет-общество е наречено L’internet des familles modestes – „Интернетът на скромните семейства“. Това са семейства с ниски доходи, които не знаят накъде да тръгнат и на кого да разчитат. В крайна сметка анархистите решиха, че трябва да се присъединят към движението и на 1 декември вече бяха по улиците.
Към настоящия момент (10 декември) анархистите се опитват да взимат активно участие в митингите. Плъзна дори слух, че отказът от преговори с властта се дължи именно на тях и едва ли не физически са възпирали склонните да преговарят. Засега обаче това са само слухове, които следва да бъдат проверени.

Ако разбирам правилно, основната маса протестиращи са хора, които обикновено не участват в масови демонстрации. Защо въстанаха този път и дори издигнаха политически искания – оставката на президента?
Защо въстанаха наистина е интересно, но се опасявам, че в случая няма един отговор. Може да се предположи, че това стана заради редица непопулярни закони, които Макрон прие, в това число и трудовата реформа. Законът за реформа на трудовия кодекс беше прокаран като при извънредно положение – без обсъждане. Неговото приемане през 2017 г. беше съпроводено с големи протести, наречени „Нощното стоене“, както и с други прояви на негодувание. Това беше типично ляв и профсъюзен протест. От друга страна, трудовият народ гледаше тогава на случващото се от позицията на „да, законът е лош, но засега ще си останем вкъщи“. Очевидно, вдигането на митническите такси за горивата беше последната капка търпение към цялостните промени в бюджетната сфера.
Надигнаха се хора от различни сектори, тъй като реформите засягаха не само цената на дизела. Под заплаха се оказаха железниците и железничарите въстанаха приблизително по същото време, по което и „жилетките“. Протестите се застъпиха и в крайна сметка се сляха в едно движение.
Реформите на Макрон са крайно непопулярни, наричат го „президент на богатите“ и „президентът сатрап“, защото активно прокарва нови форми на заетост тип Uber (да караш собствения си автомобил като такси на фирмата Uber – б. ред) – един вид „уберизация“ на труда. Затова таксиметровите шофьори също се присъединиха към протестиращите. Мнозина са на мнение, че Макрон се опитва да решава проблемите на богатите за сметка на обикновените и бедните хора.
Интересно е откъде дойде символът „жълти жилетки“. Според френското законодателство такава жилетка трябва да има във всеки автомобил. Тоест, жилетката символично обедини всички, включително най-бедните шофьори, тези с дизелови автомобили, които щяха да пострадат най-много от вдигането на таксите. Движението веднага бе наречено „черни блокове в жълти жилетки“ – еднакво облечени хора, които обръщат и палят автомобили.

Кажете кой все пак прибягна до насилие? Дали това са младежите от бедните квартали, „радикалите“, „вандалите“ или обикновените участници в протестите?
Много бързо „жълтите жилетки“ преминаха към физическо присъствие в пространството и „работа“ с пространството и инфраструктурата. Железничарите разрушиха релси (не седяха просто на тях с плакати, а буквално ги потрошиха), освен това започнаха „блокади“, горяха гуми, обръщаха автомобили, строяха къщички с подръчни средства и организираха лагери насред оживени кръстовища. Споменатата префектура в Тюир беше запалена от възрастни мъже. Бели здрави момчета, въоръжени с гребла и лопати, обикаляха и трошаха стъклата на автомобилите. Да, имаше и младежи от бедни райони, както и бретонци с техните си знамена… Пълна мешавица. Ето защо не бива да се говори, че това са действия изключително и само на изпаднали подрастващи. В един момент всички правеха всичко заедно.
Разбира се, не трябва да се забравя, че имаше и вандалски прояви, обираха се магазини. Но това беше част от народния гняв, пряко насочен срещу буржоазните райони. Парижките протести разтуриха и нанесоха щети в много престижни квартали с особено богати обитатели. Ако живееш там, то ти вече си враг.

Дори за редовите участници в протестите? И те ли вземаха участие в атаките срещу елитните квартали?
Да, да. За основно място на демонстрациите първоначално беше избран Шанз-Елизе, който не само че е близо до Елисейския дворец, но е и място, в което са концентрирани голяма част от банките и бутиците. Това е финансов район и изборът не беше случаен, за което участниците напълно си даваха сметка. Дори десните политически групи, които протестираха, издигнаха антикапиталистически лозунги. Като цяло протестиращите правеха същото, което обичайно прави и „черният блок“, но този път те бяха твърде много и полицията се оказа съвършено неподготвена. Протести избухваха на различни места, хората постоянно се прегрупираха в неголеми групи – за да се справи в подобна ситуация, властта трябваше да изолира половината град, което е невъзможно. Днес чух, че на полицаите отпускат по 10 хиляди газови гранати на ден – в един момент просто не им достигаше арсенал.
Има още едно интересно противоречие – вдигането на данъка върху горивото се оправдаваше с екологичните мерки за намаляване на вредните емисии в атмосферата и това звучеше като доста прогресивен ход. Не излиза ли, че „жълтите жилетки“ се борят срещу прогресивни екологични инициативи?
В конкретния случай се оказа, че екологичната мярка се приема за сметка на бедните. Вместо да се вземат данъци от големите предприятия, които замърсяват околната среда много повече от автомобилите, те решиха да прехвърлят проблема върху плещите на народа. Именно това не се хареса на хората. Хората не са против екологията, не са против спасението на планетата, но те разбират, че ги лъжат. В същото време тези, които реално са отговорни за замърсяването, ще платят, колкото са плащали и преди или няма да платят изобщо. Освен това през 2015 г. в Париж се състоя среща на високо ниво, на която така и не бе приета нито една ефективна мярка за намаляване на въглеродните емисии. Предлагаше се например да се повиши цената на влаковия превоз, което правеше жп билета по-скъп от самолетния. Новият закон пък просто повиши цените. Всички разбират тези проблеми и всички бихме искали да живеем на планета с чист въздух. Хората обаче не разбират защо за това трябва да плащат те, а не големите предприятия.

Ако се вярва на властите, решението за мораториум трябва да бъде официално прието в близките няколко дни. Ще спрат ли протестите с това? Кого от протестиращите ще удовлетвори решението и кой ще продължи борбата с политически искания?
Трудно е да се отговори еднозначно, но тези, които излязоха с лозунги против Макрон – а такива има страшно много, – навярно ще останат. Разбира се, не всички. Анархистите ще участват до последно. Действително има опасения, че протестите ще затихнат. Резултатите обаче могат да бъдат непредсказуеми. Освен това към момента започват нови протести на възпитаниците на лицеите. Те блокират училищата си в цялата страна и това може да бъде знак за нов развой на събитията. Всичко ще стане ясно на 15-ти декември, когато е планирана следващата голяма протестна вълна. Бих казала, че протестът може да отслабне в сегашната си форма, но може и да започне нещо ново. •

Превод от avtonom.org


Ксения Ермошина е социолог и изследовател на социални иновация. През 2011 завършва магистратура по политическа социология в Sorbonne Paris Descartes. По настоящем е второкурсница в Center for Sociology of Innovation, Париж, и пише дисертация за гражданските приложения в Русия и Франция. В сферата на интересите й са обществените мобилни технологии, отворени данни (open data), граждански хакатон, civic hacker movement.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *