Анархистичната субкултура

печат
Липсата на въображение изисква модели,
кълне се в тях и живее само чрез тях.

Лесно е да заявим, че няма анархистично движение в Северна Америка.
Това твърдение ни освобождава от необходимостта да изследваме самото движение и ролята, която всеки трябва да има в него. Мрежа от публикации, книжарници, анархистични домове, скуоти и връзки на комуникация между тези антидържавни елементи обаче със сигурност съществува. Кристализира субкултура между тези елементи с общи нрави, ритуали и символи на „бунтовност“. Възможно ли е обаче една субкултура да създаде свободни индивиди със способности да изградят живота си такъв, какъвто го желаят? Анархистичната субкултура със сигурност е неспособна. Надявам се да успея да засегна въпроса в тази статия.
Анархистичната субкултура не съдържа бунтовнически действия, а исторически изследвания, социални анализи (теория), креативни игри и изследвания по лично освобождение. Тези практики обаче не създават една цялостна добре построена наука, насочена към разбирането на обществото и създаването на възможности за изграждане на нашия живот такъв, какъвто го искаме. Вместо това го представят като част от социални роли, понякога преливащи една в друга, но предимно разделени, което действа като средство за самоподдръжка на самите лица, които са създадени от тази субкултура и която те от своя страна създават.
Политически коректни активисти доминират радикалната дейност в тези субкултури.
Те отричат нуждата от социален анализ. Казват, че нещата вече са написани и решени от левите либерали – феминизъм, гей либерали, антирасисти, защитници на животните, екология, социализъм, противници на войната – добави щипка антидържавничество и, О БОЖЕ, това е анархизъм! Е не е ли? За да отхвърлят всякакви съмнения за своята анархистическа принадлежност, анархоактивистите ще подсигурят имиджа си, като викат най-високо по демонстрации, изгорят някое друго знаме, ще твърдят, че са готови да се бият с полицията, фашистите, любителите на военната техника и пр. Това, което няма да направят, е да анализират своята дейност или роля като активисти, за да видят дали изобщо подронват устоите на системата, или просто играят роля на лоялна опозиция, която я укрепва, като придава колорит на сюжета на зле написаната социална постановка. Техният отказ от аналитично мислене позволява на много от тях да се самозаблуждават, че са част от масово движение на бунтовност, което впоследствие ще се трансформира в анархия. Никакво такова масово движение обаче не съществува на континента и действията на активистите са предимно „изпускане на парата“ в опозиционни ритуали, които само подсилват тяхната позиция в анархистичната субкултура.
Анархистичните историци са предимно професори, публицисти и библиотекари, интересуващи се от запазването на историческата информация за анархистите. Повечето от тези хора са добронамерени, но не правят критичен анализ на тази информация. По-голямата част от анархоисторическите материали изглежда поддържа създаването на митове, прославянето на герои, мъченици и примери за подражание. Всички тези примери обаче се провалят в създаването на нещо повече от временни анархистични ситуации. Това от своя страна най-малкото трябва да доведе до въпроси за това защо и как са се провалили, което води отвъд простото твърдение, че са били смазани от властимащите. Липсата на такива анализи най-вече прави анархистичните историци неспособни да представят борбите срещу властта. Те правят точно обратното – превръщат ги в това, което официалната история е за обществото, и стават същото и за анархистичната субкултура – мит, който поддържа днешния властнически ред.
Някой антиавторитарни теоретици интелектуално атакуват основите на обществото по начини, които изобличават методите за социално опитомяване. Това води дори до снемането на етикета „анархист“ при някои от тях, но с отхвърлянето на властта и връзките със субкултурата чрез техните публикации и приятелства те продължават собствената си роля в нея. И въпреки цялата дълбочина на техните интелектуални търсения, действията им явно се изразяват най-общо в известна степен на отказ от работа, кражби и дребен вандализъм…
Терапията в групи за подкрепа са примамливо порочна форма на самозаблуда. Група от хора се събират заедно, за да говорят за общ проблем, бреме или форма на потисничество, които търпят. Тази практика незабавно прехвърля проблема от измеренията на ежедневния им живот, от индивидуалната им връзка с проблема и обстоятелствата, които го създават, към измерението на „нашия общ проблем“, където може да бъде впримчен в идеологическа рамка. Групите за подкрепа се сформират с определена цел (иначе защо да се правят?), което оформя дейността на групата, отклонява посоката на заключенията и уеднаквява участниците в обща идеологическа рамка. Създава се отчуждение (само жени, само гейове и т. н.), което подсилва най-лошите тенденции в групите за подкрепа, като гарантира че никакъв външен елемент не може да проникне. Някои анархисти лекомислено не обръщат внимание на тези авторитарни, собственически и шовинистични практики на т. н. потиснати групи. Всички тези терапевтични форми отчуждават хората от техния ежедневен житейски опит и ги пренасят в „терапевтичното“ измерение, където се превръщат в интегрална част от специфична социална или идеологически формирана рамка. В случая с „анархотерапевтите“ това е рамката на анархистичната субкултура и ролята, която те играят в нея.
Повечето от хората, които съм срещал в анархосубкултурата, са искрени. Те наистина искат да се борят с властта и да я унищожат, но са продукт на обществото, обучени да се съмняват в себе си и желанията си и да се страхуват от неизвестното. Намират субкултура с предопределени роли, към които да се адаптират. Много по-лесно е да се поставят в роля или роли, в които се чувстват най-комфортно, сигурно и смятат, че са част от бунтарска среда, вместо наистина искрено да се хвърлят в трудоемкия живот на бореца срещу обществото.
Анархистичната субкултура не може да бъде израз на живия анархизъм и свобода. Като деца на обществото ние сме реторически обучени да се съмняваме в себе си, да се боим от неизвестното и да предпочитаме сигурността пред свободата. Не е учудващо, че толкова лесно попадаме в дейности, които създават и поддържат субкултура. Крайно време обаче е да признаем пред себе си, че това е нашият начин да се адаптираме към обществото, което твърдим, че мразим, да намерим собствена ниша за самите себе си в неговата структура. Защото тази субкултура не е истинско предизвикателство за обществото, а просто лоялна опозиция, заместваща едни от правилата на обществото с други.
Така че е време да захвърлим сигурността, да се откъснем абсолютно – както би казал сюрреалистът – от всички правила, да избягаме от арената на анархосубкултурата или да я разрушим. Винаги ще има хора, които настояват да знаят какво ще замести празното, но смисълът е именно в това да не се поставя нищо на негово място. Проблемът при нас, слабостта на тези, които твърдят че са срещу властта, е нашата нужда да имаме власт в главите си, отговор, начин да не се отклоним от правия път. Ние не вярваме в собствените си сили и в онези моменти, в които властта за момент се пропуква и отваря безкрайни възможности, не смеем да изследваме неизвестното, да изживяваме своите страсти и желания. Вместо това канализираме своето недоволство в кухи форми на протест, които премахват нуждата да се изправим пред истинските си страсти и желания.
Отказът от правила, от всякакво ограничение трябва да включва отказ от анархосубкултурата, защото тя е форма на авторитарност. Откъснем ли се от нейната хватка, оставаме сами със себе си. Като преходни, постоянно променящи се, страстни личности, всички се превръщаме в творци на живот срещу правилата на обществото, което иска да ни вкара в своя калъп. Бунтът престава да бъде роля и се превръща в непрестанен отпор срещу опитите да откраднат живота ни. Анархията престава да бъде идеал и се превръща в опустошителна сила за властта, като я подкопава и отваря възможности, нови светове за откриване. За да осъзнаем това, трябва да престанем да мислим като жертви и да започнем да мислим като творци. Сковаващата параноя която се е просмукала в начина, по който общуваме със света, трябва да бъде отречена, за да можем точно да определим силните и слабите страни на обществото, с което ежедневно се сблъскваме, за да можем интелигентно да го разклатим из основи. Една пришпорваща параноя – осъзнаването, че обществото и неговият тормоз са аномалии, че светът е пълен с чудеса и красота, че във всичко това най-съкровените ни желания лесно могат да се сбъднат – трябва да се насърчава. Тогава ще дръзнем да посегнем към неизвестността, да заживеем заедно свободно и страстно, без просто да се понасяме, като приемаме честните разногласия. Ще дръзнем да се изправим срещу обществото със силата на своите въжделения, мечти и жажда за живот. Ще отхвърлим лесните отговори, системите и чувството за сигурност на затвора, какъвто те са, като заложим на свободата във възторженото изследване на неизвестното, приключението на откриването на чудния свят, от който властта се опитва да ни лиши. Всичко, от което ни лишават, трябва да вземем и да вземем не като се подчиняваме на някаква субкултура, а като се хвърлим стремглаво в неизвестното, като се осмелим да загърбим всичко, което ни потиска, независимо колко удобно го прави, и да се вдигнем на тотален бунт срещу обществото. •

Feral Faun
превод: човекаЕживотно


 

1 коментар

  • Nihilismo o muerte

    О колко хубава статия , искам да благодаря на човекаЕживотно за това че я обърна на вниманието ни.
    Трябва да се отбележи че анархизма преживява един упадък който като че ли вече започва да бъде идентифициран , а той се състой в следното. Анархизма е напълно самодостатъчна и целесъобразна култура , той е безвластие и цели да премахне властта напълно , но след определено време от тогава когато е бил млад до ден днешен той е претърпял големи промени и то не в положителна насока.Затова и самите анархисти разграничават два вида анархисти , новите и старите , като старите са имали по точно и ясна представа за това що е анархизъм ,а мнението им за новите е що годе – палячовци решили да се порадват на отразената светлина на свободата.Нашите анархисти разбира се са новите , тоест анархистите които го изопачават и не могат да се сдържат да не го оприличат на някаква визия за колективно планиран живот като му лепнат нещо отзад например анархо-комунизъм,капитализъм,феминизъм , пряка демокрация или друга небивалица тоест да го напаснат в някакъв социален модел от който всъщност анархизма се опитва да избяга тъй като целта му е да направи хората свободни.Съществената разлика между старите и новите освен свободата като висша житейски живяна ценност е това че старите за разлика от новите си копия са били несоциални и неполотични.За жалост днешните „анархисти“ , като да не взимат под внимание факта че социума е изкуствено създаден властови организъм , който улеснява властта в нейната консолидация , а политиката е най-ясното отражение на борбата за власт.
    Накратко дивия вълк станал питомно апартаментско куче лаещо по звънец.
    Това настрана…
    В българия и в новия анархизъм има една зловредна практика … За да не бъдат социално изолирани, анархистите се обръщат към единствените който са готови да изслушат идеите им тоест леви и радикално леви.Други леви пък попаднали в кръгове на анархисти започват да се считат за такива и правят връзката между двата лагера , връзка която по мое мнение вреди на анархизма.
    Субкултурата като тази описана в статията, нямак как да иначе нали сме малката америка е по-голямата част от анархистичната култура в българия , но най-силно тя се е развила в АРС, като най-изявеното лице в нея понастоящем е натрапчиво отвратителния плебей г-н Евгени Никитин.Г-н Никитин е ревностен защитник на правата , труда , феминизма или накратко простотията човешка , която за всички нас е тежка , вероятно е сключил и граждански брак.Той е енергичен човек , който изглежда бори скуката чрез социализация , за това ми се струва се поклаща като мутра пред чейндж бюро когато говори по микрофон или високоговорител. Вярно е че същия е писал или носил плакати с полсания като : капитализма е лош , капиталзма убива , капитализма стресира жените по време на месечния им цикъл , или друго инфантилно оплакване с което лявото по принцип се справя с проблемите на обществото , но същинските му желания както и на цялата група от АРС се централизират в негово изказване : „Ние сме тези които носят печалбите на фирмите в които работим и заслужаваме справедлив дял“Тоест от големите експлоататорски шопари не остава достатъчно за тях малки и красиви продукто генериращи прасенца.И тъй като капитализма поставя работника в подчинено положение , АРС са се обърнали към държавата като техен закрилник от ненаситния бизнес, затова и дрънкат за права , закони и други глупотевини , или положението при тях е от змей та на хала.Не знам дали г-н Никитин би захвърлил всичките си оплаквания ако да работеше(защо ли иска да работи тоз чиляк) за възнаграждение което счита за справедливо да речем 5000 златни български лева на месец.На видео в youtube виждам как след свойствено поклащане г-н Никитин изпълнявайки политическия си дълг подава микрофона на г-жа Добрева която започва да мели глупотевична феминистка пропаганда.Тя наистина е фрапантна затова ще се спра само на следните нейни изказвания: „ от жените се очаква да извършват общо обгрижващ и емоционален труд като роднинска или приятелска услуга на добра воля“(О.О).Навярно не иска да каже че жените трябва да са безчувствени или да им се плащат роднинските услуги , това по скоро прилича на опит за поставяне на жената в положение на жертва, но меркантилността е основен двигател на феминизма та може и да говори за пара.Също казва че жените били малко повече от 50% от населението и прави генерализацията на всяко политическо животно слагайки жените под общ знаменател ,дори тези който са против феминизма и работата , колегите и либерали извоюваха третия пол в Германия затова ако иска да бъде политически коректна , трябва да спомене всички полове по проценти, някой от тях казват били повече от три.После обявява че дейности които самото социално устройство и съществуването изобщо налагат ,били работа : „сгъването , гладенето , гледането на децата, кърменето(no joke) , търсенето на детска градина,гледането на възрастни“, били труд.И иска пари и за тях или както пише Ботев
    „само, знайте, за парата,
    като човек – що да прави?
    залага си и жената“.

    Феминизма разбира се продава жената тъй като е дъщерна политико-капиталистическа култура родена и развита в капиталистическата ,целяща да отчужди(еманципира) жената от мъжа и естествените и нужди и потребности, и да ги замени с капиталистически рентабилни такива , подчинявайки я на бюрокрацията и бизнеса и увеличавайки маниакалната консумация без която капитализма не може да се самоподдържа.Затова феминизма разглежда разгръщането на индивида само в икономически план и то под опеката на капитализма .После г-жа Добрева дрънка други глупости… като всичко това става докато друга жена развява знамето на анархизма с някакъв механичен елемент нарисуван върху него , иронично загатвайки че се въртят по чужда воля…
    Моето мнение е че грешката АРС която е резултат на дружни усилия от хора практикуващи анархосубкултурата трябва да бъде поправена.АРС са очевидни неанархисти и имат заблуда в идентификацията , да се именуват социал-синдакалисти неокапиталсти-синдикалисти , либерал … или каквото си изберат , а хора които се считат за анархисти без подправки да не посещават 1-майското шоу.
    Впрочем бях почти учуден че г-жа Добрева не каза нещо от сорта на : жените правят фелацио на мъжете това също е работа , чувал съм от прасета развъждани в раб-отническата култура съградена от властта преди 89 да казват „секса също е работа ; и той иска работа“
    Не твърдя че споменатите активисти имат корестни цели или амбиции да градят синдикални кариери те просто потвърждават клишето „ Не човека , а света около него е полудял“
    За да се стигне до анархия „за всички“ единствения начин това да се постигне е чрез пълно премахване на отчуждението между хората , ето защо анархизма е напълно несъвместим с феминизма и анархо-феминизъм напрактика е абсурд от ранга на анархо-монархизъм.

    Анархизма няма никакъв интерес да оправя батаците нито на бизнеса нито на държвата , обратно колкото по-зле стават нещата толкова по голяма е потенциата да се намерят нови анархисти които да не вярват на безкрайния поток от политически течения и институции които властта бълва за да поддържа вярата в себе си…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *